РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Враца, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20211420103333 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация”
ООД гр. Враца с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„Александър Стамболийски“ № 2 е предявило срещу М. Ц. М. с ЕГН ********** и адрес
***** и Х. М. М. с ЕГН ********** и адрес******.
В исковата молба се твърди, че ищецът и наследодателката на ответниците-Г. Х. М.а с
ЕГН **********, бивш жител на гр. В., са били в облигационни правоотношения, в
изпълнение на които ищецът е предоставял на Г. Х. М.а на адреса на имота, посочен в
исковата молба питейна вода за битови нужди. Г. Х. М.а имала качеството на потребител на
питейни услуги, тъй като била собственик на недвижим имот, находящ се в гр.***** и била
титуляр на партиди № 953031 и № 953032 до смъртта си. След като същата починала,
наследниците й по закон-М. Ц. М. и Х. М. М., не изпълнили задължението си съгласно
общите условия на ищцовото дружество да подадат заявление за промяна на партидата.
При тези фактически твърдения на ищеца същият отправя искане до съда (съгласно
окончателния доклад на съда по чл. 146 от ГПК, утвърден в първото съдебно заседание на
17.03.2022 г.) да осъди ответниците да заплатят задълженията на техния наследодател,
съобразно дяловете им в съсобствеността по отношение на процесния имот, получени по
наследство, както следва: М. Ц. М. да заплати на ищеца сумата 519,32 лева – главница за
1
неплатена вода за периода от 21.10.2016 г. до 21.01.2020 г. за имот в гр. ***** и сумата 68,46
лева – мораторна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 02.09.2021 г.; Х. М. М. да заплати на
ищеца сумата 173,11 лева – главница за неплатена вода за периода от 21.10.2016 г. до
21.01.2020 г. за имот в гр. ***** и сумата 22,82 лева – мораторна лихва за периода от
21.11.2016 г. до 02.09.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главни задължения от
03.09.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 60, ал. 1 от ЗН (Закона за наследството).
Ответникът Х. М. М. не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е взел
становище по исковете.
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът МЛ. Ц. МЛ.,
чрез особения си представител адв. Д.К., назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, е подал
писмен отговор, с който е противопоставил следните възражения: липсват данни да е
възниквало валидно облигационно отношение между ищеца и наследодателката на
ответниците, съответно между ищеца и ответниците; в исковата молба и в приложените към
нея справки са посочени различни периоди на претенцията; потребените количества вода не
са отчетени и остойностени правилно; направено е и изрично възражение за погасяване на
процесните вземания с изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В съдебното заседание на 17.03.2022 г. процесуалният представител на ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника Х.М..
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства-карнети и
счетоводни справки за дължими за В и К услуги суми, за потреблението на тези услуги на
името на Г. Х. М.а, за имот с адрес гр. ***** е била открита партида с абонатни номера
953031 и 953032.
От представеното удостоверение за наследници с изх. № 171/04.04.2017 г. на Общ. В.
се установява, че Г. Х. М.а с ЕГН **********, бивш жител на гр. В., е починала на
11.09.2001 г. и е оставила за наследници по закон ответниците по делото М. Ц. М.-съпруг и
Х. М. М.-син.
За периода от 21.10.2016 г. до 21.01.2020 г. по горепосочената партида на името на Г.
Х. М.а е отчетено потребление на питейна вода, подробно посочено по месеци в
представените карнети за водомер за студена вода и водомер за топла вода в банята на
апартамента. За част от месеците срещу показанията на водомера е поставен подпис за
абонат, като последният подпис и за двата водомера за студена вода е на дата на отчитане
21.01.2020 г. – в самия край на исковия период.
Въз основа на показанията на водомера в карнетите е изчислена стойност на
2
потреблението за исковия период в размер на 692,43 лева и са издадени съответните
фактури, подробно описани в представената с исковата молба справка-извлечение за
дължими суми.
От заключението на неоспорената от страните и приета от съда съдебно-техническа
експертиза се установява, че през процесния период по партидата на Г. Х. М.а е начислено
чрез ежемесечни отчети потребление на водоснабдителни услуги на стойност 692,43 лева,
липсва начислено потребление от общ водомер, като липсват погашения на тази сума.
Видно от удостоверение на л. 74 от делото, издадено от Врачански районен съд, до
07.03.2022 г. няма вписан отказ от наследство или извършен прием на наследство по опис от
ответниците М. Ц. М. и Х. М. М. по отношение на наследството, останало от Г. Х. М.а,
бивш жител на гр. В..
От приложения на л. 88 от делото договор за покупко-продажба на държавен
недвижим имот се установява, че на 21.07.1997 г. Г. Х.М.а е придобила собствеността върху
жилищен имот с адрес ******.
От правна страна.
От представените писмени доказателства се установява, че ответниците са потребители
на питейни услуги за описания в исковата молба водоснабден имот, от което следва извод,
че през процесния период страните са обвързани от договор за продажба на В и К услуги
при общи условия, представени по делото.
По силата на чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството и чл. 19, ал. 1
от Семейния кодекс от 1968 г. (отменен), след смъртта на Г. Х.М.а имотът на адрес гр.
****** е преминал в собственост на ответниците, при следните права: 3/4 идеални части за
М. Ц. М. и 1/4 идеална част за Х. М. М..
От датата на откриването на наследството на Г. Х. М.а – 11.09.2001 г. ответниците М.
