№ 1638
гр. Русе, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520105976 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба за налагане на мерки за защита от домашно
насилие от Т. М. Н. срещу Р. Р. Р.. Молителката твърди, че заедно с
ответникът са във връзка от месец септември 2021г. като от следващия месец
заживели заедно в нейния дом в гр. Русе, на *****, където живеела и майка й.
Твърди се, че в началото на връзката им съвместният им живот бил нормален,
или поне така се струвало на молителката. Постепенно започнало да й прави
впечатление, че ответникът халюцинира, чувал гласове. Тогава ставал
агресивен и я нападал словесно и физически, включително с шамари. Той
започвал работа, но бързо напускал, бил непостоянен и нехаен. Започнал
психически тормоз по отношение на нея. Забранявал й да се сресва, да се
къпе, да си сменя дрехите и ако го направела ставал раздразнителен и я удрял.
Същият се издържал с парични средства изпращани от неговата майка, която
работела в чужбина, поради това й не ходел на работа. Когато му свършвали
парите я карал да проституира, за да му набави пари за цигари и дрога. Всеки
ден я заплашвал, че ще я обезобрази и ще й отреже пръстите. След това
започнал да я заплашва, че и нейната майка ще обезобрази. На 28.08.2022г. се
родила дъщеря им Д. Р. Р.. Въпреки това положението в дома им се
1
влошавало. Психическото състояние на ответника било толкова лошо, че той
упражнявал много тежък психически и физически тормоз над нея. Тя
разбрала, че е имало случаи, в които той да е бил хоспитализиран в
Психиатрични болници в гр. Бяла и в гр. Варна. Въпреки това заради детето
продължавала да живее с него.
На 06-ти октомври детето им навършило 40 дена и по този повод в
къщата им се събрали роднини и братовчеди. Ответникът извадил нож и
пистолет и нападнал братовчед на молителката като му нанесъл множество
телесни повреди. Тогава Р. бил изгонен от къщата им от майката на
молителката, но последната го последвала заради бебето им. Живели няколко
дена в хотел Рига, а след това се настанили на квартира в гр. Русе, в ********.
Тогава ответникът станал още по-агресивен. Приемал „кристали“,
халюцинирал и я удрял, отправяйки й безпочвени обвинения. Дните й
минавали в страх от него, но нямала очи да се върне при майка си.
Твърди се, че последният акт на насилие, упражнен спрямо нея е от
21.11.2022г. когато около 20:00 ч. в квартирата им в гр. Русе, ********, той
започнал да се дразни с нея, да я напада, да я упреква. Отново халюцинирал и
започнал да й удря шамари и юмруци по главата и тила. Хванал й лицето и го
стискал с всички сили. Потрошил й скулите и носа от стискане и я задушавал.
Нанесъл й многобройни ритници, а детето било в ръцете й и двете паднали на
земята. Успяла да се обади на майка му, за да спре побоя. Р. се страхувал от
майка си и спрял да я напада. След разговора с неговата майка той отново я
ударил няколко пъти. Състоянието, в което била изпаднала молителката било
възприето от видеоразговор от майката на ответника, както и от нейната
майка. На място била повикана и полиция и пристигнали двама полицейски
служители. Пред тях тя не си признала, тъй като се срамувала да им каже
колко е била бита от бащата на детето й, но те разбрали за какво става дума
след като ги разпитали. В присъствието на полицаите тя си събрала дрехите и
напуснала квартирата, като на 23.11.2022г. посетила Отделение по съдебна
медицина, където й било издадено съдебномедицинско удостоверение.
С оглед осъществяваното спрямо нея от ответника физическо и
психическо насилие се моли да бъде постановено съдебно решение, с което
ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на нея и дъщеря й Д., да му бъде забранено да
приближава жилището и местоработата й, както и местата й за социални
2
контакти и отдих за срок от 18 месеца; да се определи местоживеенето на
детето Д. Р. при майката на адрес гр. Русе, ***** и да се забрани на ответника
да приближава жилището, местата за социални контакти и отдих за срок от 18
месеца.
В срока за становище по молбата, до проведеното открито съдебно
заседание, ответникът не е депозирал писмен отговор. В проведеното съдебно
заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по
изложените факти и направените искания от молителката.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото Т. М. Н. и Р. Р. Р. са живели на съпружески начала
и са родители на детето Д. Р. Р., род. на 28.08.2022г.
Изложената в молбата фактическа обстановка изцяло и
непротиворечиво се установява от представените по делото доказателства,
писмени и гласни.
Свидетелката М.Н.Т., майка на молителката установява, че е живяла
продължително време със страните и е била свидетел на множество агресивни
прояви от страна на ответника, спрямо дъщеря й, нея самата и много други
лица, които по никакъв начин не са дали повод за агресията му спрямо тях.
