Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 66
гр. Севлиево, 06.04.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова,
като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1355/2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ; чл. 215 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, като се претендира и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумите по първите два иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от С.С.С., с ЕГН **********,***. *** № *** срещу „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ***.
Ищецът твърди, че работил при ответника по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор от 28.01.2019 г., като заемал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)", срещу месечно брутно трудово възнаграждение от 560 лв., нетно - 434 лв.. Постъпил на работа на 28.01.2019 г., съгласно записването в трудовия договор. Договорът бил сключен като срочен - за 6 месеца, до 28.07.2019 г.. Още със сключването на трудовия договор, на ищеца била връчена Заповед за командироване от 28.01.2019 г. за осъществяване на международни превози на товари в Европейския съюз. Командировъчните разходи били определени на сумата от 2200 евро месечно, представляващи 4309,43 лв., в левова равностойност. На 28.01.2019 г. служителят напуснал границите на страната с товарен автомобил с peг. № ЕВ 1220 ВК за извършване на курсове по релации в Германия, Франция и в други държави-членки на Европейския съюз. С. изпълнявал добросъвестно своите трудови задължения. Ищецът реализирал продължителна командировка за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г.. На 23.07.2019 г. служителят, по указания на работодателя, предал тежкотоварния автомобил и превозните документи за извършваните доставки на друг свой колега. През следващите 5 дни до изтичане на трудовия договор, работодателят бездействал, като нито изглеждал ангажиран да възложи на служителя си нови курсове, нито действително търсел такива. Трудовото правоотношение се прекратило по силата на закона на 28.07.2019 г. с изтичане на договорения срок. За целия период на трудовото правоотношение (28.01.2019 г. - 28.07.2019 г.), работодателят извършвал в полза на служителя частични плащания в размер на сумата от общо 12 051 лв. по банков път и сумата от 4 224,60 лв. в брой. Предвид записаното в платежните нареждания за основание (командировка), ищеца счита, че това са суми за командировъчни пари. Счита, че са налице предпоставките за уважаване на иск за заплащане на дължимите му нетни трудови възнаграждения с основание чл. 128, т. 2 от КТ. Претендира 2604 лв., представляващи дължимите нетни възнаграждения по трудов договор за период от шест пълни месеца (28.01.2019 г. - 28.07.2019 г.) при нетно възнаграждение от 434 лв. на месец - частичен иск от 16 000 лв.. Горницата над сумата от 2604 лв. не била предмет на предявения иск по чл. 128, т. 2 от КТ. Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят имал право на дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет. По силата на тази законова делегация, с ПМС № 115/2004 г. била приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата било определено, че за командировъчни пари на персонала на сухоземни транспортни и специални средства се дължи сума в размер на 27 евро на ден. Според чл. 228, ал. 2 от КТ, размерът на обезщетението по чл. 215 КТ се прилагал, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не били предвидени по-големи размери. Според константната съдебна практика, при спор за размера на обезщетението следвало да се зачете определения между страните по трудовия договор по - висок размер от нормативно определения. Между страните бил уговорен изрично размер на командировъчните пари от 2200 евро месечно, който бил обективиран в командировъчна заповед, издадена от работодателя и връчена на ищеца на 28.01.2019 г.. С.