Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година вq състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря Рени Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧХД № 4102 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 13.11.2017 г. на Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение
(НО), 6-ти състав, постановена по НЧХД № 7624/2016 г. по описа на СРС, НО, 6-ти
състав, подсъдимият А. С. Ж. е признат за виновен
в това, че на 01.01.2016 г., около 20,30 ч., в гр. София, ж.к. „Овча купел“, на
кръстовището на ул. „Народно хоро“ и бул. „Страцин“, с удар с юмрук в областта
на главата, причинил на Г.Д.У. ***, контузия на левия клепач и околоочната
област – лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като
пострадалият Г.Д.У. отвърнал веднага на А. С. Ж. – нанесъл му удар към тялото
посредством главата и ръцете си, с което му причинил същата такава лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.
3 от НК, съдът е освободил и двамата
от наказание.
С
постановената първоинстанционна присъда, подс. А. С. Ж. е осъден да заплати на Г.Д.У. сумата от 500 лева – обезщетение за
причинените неимуществени вреди, вследствие нанесената лека телесна повреда,
ведно със законната лихва, считано от 01.01.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, като е отхвърлен иска в останалата му част до размер 5 000 лева,
като неоснователен и недоказан.
С
присъдата, подс. А. С. Ж. е осъден
да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, държавна такса върху уважената
част от гражданския иск в размер на 50,00 лева, по сметка на СРС, както и
разноски по делото в размер на 50,00 лева, по сметка на СРС, а така също и 5,00
лева за издаване на изпълнителен лист.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба с допълнение от адв. Р.Х.
– от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подс. А. С. Ж.. С така
депозираната въззивна жалба и с допълнението към нея се претендира неправилност
и необоснованост на атакувания съдебен акт. Анализират се обясненията на
подсъдимия и показанията на св. А.С.,
въз основа на които защитата обосновава извод, че деянието е извършено от
подзащитния й при условията на неизбежна
отбрана, а инцидентът е провокиран изцяло от тъжителя. Навеждат се аргументи,
че съдът неправилно е кредитирал показанията на св. Т.П., който не е бил
възприет от нито един от останалите свидетели на местопроизшествието, както и
заключението на СМЕ, изготвена от в.л. В., тъй като същата е изготвена само въз
основа на твърденията в тъжбата. Изтъкват се доводи за липса на
общественоопасно деяние от страна на подсъдимия и за неправилност на присъдата
и в гражданско-осъдителната й част, в която насока се излага, че подс. Ж. не
следва да отговаря за причинени на тъжителя неимуществени вреди, тъй като
деянието не е извършено виновно. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда
и постановяване на нова такава, с която подсъдимият А. С. Ж. да бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение, като бъде отхвърлен изцяло предявения срещу него
граждански иск. Претендират се и разноски.
Срещу
присъдата на СРС е депозирана и въззивна жалба от частния тъжител Г.Д.У., в
която се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, незаконосъобразна
и необоснована, постановена в противоречие с доказателствата по делото, тъй
като в хода на производството е установено с категоричност, че подс. Ж. е
осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно – причиняване
на лека телесна повреда на тъжителя по хулигански подбуди. Излагат се подробни
съображения по същество, в които се сочи, че след пристигане на подсъдимия на мястото на ПТП, същият
започнал да удря по автомобила, управляван от тъжителя, псувайки У., при което
последният излязъл от автомобила и в този момент подсъдимия му нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето, в лявата скулово-очна област. Посочва се, че след
като полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието, видели
нанесения му удар, качили тъжителя в патрулния автомобил, за да не му бъдат
нанасяни повече удари. Ангажират се съображения, че в резултат на нанесения му
удар, тъжителят претърпял продължителни болки и страдания. Отправя се искане за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на решение, с което подс.
А. С. Ж. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде
наложено наказание в рамките на предвиденото в чл. 130 от НК. Отправя се и
искане за уважаване в цялост на предявения от частния тъжител граждански иск.