Ответникът упражнявал както психическо, така и физическо насилие по
отношение на молителката. Не й позволявал да се къпе, да се преоблича, да
реши косата си и да излиза, включително и до магазин да отиде. Викал,
заплашвал и псувал, както нея, така и други хора. Много били и случаите в
които я е удрял. Държал се неадекватно, не работел, халюцинирал и
употребявал наркотици. Свидетелката го чувала, когато казвал на дъщеря й,
че трябва да проституира, за да му изкара пари за дрога. Въпреки, че не
присъствала на инцидента от 21.11.2022г. разбрала от проведен разговор по
телефона първо с дъщеря си, а после и с ответника, какво е станало, а
непосредствено след това лично възприела множеството наранявания по
лицето и тялото на своята дъщеря. Притеснена за последната и за детето й,
свидетелката потърсила помощ от полицията, със съдействието на която
молителката и детето й се прибрали при нея. През последните дни и след като
било образувано настоящото производство за което ответникът знаел,
продължавал по телефон да отправя обиди и заплахи към молителката.
3
Изложеното относно инцидента на 21.11.2022г., проявената от
ответника агресия и причинените на молителката телесни увреждания се
установява и от представената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и СМУ от
УМБАЛ „Канев“ АД, в което съдебен лекар е описал множество телесни
увреждания, които биха могли да бъдат получени по време и начина посочен
от молителката – от вечерта на 21.11.2022г.
Според приложената по делото справка за съдимост на ответника, той
е осъждан през 2018г. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 пр.3 и пр.4 НК – за
придобиване и държане на наркотично вещество с цел неговото
разпространение.
Според справка от Държавна психиатрична болница гр. Бяла и
издадена от там епикриза, Р. Р. Р. е провеждал лечение и е бил
хоспитализиран в болничното заведение в периода 11.02.2022г. до
23.02.2022г. с диагноза „Психични и поведенчески разстройства дължащи се
на комбинирана употреба на ПАВ“. Изписан е по негово желание след
декларация за отказ от лечение.
По делото няма наведени твърдения или представени доказателства,
които да сочат различна фактическа обстановка от изложената в молбата и
декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и да разколебават доказателствената
стойност на представените от молителката писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище. В настоящия случай, страните нямат спор, че са живели на
съпружески начала в едно домакинство и имат общо дете, т.е молбата е
подадена срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 и в рамките на преклузивния срок по
чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и
съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства по безспорен начин се установи, че на 21.11.2022г. ответникът
4
е осъществил актове на домашно насилие по отношение на молителката и на
малолетното им дете, което е присъствало на инцидента, дори е било държано
от своята майка докато тя е била физически малтретирана от ответника, с
които свои действия той е застрашил не само здравето, а и живота им.
Установяват се и множество предшестващи този случай актове на домашно
насилие, които разкриват поведение на ответника, което е изключително
агресивно и неконтролируемо. Тези негови прояви заедно с данните по делото
за здравословни проблеми (психично разстройство) и употреба на наркотични
вещества, налагат молбата да бъде уважена както по отношение на
молителката, така и по отношение на малолетното им дете.
Съобразявайки всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че подходящи в конкретния случай се явяват мерките за по чл. 5, ал.1 т.1, т.3,
т.4 и т.5 ЗЗДН за срок от 18 месеца. Детето Д. е на възраст, в която безспорно
има нужда от грижите на своята майка и няма основание да се приеме за
целите на настоящото производство, че тя не е по-пригодния родител от
двамата, който да полага непосредствените грижи за детето. Поради това и за
внасяне на сигурност за местоживеенето на детето, до окончателното
уреждане на въпросите относно родителската отговорност на страните, следва
да бъде наложена и мярката по т.4. Мярката по т.5 би могла да изиграе
положителна роля за поправянето на ответника и осъзнаването от негова
страна на последиците от извършеното, в който смисъл да способства за
намаляване на риска от други негови прояви, като тези дали повод за
образуване на настоящото производство.
На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба
в минимален размер от 200лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
При този изход на спора ответникът следва да заплати и направените
от молителката разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на Т. М. Н. ЕГН**********
и Д. Р. Р. ЕГН**********, род. на 28.08.2022г. и двете със съдебен адрес гр.
5
Русе, ул. „Борисова“ №17, ет.4, адв. З. М., е осъществено домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН от Р. Р. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул.
„Студентска“, ********, ***.
ЗАДЪЛЖАВА Р. Р. Р. ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Т. М. Н. ЕГН********** и Д. Р. Р.
ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на Р. Р. Р. ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 50 метра Т. М. Н. ЕГН**********, жилището в което живее в гр. Русе,
у**********, местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на детето Д. Р. Р.
ЕГН**********, род. на 28.08.2022г. при майката Т. М. Н. ЕГН**********,
до уреждане на въпросите за родителските права и задължения между двамата
родители, но за срок не по-дълъг от 18 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА Р. Р. Р. ЕГН ********** да посещава специализирани
програми за справяне с агресията, за срок определен за съответната програма,
но за не повече от шест месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, Р. Р. Р. ЕГН **********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на Р. Р. Р. ЕГН ********** с
адрес гр. Русе, ****“, ********, *** ГЛОБА в размер от 200лв.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ****“, ********,
*** да заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на
25лв.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ****“, ********, ***
да заплати на Т. М. Н. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Борисова“ №17, ет.4, адв. З. М. сумата 850лв. разноски по делото.
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД
МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7