Решение по дело №90/2019 на Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69/14.06.2019 г.

гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание от петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА

при секретаря В.Т.

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 90 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. 294 ГПК, образувано след решение на Върховния касационен съд, постановено по гр.д. № 4143/2017г., с което касационната инстанция е обезсилила въззивното решение на АпС – Варна по в.гр.д. № 167/2017г. и е върнала делото за ново разглеждане от фазата на отстраняване нередовности на исковата молба.

Предмет на въззивния контрол е решение № 1 /22.02.2017г. на ОС – Разград, постановено по гр.д. № 135/2016г. и с което е отхвърлен предявения от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество – КПКОНПИ /предишно наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ против Р.А.Х., ЕГН ********** и Г.М.Х., ЕГН ********** иск с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 437 218.46 лева, подробно описано в решението.

В жалбата си въззивникът КПКОНПИ излага оплаквания за неправилност на така обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че получените от ответниците чрез система за бързи разплащания парични суми от трети лица съставляват доход по см. на §1 т.4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./, поради което и неправилно са били отнесени към приходната част на анализа относно имущественото състояние на проверяваните лица. Сочи се, че разпоредбата на чл.35 т.6 ЗДДФЛ е неприложима и същата не обосновава законност на подлежащия на облагане доход. Оспорват се и изводите на съда за неприложимост на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за установяване размера на разходите, направени от ответниците вр. установените им задгранични пътувания. Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и постанови друг, с което исковата претенция да бъде уважена, ведно с присъждане на разноски.

В с.з., чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил от насрещната страна. В с.з. е депозирано писмено становище, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата. Във връзка с предприетите при настоящото разглеждане на спора от въззивника действия вр. дадените в изпълнение указанията на касационната инстанция по уточняване на фактическите основания на иска, се сочи, че същите не са изпълнени, поради което и са налице предпоставките за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството по делото. В условията на евентуалност се поддържат доводите за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски за въззивното производство.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ал.2 ЗПКОНПИ.

В подаденото въз основа на взето Решение № 73/16.03.2016г. мотивираното искане до съда и направените пред настоящата инстанция, по реда на чл.129 ГПК уточнения са изложени твърдения, че по повод уведомление на ОП – Разград от 31.07.2014г. за започнало наказателно производство срещу Р.А.Х. вр. извършено престъпление по чл.255 ал.1, предл. 1 и 2, т.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ Комисията е образувала проверка за установяване несъответствие в имуществото му, обхващаща периода 07.08.2004г. – 07.08.2014г. С оглед сключен на 09.06.2010г. от Р.Х. граждански брак с Г.М.Х., в предмета на проверката е включено и имуществото на съпругата, която касае само периода от датата на сключване на гражданския брак до крайната дата 07.08.2014г., тъй като поради липса на съвпадение на вписаните настоящи адреси не твърдят наличието на фактическо съжителство от по-ранен момент, независимо от данните по ревизионното производство на НАП. Твърди се още, че към началото на проверявания период Р.Х. не е притежавал имущество, а към 09.06.2010г. съпругата му е била собственик на апартамент № 9, находящ се в гр.Разград, жк „Орел“, бл.26, вх.Г, придобит с нот.акт № 178/2009г. В рамките на периода на проверката Р.Х. е придобил имущество, както следва: по силата на договор за покупко-продажба, нот.акт № 71/23.02.2010г. от „СЕС Комерс“ ООД недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в гр.Разград, ул.“Каймакчалан“ № 2а, с посочена в титула за собственост придобивна цена 35 700 лева и наведени твърдения от въззивника за действително заплатена цена в размер на 64 456.40 лева; с решение № 208/09.03.2012г. на РС – Исперих, вписано в СВ под № 75, том 1, вх.рег. № 718/16-03.2012г. е придобил по възмезден начин дворно място в с.Желязковец, Разградска област, ул.“Искър“ № 3, УПИ ІV-17, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда и стопански постройки, с пазарна цена на имота към датата на придобиването 1 000 лева; лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2101“, с рег. № РР4776 АМ, съгласно договор за покупко-продажба от 23.05.2006г. и пазарна цена към датата на закупуването 300 лева; лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № РР 0352 АН, съгласно договор за покупко-продажба от 23.07.2007г. за сумата от 500 евро, равняващи се на 977.92 лева и пазарна цена към датата на придобиването 977.92 лева. В рамките на проверявания период, в режим на съпружеска имуществена общност Р. и Г. Х. са придобили лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“, рег. № РР 9358 АР, закупен с договор от 04.10.2010г. за сумата от 600 лева, а впоследствие отчужден от тях с договор от 07.03.2011г. за сумата от 1 500 лева, при пазарна цена към датата на придобиването и към датата на отчуждаването 7 000 лева, както и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, рег. № РР 9310 АП, придобит по договор за покупко-продажба от 27.09.2010г. за сумата от 10 400 лева, съответна на пазарната цена към датата на закупуването. Изложени са твърдения, че в периода 2008г. – 2012г. проверяваните лица са получили парични средства от чуждестранни физически лица чрез системата за експресни парични преводи Уестърн Юнион и Money Gram в общ размер на 427 821.58 лева, които средства са с неустановен произход и са използвани от въззиваемите за придобиване на гореописаното имущество, част от тях са влагани в банкови сметки, а останалата част не е преобразувана в друго имущество. В направения в искането анализ подробно са изложени твърденията досежно внесените по банкови влогове суми, движението им, както и реализираните от тях приходи /лихви/. Сочи се още, че установените и признати от Комисията доходи, получени от лицата за проверявания период са в размер на 16983.90 лева, включващи получени от Г.Х. социални помощи и продажната цена от продажбата на притежавания от преди брака й недвижим имот, направените обичайни и извънредни разходи /за издръжка и задгранични пътувания/ са в общ размер на 65 670.05 лева, установеният нетен доход, както по години, така и за целия проверяван период, е отрицателен в размер на -48 686.15 лева, а притежаваното имущество в края на периода е на стойност 443 031.35 лева, включваща 65 456.40 лева стойност на придобитите недвижими имоти, 18 977.92 лева стойност на придобитите МПС, 161 463.35 лева вноски по банкови сметки с постъпленията от получените парични вноски и 10 000 лева лична вноска от Р.Х., 3 632.08 лева получени лихви върху внесените суми с неустановен законен източник и 193 501.83 лева, съставляващи получени от чужбина преводи от трети лица, нетрансформирани в друго имущество /последната цифра, съгласно уточнителната молба е получена като разлика между общата стойност на имуществото и сбора на сумите, съставляващи стойността на недвижимите имоти, МПС, банковите вноски и получените лихви/. При така приетите величини на приходи, разходи, нетен доход и имущество се твърди, че е налице несъответствие в размер на 491 717.73 лева, което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ и което съставлява основание за отнемане на незаконно придобитото от проверяваните лица имущество на стойност 437 218.46 лева, в това число и неналичните по банковите сметки суми от направени вноски в рамките на проверявания период, по аргумент от разпоредбата на чл.72 ЗОПДНПИ, съответно чл.151 ЗПКОНПИ.