С. извършвал курсове по международни релации в Европейския съюз в периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г.. Командировъчни пари му се дължали, както следва: за месец януари - 3 дни в командировка – 417,04 лв; за месец февруари и март - два пълни месеца в командировка - 8618,86 лв.; за месец април - 26 дни в командировка - 3734,84 лв; за месец юни - 25 дни в командировка - 3591,19 лв.; за месец юли - 23 дни в командировка - 3197,32 лв. или общо: 19559,25 лв.. От тази сума, работодателят заплатил сума в размер на 16275,60, което означавало остатък в размер на 3283,65 лв. по това перо. Според чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имал право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не било погасено по давност. Служителят не ползвал отпуск. При отработени от служителя 6 месеца и 20 дни платен годишен отпуск годишно, на ищецът се дължало обезщетение за 10 дни отпуск, т.е. сумата от 280 лв.. Предвид изложеното се иска осъждане ответника да заплати на ищеца, следните суми: 1. сумата от 2604 лв., представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за периода 28.01.2019 г. - 28.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 2. сумата от 3283,65 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за трансгранична командировка в Европейския съюз за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата от 280 лв, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на служителя за периода 28.01.2019 г. - 28.07.2019 г.. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Ответника излага, че предявения иск с правно основание чл. 224 КТ е допустим и основателен. Предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 215 КТ, ответника счита за допустими, но ги оспорва като частично неоснователни по размер. Оспорва изложеното в исковата молба, че между страните имало договореност и издадена заповед командировъчните разходи да са в размер 2200 евро. Твърди, видно от приложения трудов договор, командировките да са договорени на стойност 4000 лева, а в издаваните от работодателя Заповеди за командировка на ищеца, в раздел финансови условия на командировката била посочена сумата - 2045,17 евро. По отношение останалите твърдени в обстоятелствената част на молбата факти, заявява, че няма възражения. Излага, че на 28.01.2019 г. между С.С.С. и „ШПИЙС ТРАНС" ЕООД, бил сключен трудов договор, с който ищецът бил назначен на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни превози/" срещу месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лв., нетно – 434,55 лв. Ищецът в съответствие с твърдяното от него престирал труд за работодателя за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г.. За периода от 30.04.2019 г. до 04.06.2019 г. /включително/ ищецът не полагал труд, не се явявал на работа и не изпълнявал никакви трудови задължения в „ШПИЙС ТРАНС" ЕООД, бил в неплатен отпуск. За дните през месец май 2019 г. и месец юни 2019 г., в които ищецът бил в неплатен отпуск, от работодателя били заплатени здравните му осигуровки, а месецът му бил признат за трудов и осигурителен стаж. Според чл. 128 КТ работодателят бил длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съдебната практика била категорична, че наличието само на сключен трудов договор не било достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а било необходимо работникът и да е полагал труд и фактически да е осъществявал трудовите функции съгласно длъжностната характеристика. Без доказателства за реално извършена от С.С. работа в периода от 30.04.2019 г. до 04.06.2019 г. /включително/, трудово възнаграждение не му се дължало. Ищеца не сочел в исковата молба влизало ли трудово възнаграждение за месец май 2019 г. в претенцията му, но ако такава била предявена, същата била неоснователна. „ШПИЙС ТРАНС" ЕООД дължало трудово възнаграждение на С.С. само за реално положения от него труд, а именно: за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г.. На ищеца се дължали следните нетни трудови възнаграждения: 1. за месец януари 2019 г. - 4 работни дни - 79 лв.; 2. за месец февруари 2019 г. - пълен работен месец - 434,55 лв.; 3. за месец март 2019 г. - пълен работен месец - 434,55 лв.; 4. за месец април 2019 г. - 19 работни дни - 412,68 лв.; 5. за месец юни 2019 г. - 18 работни дни - 390,96 лв.; 6. за месец юли 2019 г. - 15 работни дни - 283,35 лв.; или общо: 2035,09 лв.. Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ бил основателен до размер 2035,09 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 2 604 лв. бил неоснователен. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина командироването в чужбина се извършвало въз основа на писмена заповед. Както бил посочил и в исковата си молба, ищецът бил командирован от ответника два пъти: за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г.. Със заповед, издадена от управителя на „ШПИЙС ТРАНС" ЕООД на 28.01.2019 г. С.С.С. бил командирован за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г.. В трудовото досие на ищеца от работодателя била съхранена заповед за командировка с дата 28.01.2019 г., която не съответствала в цялост на представената от ищеца по делото, а именно: в приложената по делото от ищеца заповед за командировка с дата 28.01.2019 г. била вписана сумата от 2200 евро. В тази връзка в исковата молба били изложени твърдения, че „между страните е уговорен изрично размер на командировъчните пари от 2200 евро месечно". В съхранената в архива на работодателя заповед за командировка от дата 28.01.2019 г. били вписани следните финансови условия на командировката: 2045,17 евро или 4000 лв. месечно. Тези финансови условия на командировката съвпадали и с разпоредбите на сключения на 28.01.2019 г. между С.С.С. и „ШПИЙС ТРАНС" ЕООД трудов договор, с който страните се споразумели на ищеца месечно да бъдат заплащани командировъчни в размер на 4000 лв. /т.3.2. от договора/. С нова заповед, която ищецът не приложил към исковата си молба, издадена на 04.06.2019 г. от управителя на „ШПИЙС ТРАНС" ЕООД С.С.С. бил командирован втори път за периода от 05.06.2019 г. до 26.07.2019 г. В нея също били вписани следните финансови условия на командировката: 2045,17 евро или 4000 лв. месечно, отговарящи на договореното съгласно сключения между страните трудов договор. Между страните били уговорени командировъчни пари в размер на 2045,17 евро или 4000 лв. месечно, а не 2200 евро - т.е. командировъчните суми, които се дължали от „ШПИЙС ТРАНС" ЕООД на С.С.С. за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г. били както следва: 1. за месец януари 2019 год. - 3 дни в командировка - 387,09 лв.; 2. за месец февруари 2019 год. - пълен месец в командировка - 4000 лв.; 3. за месец март 2019 год. - пълен месец в командировка - 4000 лв.; 4. за месец април 2019 год. - 26 дни в командировка- 3466,58 лв.; 5. за месец юни 2019 год. - 25 дни в командировка- 3333,25 лв.; 6. за месец юли 2019 год. - 23 дни в командировка - 2967,69 лв.; или общо: 18 154,61 лв. От тази сума ищецът потвърдил в исковата си молба, че работодателят му заплатил чрез частични плащания сума в размер на 12 051 лв. по банков път и 4 224,60 лв. в брой /или общо заплатени командировъчни 16 275,60 лв./, което означавало, че за командировъчни се дължал остатък в размер на 1879,01 лв.. Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 215 КТ бил основателен до размер 1879,01 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 3 283,65 лв., бил неоснователен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез своя процесуален представител поддържа исковете, по доводите в исковата молба. Уточнява, че претендира възнаграждение за май 2019 г., като твърди, че неосигуряването на работа от страна на работодателя през този месец не е основание за незаплащане на трудово възнаграждение. Оспорва като антидатирани и съдът е открил производство по оспорване истинността на приложените към отговора два броя командировъчни заповеди от 28.01.2019 г. и от 04.06.2019 г.. Поискал е и съдът е допуснал изменение в размера на предявените исковете, а именно: по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чрез увеличение размера на иска от първоначално претендираната сума 2604,00 лв. до размер на сумата от 2629,62 лв., а по иска с правно основание чл. 215 КТ чрез намаление на размера на иска от първоначално претендираната сума 3283,65 лв. до размер на сумата 3273,26 лв.. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна, като моли за намаляването му и твърди липса на доказателства за изплащане на адвокатското възнаграждение. В писмена защита излага подробни съображения за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора по съображенията в същия. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна за производството по обезпечаване на предявените искове, като моли за намаляването му. Сочи, че не е представено удостоверение по образувано пред ЧСИ дело за направени разноски. В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите в отговора.