Моли се подс. А. С. Ж. да бъде осъден да заплати и разноските по водене на
делото в хода на първоинстанционното и на въззивното производство.
В
съдебно заседание, защитата на подс. Ж. – адв. Х., поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея. Намира присъдата на районния съд за неправилна,
тъй като при вярно установена фактическа обстановка съдът е направил неправилни
правни изводи. Ангажира доводи, че правилно първият съд е приел, въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и отразеното в съставения
протокол за предупреждение, че частният тъжител е налетял към подсъдимия с
глава и ръце и в този смисъл, че е налице нападение от негова страна, след
което е бил отведен в служебния автомобил, за да не продължава агресията си.
Изтъква, че подсъдимият само е почукал по колата на тъжителя, с намерение да го
помоли да приеме пострадалите момичета да влязат на топло в автомобила му, и
след като последвало нападение от страна на тъжителя, подсъдимият понечил да
отбие ударите му и при това тъжителят получил инкриминираното увреждане,
причинено от удар с неголяма сила. Пледира съдът да не кредитира показанията на
св. Павловски, като намиращи се в противоречие с твърденията на тъжителя в
тъжбата и в заявеното от него по прокурорската преписка. Релевира доводи, че по
отношение на подсъдимия е осъществено непосредствено противоправно нападение,
което е отбито от него и при това тъжителят е получил телесните увреждания, но
те не са били причинени виновно от подсъдимия. Моли подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му частно обвинение, а гражданският иск да бъде
отхвърлен.
Подсъдимият
Ж., при упражняване на правото си на лична защита, посочва, че не е ударил
умишлено тъжителя, а е отишъл до автомобила му и е почукал, за да поиска
момичетата да седнат на топло в автомобила му. Отрича да е искал да го удря. В
последната си дума заявява, че не е виновен.
Повереникът
на тъжителя У. – адв. С., поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени
в нея, като моли същата да бъде уважена, а депозираната въззивна жалба от
защитата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.
Тъжителят
У., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по правилността и
законосъобразността на атакувания съдебен акт, по основателността на
постъпилите въззивни жалби и по съображенията на страните, наведени пред
въззивния съдебен състав.
Съдът, след като прецени изложените
в жалбата доводи и провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Наказателното
производство е образувано въз основа на подадена на 25.04.2016 г. до СРС – НО
тъжба от Г.Д.У., чрез адв. И.С. – от САК, срещу А. С. Ж. за осъществен състав
на причиняване на лека телесна повреда. Въз основа на така подадената тъжба е
образувано НЧХД № 7624/2016 г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав.
На
13.11.2017 г. СРС, НО, 6-ти състав се е произнесъл с присъда по повдигнато
частно обвинение, с която е признал подс. А. С. Ж. за виновен в това, че на 01.01.2016
г., около 20,30 ч., в гр. София, ж.к. „Овча купел“, на кръстовището на ул.
„Народно хоро“ и бул. „Страцин“, с удар с юмрук в областта на главата причинил
на Г.Д.У. ***, контузия на левия клепач и околоочната област – лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като пострадалият Г.Д.У. отвърнал веднага
на А. С. Ж. – нанесъл му удар към тялото посредством главата и ръцете си, с
което му причинил същата такава лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК, съдът е освободил и двамата
от наказание.
Произнесъл
се е и по приетия за съвместно разглеждане с наказателното производство
граждански иск от Г.Д.У. срещу подс. А. С. Ж. и по сторените по делото
разноски.
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. И.
Р.П., депозирани в о.с.з. на 29.03.2017 г., показанията на св. О.П.П., К.К.К.и Т.С.П.,
снети в о.с.з. на 07.06.2017 г., на А.Л.С., снети в о.с.з. на 13.11.2017 г. и
обясненията на подсъдимия, снети в о.с.з. на 13.11.2017 г.; съдебно –
медицинско удостоверение № 1/2016 г. (л. 5 от съд. п-во), заверен препис от
извлечение от амбулаторна книга на 111 каб. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ (л. 92 –
94 от съд. п-во), заверени преписи от материали по пр. пр. № 9935/2016 г. по
описа на СРП (л. 26 – л. 38 от съд. п-во); заверен препис от ежедневна ведомост
на личния състав от 01 група при 01 сектор ОКПД (л. 52 – 54 от съд. п-во);
удостоверение за раждане на А. С. Ж.,*** (л. 12 от съд. п-во); удостоверение за
съпруг и родствени връзки на А. С. Ж.,*** (л. 13 от съд. п-во); справка за
съдимост на А. С. Ж. (л. 55 – 58 от съд. п-во), както и заключенията на
назначените и изготвени съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 61 –
65 от съд. п-во) и съдебномедицинска експертиза по писмени дании № П-33/2017 г.
(л. 89 – 91 от съд. п-во), и разясненията на изготвилите ги вещи лица в съдебно
заседание.
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло събраните гласни
и писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в
производството.
Въз основа на така събрания доказателствен
материал, първият съд е приел, от фактическа страна, че на 01.01.2016 г., около
20,30 часа,М.А.Ж.– дъщеря на подс. Ж., се обадила на баща си по мобилния
телефон. Плачейки му казала, че претърпяла пътно-транспортно произшествие,
управлявайки лекия си автомобил, поради вина на таксиметров автомобил, който
неправилно й е отнел предимство. Дъщеря му била още по-уплашена, че нейната
приятелка, с която пътували в автомобила, била пострадала и била откарана по
спешност в УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД.
Подсъдимият
веднага се отзовал на местопроизшествието, силно разтревожен за здравето на
детето си. Пристигайки на кръстовището на ул. „Народно хоро“ и ул. „Страцин“ в
кв. „Овча купел“, видял, че на мястото на настъпилото ПТП се намира таксиметров
автомобил, а неговият водач – тъжителят Г.Д.У., стои в автомобила и чака
повиканите на място полицейски служители. Подсъдимият се приближил към таксиметровия
водач, почукал на прозореца на автомобила и потърсил от У. обяснение. Двамата
мъже разменили помежду си гневни реплики. Водачът на таксиметровия автомобил
излязъл навън ядосан, предупредил подсъдимия да не се намесва и започнал да се
държи агресивно с него. В един момент Г.Д.У. налетял към подсъдимия с глава и
ръце. Между двамата бил осъществен физически контакт, като таксиметровият водач
с главата си го ударил в областта на тялото. Това принудило подс. Ж. да отвърне
на удара, като с юмрук нанесъл ответен удар в областта на главата на тъжителя.
В
същото това време, на мястото на настъпилото ПТП минавал дежурен екип от 06 РУ
– СДВР. Полицейската кола спряла, за да се увери има ли пострадали, които се
нуждаят от спешна помощ. Сигнализирали ОДЧ за настъпилото пътно-транспортно
произшествие и поискали съдействие. Тъй като между водача на таксиметровия
автомобил и бащата на едното пострадало лице възникнал конфликт, свидетелят О.П.П.
– дежурен полицай при 06 РУП – СДВР, издал и на двамата писмени предупреждения
по реда на чл. 64 от ЗМВР, като и двамата били предупредени да не се
саморазправят помежду си и да не отправят закани един към друг.
Въз
основа на заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
съдът е приел, че тъжителят Г.Д.У. е получил контузия на левия клепач и
околоочната област – лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство а здравето.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си, подс.
Ж. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, като на 01.01.2016 г., около 20,30 ч., в гр. София,
ж.к. „Овча купел“, на кръстовището на ул. „Народно хоро“ и бул. „Страцин“, с
удар с юмрук в областта на главата причинил на Г.Д.У. ***, контузия на левия
клепач и околоочната област – лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание без разстройство на здравето. Приел е, че подсъдимият е осъществил
деянието с пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Същевременно, съдът е
приел, че същото противоправно деяние е осъществил и тъжителя У. по отношение
на подс. Ж., което е предхождало това, осъществено от подс. Ж.. Ето защо съдът
е признал подс. Ж. за виновен в това да е осъществил състав на престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 130, ал. 3 от НК, съдът е освободил и
двамата от наказание.
С
постановената първоинстанционна присъда, подс. А. С. Ж. е осъден да заплати на Г.Д.У.
сумата от 500 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие
нанесената лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от
01.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в
останалата му част до размер 5 000 лева, като неоснователен и недоказан.
С
присъдата, подс. А. С. Ж. е осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50,00
лева, по сметка на СРС, както и разноски по делото в размер на 50,00 лева, по
сметка на СРС, а така също и 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
Настоящият
въззивен състав, след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания
съдебен акт, констатира, че при постановяването му първоинстанционният съдебен
състав е допуснал множество, отстраними съществени процесуални нарушения, които
налагат по същество отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав при съответния първоинстанционен съд – СРС.
Съображенията в тази връзка са следните:
На
първо място, налице е несъответствие
между обстоятелствената част и диспозитива на атакувания съдебен акт,
касателно съществено за крайния изход на делото обстоятелство, а именно – поредността
на приетия от съда за нанесен удар от страна на подсъдимия спрямо тъжителя У.,
спрямо този, нанесен от тъжителя. Така, в мотивната част на присъдата е прието,
че „Подсъдимият се приближил към таксиметровия
водач, почукал на прозореца на автомобила и потърсил от У. обяснение. Двамата
мъже разменили помежду си гневни реплики. Водачът на таксиметровия автомобил
излязъл навън ядосан, предупредил подсъдимия да не се намесва и започнал да се
държи агресивно с него. В един момент Г.Д.У. налетял към подсъдимия с глава и
ръце. Между двамата бил осъществен физически контакт, като таксиметровият водач
с главата си го ударил в областта на тялото. Това принудило подс. Ж. да отвърне
на удара, като с юмрук нанесъл ответен удар в областта на главата на тъжителя“
и в този смисъл, че ударът, нанесен от У. в областта на тялото на подсъдимия, е
предхождал нанасянето на удар от страна на подсъдимия в областта на главата на
тъжителя. Въпреки приетото от съда в този смисъл, в мотивната част на присъдата
липсват дължимите мотиви относно това, дали деянието, осъществено от
подсъдимия, се е явило защитно, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, или не.
В
диспозитива на присъдата, обаче, е посочено, че „Г.Д.У. отвърнал веднага на А. С. Ж. – нанесъл му удар към тялото
посредством главата и ръцете си, с което му причинил същата такава лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето“ и
в този смисъл е прието, че ударът, нанесен от подсъдимия на тъжителя е
предхождал този от страна на У. към Ж..
Констатираното
противоречие не дава възможност на контролиращата съдебна инстанция и на
страните по делото да установят действителната воля на първостепенния съдебен
състав досежно горепосоченото обстоятелство, а на подсъдимия – да упражни
правото си на защита в пълен обем (в тази насока вж. Р 12-85-ОСНК, Р 35-89-ВК,
Р 145-92-І, Р 39-98-ІІ, Р 632-01-ІІІ и др.). Доколкото присъдата е конекситет
между диспозитив и мотиви, то липсата на изискуемото единство следва да се
приравни на цялостна липса на годен съдебен акт – абсолютно основание за отмяна
на постановената първоинстанционна присъда по смисъла на чл. 335, ал. 2, вр.
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Нарушението е неотстранимо в хода на производството
пред настоящата инстанция, тъй като произнасянето по този въпрос едва от
въззивния съд, ще препятства възможността подсъдимия да упражни правото си на
двуинстанционен съдебен контрол върху волята на съда.
На
второ място, констатира се произнасяне
от страна на първоинстанционния съд по непредявено частно обвинение по
отношение на тъжителя У.. Така, въпреки, че първият съд не е бил сезиран по
реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 81, ал. 1 от НК с депозирана тъжба
от подс. Ж. срещу У. за причинена на първия лека телесна повреда по чл. 130,
ал. 2 от НК, с присъдата си СРС се е произнесъл по наказателната отговорност на
тъжителя У., като го е освободил от наказателна отговорност, независимо, че не
е налице годен процесуален способ – тъжба, за иницииране на производство по
разглеждане на въпроса за отговорността му.
Константна
е съдебната практика в смисъл, че служебното прилагане на реторсията от страна
на съда е допустимо, като нормата на чл. 130, ал. 3 НК задължава съда да
изследва не само поведението на подсъдимия, но и насрещното поведение на
пострадалия при наличие на данни, че той е отговорил на увредилото го деяние,
като това изследване трябва да удовлетворява процесуалните стандарти за
достигане на обективната истина. Необходимо е, на следващо място, съдът да
установи, че деянието на пострадалия е причинило увреждане на здравето на
подсъдимия, както и да изследва медицинската същност на това увреждане. За да
прецени дали са налице предпоставките по чл. 130, ал. 3 НК, съдът е длъжен да
провери съставомерността на двете насрещни деяния и съответно да квалифицира
правно всяко от тях по чл. 130, ал. 1 или ал. 2 НК. При това следва да се има
предвид, че тези деяния трябва да са довели до причиняване на еднакви по степен
на увреждане леки телесни повреди. Т.е. деянието на пострадалия трябва да е
свързано с причиняване на лека телесна повреда, еднаква по степен на увреждане
с тази, която е понесъл самият той. Всичко това следва като извод от редакцията
на чл. 130, ал. 3 НК, като изрични указания в този смисъл са дадени с ТР №
51/89 г. по н.д. № 41/89 г. на ОСНК на ВС (вж. решение № 34 от 22.05.2018 г. по
н. д. № 1288/2017 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о.).
При
установяване на предпоставки за приложение на института на реторсията, обаче,
при липса на насрещна тъжба, съдът може само да освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, а не да стори това и по отношение на тъжителя, чиято
отговорност не е ангажирана в производството. Ето защо и като се е
произнесъл по наказателната отговорност на тъжителя У., като го е освободил от
наказателна отговорност, без последният да се е бранил по подобно обвинение,
съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 15, ал. 1
и чл. 81, ал. 1 НПК, довело до ограничаване правото на защита на тъжителя в
производството, което е самостоятелно основание за цялостна отмяна на
атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първия съд.
За
пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че правните
изводи на първоинстанционния съд досежно
нанесен удар от страна на тъжителя в областта на тялото на подсъдимия, не
кореспондират със събраните по делото доказателства – дори и със
съобщеното от подсъдимия (който е посочил, че тъжителят тръгнал да го „бута“ и
застрашително го доближил) и св.Стоилов, който също сочи, че тъжителят е
тръгнал да бута подсъдимия. В този смисъл и изводите на съда по фактите са
направени при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, което е
самостоятелно нарушение на процесуалния закон – по чл. 14, ал. 1 от НПК.
Предвид наличието на отменителните
основания по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, настоящата
инстанция не намира за необходимо да ангажира становище по материалната
законосъобразност на така постановения първоинстанционен съдебен акт, в т.ч. и
по съображенията на подсъдимия и тъжителя, релевирани в депозираните въззивни
жалби.
Подобно
становище би ограничило и възможността на съдебния състав при СРС, който
предстои да разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите
си относно виновността и отговорността на подсъдимите, свободно, въз основа на
вътрешното си убеждение и закона.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 1 и 2 НПК, Съдът:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
присъда от 13.11.2017 г., постановена по НЧХД № 7624/2016 г. по описа на
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 6-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при съответния
първоинстанционен съд – СРС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/