С оглед на така изложеното са предявени и исковете за отнемане в полза на Държавата, както следва:

От Р.А.Х., на основание чл.63, ал. 2, т.1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ

- Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 61710.505.2366.1.2, с предназначение жилище, апартамент, с адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Каймакчалан" № 2А, апартамент 2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ 91,65 кв. м, състоящ се от една дневна, две спални, сервизно помещение, коридор и един балкон - общ за дневната и едната спалня, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: №61710.505.2366.1.3, № 61710.505.2366.1.1, под обекта: № 61710.505.2366.1.33, №61710.505.2366.1.31, № 61710.505.2366.1.32, над обекта: № 61710.505.2366.1.7, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 2,74 кв. м, ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата, равни на 10,82 кв. м и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв. м от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри.

- Лек автомобил марка "ВАЗ", модел "2101", с per. № РР4776АМ, рама № 21011247040, двигател № 21011359986, дата на първоначална регистрация: 05.03.1975 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 23.05.2006 г.

- Лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с per. № PP0352AH, рама № WF0NXXGBBNRJ20927, двигател № без номер, дата на първоначална регистрация: 01.12.1994 г., придобит съгласно договор от 23.04.2007 г.

Пазарната стойност на автомобила към настоящия момент е в размер на 800 лв.

- Сумата в размер на 193 501,83 лв., представляваща получени преводи от трети лица в чужбина и непреобразувана в друго имущество.

- Сумата в размер на 3 740,15 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка № 14795277 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер 11 827,85 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № 17038051 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 6 509,75 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № 17337668 в „Банка ДСК" ЕАД.

-Сумата в размер на 30 267,69 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 14795328 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 80 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15029344 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 919,52 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15112011 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15203802 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 97 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15347261 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 2 500 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15523945 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 2 425,39 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15614505 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 150 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15638994 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 1 850,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15695252 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 206,04 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16013356 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16292551 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16416364 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 30 552,61 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903149 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 2 753,04 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16530263 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 5 078,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903254 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 14 777,58 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903306 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 58,16 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 17400735 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 16 225,82 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 17530220 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 10 029,17 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 18014574 в „Банка ДСК" ЕАД.

- Сумата в размер на 500 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Алианц Банк България" АД.

От Р.А.Х., ЕГН ********** и Г.М.Х., ЕГН ********** на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ:

- Поземлен имот - дворно място, находящо се в с. Желязковец, общ. Самуил, Разградска област, ул."Искър" № 3, урегулирано от 1 051 кв. м, с неприложена улична регулация за 7 кв. м, съставляващо парцел № IV-17 в кв. 2 по плана на с. Желязковец, ведно с постройките в него: паянтова жилищна сграда със застроена площ 170 кв. м, гараж със застроена площ от 63 кв. м и стопанска полумасивна сграда - навес с площ 15 кв. м.

- Лек автомобил марка "БМВ", модел "530Д", с per. № РР9310АР, рама № WBANC71 ОХ0В826523, двигател № 306D*********, дата на първоначална регистрация: 18.05.2005 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 27.09.2010 г.

От Г.М.Х., ЕГН **********, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ

- Сумата в размер на 25 010,56 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № 18182333 в „Банка ДСК" ЕАД.

От Р.А.Х., ЕГН ********** и Г.М.Х., ЕГН **********, на основание чл. 72, във връзка чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ

- Сумата от 7 000 лв., представляваща пазарната цена към датата на отчуждаване на лек автомобил марка "БМВ", модел "525Д", с per. № РР9358АР, рама № WBADL91050GW52533, двигател № 31099481256D1, дата на първоначална регистрация: 29.06.2000г.

В срока по чл.131 ГПК така предявените искове са оспорени с възражения за тяхната неоснователност. Твърди се, че не е налице несъответствие между доходи и имущество в размера, посочен от Комисията, респ. надвишаващо този по §1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Не оспорват твърденията, че са получавали парични преводи от трети лица, които са вложили в придобиването на част от имуществото /двата недвижими имота, двата л.а. марка „БМВ“/ или в банкови сметки. По отношение на апартамента, придобит от Р.Х. се твърди, че действителната покупна цена е посочената в нотариалния акт, а не твърдяната от ищеца. Сочат, че получените чрез система за бързо разплащане суми са в по-голям размер /439 309.91 лева, а не визираната в исковата молба сума от 427 821.58 лева/. Считат обаче, че същите съставляват доход по см. на чл.35 т.6 ЗДДФЛ, за който съгласно съставените им ревизионни актове и влезли в сила наказателни присъди по НОХД № 278/2014г. и НОХД № 434/2015г. дължат следващите се данъци, което задължение към 06.11.2015г. първият от тях е изпълнил. Поради това и придобитото с тези приходи имущество не подлежи на отнемане. Внесените по банкови влогове суми също считат, че не подлежат на отнемане, тъй като съставляват доходи, получени от трети лица от чужбина. Относно л.а. „ВАЗ“ с рег.№ РР 0352 АМ и л.а. „Форд-мондео“ с рег. № РР 0352 АН се твърди, че първият е закупен със средства, дарени от бащата на въззиваемия Р.Х., а втория със средства, съставляващи получен от него доход от работа в чужбина. Относно задграничните им пътувания не оспорват, че такива са реализирани, но твърдят, че не са правили разходи в претендирания от Комисията размер. Пътували са с трети лица, като са си поделяли разходите за гориво, отсядали са при техни приятели или роднини и не са ползвали хотели. Не са били командировани, поради което считат, че Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина не намира приложение.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

След направените пред настоящата инстанция уточнения, настоящият състав приема, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по см. на чл.129 ГПК вр. чл.77 ал.4 ЗОПДНПИ.

С Протокол № ТД04ВА/УВ-19293/07.08.2014г. на Директора на ТД на КОНПИ – Варна, по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с изх. № 928/13/31.07.2014г. и вх.№ УВ-1168/07.08.2014г. за привличане на обвиняем и внесен обвинителен акт по ДП № 439/2013г. по описа на РУП-Исперих против Р.А.Х. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т.1 от НК, е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същия.

Безспорно е, че повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.22 ал. 1 т.18 от ЗОПДНПИ /отм./.

Проверката е започнала на 07.08.2014г. и обхваща периода от 07.08.2004г. до 07.08.2014г. Освен проверяваното лице, същата обхваща и проверка на имущественото състояние на въззиваемата Г.М.Х. – негова съпруга, съгласно сключен на 09.06.2010г. граждански брак, касаеща периода от датата на сключване на брака до 07.08.2014г. Няма твърдения за осъществявано съвместно съжителство от тях, независимо от установеното по делото обстоятелство, че същите имат общи деца, родени съответно през 1999г. /М.Р.А./ и през 2001г. /Т.Р.А./.

Междувременно с Присъда № 23/25.03.2015г. по НОХД № 278/14г. по описа на ОС - Разград Р.Х. е признат за виновен за това, че през периода 01.01.2008г. - 30.04.2013 г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, при общ размер на данъчните задължения 20 029,19 лв., поради което и на основание по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Липсва спор, а в тази насока са и представените писмени доказателства, че установеното данъчно задължение вр. с което е постановена присъдата е погасено към дата 06.11.2015г.

С Присъда № 2/13.01.2016 г. по НОХД № 434/2015г. Г.М.Х. също е била призната за виновна, че за периода 01.01.2009 г. – 30.04.2012г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление и в качеството на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 23 655,74 лева, като не е подала годишни данъчни декларации за придобити доходи през 2008г. в размер на 16 853,37 лв.; за придобити доходи през 2009г. в размер на 10 136,86 лв.; за придобити доходи за 2010г. в размер на 211 823,41 лв. и за придобити доходи през 2011г. в размер на 205,36 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал.1, предл. 1 и 2, т.1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.4 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на което е отложено по чл. 66 от НК за срок от три години,

След реализиране на предвиденото в чл.22 вр. чл.28 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ производство, с Решение 73/16.03.2016г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с оглед установено значително несъответствие по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ/отм./ в размер на 491 717.73 лева и е взето Решение № 192/18.05.2016г. за внасяне на настоящото искане за отнемане.

Съобразно твърденията по исковата молба към 07.08.2004г., началния момент на проверявания период, въззиваемият Р.Х. не е притежавал имущество. Доказателства, опровергаващи това твърдение не са ангажирани по делото.

Към 09.06.2010г., началния период на проверката спрямо съпругата му Г.Х., същата е била едноличен собственик на недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в гр.Разград, жк „Орел“, бл.26, вх.Г. Този имот е отчужден през 2010г. /нот.акт № 133/04.08.2010г./ за сумата от 14 393.90 лева, съставляваща реализиран доход в рамките на проверявания период.

По делото не е спорно, че в периода 07.08.2004г. – 07.08.2014г. въззиваемите са придобили недвижими имоти и МПС както следва:

1. С нотариален акт № 71, том I, per. № 876, дело № 29/23.02.2010 г. (Акт № 148, том 1, дело 156, вх. per. № 321/23.02.2010 г. на СВ-Разград) Р.А.Х. е закупил от „CEC Комерс" ООД самостоятелен обект с идентификатор № 61710.505.2366.1.2, находящ се в сграда с адрес гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Каймакчалан" № 2А, представляващ апартамент № 2, със застроена площ 91,65 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 2,74 кв. м., ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри, за сумата от 35 700 лева, при данъчна оценка 35 356,40 лв. за обекта и 282,40 лв. за земята.

Посочената в нот.акт придобивна стойност от 35 700 лева не е опровергана в настоящото производство, в частност твърденията на въззивника, че същата е в размер на 64 456.40 лева са недоказани. Липсва провеждана СОЕ относно действителната пазарна цена на имота към момента на придобиването му, а от приетото като доказателство извлечение от банкова сметка № 17038051 в Банка ДСК не се установява преводът на сумата от 33 000 лв., за която се твърди, че е част от заплатената цена, да е в полза на продавача, респ. негов представител. В същото време, в изготвените по делото ССЕ за определяне стойността на притежаваното имущество, процесният апартамент фигурира с пазарна стойност от 35 700 лева, което обстоятелство не е оспорено от Комисията, респ. липсват наведени оплаквания във въззивната жалба досежно този факт.

Като придобит преди брака, процесният апартамент е лично имущество на въззиваемия Х..

2. С Решение № 208/09.03.2012г. на Районен съд - Исперих, постановено по гр.д. № 635/2011г., вписано под № 75, том 1, вх. per. № 718 от 16.03.2012г. Р.Х. е признат за собственик, на основание давностно владение, установено въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 27.03.2001г. на недвижим - дворно място, находящо се в с. Желязковец, общ. Самуил, Разградска област, ул. „Искър" № 3, урегулирано от 1 051 кв. м., с неприложена улична регулация за 7 кв. м, съставляващо парцел № IV-17 в кв. 2 по плана на с. Желязковец, ведно с построените в
него паянтова жилищна сграда със застроена площ 170 кв. м., гараж със застроена площ от 63 кв.м. и стопанска полумасивна сграда - навес с площ 15 кв. м. за сумата от 1 000 лв.

Придобивната давност е изтекла към момент, към който страните са били в брак, поради което и това имущество е придобито от тях през проверявания период в режим на СИО. Заплащането на цената по предварителния договор обаче е преди началото на проверявания период /видно от решението вр. исковата молба по него и липсата на твърдения за противното от въззивника/. Това обстоятелство следва да бъде съобразено при икономическия анализ на доходите, разходите и придобитото от лицата имущество за проверявания период

3. Лек автомобил марка "ВАЗ", модел "2101", с per. № РР 4776 АМ, рама № 21011247040, двигател № 21011359986, дата на първоначална регистрация: 05.03.1975 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 23.05.2006г. за сумата от 300 лв.

Придобиването е преди брака, т.е. същият е лична собственост на въззиваемия Х..

Съгласно приетото пред първоинстанционния съд неоспорено заключение по СОЕ пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване е в размер на 300 лв.

4. Лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с per. № PP 0352 AH, рама № WF0NXXGBBNRJ20927, двигател № без номер, дата на първоначална регистрация: 01.12.1994г., придобит съгласно договор от 23.04.2007г. за сумата от 500 евро, равняваща се на 977,92 лв.

С оглед момента на придобиването същият е лична собственост на въззиваемия.

Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване съгласно заключението по СОЕ е 5 300 лева.

5. Лек автомобил марка "БМВ", модел "525Д", с per. № PP 9358 AP, рама
№ VBADL91050GW52533, двигател № 31099481256D1, дата на първоначална регистрация: 29.06.2000 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 04.10.2010г. за сумата от 600 лева.

Автомобилът е придобит по време на брака в режим на СИО. Същият е отчужден съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 07.03.2011г. за сумата от 1 500 лв.

Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване, съгласно заключението на СОЕ е в размер на 13 000 лева, а към момента на отчуждаването му – 12 300 лева.

6. Лек автомобил марка "БМВ", модел "530Д", с per. № PP 9310 AP, рама
№ WBANC710X0B826523, двигател № 306D*********, дата на първоначална регистрация: 18.05.2005 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 27.09.2010г. за сумата от 10 400 лв.

Придобиването е по време на брака, т.е. в режим на СИО.

Пазарната стойност към датата на придобиване по заключението на СОЕ е 37 000 лева.

Общата пазарна стойност на придобитото от въззиваемите имущество през проверявания имот, описано по-горе съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобиването им е 91 300 лева. В същата не е включена заплатената преди началото на проверявания период придобивна стойност на недвижимия имот в с.Желязковец, тъй като за придобиването му в рамките на този период не е правен разход.

Безспорно е установено е по делото и това, че през проверявания период въззиваемите са получавали, чрез международна система за бързи разплащания, парични преводи от чуждестранни лица. Съгласно влязлата в сила присъда срещу Р.Х. и представените в наказателното производство доказателства за това, получените от него суми през този период са в общ размер на 200 291.91 лева, който размер е установен и от в.л. по ССЕ в настоящото производство. Получените от Г.Х. суми за периода 09.06.2010г. /датата на сключване на брака/ - 07.08.2014г. са в размер на левовата равностойност на 188 004.67 лева. Посочената в заключението на в.л. сума е 84 424.55 лева и същата е възприета като установено обстоятелство от фактическа страна от първоинстанционния съд, кредитирайки заключението. Видно от съвкупния анализ на всички доказателства по делото /ревизионен акт, доказателства за извършени преводи, съдържащи се в наказателното производство, внесения обвинителен акт и постановената присъда/ обаче, визираните в заключението на в.л. 84 219.19 лева като стойност на получени от въззиваемата Х. суми в периода 09.06.2010г. – 31.12.2010г. всъщност е числов израз на разликата между получените за този период валутни преводи в евро в размер на 108 037.93 евро и левовата равностойност на получените до 09.06.2010г. 12 178.32 евро /12 178.32 евро х 1.95583 = 23 818.74 лева/. Следователно, действително получената сума за релевантния период на 2010г. в левова равностойност е в размер на 188 004.67 /левовата равностойност на всичко получено през 2010г. – 211 823.41 лв. минус 23 818.74 лева/. Касае се за очевидна грешка в изчисленията, която следва да бъде коригирана от настоящия състав, при направата на изводите относно размера на получените суми от трети лица.

Ето защо следва да се приеме, че общо получените от Г.Х. суми са в размер на 188 210.03 лева, а получените парични средства от двамата въззиваеми за проверявания период са в общ размер на 388 501.94 лева.

Въззиваемите не оспорват, че с част от получените суми са придобили гореописаните МПС и апартамента по нот.ак № 71/2010г., а друга част са влагали по банкови сметки. Във връзка с последното и съобразно заключението на в.л. по ССЕ, при съобразяване прехвърлянето на суми от една сметка в друга, размерът на направените вноски възлиза на сумата от 244 483.91 лева, получените лихви по депозитите са в общ размер на 7 299.58 лева, а размерът на удържаните банкови такси - 280.10 лева. Конкретните размери на внесените суми, начислени лихви и направени разходи за такси за всяка една сметка и по години, в рамките на проверявания период, са подробно посочени в първоначалното заключение на вещото лице. Установеното от вещото лице кореспондира на твърденията на въззивника вр. тези обстоятелства с изключение на установените в експертизата вноски по банкова сметка № 14795277 /3 050,15 лева по ССЕ/, банкова сметка № 17038051 /8 770,50 лева по ССЕ/ и по валутните сметки, за които направените вноски в евро и начислени лихви в исковата молба са посочени със същото цифрово изражение, но в лева.

