Решение по дело №2898/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по искова молба на Н. Б. Я. от гр.Пловдив, [ЕГН], с която се претендира от ОДМВР – Пловдив обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 035, 52 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „КИА", модел „SРОRТАGЕ", рег. № [рег. номер], наследство от майка му. За същия автомобил подписал Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 01.04.2023 г. с „ЕКСТРИЙМ БЪЛГАРИЯ - ЕКСБУЛ" ЕООД, с настоящо наименование „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Отец Кирилово, ул. „Първа" № 6, общ. Брезово, обл.Пловдив. Съгласно сключения договор и разпоредбата на чл. 12.1, бил длъжен при поискване на следния имейл: ***com, да предоставr автомобила за ползване на дружеството - наемател „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ" ЕООД, ЕИК *********. На 19.04.2023 г. от Т. Д. Д., на длъжност мл.автоконтрольор при ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна Полиция", на ищеца бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 820848, Серия GА, с посочено нарушение чл. 162, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на АУАН била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1030-000293 от 20.04.2023г. на Р. К. П. на длъжност ВПД началник група към ОДМВР - Пловдив, сектор «Пътна Полиция» Пловдив. С горната ЗПАМ по чл. 171, т.2а, буква «А» по ЗДвП - прекратяване на регистрацията на собственото му ППС за срок от 6 месеца, били отнети СРМПС Част 1 и 2 броя регистрационни табели [рег. номер]. По жалба срещу ЗПАМ било образувано административно дело № 1199/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С Решение № 1137 от 16.06.2023 г. по горното административно дело била отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1030-000293 от 20.04.2023 г. на Р. К. П. на длъжност ВПД началник група към ОДМВР Пловдив, сектор «Пътна Полиция». Докато обжалвал незаконосъобразната ЗПАМ на 18.05.2023 г. ищецът получил на следния имейл: ***.bg, искане от „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ“ ЕООД, ЕИК *********, да предостави автомобила, предмет на Договора за отдаване под наем на лек автомобил от 01.04.2023 г., за периода 19.05.2023 г. до 26.05.2023 г. Поради невъзможност да предостави автомобила, ищецът не го предоставил. На 29.05.2023 г. получих на следния имейл: ***.bg, второ искане от „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ" ЕООД, ЕИК ********* да предостави автомобила за периода 30.05.2023 г. до 12.06.2023 г.. Поради невъзможност да предостави автомобила, ищецът не го предоставил. На 23.06.2023 г. получил от „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ" ЕООД, ЕИК *********, Уведомление за разваляне на Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 01.04.2023 г., поради неизпълнение. Със същото Уведомление „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ" ЕООД, ЕИК *********, го поканило в седемдневен срок да заплати неустойка, съгласно чл.15 по Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 01.04.2023 г., в общ размер на 6 300.00 лева, с посочена банкова сметка, по която да бъде платена сумата. Ищецът твърди, че не успял да заплати исканата му сума от „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ" ЕООД, ЕИК *********. За претендираната сума „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ" ЕООД, ЕИК *********, се снабдило с Изпълнителен лист № 5324 от 14.09.2023 г., издаден по ч.г.д. 11064/ 2023 г. по описа на РС - Пловдив. Въз основа на издадения Изпълнителен лист № 5324 от 14.09.2023г., „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ" ЕООД, ЕИК *********, образувало изпълнително дело № 2023***0401202 по описа на съдебния архив на ЧСИ П.Н., рег.№ ***, район на действие ПОС. По същото изпълнително дело № 2023***0401202 по описа на съдебния архив на ЧСИ П. Н., рег.№ ***, район на действие ПОС, била събрана сума, чрез запор на банкова сметка в размер на 10 035.52 лева /десет хиляди и тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки/. Ищецът смята, че поради незаконосъобразен акт на Р. К. П. на длъжност ВПД началник група към ОДМВР Пловдив, сектор «Пътна Полиция», а именно Заповед за прилагане па принудителна административна мярка №23-1030-000293 от 20.04.2023 г., му е нанесена имуществена вреда в размер на 10 035.52 лева /десет хиляди и тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, което определяло и правния му интерес по депозиране на исковата молба. Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание процесуален представител поддържа исковата молба и претендира разноски.

Ответната страна чрез процесуален представител и в писмен отговор оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност.

Искът е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

За доказване на твърденията си като приложения към исковата молба ищецът е представил заверено ксерокопие от Свидетелство за регистрация на МПС, заверено ксерокопие от Удостоверение за наследници изх.№ 1400-65969; заверено ксерокопие от Договор за отдаване под наем на лек автомобил от 01.04.2023 г; заверено ксерокопие от Решение № 1137 от 16.06.2023 г. по административно дело № 1199/ 2023 г. но описа на Административен съд Пловдив; заверено копие от кореспонденция на имейл: уakimov7@аbv.bg, от 18.05.2023г.; заверено копие от кореспонденция на имейл: уakimov7@аbv.bg, от 29.05.2023г.; заверено копие от Уведомление/Покана от 23.06.2023 г., заверено ксерокопие от Молба за образуване на изпълнително дело № 2023***0401202 по описа на съдебния архив на ЧСИ П. Н., рег.№ ***, район на действие ПОС; заверено ксерокопие от Изпълнителен лист № 5324 от 14.09.2023 г., издаден по ч.г.д. 11064/ 2023 г. по описа на РС - Пловдив; заверено ксерокопие от Удостоверение изх.№ 26115/ 10.10.2023 г. по изпълнително дело № 2023***0401202 по описа на съдебния архив на ЧСИ П. Н., рег.№ ***, район на действие ПОС; заверено ксерокопие от Уведомление изх.№ 28101/31.10.2023 г. по изпълнително дело № 2023***0401202 по описа на съдебния архив на ЧСИ П. Н., рег.№ ***, район на действие ПОС. Изискани са и приложени по делото копие на изпълнително дело № 2023***0401202 по описа на съдебния архив на ЧСИ П. Н., рег.№ ***, район на действие ПОС; ч.г.д. 11064/2023г. по описа на РС - Пловдив; административно дело № 1199/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил представените от ищеца договор за наем на МПС и копия от кореспонденция по електронен път. Съдът е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение авторството на договора за наем /погрешно е посочено в определението, че производството обхваща и неподписаната електронна кореспонденция, доколкото всички оспорени документи са частни и нямат обвързваща съда доказателствена сила по отношение на съдържанието, а се преценяват по вътрешно убеждение на съда и съобразно всички доказателства по делото/.

Разпитан е като свидетел Е. Г. Н.. Същият заявява, че преди две години с ищеца имал взаимоотношения, във връзка с евентуално сключен наем за автомобил. Сключили договор за наем на автомобила, но впоследствие не го „осъществили“. Автомобила не му бил предоставен, един- два пъти му трябвал, казал /вероятно ищецът - бел.моя/ че има проблеми, после не му се обадил,втория път пак се замотал нещо, третия път казал, че има проблеми с автомобила, бил задържан автомобила в КАТ. Имали нормална комуникация с него по телефона, чрез имейли. Два или три пъти бил изпращал имейли до него. След като два-три пъти отклонявал искането за предоставяне на автомобила, свидетелят си наел адвокат и както било по договора си взел неустойката. Свидетелят имал фотоволтаична централа и имал и дейност с парапланери, екстрийм спорт. По принцип когато имал клиенти за парапланер, трябвало хората да се извозят до местността, където се извършвала дейността и след това да се върнат. Неговата фирма нямала автомобили. Чрез общи познати станало запознанството му с Н.. Договора бил сключен на 01.04. /не посочва година – бел.моя/, неговото първо искане било на 19.05. /не посочва година – бел.моя/, И по имейл, и по телефон имал връзка с Н., първия път не му отговаряше, после не можел, после шикалкавел. После му казал, че в КАТ е автомобила, ще го оправи, ще си го вземе. Не били говорили да прекратят договора веднага,защото той му казал, че ще го оправи. Не му било изгодно /неясно какво има предвид – бел.моя/, но изчакал и след това го прекратили /договора – бел.моя/. Свидетелят живеел в Пловдив, но ползвал автобус до с.Отец Кирилово, където осъществявал дейността с парапланери, обичайно пътувал до там с автобус или с приятели. Ползвал бил и други автомобили, на други приятели.

При така събраните доказателства съдът намира искът неоснователен и недоказан.

На първо място съдът намира необходимо за важно да се отбележи, че видно от подадената жалба, в производството по обжалване на ПАМ, ищецът е твърдял че има договор за наем, от неизпълнението на който можело да му претендират неустойки, за същия лек автомобил с „Персента 3“ ЕООД, ЕИК *********, който бил лицензиран учебен център, както и че въпросният автомобил е оборудван като учебен. Посоченото дружество няма нищо общо с това, на което свидетелят е управител, с друг управител, друго седалище и адрес на управление и т.н., няма нищо общо и с твърденията в исковата молба.

На следващо място – ищецът твърди, че получавал електронна кореспонденция на адрес ***.bg, а представените имейли /отделен въпрос е дали са такива, дали е доказано да са такива и дали са изпращани и кога, което ще бъде обсъдено по-долу/ са до различен адрес уакimov7@аbv.bg. На следващо място ищецът твърди, че искания по тези имейли получавал от „ДЕЛТА ТИ ПРИНТ“ ЕООД, но е видно, че първото искане евентуално е отправено от физическото лице Е. Н., а второто искане от последния, но в качеството му на управител на „Екстрийм България - Ексбул“ ЕООД /смяната на наименованието според ТР е извършена едва на 26.06.2023 г., когато евентуалните правоотношения между ищеца и свидетеля са били напълно приключили, при което е най-малкото странно защо ищецът твърди да е получавал искания за предоставяне на автомобила от „Делта ти принт“ ЕООД, каквото наименование дружеството придобива доста по-късно/.

В същото време представените от ищеца частни документи /договор за наем и и-мейли – л.14 - л.16, които са неподписани документи, както и документа на л.17 /покана/, който не представлява имейл и според посоченото в него носи подписите на свидетеля и ищеца, може и да имат доказателствена сила в заповедното производство, но нямат същата доказателствена сила в исковото производство. Основен принцип на доказването в процеса е прогласен в чл.154 от ГПК, съгласно който „Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.“

В тази връзка по отношение на авторството следва да се отбележи, че не е доказано чрез пълно доказване, че представеният договорът за наем действително е сключен между посочените лица. Още по-малко е осъществено такова доказване по отношение на т.нар. „и-мейли“, които представляват частни неподписани документи. Свидетелските показания в тази насока са неконкретни и не удостоверяват в достатъчна степен, която да убеди съда, че твърдените факти действително са се осъществили. От друга страна твърденията в свидетелските показания не съответстват и времево на фактите в исковата молба, тъй като свидетелят говори за отношения между страните „преди две години“, а представените доказателства са за отношения, които евентуално са се осъществили година и дори-по-малко от година преди провеждане на разпита на свидетеля. По отношение на съдържанието на оспорените документи, то не попада в обхвата на чл.193 от ГПК, тъй като същите са частни документи, при което е налице и забраната по чл.164, ал.1, т.5 от ГПК, освен това показанията на свидетеля попадат в хипотезата на чл.172 от ГПК, при което свидетелските показания не следва да бъдат ценени и в тази насока. Освен това крайно нелогично е при положение, че наемодателят не изпълнява изначално основното си задължение – да предаде вещта, наемателят да бездейства и да не прекрати договора, както и да не потърси друг начин да осъществява дейността си, а да разчита на предвидени в договора неустойки, които вероятно дори няма да покрият вредите му, предвид характера на дейността.

Независимо от горното и дори хипотетично да се приеме, че твърдените между страните отношения действително съществуват, което не се споделя от този състав на съда, следва да се приеме, че дори и да са настъпили вреди за ищеца, това се дължи изцяло на неговото поведение и на изключителна негова вина /така чл.5 от ЗОДОВ/, тъй като същият още на 20.04.2023 г. е бил наясно, че няма как да изпълни задълженията си по договора, съответно е разполагал с достатъчно време да уведоми другата страна за това и дори да развали договора, както е предвидено в него, като по този начин едва ли другата страна след месец, а след това и още веднъж, би претендирала да и бъде предоставен процесният автомобил, при положение че е наясно, че това практически няма как да се случи. Че евентуалното настъпване на вредите се дължи изцяло на виновното поведение на ищеца може да се съди и от свидетелските показания, в които недвусмислено се сочи, че ищецът не отговарял на телефонни повиквания /като няма данни да е отговарял и на представените и-мейли/, използваните от свидетеля думи и фрази за поведението на ищеца „пак се замота нещо“, „шикалкавеше“ и т.н. Че евентуалното настъпване на вредите се дължи изцяло на виновното поведение на ищеца може да съди също и от липсата на активност от негова страна след приключване на заповедното производство, тъй като при евентуално задължение от негова страна би могло в исков процес да се изявят претенции най-малкото по отношение размера на неустойката, тъй като последната не е средство за получаване на блага на кредитора над нейната функция и в случай, че е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, съдът има право да намали нейния размер. Според настоящия състав на съда не е без значение, а напротив – особено важно е и това, че в нашето гражданско право е възприет принципът на чл.81 от ЗЗД, че без вина няма отговорност, като длъжникът би отговарял само за невъзможността за изпълнение, която може да му бъде вменена във вина, т.е. в евентуален исков процес ищецът би могъл да се позове и на този принцип и по този начин евентуално да отклони от себе си претенциите за имуществена отговорност, доколкото още към момента на започване на заповедното производство вече е имал влязло в сила отменително решение за ПАМ.

Освен всичко друго по делото не се доказва и осъществяването и на последната от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка. По своя характер представените по делото договор за наем /отделен въпрос е дали представлява договор за наем и доколко същият е валиден, но това е извън предмета на производството/ и и-мейли /отделен въпрос е и дали това са и-мейли, като по делото не беше поискана изготвяне на експертиза в тази насока, а представените като доказателства не са „print screen“, а са евентуално „screenshot“-ове, т.е. „изрезки“ от страница, като същите не носят достоверност, от която да се заключи, че са и-мейли, а освен това при положение, че са оспорени, не е доказано дали и кога евентуално са изпратени, тъй като е напълно възможно да са били изпратени след посочените в тях дати и дори въобще да не са били изпратени/ съставляват частни документи без достоверна дата, които от една страна е напълно възможно и дори вероятно да са изготвени само за целите на производството по ЗОДОВ, а от друга – не доказват по категоричен начин факта, че договора е прекратен единствено и само поради неизпълнение на задължения по същия, нито пък се доказва, че евентуално настъпилите вреди са вследствие на отменения ПАМ.

Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск от Н. Б. Я. от гр.Пловдив, [ЕГН], с който се претендира ОДМВР – Пловдив да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 035, 52 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се следват на ответника в размер на 100 лева за осъществената юрисконсултска защита.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Б. Я. от гр.Пловдив, [ЕГН], с който се претендира ОДМВР – Пловдив да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 10 035, 52 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н. Б. Я. от гр.Пловдив, [ЕГН], да заплати на ОД на МВР - Пловдив разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.