Ц. М. и Х. М. М. са призовани към наследяване, като липсва яснота дали същите приемат
наследството или се отказват от него. Съгласно законодателното разрешение на чл. 48 от
ЗН, налице е законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В тежест на
ответниците е да докажат изпълнението на задълженията на техния наследодател, или да
докажат наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства, каквито са отказът от наследство, или приемането на
наследството по опис и пр., което те не са сторили. В този смисъл е и съдебната практика:
решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на Върховния касационен съд, III г. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В разглеждания случай е присъединено към
доказателствата по делото и удостоверение на Врачански районен съд, видно от което до
07.03.2022 г. няма вписан отказ от наследство или извършен прием на наследство по опис от
ответниците М. Ц. М. и Х. М. М. по отношение на наследството, останало от Г. Х. М.а,
бивш жител на гр. В..
3
По отношение на исковете срещу М. Ц. М.. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм.
с ДВ, бр.102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители
са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води.
В случаите на универсално наследствено правоприемство, предвид обстоятелството, че
със смъртта на наследодателя същият е престанал да съществува като правен субект се
налага изводът, че качеството потребител на В и К услуги притежават неговите законни
наследници. Именно този случай е уреден и в чл. 59, ал. 1 от общите условия на ищеца,
според която разпоредба при смърт на потребител – физическо лице, наследниците са
длъжни в 30-дневен срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата
като представят и удостоверение за наследници. Партидата може да бъде прехвърлена и
само на името на един от наследниците, но при условието, че е налице писмено
споразумение за това между последните. В ал. 2 от същата разпоредба са указани
последиците, в случай, че липсва постигнато и представено пред оператора споразумение –
открива се служебно партида на името на всички наследници, като те отговарят
пропорционално на наследствения си дял. В процесния случай задълженията не са на
наследодателя, а лично на самите наследници, но те произтичат от придобитото според
наследствените квоти право на собственост върху водоснабдявания имот.
От представения договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот съдът
приема за установено, че ответниците М. Ц. М. и Х. М. М., в качеството си на
съсобственици на посочения в исковата молба водоснабден имот, са придобили качеството
на потребители на питейни услуги, поради което възражението за липса на облигационна
връзка не може да бъде споделено.
Неоснователни са и направените от особения представител на ответника М.М.
възражения, че представените от ищеца писмени доказателства не установяват потребление
4
на вода в процесния имот в обема, посочен в исковата молба. Карнетът е частен
удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл. 32, ал. 4 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в
него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните
данни на индивидуалните водомери. Систематичното място на разпоредбата и използваното
в следващата алинея различно понятие-„упълномощен представител” води до извода, че
карнета може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или писмено изрично
упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането на водомера, се
явява негов представител в широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или
фактическа връзка с потребителя. В разглеждания случай от съдържанието на представения
по делото карнет се установява, че за част от месеците от исковия период карнетът е
подписан от потребителя или негов представител, като последните подписи в двата карнета
са в края на исковия период.
Ето защо съдът приема за доказано, че начинът на отчитане на потребената от
ответниците вода през исковия период съответства на действителното фактическо
положение.
От безплатния програмен продукт на адрес www.nap.bg за изчисляване на законна
лихва съдът приема за установено и доказано, че размерът на законната лихва върху
процесната сума и за процесния период съвпада с претендираната от ищеца такава по
настоящото дело.
Предвид гореизложеното, съдът приема предявените искове за главница и мораторна
лихва за изцяло доказани по основание и размер.
По отношение на иска срещу Х. Х.. Съдът намира за основателно искането за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът Х. Х. не е представил в срок
писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки
редовното му призоваване и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие,
т.е. налице са формалните правни основания за постановяване на такова решение,
установени в чл. 238, ал. 1 от ГПК. Налице са и предпоставките на чл. 239 от ГПК, тъй като
на ответника Х. Х. е указано с връчването на исковата молба, че при непредставяне на
писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане
за разглеждането му в нейно отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение
по искане на ищеца. От представените по делото писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на разглежданата искова претенция, която следва да бъде
уважена.
Ищецът е заявил своевременно претенция за разноски и е представил списък по чл. 80
от ГПК, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца сумата 700,00 лева – разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представители и юрисконсултско
възнаграждение по гр. дело № 3333/2021 г. на Врачански районен съд.
5
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД М. Ц. М. с ЕГН
********** и адрес ***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2 сумата 519,32 лева – главница за
неплатена вода за периода от 21.10.2016 г. до 21.01.2020 г. за имот в ****** и сумата 68,46
лева – мораторна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 02.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 03.09.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД Х. М. М. с ЕГН
********** и адрес ***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК
*********, гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2 сумата 173,11 лева – главница за
неплатена вода за периода от 21.10.2016 г. до 21.01.2020 г. за имот в ****** и сумата 22,82
лева – мораторна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 02.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. Ц. М. с ЕГН ********** и адрес
****** и Х. М. М. с ЕГН ********** и адрес ****** да заплатят на „Водоснабдяване и
канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Александър Стамболийски“ № 2 сумата
700,00 лева – разноски за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 3333/2021 г. на Врачански
районен съд.
РЕШЕНИЕТО в частта си по отношение на ответника ХР. МЛ. МЛ. не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, а в останалата му част може да се
обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6