От коментираното заключение се установява още, че за периода 09.06.2010г. - 07.08.2014г., освен продажната цена на отчуждения неин личен имот, Г.Х. е получила суми по социални плащания в размер на 2 660 лева.

Що се отнася до установяване размера на направените от проверяваните лица обичайни разходи по см. на §1 т.6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ в заключението /основно и допълнително/ са дадени стойности в различни варианти с оглед датата на сключване на брака, родени от преди това общи деца, при фактическо съжителство преди брака, респ. при липса на такова. Доколкото нито една от страните по делото не твърди осъществявано фактическо съжителство отпреди брака, съдът приема посочения от вещото лице размер, определен в хипотезата на издръжка за едночленно семейство до сключване на брака и четиричленно семейство след това, при която размерът на необходимата издръжка е 80 359.02 лева.

Въззиваемите не оспорват твърденията за осъществени от тях задгранични пътувания, а размера на сочените от Комисията направени за тях разходи. Съгласно неопроверганите показания на разпитаните по делото свидетели – А.Х. и О.Х., въззиваемите често са пътували до Румъния и Турция, както и до Белгия, по-често с кола, като са си поделяли с трети лица разходите за гориво, не са нощували в хотели, а при свои приятели или роднини. Поради това настоящият състав намира, че при определяне размера на разходите за тези пътувания на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина следва да бъдат изключени начислените от вещото лице суми за квартирни, в резултат на което при определяне нетния доход на проверяваните лица, в перото извънредни разходи следва да бъде включена сумата от 36 641.50 лева /посочения размер за дневни/.

При така направените констатации и изводи относно получени доходи и направени разходи следва, че нетният доход на въззиваемите за проверявания период, формиран като разлика между постъпленията от доходи, приходи или източници на финансиране /включващи получените суми от социални помощи в размер на 2 660 лева и 14 393.90 лева от продажбата на притежавания от преди брака от Г.Х. недвижим имот/ и обичайните и извънредните разходи /80 359.02 лева разходи за издръжка, 36 641.50 лева разходи за задгранични пътувания и 280.18 лева банкови такси/ е в размер на минус 100 226.80 лева.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззиваемите, че като доход следва да бъдат включени и постъпилите суми чрез системите за бързо разплащане Уестърн Юнион и Money Gram. Основание за така извършените преводи не е посочено в настоящия процес. Същите не могат да бъдат третирани като приход от дейност или друг източник на финансиране, изброени макар и неизчерпателно в разпоредбата на §1 т. 4 ДР на ЗОПДНПИ /отм./, именно поради неустановяне на основанието за получаването им. А съгласно чл.1 ал.2 от ЗОПДНПИ всяко имущество, за което не е установен законен източник на придобиването му е незаконно придобито имущество. Определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не означава, че е законен. Не го прави законен и последващото плащане на дължимия върху него данък. Затова и тези парични постъпления следва да бъдат отнесени към размера на придобитото от въззиваемите имущество, но не и към дохода по §1 т.4 от ДР на Закона.

Съдът приема, че стойността на придобитото имущество е 401 401.52 лева, формирана от стойността на придобития по нот.акт № 71/2010г. апартамент и леките автомобили /общо 91 300 лева/, начислените по банковите влогове лихви /7 299.58 лева/ и получените от трети лица преводи, намалени със стойността на преобразуваното имущество /302 801.94 лева, получена като от сумата 388 501.94 лева е извадена сумата от 85 700 лева, представляваща стойността на придобитите апартамент и МПС, без л.а. ВАЗ и Форд "Моднео", тъй като към момента на придобиването на последните две няма установени по делото извършени преводи/. В стойността на имуществото не е включен недвижимият имот в с.Желязковец, придобит през проверявания период въз основа на изтекла придобивна давност, тъй като плащането на цената е извършено преди началния момент на проверката и законността на средствата за това не е предмет на същата.

Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 501 628.32 лева лева, което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /в ред. към датата на проверката/. Значително ще е несъответствието, дори и в хипотезата на уважаване на възраженията на въззиваемите за неприложимост на Наредбата за служебните командировки и определянето на нетния доход без разходите за задгранични пътувания /в този случай същото ще е на стойност 464 986.82 лева, което е над законово определения размер от 250 000 лева/.

С оглед на това и придобитото имущество, за което не е установен законен източник за придобиването му подлежи на отнемане.

Въззиваемите не са ангажирали доказателства, установяващи твърденията им за получени доходи от дарение вр. покупката на л.а. "ВАЗ", както и реализирани доходи от осъществявана от Р.Х. трудова дейност в чужбина вр. придобиването на л.а. "Форд-Мондео". Нетният им доход за годините на придобиването им /2006г. и 2007г./ е отрицателна величина, поради което за придобиването им също не е установен законен източник. За останалата част от имуществото не се оспорва, че съставлява сумите от получените преводи, част от които са вложени в закупуването на недвижим имот и МПС, и по банкови депозити.

Ето защо и предвид изложеното по-горе относно средствата, с които е придобито притежаваното от въззиваемите имущество, исковете за отнемане на апартамент № 2, находящ се в гр.Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Каймакчалан" № 2А, представляващ апартамент № 2, със застроена площ 91,65 кв. м., с идентификатор 61710.505..2366.1.2, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 2,74 кв. м., ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри, както и лек автомобил марка "ВАЗ", модел "2101", с per. № РР 4776 АМ, лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с per. № PP 0352 AH и лек автомобил марка "БМВ", модел "530Д", с per. № PP 9310 AP са основателни.

На основание чл.70 ЗОПДНПИ /отм./ основателна е и исковата претенция за отнемане на сумата от 7 000 лева, претендирана като пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка "БМВ", модел "525Д", с per. № PP 9358 AP. Претендираната сума не надвишава определената в СОЕ пазарна цена към момента на отчуждаването и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът подлежи на уважаване в този размер.

Претенциите за отнемане на суми по банковите сметки на въззиваемите, при съобразяване заключението на ССЕ досежно установените вноски и начислени лихви и претендираната сума от въззивника, следва да бъдат уважени в следните размери:

- за сумата в размер на 3 051.36 лева, представляваща установения от ССЕ размер на парични средства по разплащателна сметка № 14795277 в „Банка ДСК" ЕАД /направени вноски в размер на 3 050.15 лева и начислена лихва от 1.21 лева/. За горницата над тази сума до предявения размер от 3 740,15 лв. искането е неоснователно;

- за сумата в размер на 11 371.78 лева, представляваща парични средства по спестовен влог № 17038051 в „Банка ДСК" ЕАД /установена вноска, която не е трансформирана в размер на 8 770.50 лв. и начислена лихва от 2 601.28 лева. За горницата до предявения размер от 11 827,85 лв. искането е неоснователно;

- за сумата в претендирания размер на 6 509,75 лева, представляваща левова равностойност на парични средства по спестовен влог № 17337668 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 6 509.75 евро и начислена лихва от 9.75 евро;

- за сумата в претендирания размер на 30 267.69 лева, представляваща парични средства по срочен депозит № 14795328 в „Банка ДСК" ЕАД /установени вноски в общ размер на 29 920 лева и начислена лихва от 347.69 лева/;

- за сумата в претендирания размер на 80 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15029344 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва/;

- за сумата в претендирания размер на 919,52 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15112011 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 1.10 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска от 9 000 лева/;

- за претендирания размер на 1 000 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15203802 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.71 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 8 002.29 лева/;

- за претендирания размер от 97 лева, представляваща парични средства по срочен депозит № 15347261 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 21.36 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 7 003 лева/;

- за претендираната сума в размер на 2 500 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15523945 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.88 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 6 924.36 лева/;

- за претендираната сума в размер на 2 425,39 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15614505 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0,15 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 4 425.24 лева/;

- за претендираната сума в размер на 150 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15638994 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0,14 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 2 000/;

- за претендирания размер от 1 850,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15695252 в „Банка ДСК" ЕАД /вноска от предходни влогове и лихва в размер на 0.01 лв./;

- за претендираната сума в размер на 206,04 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16013356 в „Банка ДСК" ЕАД /нетранформирана в друг депозит част от вноска в размер на 30 000 лева и начислена лихва от 205,35 лева/;

- за претендираната сума в размер на 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16292551 в „Банка ДСК" ЕАД;

- за претендирания размер от 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16416364 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва върху трансформирана в друг депозит вноска от 30 000 лева/;

- за сумата в размер на 30 552,61 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903149 в „Банка ДСК" ЕАД /трансформирана вноска от предходен депозит, ведно с лихва по него - 30 423.31 лева и начислена лихва от 129,30 лева/.

- в претендирания размер от 2 753,04 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 16530263 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 2735 евро и начислена лихва от 18,04 евро;

- в претендирания размер от 5 078,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903254 в „Банка ДСК" ЕАД /трансформирана вноска от предходен депозит, ведно с лихва по него - 5 056.66 лева и начислена лихва 21,49 лева/;

- за сумата в претендирания размер на 14 777,58 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 16903306 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 10 000 евро и начислена лихва;

- за сумата в размер на 58,16 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 17400735 в „Банка ДСК" ЕАД, ненадхвърляща остатъка от нетрансформираните средства в друг депозит;

- в претендирания размер от размер на 16 225,82 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по срочен депозит № 17530220 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 9 200 евро и начислена лихва;

- за претендираната сумата в размер на 10 029,17 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по срочен депозит № 18014574 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 10 000 евро и начислена лихва;

- за претендирания размер от 500 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Алианц Банк България" АД, която сума не надвишава установения от вещото лице размер на вноските /850 лв./.

Основателно е и искането за отнемане от въззиваемата Г.Х. на сумата от 25 010.56 лева, представляваща направена след сключването на брака вноска по срочен депозит № 18698799 в "Банка ДСК" ЕАД и начислена по нея лихва, с неправилно посочена в петитума на исковата молба друга банкова сметка. ***, че се касае за фактическа грешка, доколкото изрично в обстоятелствената част е формулирано основание и твърдение за отнемане на тази сума, с вярно посочване на банковата сметка, по която е внесена.

Ирелевантно за основателността на тези претенциите за отнемане на горните суми е наличието им по процесните банкови сметки към настоящия момент. Безспорно е, че на отнемане по реда на ЗОПДНПИ подлежи притежаваното налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, но на основание чл.72 от Закона, ако същото липсва или е отчуждено се присъжда неговата равностойност, а при преобразуване се отнема преобразуваното имущество /чл.70/. Затова и при установено подлежащо на отнемане имущество, елемент от което са и парични средства /§1 т.1 от ДР/, ако същите липсват, то се отнема тяхната равностойност.

Относно претенцията за отнемане на сумата от 193 501.83 лева, претендирани като непреобразуваната в друго имущество част от получените преводи, съставляваща разлика между получените по преводите суми и преобразуваното имущество, в това и чрез направени банкови вноски, съдът, отчитайки приетите за установени размери на постъпилите суми от тях през проверявания период /388 501.94 лева/, стойността на преобразуваното имущество, придобито с тези постъпления /85 700 лева/ и размера на направените вноски /234 483,91 лава, без личната вноска от 10 000 лева, за която не се твърди, че е част от преводите/ приема, че искането е основателно до размер на сумата от 48 318.03 лева. За горницата над тази сума искът е неоснователен.

С оглед частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС - Разград обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковите претенции са отхвърлени до посочените по-горе за основателни размери и имущества. В останалата част същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На основание чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ вр. §5 ал.2 от същия вр. чл.78 ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт следващата се държавна такса върху уважената част от исковете, която е в размер на 12 461.47 лева за първа инстанция и в размер на 6 230.74 лева за въззивното производство /общо 18 692.21 лева/.

На основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК въззиваемите следва да заплатят направените от ищцовата страна разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. На основание чл.25 ал.1 вр. ал.2 Наредбата за заплащане на правната помощ следващото се юрисконсултско възнаграждение за всяка една от инстанциите съдът определя в размер на 450 лева, вкл. и за предходното разглеждане на спора от АпС и касационната инстанция. С оглед на това и предвид направените разноски за вещи лица и публикация в ДВ, дължимите в полза на Комисията разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции, съобразно уважената част от исковете са в размер на 1 866.86 лева.

Дължимите в полза на въззиваемите разноски за тези инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете и представените доказателства за направени разноски и заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 1 796.66 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1/22.02.2017г. на ОС - Разград, постановено по гр.д. № 135/2016г. в частта, в която са отхвърлени предявените от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на следното незаконно придобито имущество против Р.А.Х. и Г.М.Х. искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ вр. §5 ал.2 ЗПКОНПИ:

- Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 61710.505.2366.1.2, с предназначение жилище, апартамент, с адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Каймакчалан" № 2А, апартамент 2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ 91,65 кв. м, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 2,74 кв. м, ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата, равни на 10,82 кв. м и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв. м от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри.

- Лек автомобил марка "ВАЗ", модел "2101", с per. № РР4776АМ;

- Лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с per. № PP0352AH;

- Лек автомобил марка "БМВ", модел "530Д", с per. № РР9310АР;

- Сумата в размер на 193 501,83 лв., представляваща получени преводи от трети лица в чужбина и непреобразувана в друго имущество ДО РАЗМЕР на сумата от 48 318,03 лева;

- Сумата в размер на 3 740,15 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка № 14795277 в „Банка ДСК" ЕАД ДО РАЗМЕР на сумата от 3 051,36 лева;

- Сумата в размер 11 827,85 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № 17038051 в „Банка ДСК" ЕАД ДО РАЗМЕР НА СУМАТА от 11 371.78 лева;