С влязло в сила определение е прекратено производството по иска с правно основание чл. 215 КТ, в частта за разликата над 3273,26 лв. до 3283,65 лв., поради отказ от иск. С определение е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че сума изплатена с РКО от 10.07.2019 г. в размер 2150 евро, равна на 4205,03 лв., посочена в заключението на вещото лице е изплатена за командировъчни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От трудов договор от 28.01.2019 г., със срок за 6 месеца, се установява, че ищеца С.С.С. и ответника „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД са се уговорили първият да изпълнява длъжността с код по НКПД 83322006, а вторият да заплаща 560,00 лева - основно месечно трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения: за трудов стаж и професионален опит 0,6 %, командировъчни, в размер на 4 000,00 лв., като възнагражденията се изплащат до 10 – то число на следващия месец. Уговорен е платен годишен отпуск 20 работни дни. Отбелязано е в договора, че работника е постъпил на работа от 28.01.2019 г..
От заповед от 28.01.2019 г. на управителя на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, е видно, че със същата е командирован С.С.С., като шофьор на товарен автомобил от България в Европейския съюз, за повече от 30 дни, с посочена сума 2200 евро, като командировката е с право на пътни, дневни и квартирни пари и други такси и разходи съобразено с Европейското законодателство, а необходимите средства в левове и валута са за сметка на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД.
От заповед от 01.02.2019 г. на управителя на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, е видно, че със същата е командирован С.С.С., като шофьор на товарен автомобил от България в Европейския съюз, за повече от 30 дни, с посочена сума 2200 евро, като командировката е с право на пътни, дневни и квартирни пари и други такси и разходи съобразено с Европейското законодателство, а необходимите средства в левове и валута са за сметка на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД. Отбелязано е на гърба на заповедта от 01.02.2019 г., че С.С. е получил заповедта в деня на постъпване на работа.
От заповед от 28.01.2019 г. на управителя на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, е видно, че със същата е командирован С.С.С., като шофьор на товарен автомобил от България в Европейския съюз, за повече от 30 дни, за периода 28.01.2019 г. – 26.04.2019 г., с посочени финансови условия 2045,17 евро /4000 лв./ месечно, като командировката е с право на пътни, дневни и квартирни пари и други такси и разходи съобразено с Европейското законодателство, а необходимите средства в левове и валута са за сметка на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД.
От заповед от 04.06.2019 г. на управителя на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, е видно, че със същата е командирован С.С.С., като шофьор на товарен автомобил от България в Европейския съюз, за повече от 30 дни, за периода 05.06.2019 г. – 26.07.2019 г., с посочени финансови условия 2045,17 евро /4000 лв./ месечно, като командировката е с право на пътни, дневни и квартирни пари и други такси и разходи съобразено с Европейското законодателство, а необходимите средства в левове и валута са за сметка на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД.
От разходен касов ордер № 2 от 10.07.2019 г., е видно, че С.С., шофьор, се е подписал в същия, че е получил сумата 2150,00 евро – изплатено до 30.06.2019г. всичко.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза и от обясненията на същото в съдебно заседание, следните обстоятелства: общия размер на нетното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 28.01.2019 г. до 28.07.2019 г. е сумата 2629,62 лв., като ответника не е начислил част от тази сума, както следва за: месец януари 4 работни дни, месец май пълен работен месец, месец юни 5 работни дни, месец юли 5 работни дни, всичко сумата 716,66 лв.; няма при ответника заповед за прекратяване на трудовото правоотношение; договореното допълнително възнаграждение за командировъчни, във вариант, ако е в размер на 4000,00 лв., месечно, за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г. е всичко 18 154,84 лв.; договореното допълнително възнаграждение за командировъчни, във вариант, ако е в размер на 2200,00 евро, месечно, за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г. е всичко 19 529,29 лв.; счетоводно командировката не е отразена в счетоводството на ответника, не е начислявана командировка; ответникът е изплатил на ищеца по банков път за командировка 12 051,00 лв., а с разходен касов ордер от 10.07.2019 г. на ищеца е изплатена сумата 2 150,00 евро, равна на 4205,03 лв./2150,00 евро х 1,95583/- с основание за плащане „изплатено до 30.06.2019 г. всичко", като посочените суми следва да се приспаднат от приетите за дължими на ищеца суми; размерът на обезщетението по чл. 224 КТ е в размер на сумата 252,00 лв. - чиста сума за получаване, за 10 дни.
От показанията на свидетеля Н.С., в граждански спор с ответника, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му заинтересованост, се установява следното: свидетеля познава ищеца С.С. от деня, в който отишъл в Германия в началото на 2019 година; тогава ищеца посрещнал свидетеля, той работел вече за ответника, като международен шофьор на тежкотоварни автомобили над 12 тона; ищеца работил за ответника от началото на 2019 г. до към юли месец 2019 г.; двамата извършвали една и съща дейност, товари от Дания за Холандия, за Франция, за Германия, за Белгия, Швеция, фериботи, международен транспорт; двамата си споделяли интересували се на каква заплата работят колегите им и свидетеля знае, че ищеца е назначен като него на 2200,00 евро командировъчни и минималната българска заплата; месец май 2019 г., ищецът си дошъл в България, за да си подмени дигиталната карта, която в чужбина била основния документ за шофиране; ищеца си подменил за около една седмица картата, след което стоял известно време в България и чакал да му се обади М.С., който бил ръководител на шофьорите в ответното дружество за да тръгне за Германия; ищеца искал всеки ден да тръгва за Германия, заради парите и чакал да му се обади М.да тръгне на курс; когато шофьорите били в Германия им се плащали командировки, а в България не им се плащали и били на българската заплата; ищеца никога не бил отказвал курс, искал да тръгне колкото се може по – рано.
От показанията на свидетелката П.К., се установява следното: свидетелката познава С.С., запознала се с него при връчването му на документите му за работа, бил назначен като шофьор на тежкотоварни автомобили, а свидетелката била администратор на ответника „Шпийс транс“ ЕООД; ищеца постъпил на работа в края на януари 2019 г. и понеже дейността му се извършвала из Европа повече лични контакти, освен по телефона свидетелката нямала с ищеца; ищеца бил назначен на срочен договор; имало един инцидент, оставил камиона натоварен, имало спорни въпроси за нанесени щети; на 23.07.2019 г. бил прекратен трудовия договор на ищеца; всички шофьори ги пращали с командировки; ищеца си бил в България около Великден и след това отново работил, свидетелката мисли, че два пъти са му правили командировки, при започване на работа и след отпуска май месец; за периода от началото на май до второто командироване, ищеца не се явявал на работа; ищеца си дошъл за Великден; ответното дружество имало практика, когато някой от камионите са в България, шофьорите, които са в отпуск да изпълняват задачи - да минават преглед на камионите, да ходят на сервиз и каквото се наложи; ищеца обаче не се явявал, свидетелката разговаряла един път с ищеца, а после същият й отказвал да дойде за неща, които можело да се свършат за много кратко време, но ищеца казвал, че иска да си почива, дошъл в България за да си почива; свидетелката заявява, че са изплащани в срок, по банков път или на ръка трудовото възнаграждение или командировъчните на ищеца, до деня, в който оставил камиона, но това се движело от счетоводството; ищеца имал две командировъчни, които са му връчени, първото - при започване на работа, връчено от свидетелката, а другото било връчено или от нея или от счетоводството; не били издавани други командировъчни, за които ищеца не е уведомен; втората заповед била връчена преди да тръгне ищеца след почивката, в началото на юни; ищеца един месец си стоял и казал, че иска да си почива; докато си почивал ищеца не бил в командировка и после му се дала нова командировка; докато ищеца бил в България, май месец, го търсили да придвижи един влекач до ремонт, защото нямало такъв правоспособен шофьор, всички шофьори били в чужбина, тогава ищеца бил в отпуск, казал, че иска да ползва неплатен отпуск, защото нямал право на толкова платен.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За основателността на предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ следва ищеца да докаже наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между него и ответника; изпълнение на задължението за предоставяне на работна сила от ищеца; а също и размера на дължимото възнаграждение. От друга страна, работодателят следва да докаже, че е погасил задълженията си за трудово възнаграждение.
По делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Същият извод следва и от приетите по делото трудов договор от 28.01.2019 г., заповедите за командироване на ищеца, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза. Спорът по делото е дали ищеца е бил в неплатен отпуск през месец май 2019 г., дали е предоставил работна сила през посочения месец и за крайният момент на периода през който е съществувало трудовото правоотношение между страните. Не се установи по делото ползване на неплатен отпуск от ищеца през месец май 2019 г.. Липсват каквито и да било доказателства както ищеца да е подавал молба за ползване на такъв отпуск, така и работодателя да му е разрешавал ползване на неплатен отпуск. Такива доказателства не представляват и показанията на свидетелката П.К., администратор на ответника, която разнопосочно твърди, че ищеца е поискал неплатен отпуск, като през това време същата му е възложила изпълнение на задача, която ищеца отказал да изпълни, поради което, счита, че не е предоставил работна сила. В посочените части показанията на К.са освен вътрешно противоречиви и нелогични, в противоречие и с останалите събрани доказателствени материали, поради което същите съдът не ги кредитира. На първо място показанията на К.са в противоречие с показанията на свидетеля Н.С., който сочи че свидетеля искал възможно най – бързо да получи работа през месец май 2019 г. за да може да получава и командировъчни, но ответника не му възлагал такава. На следващо място няма писмени доказателства, които да сочат поне разрешаване от работодателя ползване на неплатен отпуск от ищеца през месец май 2019 г., при липса и на молба от същия за ползване на такъв. На последно място в противоречие са показанията на К.е и заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, от което е видно, че ответника не е начислявал трудово възнаграждение на ищеца не само през месец май 2019 г., а и в други времеви периоди, по своя преценка, като липсват каквито и да било данни в заключението за разрешаване от работодателя на ползване на неплатен отпуск от ищеца през месец май 2019 г.. Не може да се приеме въз основа на показанията на К.и неизпълнение на задължението за предоставяне на работна сила от ищеца през месец май 2019 г.. На първо място посочените показания в обсъдените по – горе части, като недостоверни по гореизложените съображения не бяха кредитирани. На следващо място липсват други данни, които да сочат неизпълнение на задължението за предоставяне на работна сила от ищеца през месец май 2019 г., напротив в показанията на свидетеля Н.С., се съдържат данни за обратното - ищеца е имал желание да изпълнява задълженията си, но ответника не му осигурил работа. Следва да се съобрази и практиката на ВКС - решение № 192 от 28.11.2019 г. по гр. д. № 110/2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, в което се разяснява, че тъй като трудовият договор е с продължително изпълнение, за да се установи, че е предоставил работната си сила, работникът или служителят е достатъчно да докаже, че е постъпил на работа, като този извод се извежда и по аргумент от чл. 63, ал. 3 КТ, където непостъпването на работа е уредено като прекратително условие; постоянното, системното или продължителното неизпълнение на трудовите задължения, включително неявяване на работа, преждевременно напускане или отказ да се изпълняват поставените задачи са факти на неизпълнение и те се доказват от работодателя. В конкретния случай не се спори между страните относно постъпването на работа на ищеца, а и за последващото на спорния период изпълнение на задължението за предоставяне на работна сила, което обосновава извод за недоказаност на твърдяното от ответника неизпълнение през месец май 2019 г.. Установи се по делото и твърдения от ищеца краен момент на периода, през който е съществувало трудовото правоотношение между страните - 28.07.2019 г.. На посочената дата трудовото правоотношение между страните е прекратено, не се твърди конкретно прекратително основание от ответника за по – ранна дата от посочената, като не се установи такова и от събраните доказателства по делото, напротив от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза е видно, че въобще няма при ответника заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
С оглед изложеното предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ е основателен в пълния му предявен размер на сумата 2629,62 лева, нетно трудово възнаграждение, за периода от 28.01.2019 г. до 28.07.2019 г., като на основание чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата.
Налице са предпоставките за уважаване и на иска по чл. 215 КТ – наличие на извършени пътувания по описаните в исковата молба дестинации и времеви периоди; установяване на уговорка и размер на претендираното дължимо, но неизплатено командировъчно обезщетение. По делото не се спори относно факта на извършване от ищеца на пътуванията, описани в исковата молба, съобразно посочените там дестинации и времеви периоди. Спорът е относно размера на уговореното и неизплатено командировъчно обезщетение – дали същото е в размер 2 200,00 евро или в размер 4 000,00 лева. В трудовия договор от 28.01.2019 г., ищеца и ответника са уговорили заплащане на допълнително трудово възнаграждение за командировъчни, в размер на 4 000,00 лв.. По делото обаче се установи, че са налице издадени заповеди от 28.01.2019 г. и от 01.02.2019 г., за които не се спори, че са подписани от законния представител на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с посочена сума 2200 евро, с отбелязване, че командировката е с право на пътни, дневни и квартирни пари и други, а необходимите средства в левове и валута са за сметка на ответника „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, поради което следва да се приеме, че ответника се е задължил да заплаща на ищеца командировъчни в размер на 2200 евро, месечно. Установи се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, че командировката не е отразявана в счетоводството на ответника, като не е начислявана командировка, поради което ответника сам се е лишил от възможността да установи твърдения размер на командировъчните. По отношение представените от ответника заповеди от 28.01.2019 г. и от 04.06.2019 г. на управителя на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с посочени финансови условия 2045,17 евро /4000 лв./ месечно, няма каквито и да било данни, конкретно заповеди с посочените суми да се връчвани на ищеца, а също и да са съществували на посочената в тях дата, която следва да се приеме за недостоверна, по основателното оспорване на ищеца. Върху заповедите не е отбелязано да са връчени на ищеца, липсва счетоводно отразяване на командировките при ответника, съобразно заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, а и свидетелката К.в показанията си дава достоверни сведения единствено за връчване на една заповед при назначаване на ищеца, с непосочено от същата съдържание, а за втора заповед твърди, че такава е връчена, но неясно от кого, предвид и заявената от свидетелката единствена нейна среща с ищеца, още при сключването на договора.
По изложените съображения следва да се приеме, че ответника се е задължил да заплаща на ищеца командировъчни в размер на 2200 евро, месечно, поради което въз основа на заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза, за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г. дължимите му суми за командировъчни, в размер на 19 529,29 лв.. След приспадане на платените суми - 12 051,00 лв. и 2 150,00 евро, с равностойност 4 205,03 лв., ответникът дължи на ищеца 3273,26 лева, с равностойност 1673,59 евро, съобразно използвания от вещото лице курс на БНБ на българския лев към еврото. В конкретния случай и при съобразяване на разрешението дадено с ТР № 4/2015 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК, плащането трябва да се извърши в уговорената между страните чуждестранна валута и съдът служебно следва да присъди вземането във валута - 1673,59 евро, като това не е в нарушение на диспозитивното начало, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца /решение №155/21.06.2017 по дело №4451/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./. На основание чл. 86 ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата.
Налице са предпоставките за частично уважаване и на иска по чл. 224, ал. 1 КТ – наличие на прекратено трудово правоотношение, неизползвани 10 работни дни платен годишен отпуск и установен от заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводна експертиза размер на обезщетението в размер на сумата 252,00 лева. Искът е основателен до размер на сумата 252,00 лева, а до пълният му предявен размер от 280,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото трудово възнаграждение, командировъчни и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск.
С оглед искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода по делото – частично уважаване на исковете и частично прекратяване на производството по същите, на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 1570,21 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, по настоящото исково производство и в производството по обезпечение на бъдещите искове. Разноските по изпълнителното производство по налагане на обезпечителните мерки не подлежат на присъждане по настоящото производство, тъй - като същите се събират направо в изпълнителното производство, в съответствие с процесуалното правило на чл. 79 ГПК и при отчитане от съдебния изпълнител на особените предпоставки, посочени в същата законова разпоредба /определение № 845/05.12.2011г., по ч. т. д. № 648/2011г. на ВКС, ТК, първо отделение; определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК; определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК; решение от 17.12.2012 г. по гр. д. № 10513/2011 г. на Софийски градски съд; определение от 19.12.2012 г. по ч. гр. д. № 8712/2012 г. на Софийски градски съд и др. /. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ответника също има право на разноски, поради което следва да се осъди ищеца да му заплати такива в размер 5,95 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на частите, в които производството по исковете е прекратено и същите са отхвърлени. Възражението на ищеца за недоказаност на разноските направени от ответника за адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, доколкото при съвкупната преценка на договора за правна помощ и представения списък на разноските, следва извод, че същите са договорени и заплащането им е удостоверено в претендирания размер. Възражението на ответника за недоказване заплащане на разноските направени от ищеца пред ЧСИ е ирелевантно по делото предвид неприсъждането им по горните съображения. Възраженията на всяка от страните за прекомерност на разноските направени от насрещната страна за адвокатско възнаграждение поради несъответствие с фактическата и правна сложност на делото и исканията за намаляването им, съдът счита за неоснователни, тъй като претендираните и заплатени адвокатски възнаграждения от страните отговарят на критериите за определяне на разумно такова, предвид и заложените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения правила за определяне на минимално адвокатско възнаграждение, конкретно на разпоредбите на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 7, ал. 7 от посочената наредба. По настоящото производство процесуалния представител на ответника е изготвил отговор на искова молба, с който е взел становище по предявените три иска, направил е доказателствени искания, участвал е в едно открито съдебно заседание, при разпита на двама свидетели, а също и при събиране на заключението на вещото лице и писмените доказателства. По производството по обезпечение на бъдещите искове процесуалния представител на ищеца е изготвил молба за обезпечение, с която е поискал запор върху вземания на ищеца от множество банки. С оглед на горното и като съобрази характера на спора, който се отличава със сравнително невисока правна и фактическа сложност и съдържанието на осъщественото от пълномощниците процесуално представителство, съдът счита, че договореното и заплатено от страните адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Размерите на адвокатското възнаграждение съдът намира за съобразен и с горепосочените разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в конкретния случай възнагражданията са в размер приблизително равен на минималното възнаграждание предвидено в посочената норма и предвид всички гореобсъдени обстоятелства не може да се приемат за прекомерни. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на РС – Севлиево държавната такса в размер на 286,12 лева, от заплащането на която ищеца е освободен, както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 80,00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, *** да заплати на С.С.С., с ЕГН **********,***. *** № ***, следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата 2629,62 лева, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, за периода от 28.01.2019 г. до 28.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 02.12.2019 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 215 КТ, сумата 1673,59 евро, представляваща неизплатени командировъчни за периода от 28.01.2019 г. до 26.04.2019 г. и от 05.06.2019 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба на 02.12.2019 г. до изплащане на вземането; на основание чл. 224, ал. 1 КТ, сумата 252,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за 10 работни дни платен годишен отпуск; като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 224, ал. 1 КТ, в частта за разликата над сумата 252,00 лева до сумата 280,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение, командировъчни и неизплатено обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, *** да заплати по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса в размер на 286,12 лева, както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 80,00 лева.
ОСЪЖДА „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, *** да заплати на С.С.С., с ЕГН **********,***. *** № ***, сумата 1570,21 лева за разноски.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН **********,***. *** № *** да заплати на „ШПИЙС ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ***, сумата 5,95 лева за разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: