Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Лом,07.04.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд,гражданска
колегия VІ състав, в публичното съдебно заседание на 14 март, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова,
при секретаря В.М., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 185 по описа на съда за
Искове с правно основание чл.150 от СК .
Производство по чл. 310 и следв. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК от В.А.Г.,***, като баща и законен представител на
малолетната Д.В.Г., ЕГН **********, против Л.Е.К. ***, ЕГН **********, за
увеличение на издръжка.
Наведени са твърдения в смисъл,
че страните имат родено дете – Д., родена на 4. април 2009 год.
С решение по гр.д. 1271/14 г. на
ЛРС ответницата била осъдена да заплаща месечна издръжка по 90 лв. Твърди,че са
изминали около от три години, детето е пораднало, увеличили са се и разходите
по него.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща на
ищеца, в качеството му на баща и законен представител на малолетната Д. ,
месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на
иска.
Писмен отговор от процесуалния представител на ответницата –
адв.Н.А. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.Оспорва размера на исканото
увеличение на месечната издръжка.
В съдебно заседание ищеца се представлява
от адв.Р.Б.. Поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен.
Ответницата се представлява от
адв.Н.А. – МАК, по пълномощие. Признава иска по основание, но оспорва
претенцията по размер, като излага съображения, че дохода получаван от
ответницата е по нисък, от дохода на ищеца, поради което за детето Д. не би
следвало да плаща издръжка не повече от 120 – 130 лв. Над този размер счита, че
иска е неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл. 15,
ал. 6 ЗЗДт, са изискани от ДСП – Отдел «Закрила на детето» - Лом социален
доклад и становище.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Установява се от приложеното
Удостоверение за раждане /приложено по приобщеното гр.д.1271/14г. ЛРС/, че
детето Д., е дъщеря на страните по делото.
Видно от представеното
Удостоверение, изх. № 2643/19.01.2017 год., издадено от СУ „Д.Маринов” – гр.Лом,
обл. Монтана, че детето е ученичка в първи клас на същото училище за учебната
2016/2017 год. , редовна форма на обучение
Видно от Удостоверение №101/19.01.2017
г.,че бащата работи при ЗП *** и за времето м.1.12.2015г.
-1.11.2016 г. е получил брутен доход в размер на 7952,60 лв., или средно
месечно – 662,72 лв.
Не е спорно по делото, че
родителите на малолетната Д. са във фактическа раздяла, както и че майката е в
гр.Лом, а за детето се грижи бащата.
Видно от показанията на свид. Кр.
Й, социален работник, изготвил социалният доклад по делото, касае се за дете,
което се отглежда изцяло от бащата. Осигурени са му условията, необходими за
правилното му израстване. Детето и бащата живеят в едно общо домакинство в дома
на бабата и дядото по бащина линия.
Детето посещава редовно училище,
няма специфични образвателни или здравословни потребности.
Ищеца работи, доходите му се
формират от заплатата която получава
Разчита и на подкрепата на своите родители.
Ответницата до м.март 2016г. не е
плащала определената й от съда издръжка. След което е започнала работа и от м.септември
2016г. редовно плаща такава. От представените по делото посмени доказателства,
се установява, че за времето м.март 2016г. до м.декември 2016г. е имала брутен
доход – 7171,76 лв., или средно месечно – 717,18 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По отношение на иска по чл. 150 СК, за увеличение на издръжка на детето Д., съдът намира, че същият е частично основателен.
Обстоятелствата по делото несъмнено сочат, че малолетното дете Д. се нуждае от все повече средства за издръжка и то съществено през периода след
присъждането на издръжката с цит. по-горе съдебно решение, особено като се има
предвид, че за задоволяване само на най-елементарните потребности от храна,
облекло, учебници, учебни пособия, а също и за извънучилищни занимания, както и
за духовно развитие и изграждането му като личност са необходими значителни по
размер средства (не на последно място и с оглед на инфлационните процеси в
страната). Тоест, в сравнение с реалните нужди на детето, размерът на
заплащаната от неговата майка (ответник в наст. производство) издръжка 90 лева
месечно е занижен и същата е очевидно недостатъчна.
Трайната съдебна практика е двамата родители
дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5–70–Пл. ВС). При определяне размера
на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и
следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане,
възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите
съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. (т. 1 от П
5 – 81 – Пл. ВС). Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да
се позовава на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би
трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да
заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 –
70 – Пл. ВС).
Ето защо, като взе предвид възрастта на детето (ненавършени
8г. ) и несъмнената нужда от повече средства за покриване на увеличените му
потребности от издръжка, а така също като съобрази възможностите и на двамата
родители да дават издръжка съдът намира, че за задоволяване на въпросните
потребности (естествено, без такива с луксозен характер) ще са необходими минимум по 240 лева на месец, от която сума майката да осигурява 130 лв., а бащата останалите 110
лв., при положение, че и занапред дължимите грижи по отглеждането и
възпитанието на детето ще се полагат основно от бащата.
По разбиране на този съдебен състав, така
определения размер на издръжката е балансиран, т. е. общо взето е съобразен
както с нуждите на детето, така и с възможностите на двамата родители и не би
поставил под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.
Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че
са налице условията на чл. 150 СК и в този смисъл ответницата би могла в
изпълнение на задължението си по чл. 143, ал. 2 СК да заделя определената й
парична издръжка по 130 лева месечно за осигуряване издръжката на малолетното
си дете. При това положение размерът на определената по гр. д. № 1271/14г.
издръжка е наложително да бъде изменен, като вместо по 90 лева ответницата да
бъде осъдена да заплаща на ищеца, като баща и законен представител на детето Д.Г.
по 130 лева ежемесечна издръжка, считано от 01.02.2017г. (датата на завеждане
на настоящия иск) до настъпването на законоустановени причини и условия за
изменяване или прекратяване на издръжката, със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
В същото време съдът намира за прекомерно завишен
и необоснован претендирания размер на издръжката от 200 лева на месец, поради
което и отхвърля иска в тази му част – за разликата между уважения (130 лева) и
претендирания размер (200 лева месечна издръжка), като неоснователен.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Районен съд–Лом сумата 57.60 лева държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката,
както и 5.00 лева д. т. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното ,
съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената
издръжка по гр. д. № 1271/14 г. по описа на Районен съд – Лом, както следва:
ОСЪЖДА Л.Е.К.
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на В.А.Г.
с ЕГН **********,като баща и законен представител на Д.В.Г. с ЕГН ********** вместо по 90 – по 130 (сто и тридесет) лева
месечна издръжка, считано от 01.02.2017 г. до настъпването на законоустановени
причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането
й, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част–за разликата до претендирания размер от 2000 лева месечна издръжка,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.Е.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд – Лом сумата 57.60 лева - дължимата
държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката и 5.00 лева държавна
такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в
двуседмичен срок от дата на обявяването му – 07.04.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: