РЕШЕНИЕ
№950/16.5.2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и втори април Година две хиляди
и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 1166 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Р.5“ ЕООД, представлявано от Стоянка Колева Стоянова-
ЕГН **********, против
Наказателно
постановление № 03-010421 / 05.12.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Р.5” ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 10 000
лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ.
С жалбата се твърди, че описаното в постановлението нарушение не е
извършено, тъй като не били установени всички признаци на наличието на трудово
правоотношение.Навеждат се и множеството доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, свързани с начина на връчване на издаденото
постановление на адрес, различен от този посочен като такъв за
кореспонденция.Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението, а в условията на
евентуалност-намаляване на размера на наложеното наказание под минималния
предвиден в закона с оглед малозначителността на
деянието и ниската му обществена опасност.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Р. отново
пледира постановлението да бъде отменено
или наложената санкция да бъде намалена до минималния предвиден в закона
размер.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се явява упълномощен
представител, оспорва
жалбата и моли съда, да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението описано в постановлението
безспорно е доказано с оглед на събраните доказателства.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
05.11.2018г. , в 10.55ч. служители на Д
„ИТ”-Варна , една от които св. Р.П., в
изпълнение на служебните си задължения и по повод на постъпил сигнал, извършили
проверка на сградата на СУ „Димчо
Дебелянов“, намираща се в гр.Варна,ул.“Русе“ № 2, където от „Р.5“ ЕООД се
извършвала реконструкция и основен ремонт.
На място св. П. установила, че по скелета извън сградата и в самата
сграда има работници, които извършват строително-монтажни работи.Основно на
външните части на училището се поставяла изолация и се извършвали довършителни
дейности.Един от работниците бил Б.Ф..Св.П. през прозорец на сградата
разговаряла с него и с други работници, като след отговор на зададени от нея
въпроси, тя попълнила констативен протокол.Ф. посочил, че работи като общ
работник от 05.11.2018г. с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с почивни дни
събота и неделя, с уговорено трудово възнаграждение от 510лв.Работникът заявил,
че има трудов договор.След попълване на протокола св.П. го подала на друг
работник, който го предал на Ф., който пък положил подпис в него в графата,
касаеща неговите данни. Служителите на Д”ИТ”-Варна насрочили и допълнителна
документална проверка.При нея се установило, че между „Р.5“ ЕООД и Ф. няма
сключен трудов договор.
Поради
това на 27.11.2018г. против „Р.5”
ЕООД бил съставен акт за установяване на
нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател на
05.11.2018г. е допуснало до работа Б.Ф.
на длъжност „ общ работник” , с
определено работно място - реконструкция
и основен ремонт на сградата на СУ „Димчо Дебелянов“-Варна , определено работно време от 08.00ч. до
17.00ч. и уговорено възнаграждение, без
да е сключен трудов договор в писмена форма
между страните по трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ.При
предявяването на акта на надлежно упълномощено лице възражения не били
направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения , в
които извършеното нарушение било оспорено и било посочено, че не бил ясен
механизма на проверката и как било установено, че лицето действително е
престирало работна сила в полза на работодателя.В заключение било формулирано
искане издадения акт да бъде отменен.Тези възражения били разгледани и с
мотивирано становище приети за неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03
– 010421 / 05.12.2018г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62
ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 и наложил на
„ Р.5” ЕООД наказание
“Имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитана Р.П.- свидетел при установяване на
нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелката бе категорична, че лично
е възприела как работника реално е
осъществявал трудови функции като общ работник
на строежа и се намирал на скеле от външната страна на училището.По
искане на процесуалният представител на въззивната страна съдът допусна до
разпит св.И. И.-технически ръководител на обекта, чиито показания съдът също
кредитира.От тях се установи, че св.И. не е присъствал по време на проверката,
а когато е отишъл на обекта около 13.00ч. Ф. и още няколко мъже, за които е
знаел, че ще пристигнат за работа, са били облечени в работни облекла.Тогава
свидетелят разбрал, че на обекта е имало проверка и тези работници да били
записани. Доколкото фактическата обстановка бе изяснена, съдът заличи от
списъка за призоваване Л.Б., която бе редовно призована и не се яви по
уважителни причини.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на
събраните по селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените
доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Съдът, въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна.Съдът приема, че
тя е и подадена в срок с оглед приложените по преписката доказателства за това,
че след съставяне на акта пълномощник на дружеството с изрична молба е посочил
адрес за кореспонденция на контролните органи.Видно от приложените по
преписката обратни разписки е, че издаденото срещу „Р.5 „ ЕООД постановление не
е било изпращано за връчване на този адрес.От друга страна, в направеното в
постановлението отбелязване, че същото следва да се счита за връчено на
04.01.2019г. по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН , не се съдържат всички посочени в тази норма реквизити.Поради
това съдът намира, че жалбата е депозирана в срок и е приета за разглеждане , с
оглед на което искането за приложението
на чл.186 от НПК се явява неоснователно.
Наказателното постановление
№
03-010421 / 05.12.2018г.
е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна . То е
издадено в шестмесечния преклузивен срок , като в него са посочени и
доказателствата по преписката.Същото съдържа всички минимално изискуеми от
закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата конкретика, като
наказанието е индивидуализирано.Депозираните след предявяване на акта
възражения са били разгледани и приети за неоснователни, с което наказващият
орган е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От събраните по делото доказателства- показанията на св.П., отчасти от тези
на св.И., от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол и
др., по безспорен начин се установява, че на 05.11.2018г. Б.Ф. е изпълнявал
трудови функции като общ работник при извършване на ремонтни
дейности на сградата на СУ „Димчо Дебелянов“, осъществявани от „Рич „ „ЕООД без да
е имало сключен трудов договор между страните. От показанията на св. П. ,
депозирани в хода на съдебното следствие
става ясно, че при отиването на инспекторите на обекта, Б.Ф. се е
намирал на скеле от външната страна на сградата, където се е извършвал монтаж
на изолация.Св.И. на свой ред потвърждава, че в посочения ден именно това са
били извършваните дейности по обекта- лепене на изолация.Самият свидетел не е
присъствал по време на проверката, но когато е отишъл на място след нея е
установил, че „ новодошлите“ работници, сред които и Ф., са били в работни
облекла.Действително, св.И. заявява, че в качеството си на технически
ръководител на обекта , е очаквал пристигането на 4-5 човека от гр.Несебър, на
които е следвало да разясни каква е работата и съответните условия, но не им
бил възлагал извършването на каквито и да било действия.Същевременно обаче св.П.
в показанията си конкретно описва както външния вид на работника Ф., така и
мястото на което се е намирал и е изпълнявал трудови функции, а и начина, по
който му е бил предаден констативния протокол за подпис.Поради това и като
съобрази, че в посочения протокол са включени основни белези на трудово
правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни и
уговорено заплащане, съдът намира , че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.62
ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва
между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа.В случая безспорно е, че от страна на „Р.5” ЕООД тези задължения не са били изпълнени.
Правилно
наказващият орган е приел, че в случая отношенията между Б.Ф. и „Р.5” ЕООД са между „ работник” и „работодател”
, като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение.
Правилно е била
ангажирана отговорността на „ Р.5” ЕООД в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай
и се реализира независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца
и т. н.Поради това заявеното от св.И., че като технически
ръководител не е наемал и допускал до работа лицата преди извършване на
проверката, не води до отпадане на административно – наказателната отговорност
на дружеството.
Съдът
намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ,
доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ независимо от тяхното отстраняване , не
са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ. С оглед
обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е
по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била
определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. чл.62
ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ , каквото имаме в настоящият случай.Наказващият
орган е наложил на „ Р.5” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 10 000лв.Съдът
обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват
доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани санкции.Безспорно е, че в хода на извършената проверка са констатирани нарушения
на различни законови разпоредби, но по делото няма данни работодателя да е бил
санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към датата на извършване
на настоящото нарушение.Поради това , като съобрази от
една страна, че по преписката е приложен сигнал , свързан с възникнала
непосредствена опасност за живота и здравето на преминаващи покрай обекта
граждани, от което може да се направи извод, че при извършване на
строително-монтажните работи не са били спазени всички изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд, а от друга- че с посочения в
постановлението работник не е бил сключен трудов договор и в последствие, съдът
намира, че следва да намали размера на наложената санкция
от 10 000лв. на 2 000лв. , малко над минималния предвиден в закона
размер, като счита
че това наказание е съответно на извършеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-010421 / 05.12.2018г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Р.5” ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер
на 10 000
лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.
414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложената „имуществена санкция” от 10 000лв. на 2 000лв./ две хиляди лева/
.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: