РЕШЕНИЕ
№ 302
Гр. Пловдив, 04. 03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен
граждански състав, в
публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от
младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 2776 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба, подадена от Й.К. чрез назначения й особен
представител адв. Н.-А. против решение №
2971 от 13.07.2019 г., постановено по гр.д. № 9974/2018 г., по описа на Пловдивски районен
съд, в частта с която жалбоподателката е осъдена да заплати на А.Й.Ж. сумата от 116,67 лв., представляваща
обезщетение за периода от 23.11.2017 г. до 23.05.2018 лв. за ползването на 1/3
ид.част от ½ ид.ч. от правото на собственост върху дворно място с площ
от 250 кв.м., което представлява имот пл. № 199 от кв.22, за който е отреден УПИ III-199 по действащият ПУП на с. Л., Община Родопи одобрен със заповед №
481/1995г., с подробно описани в
решението граници, ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м.,
долепеното до жилищната сграда стопанско помещение – обор с площ от 20 кв.м. и
плевня с площ от 20 кв.м, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 15.06.2018г. до окончателното изплащане на
вземането; и в частта, с която
жалбоподателката е осъдена да заплати на Б.П.М. сумата от 116,67 лв., за периода от
23.11.2017 г. до 23.05.2018 г., която представлява обезщетение ползването на
1/3 ид.част от ½ ид.част от
правото на собственост върху дворно място с площ от 250 кв.м., което
представлява имот пл. № 199 от кв.22, за който е отреден УПИ-III-199 по действащият ПУП на с. Лилково, Община Родопи одобрен със заповед № 481/1995г.,
с подробно описани в решението граници, ведно с построената двуетажна масивна
жилищна сграда с площ от 30 кв.м., долепеното до жилищната сграда стопанско
помещение – обор с площ от 20 кв.м. и плевня с площ от 20 кв.м, ведно със
законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на
исковата молба 15.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати на Б.М. и А. Ж. на всяка една от тях сумата от 107,80
лв., представляваща сторените по делото
разноски с оглед уважената част от предявените искове.
Във въззивната жалба са
релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваните части. Искането към въззивния съд е
за отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което
се отхвърлят изцяло предявените претенции като неоснователни и недоказани.
Настоява се и за присъждане на направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите А.Ж. и Б.М., чрез
процесуалния им представител адв. В., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваните му части.От страните не са заявени доказателствени искания.
РС-Пловдив
е бил сезиран с иск с правна
квалификация чл. 31, ал.2 ЗС. В исковата молба се твърди, че А.Й.Ж. с ЕГН **********
и Б.П.М. с ЕГН ********** че заедно с ответника Й.П.К. с ЕГН **********
притежават в съсобственост всяка по 1/3 ид.част
½ ид.част от правото на собственост дворно място с площ от 250
кв.м., което представлява имот пл. № 199 от кв.22, за който е отреден УПИ III-199 по действащият ПУП на с. Л., Община Родопи одобрен със заповед № 481/1995г.
при граници: на север – улица, от запад – Ц. Т. Д., от изток – П. Д. К., от юг
– К. Х.К. ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 30
кв.м., долепеното до жилищната сграда стопанско помещение – обор с площ от 20
кв.м. и плевня с площ от 20 кв.м.
Собствеността
върху гореописаните имоти ищците са придобили в равни квоти с ответницата въз
основа на наследствено правоприемство от В.Т. К. /починала на 28.01.1975г./ и Т.
П.Ж. /починала на 08.12.2005г./, както и на база наследствено правоприемство и
давност, призната с нотариален акт № 32, том 34, нот.дело № 16560/22.10.1975г.
на Нотариус при Пловдивския районен съд.
Ищците
посочват още, че след 2009г. ½ ид. част от дворното място и всички
постройки в него се ползват изцяло от ответник Й.К., която препятства достъпа им
и ограничава възможността да ползват правата в съсобствеността. Ищците твърдят
още, че многократно са искали достъп до имотите, както и да им бъде предоставен
ключ от входната врата на дворното място и на сградите. На 23.11.2017г. била
изпратена нотариална покана до ответник К., с която последната била поканена да
заплаща обезщетение на ищците за ползата от която ги е лишила. Ищците твърдят,
че въпреки поканата, обезщетение не им било заплащано. Достъп също не им бил
осигурен. По тези причини молят съда да се осъди Й.К. да заплати на всяка от
ищците сумата от 625 лева за периода 23.11.2017г. до 23.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на исковата
молба – 15.06.2018г. до окончателното й изплащане, която сума представлявала
обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за ползата от която са лишени.
Й.П.К. чрез дъщеря си Т. С. В. с ЕГН **********
оспорват предявените искове като неоснователни. Сочат, че процесната ½
ид.част от дворно място – УПИ III-199 по плана на с. Л. не
е съсобствено между страните, респ., че Й.К. няма права в съсобствеността и че
това, което ползва не представлява процесния имот, а друг имот. Оспорва се
нотариалния акт, с който ищците се легитимират като съсобственици, тъй като
документът не съдържал нито индивидуализация на имота, нито описанието му, нито
конкретно местоположение. Оспорват се претенциите и по размер.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да
извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.
РС-Пловдив е събрал
всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.
Решението е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
За да възникне
притезателното право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от
използването на един имот, следва в обективната действителността да са
възникнали следните юридически факти (материални предпоставки): вещта да е съсобствена, тя да се ползва лично само от един от
съсобствениците, този съсобственик да
възпрепятства чрез фактически и правни действия останалите съсобственици да
ползват вещта съобразно нейното предназначение и съсобственикът, който не ползва вещта, да е
поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп
до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно неговите вещни права.
Безспорно е установено, че с нотариална
покана от 23.11.2017г.
Й.К. е била поканена от ищците да им
заплаща обезщетение за ползата, от която ги лишава, възпрепятсвайки
ползването на процесния съсобствен имот на въззиваемите.
Разпитаните свидетели пред РС-Пловдив Д. Д. и В.
М. дават еднопосочни и непротиворечиви показания, които кореспондират помежду
си и се допълват. От тях става ясно, че
процесния имот се ползва само от жалбоподателката, която не допуска въззивамеите
страни. От гласните доказателствени средства
се установява, че ищците са искали да ползват имота, но не са имали фактическа
възможност, тъй като достъпът им е препятстван от жалбоподателката, която
създава реални пречки за ползването на съответните им идеални части от имот пл.
№ 199 от кв.22, за който е отреден УПИ III-199 по действащият ПУП на с. Л., Община Родопи одобрен със заповед № 481/1995г
От комплексната експертиза, приета пред РС-Пловдив,
в икономическата й част се установява,
че пазарния наем на процесните имоти за периода 23.11.2017г. до 23.05.2018г. е
в размер на 350 лева, като съответно всяка от ищците има право на обезщетение в
размер на 116.67 лева за процесния период .
Основният спорен по делото въпрос е дали дворно място с площ от 250 кв.м., което
представлява имот пл. № 199 от кв.22, за който е отреден УПИ III-199 по действащият ПУП на с. Л., Община Родопи одобрен със заповед № 481/1995г.
е идентичен на имотът описан в нот. акт № 32, том 34,
нот.дело № 16560/22.10.1975г.
Не са основателни оплакванията на жалбоподателката, че процесния имот не е
съсобствен между страните. От представения
нотариален акт за собственост № 32, том 34, нот.дело № 16560/22.10.1975г. на
Нотариус при Пловдивския районен съд и
удостоверението за наследници на
починалия П. Х. К.се установява,
че Т. П.Ж. / заместена в наследяването от нейната дъщеря А.Й.Ж./, Б. П.М. и Й.П.К.
са съсобственици при равни квоти / доколкото не е посочено друго в нотариалния
акт/ на дворно място от 250 кв.м. в с. Л. с построени в него: къща, плевня,
обор при граници на имота: улица, Ц. Т. Д., П. Д. К. и К.К. и всяка от тях
придобива по наследяване по 1/3 ид.част от правото на собственост върху
описаното дворно място ведно с постройките в него. Освен това по делото е приет
като писмено доказтелство и разписния лист за имот пл. № 196, в който е
посочено, че П. К. се явява собственик
заедно с К. и Т. К.. Разписния лист не може сам по себе си да установява право
на собственост, но заедно с горепосочения нотариален акт и приетата пред РС-Пловдив комплексна
съдебно-техническа експертиза, в частта й относно проследяването на регулационния
статут на процесния имот, категорично
доказват, че имотът описан в нот.акт
№ 32/22.10.1975г е част от бившия имот пл. № 196 по КРП на с. Л.,
околовръстен полигон от 1974г. и съответства на част от сегашния имот с пл. №
199 от кв. 22, за който е отреден УПИ III-199 по ПУП на с. Л.,
одобрен със заповед № 481/1995г. по действащият
регулационен план.
От съвкупността на всички
събрани доказтелства, които имат отношения към собствеността на процесния имот
се установява, че той е съсобствен между страните. Освен това по същността си спора между страните не е за собственост, а
представлява претенция за обезщетение.
Жалбоподателката не ангажира никакви доказателства относно възраженията
си, а изцяло гради позицията си на твърдения, изхождащи само от нея, които в
някои съществени обстоятелсва за спора
противоречат помежду си, както и на целия събран доказтеслтвен масив и
по-конкретно- тя едновременно настоява, че процесния имот не е съсобствен,
както и че въззиваемите страни не са посочили как искат да им бъде осигурен
достъп до него и че те сами са се лишили от ползването на същия имот /и в този
смисъл нямат право на обезщетение/ като не са го посещавали. Няма никакви
данни, че Й.К. има други имоти в с.Л. или че процесният имот е нейна изключителна собственост. Освен това тя сама
признава, че е получила нотариалната покана, с която й е искано обещетение за
ползване от въззиваемите. Не се налични никакви доказателсва или обосновани
оплаквания, които да опровергаят заключението на вещите лица, както и свидетелските показния.
С оглед на гореизложеното решението на РС-Пловдив
следва да се потвърди.
Адв. Н.-А., процесуален
представител на жалбоподателката, е направила възражение за прекомерност на
адвокатският хонорар от страна на адв. В., който е размер на 850 лева. Съдът
счита възражението за неоснователно,
тъй като по силата на чл.26 ал.1 от ГПК всяко лице,
от чието име или срещу което се води гражданско дело, е страна по делото,
съответно ищец или ответник, които предвид разпоредбата на чл.215 от ГПК може да бъдат повече от един. Съгласно
чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ответникът, т.е. всеки ответник, има право да иска
заплащане на направените от него разноски, включително адвокатско
възнаграждение, при прекратяване на делото. По силата на чл.1 от Наредба №
7/2004г., издадена от Висшия адвокатски съвет, делегиран с разпоредбите на
чл.121 ал.1 във вр. с чл.36 и чл.28 от Закона за адвокатурата, размерът на
възнаграждението се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента. Няма предвидено в нормативен акт изискване при
представляване от един адвокат на повече от един клиент да се сключва отделен
договор с всеки един от тях. Според чл. 9. на Наредбата за
изготвяне отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство,
възнаграждението не може да бъде по-малко от 300 лв. С оглед броя на
въззиваемите, осъщественото процесуално
представителство и степента на сложност на делото съдът счита, че не е налице
прекомерност на адвокатския хонорар.
При този изход
на делото на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатска защита в размер на 850 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2971 от 13.07.2019 г., постановено по гр.д. № 9974/2018 г., по описа на Пловдивски районен
съд, в частта с която жалбоподателката е осъдена да заплати на А.Й.Ж. сумата от 116,67 лв., представляваща
обезщетение за периода от 23.11.2017 г. до 23.05.2018 лв. за ползването на 1/3
ид.част от ½ ид.ч. от правото на собственост върху дворно място с площ
от 250 кв.м., което представлява имот пл. № 199 от кв.22, за който е отреден УПИ III-199 по действащият ПУП на с. Л., Община Родопи одобрен със заповед №
481/1995г., с подробно описани в
решението граници, ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 30 кв.м.,
долепеното до жилищната сграда стопанско помещение – обор с площ от 20 кв.м. и
плевня с площ от 20 кв.м, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 15.06.2018г. до окончателното изплащане на
вземането; и в частта, с която
жалбоподателката е осъдена да заплати на Б.П.М. сумата от 116,67 лв., за периода от
23.11.2017 г. до 23.05.2018 г., която представлява обезщетение ползването на
1/3 ид.част от ½ ид.част от
правото на собственост върху дворно място с площ от 250 кв.м., което
представлява имот пл. № 199 от кв.22, за който е отреден УПИ-III-199 по действащият ПУП на с. Л., Община Родопи одобрен със заповед №
481/1995г., при граници на север – улица, от запад – Ц. Т. Д., от изток – П. Д.
К., от юг – К. Х. К. , ведно с построената двуетажна масивна жилищна сграда
с площ от 30 кв.м., долепеното до жилищната сграда стопанско помещение – обор с
площ от 20 кв.м. и плевня с площ от 20 кв.м, ведно със законната лихва за
забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба
15.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати на Б.М. и А. Ж. на всяка една от тях сумата от 107,80
лв., представляваща сторените по делото
разноски с оглед уважената част от предявените искове.
В необжалваната част решението е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Й.П.К. с ЕГН **********
да заплати на А.Й.Ж. с ЕГН **********
и Б.П.М. с ЕГН ********** сумата от 850 лева, представляващи разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.