Решение по КНАХД №1543/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1.Производството е по реда на Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ [населено място], срещу Решение № 592 от 01.06.2025г. на Пловдивски районен съд,ХХI – ви н.с,постановено по АНД № 20235330207072 по описа за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № НП-65/05.07.2022 г., издадено от проф. Р. К. - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор", с което на С. Д. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и нарушението е установено по безспорен начин, и като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил решението си в нарушение на закона.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба С. Д. П. оспорва касационната жалба в депозиран писмен отговор от процесуалния му представител адвокат Д. М. М.. Претендира се присъждане насторените разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от С. Д. П., срещу Наказателно постановление № № НП-65/05.07.2022 г., издадено от проф. Р. К. - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор", с което на П., на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № А-88/01.06.2022г., съставен от Г. Д. Д. на длъжност държавен инспектор в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ [населено място].

Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административнонаказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка :

УМБАЛ „Каспела" ЕООД, [населено място] осъществявало дейност като лечебно заведение съгласно издадено Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-274/29.02.2016г., издадено от Министерство на здравеопазването на основание чл. 46, ал. 2 във връзка с чл. 50, ал. 2 от Закона за лечебните заведения. В него била разкрита и функционирала „Клиника по урология" с III-то ниво на компетентност в съответствие с утвърдения медицински стандарт „Урология".

С. Д. П. работил като лекар ординатор в отделението по урология на УМБАЛ „Каспела" ЕООД.

В 16:12 часа на 06.01.2022 г. пациентката Г. В. Я., на 70 години, била транспортирана от екип на ЦСМП - Пловдив до Спешното отделение /С./ на УМБАЛ „Каспела" ЕООД с работна диагноза: „Бъбречна криза". След преглед в С. и консултация с уролог пациентката Я. била хоспитализирана по спешност в Клиниката по урология на лечебното заведение с приемна диагноза „Хидронефроза вляво". При постъпването й пациентката била в незадоволително общо състояние, адекватна, афебрилна, с везикуларно дишане, ритмична сърдечна дейност и артериално налягане 70/40. Изготвен бил диагностично-лечебен план. От проведените изследвания са установили данни за възпалителен процес, промени в бъбречната и чернодробната функции и за „Хидронефроза вляво гр. 4, Пионефрозис синистре, Калкулус ренис синистре". Пациентката била консултирана с кардиолог, била назначена терапия: антибиотик, обезболяващи, водно-солеви разтвори, кортикостероид. Консултация била направена и с анестезиолог д-р И. И., който дал становище за невъзможна оперативна интервенция до подобрение на състоянието на пациента. След обсъждане на лекарски колегиум било взето решение, че пациентката Я. се нуждаела от оперативно лечение - нефректомия, но извършването на операцията за момента не било възможно до подобряване на хемодинамичните й показатели. Поради това било преценено на първо място на пациентката да бъдат предоставени реанимационни грижи с цел стабилизиране на състоянието й и подобряване на жизнените показатели до нива, при които да бъде възможно извършването на операцията. Пациентката била поставена на постоянно мониторно наблюдение (мониториране) на легло в Клиниката по урология.

За времето от 19:30 часа на 06.01.2022 г. до 07:30 часа на 07.01.2022 г. жалбоподателят П. бил дежурен лекар в отделението по урология на УМБАЛ „Каспела" ЕООД. Той бил единственият нощен дежурен уролог. Около 20:00 часа на 06.01.2022 г. жалбоподателят бил извикан по спешност в Ковид отделението на лечебното заведение поради наличие на пациент с урологичен проблем. В този момент в Ковид отделението била хоспитализирана пациентката А. П. В.-Х., на 74 г., която поради хематурия била изпаднала в спешно състояние на хемотампонада (изпълване на пикочния мехур със съсиреци). Лечението следвало да се извърши от лекар уролог, като включвало катетеризация на пикочния мехур и няколкократната му промивка. Състоянието на пациентката В.-Х. било спешно.

Преди да отиде в Ковид отделението жалбоподателят П. уведомил дежурния лекар ортопед д-р М. И. за пролежаващата в Клиниката по урология пациентка Г. В. Я., която била в незадоволително общо състояние. Двамата се разбрали при нужда от лекарска намеса, докато жалбоподателят бил служебно ангажиран в другото отделение, д-р Имирски да посещава болната и да се консултира по телефона с д-р П. относно необходимите реанимационни грижи или лечение.

Около 21:30 часа на 06.01.2022 г. жалбоподателят П. получил телефонно обаждане от дежурната медицинска сестра, с което бил уведомен, че мониторното наблюдение на пациентката Я. сигнализирало промяна на хемодинамичните й показатели, а именно изпадане в хипотония (ниско кръвно налягане). По указания от П. пациентката била посетена от д-р Имирски, който да провери състоянието й. П. назначил по телефона прилагане на Допамин 1 амп/50 мл. на перфузия 9 мл/ч. За тази визитация бил извършен запис в Декурзусите към Историята на заболяването на пациентката. След това показателите й се стабилизирали.

До 03:30 ч. на 07.01.2022 г. мониторното наблюдение продължавало, като тогава настъпило рязко влошаване на състоянието на пациентката Я.. По указание на жалбоподателя П., който продължавал работата си в Ковид отделението, тя отново била посетена от д-р Имирски. След консултация по телефона с жалбоподателя била променена терапията, като бил добавен Фурантрил. Поради констатирана необходимост от уролог бил повикан по спешност дневният дежурен д-р Г. Х., който се явил и прегледал пациентката в Клиниката по урология в 04:00 часа на 07.01.2022 г. След консултация с П. отново бил назначен Фурантрил и била намалила перфузията с Допамин на 6 мл./ч. В 04:40 часа на 07.01.2022 г. настъпил остър срив на хемодинамиката на пациентката Я., загуба на съзнание и контакт, при кислородна сатурация 50 % и ЕКГ данни за брадикардия били назначени Адреналин и Атропин. Започната била кардио-пулмонална ресусцитация (КПР) в пълен обем и бил повикан екип на ОАИЛ. Въпреки проведените реанимационни мероприятия в 05:27 часа на 07.01.2022 г. настъпил летален изход. Поставена била окончателна диагноза „Други и неуточнени хидронефрози".

В края на месец февруари и началото на месец март 2022 г. в УМБАЛ „Каспела" ЕООД била извършена проверка от екип на Изпълнителна агенция „Медицински надзор", в който бил включен и актосъставителят Г. Д. Д., който пиел, че за времето от 21:30 ч. на 06.01.2022 г. до 03:30 ч. на 07.01.2022 г. С. Д. П. не бил осигурил активно и в динамика наблюдение на пациентката Я..

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

8. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд, е отменил наказателното постановление. За да постанови посочения резултат съдът е приел,въз основа на събраните писчени и гласни доказателства и заключението на вещо лице по приетата съдебно-медиценска експертиза, че жалбоподателят не е извършил вмененото му във вина административно нарушение, поради което материалният закон е приложен неправилно от административнонаказващия орган. В тази насока съдът е приел, че с поведението си жалбоподателят П. не е нарушил нормативна разпоредба нито относно броя и честотата на визитациите, нито досежно вида на медицинския специалист, който е определял лечението, нито на правилата за своевременност на реакцията на лекаря при установена промяна в жизнените показатели на пациента. Приел е също така, че е налице неправилна правна правната квалификация на деянието в наказателното постановление. В тази връзка съдът е приел, че всяка една от посочените като нарушени правни норми регламентира субективни права на пациентите но липсват посочени нормативни правила, които имат за адресат жалбоподателя като лекар и които се твърди той виновно да е нарушил. Съдът е приел, че посочените за нарушени правни норми имат твърде общ и абстрактен характер, което най-малкото е изисквало, дори и да присъстват в правната квалификация, то да бъде направена привръзка с друга правна норма, която да регламентира конкретно материалноправно задължение за жалбоподателя. Противното поставя жалбоподателя в невъзможност да се защитава адекватно, след като не е уведомен кое свое нормативно задължение не е изпълнил и на какви критерии отговаря качествената и достъпна медицинска помощ според наказващия орган, за да бъде съпоставена с тях конкретната деятелност на подведеното под отговорност лице.

IV. За правото :

9. Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства и експертното заключение по приетата съдебно-медицинска експертиза и доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите наведени в касационата жалба са идентични с тези наведени пред районния съд, който в решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

10. В случая изводите на административнонаказващия орган, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са необосновани и незаконосъобразни. Противно на доводите на касатора, първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и експертното заключение на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, след обстоен и правно издържан логически анализ на доказателствената съвкупност, като е достигнал до обосновани изводи относно липса на осъществен от П. състав на административно нарушение и е формирал правилно вътрешно убеждение. Тази преценка на решаващия съд, която почива на събраните доказателства по делото, не подлежи на касационен контрол, като може да бъде проверена единствено при оплакване за изопачаване на доказателствата или игнориране на фактите по делото. Т. обаче не се констатира да е допуснато от решаващия съд.

Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила досежно неправилната правна квалификация на нарушението и непосочване на конкретно нормативно задължение, което да не е изпълнено, които накърняват правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и обуславят незаконосъобразност на наказателното постановление.

11. В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

V. За разноските :

13.При посочения изход на спора ответникът по касационната жалба има право на присъждане на сторените разноски в касационното производство, но не се констатираха такива да са извършени от касационния жалбоподател, поради което и искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХIХ – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 592 от 01.06.2025г. на Пловдивски районен съд,ХХI – ви н.с,постановено по АНД № 20235330207072 по описа за 2023г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. П., [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица]за присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.