Р Е Ш Е Н И Е
№ 2267
гр. Пловдив, 01.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІI състав, в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Румяна Агаларева, като разгледа
административно дело № 2433/2019г по
описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за
здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба предявена от Председателя
на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив, против Експертно решение (ЕР) № 0443
от зас. № 057/29.03.2019г. на Специализиран състав по неврологични и УНГ
болести на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София, в частта за
заключение относно установеното заболяване и определения
процент трайно намалена работоспособност на освидетелстваното лице И.Л.П..
В жалбата са изложени съображения
за неправилност на ЕР на НЕЛК в оспорената му част, като жалбоподателят счита,
че в настоящия случай не е изпълнено съдържанието на определението за „състояние
след рецидивиращи исхемични мозъчни инсулти БЛСМА с остатъчна десностранна
латентна хемипареза", посочено в т.5, част 7 „Нервни болести“ на
Приложение №1 от ДР на Наредба за медицинската експертиза /съкратено НМЕ/ за
определяне на 50% трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице,
съобразно основанията на чл. 63, ал.4 от
същата наредба. Сочи се, че при установеното неврологично заболяване следва да
се приеме, че е налице само и единствено дисметрия на дясна паретична ръка-
състояние, което не би следвало да се оценява като дискоординационен синдром.
Иска отмяна на оспореното ЕР. Не претендира разноски.
Ответникът - НЕЛК-София – специализиран състав
, чрез процесуалния си представител юрк. Г. оспорва жалбата като неоснователна
и счита, че следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото издаване, а подадената жалба е злоупотреба с право, защото
изложените с нея основания са извън възможността да се промени основното
зболяване на лицето и процента намалена трудоспособност. Подробни съображения се
излагат в приложено по делото становище. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – И.Л.П. оспорва
жалбата като неоснователна. По същество на спора не изразява становище.Не
претендира разноски.
Останалите заинтересовани страни – ТЕЛК към
УМБАЛ Пловдив АД – пети състав, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ –
гр.Пловдив, Регионална дирекция „Социално подпомагане“, не встъпват в процеса и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, като прецени становищата
на страните и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
С ЕР № 4461, зас. № 165/09.10.2018г.
Пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД е преосвидетелствал лицето И.Л.П.
във връзка с установени мозъчносъдови заболявания /мозъчен инсулт/ от
21.08.2013г., като му е определена 50% трайно намалена работоспособност със
срок за 1 година. При преосвидетелстването на лицето е установено, че се касае
за състояние след мозъчен реинсулт в БАС на ЛМСА, настъпил м.06.2015година, в
резултат на което е налице латентна десностранна хемипареза със засегнат десен
доминатен крайник. За това заболяване е определена общо 40 % ТНР на осн.
т.2.4.1 и забележка 1 от Част 7 на приложение №1 на НМЕ. Констатиран е персистиращ
лек дискоординационен синдром със статична и локомоторна атаксия в десния
крайник /съдова генеза/, за което е дадена 50% ТНР на осн. т.3.2 от част 7,
прил.№1 от НМЕ. Посочено е в мотивите на административният акт, че е налице
частична моторна афазия- лека степен, за което е определен 20% ТНР на осн.
т.2.10.5- част 7, прил.№1 от НМЕ. За съпътстващите заболявания на
освидетелстваното лице – артериална хипертония 3 степен, умерена степен
сърдечно -мозъчна форма с оформено хипертонично сърце е определена 30% ТНР на
осн.т.2.2 от част 4, раздел 6 на прил.№1 от НМЕ. Общо е определен един ТНР 50%
за срок 1 година на осн. т.3 от прил.№2 на НМЕ. Допълнително е обективирано
неговото състояние като неврологични стойности и е дадено описание, че „залита
във всички посоки, походка нестабилна - самостоятелна“.
Цитираното ЕР №4461 на ТЕЛК е
обжалвано от Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО пред
НЕЛК по отношение на определения процент трайно намалена работоспособност. След
преглед на приложената медицинска документация в досието на освидетелстваното
лице, НЕЛК се е произнесла с обжалваното в настоящото производство ЕР № 0443 от
зас. № 057/29.03.2019 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК в оспорената му част.
За да постанови този резултат, НЕЛК е приела, че по отношение на освидетелствано
лице се установяват посочените в ЕР на ТЕЛК общи заболявания – рецидивиращи
исхемични мозъчни инсулти в БЛСМА /2008г и 2015г./ с персистиращ лек
дискоординационен синдром със съдова генеза и
остатъчна десностранна латентна хемипареза. Направил извод, че са налице
посочените в обжалвания акт основания, поради което потвърдил същият по всички
изложени в него основания за определяне на ТНР. В мотивната си част обсъдил приложените медицински документи, вкл. предходно
ЕР на ТЕЛК от 2013г., в което е посочено, че П. страда от десностранна латентна
хемипареза и дискоординационен синдром. Обсъдени са епикриза от м.07.2015г., неврологична
консултация м.02.2016г., както и допълнително постъпили доказателства:
отоневрологично изследване м.10.2018година с диагноза ЦОНС на основа на
съдовомозъчна болест; неврологична консултация м.10.2018г с описан в нея
синдром на едностранна латентна хемипареза, дискоординационен синдром за дясна
ръка, частична моторна афазия. От това е направено заключението, че при освидетелстваното
лице е налично мозъчно съдово заболяване, изразено в състояние след рецидивиращ
исхемичен мозъчен инсулт в басейн на лява средна мозъчна артерия /2008г. и 2015г/ с персистиращ
лек дискоординационен синдром със съдова генеза, поради което на осн. т.3.3 от
част7 на прил.№1 НМЕ се следва 50% ТНР. По тези съображения, специализираният
състав по неврологични и УНГ болести на НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК във връзка
със срока на определения на освидетелстваното лице % трайно намалена
работоспособност.
При така установената фактическа обстановка, на
база приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване
по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните за това съображения:
Обжалваният административен акт е постановен от
компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3 от НМЕ,
в установената, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Решението е взето от специализиран състав по неврологични
и УНГ заболявания, определен съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл.
49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите
на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Специализираният състав на НЕЛК, издал оспорваното
ЕР, отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 3 от правилника. Експертното
решение е постановено в състав от председател и двама специалисти.
По установените факти по делото
не се формира спор между страните.
Спорът е правен и касае правилното
приложение на чл.63 ал.4 НМЕ. Съгласно разпоредбата на т.3.2 от част 7„Нервни болести“ на
прил. №1 от НМЕ в случаите на лека степен на хронични нервни
болести съобразно стадия на развитие на заболяванията и тежестта на симптомат, каквото касае и установени дискоординационни синдроми, следва да се определя 50% ТНР. Тя се
допълва и от т.5 от част 7 „Нервни болести“ на
прил. №1 от НМЕ в случайте на състояние след мозъчен инсулт
(хеморагичен, исхемичен и субарахноидален кръвоизлив) без остатъчен
неврологичен дефицит и до една година след тях се определя 50 % ТНР. Така определеният на освидетелставаното лице %
трайно намалена работоспособност е спазен раздел II от прил.№2 от НМЕ за методика за прилагане
на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане) в проценти, който определя, че констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
от прил. № 1 към чл. 63, ал.1 НМЕ. Безспорно и по
категоричен начин е установено общото заболяване на лицето, което касае
състояние след мозъчен инсулт и настъпило хронично нервно заболяване - лека степен на дискоординационни синдроми. Няма основание да се приеме
тезата на жалбоподателят, че при освидетелстваното лице се касае за състояние
на дисметрия на дясна паретична ръка. Напротив, във всички предишни негови ЕР
на ТЕЛК и актове на НЕЛК състоянието му на лек дискоординационен синдром е
категорично и по безспорен начин установено. В този смисъл основателно е
възражението на ответника, че заболяването на лицето е последица от мозъчно
съдова болест, която рецидивира и липсват каквито и да е подобрения.
Законосъобразно при определяне на процента ТНР са спазени изискванията на чл.63
ал.4вр. ал.1 НМЕ.
В тази връзка, следва да се
посочи, че в част 7 от Прил. № 1 на НМЕ, според отправна точка 5, в случаите на
състояние след мозъчен инсулт
(хеморагичен, исхемичен и субарахноидален кръвоизлив) също се определя 50 % трайно намалена работоспособност. Това само е
достатъчно да се приеме, че след като първоначално се определя 50% ТНР, то при
преосвидетелстване на лицето през всяка следваща година след петата, без данни
същото да има някакво подобрение, а напротив, състоянията му рецидивират, % на
ТНР също следва да като първоначално определеният. Противното би означавало всяко
лице със същото заболяване и здравословно състояние, да бъде дискриминирано при
преосвидетелстването чрез определяне на по- нисък % ТНР за конкретен период от
време, което е в противовес на разпоредбата на чл.64 от НМЕ, определяща, че критериите за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) са еднакви
независимо от повода, за който се освидетелства лицето (пенсиониране, социално
подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др.). Спазени са изискванията на чл.62 НМЕ като видът и степента на увреждането/степента на ТНР са определени въз основа на представената медицинска документация,
обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган
и/или система, и въз основа на подробната клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед
и насочени лабораторни и функционални изследвани, каквито са представените отоневрологично изследване от
м.10.2018година с диагноза ЦОНС на основа на съдовомозъчна болест; неврологична
консултация м.10.2018г с описан в нея синдром на едностранна латентна хемипареза,
дискоординационен синдром за дясна ръка, частична моторна афазия. От тях
безспорно е установено, че не може да настъпи позитивна еволюция във времето в
състоянието на лицето, което състояние може да се определи като дефинитивно. Предвиждайки
определяне на 50 % трайно намалена работоспособност, липса на промяна през
следващите години в здравословното му състояние, отново следва да определи сътоветният
% ТНР.
Гореизложеното налага извод за
законосъобразност на оспорваното в настоящото съдебно производство ЕР на НЕЛК -
София, в частта му относно приетото заключение за определяне на заболяването му
и определения процент трайно намалена работоспособност. По изложените
съображения, съдът счита, че жалбата се явява неоснователна, поради което следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална експертна лекарска комисия, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се
констатираха в размер на 100 (сто) лв., определен съгласно чл. 27в от Наредбата
за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя на
Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив д-р Д.Й.И., против Експертно
решение 0443 от зас. № 057/29.03.2019г. на Специализиран състав по неврологични
и УНГ болести на Националната експертна лекарска комисия– София, в частта за дадено заключение относно установеното
заболяване и определения процент трайно намалена работоспособност на
освидетелстваното лице И.Л.П..
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати
на Национална експертна лекарска комисия гр. София, сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: