Решение по дело №3305/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 523
Дата: 22 март 2024 г.
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20234110103305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 523
гр. Велико Търново, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110103305 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ***** против С. К. Б. отрицателен
установителен иск, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.67 ал.1 от ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в урбанизираната
територия на гр. ***** представляващ поземлен имот с идентификатор *** Сочи, че с
договор от 10.12.2014 г. е учредил в полза на ответника възмездно право на строеж за
изграждане на гараж № **с РЗП 20,74 кв.м. върху процесния имот, като в чл. 6 от договора е
предвидено, че ако последният не реализира учреденото му право на строеж в срок от пет
години, то правото се погасява по давност. Допълва, че съгласно чл. 9 от договора същият
влиза в сила от момента на подписването му. Изтъква, че комисия, назначена със Заповед
*****е констатирала на място липсата на започнало строителство в **** и не е установила
извършването на никакви строителни дейности, предвидени в издаденото разрешение за
строеж и одобрените към него проекти, касаещи гараж № **. В тази връзка поддържа, че
доколкото ответникът не е реализирал учреденото му право на строеж в срока по чл. 67 ЗС,
то същото е погасено по давност. Ищецът обосновава правния си интерес от иска с
доводите, че давността не се прилага служебно. Посочва, на следващо място, че с писмо,
получено на 02.08.2023 г., ответникът е уведомен за възможността да се откаже по реда на
чл. 99 и чл. 100 ЗС от ограниченото вещно право, като по този начин се избегне воденето на
съдебен процес. Тъй като ответникът е проявил бездействие, ищецът счита, че за него е
налице правен интерес от предявяване на иска.
В подадения писмен отговор ответникът взема становище за основателност на
1
предявения иск, като посочва, че действително учреденото в негова полза право на строеж е
погасено по давност поради неупражняването му в рамките на установените в ЗС срокове.В
открито съдебно заседание на 26.02.2024г. ищецът заявява, че признава предявения срещу
него иск.
С оглед направеното от ответника признание на иска, процесуалният представител на
ищеца, в проведеното открито съдебно заседание на 26.02.2024г. е поискал съдът да се
произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са
налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че
признатото право е такова, с което ответника може да се разпорежда, както и че признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът намира, че независимо от
това, че ответникът призна предявения срещу него иск, той не следва да бъде освободен от
задължението за заплащане на разноски, тъй като не е налице първата предпоставка
визирана в чл.78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото. Съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150лв., определено по реда на чл.78 ал.8 от ГПК.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. Б., с ЕГН **********, с
постоянен адрес **** НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО на учреденото ПРАВО НА СТРОЕЖ за
изграждане на ГАРАЖ №**** представляващ ПИ с идентификатор №**** поради
ПОГАСЯВАНЕТО МУ ПО ДАВНОСТ в полза на **** като собственик на земята, в
резултат от неговото неупражняване в рамките на установения в чл.67 ал.1 от ЗС срок.

ОСЪЖДА С. К. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ****ДА ЗАПЛАТИ на
****, сумата общо 200 лв./двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3