Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 590

град Габрово, 23.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на шестнадесети декември ................................. през две хиляди и деветнадесета година ............... в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 1129 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя И.М.М. *** е атакувал Наказателно постановление № 27-0000137, издадено на 03.10.2019 година от Началник на ОО “АА” Габрово при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта (Обн. ДВ брой 63 от 15.07.2008 г.) същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 500 лева, наложена въз основа на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. По съображения, изложени в жалбата и подробно развите в рамките на проведеното по делото съдебно заседание чрез процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал в качеството на такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставянето на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на трудов договор № 5, сключен на 31.01.2019 година между „Логистичен център 17” ЕООД София, със седалище и адрес на управление град София, улица „Цар Самуил” № 79, ет. 3, ап. 7, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, и жалбоподателя И.М.М. ***, на последният е възложено да изпълнява длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил” в дружеството. Трудовия договор е бил сключен въз основа на чл. 111 от КТ за непълно работно време – от два часа дневно в рамките на работна седмица от пет дни, съобразно утвърден график за работа, с основно месечно възнаграждение, възлизащо на сумата от 154 лева.

На 20.09.2019 година жалбоподателя извършвал превоз на товар с товарен автомобил от категория N 2 - „Мерцедес Атего 815” с Рег. № СВ 60-94 НА по маршрут Троян – Габрово – Троян. Около 11,30 часа на тази дата, докато пътувал по път II-44 в посока от гр. Троян за гр. Габрово, той бил спрян за проверка от служители на ОО “АА” Габрово в района на село Чавеи, Община Габрово. След спирането те извършили проверка на документите, които водачът следвало да носи във връзка с превоза, при която констатирали, че чрез автомобила бил извършван превоз на товари за собствена сметка, както и че водачът не представя заверено копие от трудовия договор, с който е бил назначен на работа, или заверено извлечение от него, което да съдържа данни за името на работодателя и това на водача, както и информация за датата на сключване на договора и срока, за който същият е бил сключен. Тъй като М. не могъл да представи този документ, на същата дата против него е бил съставен (а след самото съставяне – и надлежно връчен) акт за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че същият е извършил нарушение по чл.18 т.1 от Наредба Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Въз основа на този акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Разписката в екземпляра на наказателното постановление, който е приложен на л. 11 от делото, съдържа отбелязване, което сочи, че препис от същото е получен лично от жалбоподеля на 21.10.2019 година. Според данните, които се съдържат в приложените на л. 15 писмени материали, същата е била подадена до наказващия орган по пощата на 28.10.2019 г., или на последният ден от определения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен срок, започнал да тече от датата за получаването на съответния препис. С оглед на изложеното и поради това, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление, макар и не по всички съображения, които се поддържат във връзка с него.

Копието от съответната заповед (№ 27 от 20.09.2019 г.), издадена от управителя на „Логистичен център 2017” ЕООД София и иззета при съставянето на акта, както и данните за собствеността на управлявания от М. товарен автомобил водят до заключение, че на тази дата същият е осъществявал превоз на товари за собствена сметка по смисъла на указаното в чл. 2 от Наредба Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта (Обн. ДВ брой 63 от 15.07.2008 г., изм. и доп., бр. 92 от 20.11.2009 г., бр. 14 от 19.02.2016 г., бр. 98 от 08.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.). Обстоятелството, че към момента на спирането товарния автомобил е бил празен, не е в състояние да наложи различен извод. И това е така, тъй като събраните по делото доказателства не изключват по никакъв начин възможността вписаният в заповедта товар – дървен материал, да е предстояло да бъде натоварен в град Габрово, а М. да се явява спрян преди този момент. От аспект на изложеното и като се отчете въведеното с чл. 18, т. 1 от тази Наредба изискване към водача – да представи при поискване „заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът”, следва да се приеме, че нарушението е налице от обективна и субективна страна, включително и поради това, че по делото не са налице доказателства за обстоятелството, че жалбоподателя не е знаел за документите, които е следвало да носи при извършване на превоза. В рамките на състоялото се съдебно заседание М. твърди, че макар и да не е носел този договор на хартиен носител, той е разполагал с фотокопие от него, заснето на телефона му, което е било представено на проверяващите, но не е било зачетено от тях. Това твърдение на първо място не намира никаква опора в показанията на разпитаните свидетели. Безспорно е, че те биха могли да се считат за пристрастни в определена степен, тъй като са дадени от лица, които се явяват служители на санкциониращия орган. Дори и поради тази причина показанията да бъдат изключени от събраните по делото доказателства, това твърдение също не би могло да се приеме за основателно, тъй като не се основава и на данните в писмените материали. Свързаните с последното обстоятелства не почиват на естеството на конкретните възражения, вписани от М. при съставянето на акта, както и на тези, допълнително направени от него в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от които е видно, че договорът не е бил носен, тъй като е бил забравен, и че поради тази причина не е бил представен от него. При това положение и като се отчете, че твърденията за наличие на заснетия трудов договор не се съдържат в подадената жалба, следва да се приеме, че те съставляват само една защитна теза, която не се подкрепя от установените по делото обстоятелства. Актът за установяване на самото нарушение съдържа констатации за времето и мястото, при които то е било извършено и установено, свързаните с него обстоятелства и съответните доказателства, послужили за формиране на констатациите. Посочени са нарушените разпоредби от материалния закон, както и всички останали реквизити, предвидени като задължителни в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен от компетентно лице, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление (което по отношение на своето съдържание напълно отговаря на предвиденото в чл. 57 от ЗАНН) също е издадено от компетентен (по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП и приложената на л. 3-4 Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта и съобщенията) орган, преди изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок от датата за съставяне на акта.

Въпреки че намира нарушението не само за осъществено, но и за установено според предвиденият за това ред, съдът приема, че искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление следва да се уважи. В последното е отбелязано, че преди издаването му административно-наказващия орган е преценил единствено постъпилото възражение против акта за установяване на самото нарушение и представеното копие от трудовия договор, което е взел предвид при определяне на наказанието. В наказателното постановление не е отделено никакво внимание както на обстоятелството, че нарушението се явява формално по своя характер и че в резултат на неизпълненото задължение за носене (и представяне на трудовия договор) към момента на проверката не са възникнали вредни последици, така и на факта, че (при липса на данни за обратното) то е било първо по ред за жалбоподателя, който до момента не е бил санкциониран за други нарушения на норми от ЗАвП и останалите подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него. Не е отделено никакво внимание и на съществуващите данни за ниския размер на получаваното (според договора) трудово възнаграждение от страна на жалбоподателя, които (дори при минималния размер на наложената чрез постановлението глоба) определят последната като прекомерно завишена в сравнение с тях. Като следствие от изложеното до момента съдът приема, че установените данни в конкретния случай са формирали заключение за наличие на предпоставки, обуславящи необходимостта от приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, тъй като конкретно извършеното нарушение се е отличавало с определено по-ниска степен на опасност в сравнение с тази на други нарушения от неговия вид. Посочените обстоятелства не са отчетени от наказващия орган, тъй като въз основа на тях (съгласно задължителните указания, дадени по приложението на закона с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005 г. на ВКС, НК) той е следвало да не издава обжалваното постановление, а да отправи писмено или устно предупреждение към нарушителя, че при повторен случай на нарушение ще го накаже. Доколкото поради това жалбоподателя е бил санкциониран в разрез със законовите изисквания, които са изключвали тази възможност заради маловажния характер на извършеното нарушение, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, и като такова ще следва да се отмени.

 Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-0000137, издадено на 03.10.2019 година от Началник  на ОО “АА” Габрово при ИА “АА” към МТИТС София, с което за нарушение по чл. 18, т. 1 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, на И.М.М. ***, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 500 (петстотин) лева – на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................