№ 915
гр. Велико Търново, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102240 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. Х. Г. против „З.К.
Л.И.” АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 18 000.00
лева - обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Мини Уан Д“,
рег. № ВТ *** КС вследствие настъпило на 28.4.2021 г. пътно-транспортно
произшествие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди, че на 28.4.2021 г. е настъпило ПТП между т.а. „Рено
Премиум”, peг. № РА *** КС и л.а. „Мини Уан Д”, рег. № ВТ *** КС, нейна
собственост. Заявява, че вина за настъпилото произшествие има водачът на
т.а. „Рено Премиум”, peг. № РА *** КС, чиято гражданска отговорност към
този момент е била застрахована при ответника. Сочи, че автомобилът й е
претърпял множество увреждания и че същият е увреден до степен, която
прави ремонтирането му икономически нецелесъобразно, поради което счита,
че следва да й се възстанови имуществената вреда, възлизаща на сумата от
18 000.00 лева. Заявява, че е предявила претенция, по която застрахователят е
постановил отказ за изплащане на обезщетение.
Ответникът оспорва твърдението, че процесното ПТП е настъпило
единствено по причина от действията на водача на т.а. „Рено Премиум”, peг.
№ РА *** КС. Твърди, че вина за инцидента има ищцата, която се е движила с
превишена за пътния участък скорост, поради което не е могла да реагира и е
станала причина за настъпване на ПТП. Сочи, че във връзка с уврежданията
по л.а. „Мини Уан Д”, рег. № ВТ *** КС е извършен оглед, при който са
описани увредените детайли и в хода на извършената ликвидационна дейност
1
е установено, че е налице икономически тотал, тъй като стойността на
ремонта на увредения автомобил надхвърля 70 % от стойността на последния.
С оглед на това е изискал удостоверение за прекратяване на регистрацията на
автомобила, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е
поради настъпила тотална щета, но такова не е представено и по аргумент от
чл. 390, ал. 1 от КЗ не е налице основание за изплащане на застрахователно
обезщетение. Счита, че претенцията е в прекомерен размер, тъй като
претендираното обезщетение не кореспондира със средната пазарна стойност
на превозното средство към датата на ПТП.
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване
и моли за отхвърляне на иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на
страните и събраните доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432 от Кодекса на
застраховането.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на
28.4.2021 г., около 08:30 часа, в с. Обединение, на кръстовище между път III –
502 и път III - 504 е настъпило ПТП между т.а. „Рено Премиум”, peг. № РА
*** КС, управляван от Валентин Костов Гергински и л.а. „Мини Уан Д”, рег.
№ ВТ *** КС, собственост и управляван от ищцата Ц. Х. Г..
Установява се също, че към датата на процесното ПТП за т.а. „Рено
Премиум”, peг. № РА *** КС при ответното дружество е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност”.
От заключението по допуснатата първоначална автотехническа
експертиза се установява, че основната причина за настъпването на
процесното ПТП е пресичане на траекторията на движение на управлявания
от ищцата л.а. „Мини Уан Д”, рег. № ВТ *** КС от т.а. „Рено Премиум”, peг.
№ РА *** КС, водачът на който е имал техническа възможност да възприеме
движещия се отдясно наляво по път с предимство лек автомобил и да го
пропусне.
Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в
заключението по допуснатата първоначална автотехническа експертиза, съдът
намира за установено, че причината за настъпилото ПТП са действията
водача на автомобила, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при
ответника, който управлявайки т.а. „Рено Премиум”, peг. № РА *** КС не е
възприел движещия се по път с предимство л.а. „Мини Уан Д”, рег. № ВТ ***
КС, не е успял да спре преди навлизане в кръстовището между път III – 502 и
път III - 504, с което е допуснал настъпването на удар между двете превозни
средства. В същия смисъл е и първоначалното заключение на допуснатата
повторна експертиза.
2
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на дължимото
обезщетение, за което съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, обезщетенията за вреди на моторни превозни
средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с
наредбата по чл. 504 КЗ. Тази законова делегация е реализирана чрез
изменението на § 4 от Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
„Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. В чл. 20, ал. 2 от
Наредба № 49/16.10.2014 г. е предвидено, че обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
съгласно приложения № 1 - 6 от Наредба № 24/2006 г. за задължителното
застраховане.
Според заключението на първоначалната автотехническата експертиза
действителната стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие е 16 600.00 лева, а стойността на разходите,
необходими за неговия ремонт, възлиза на 15 820.00 лева.
Според първоначалното заключение на повторната автотехническата
експертиза действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие е 17 036.00 лева, стойността на материалните
щети възлиза на 6 823.93 лева, а пазарната цена на щетите без отчитане
процесите на овехтяване е 8 848.52 лева.
Според допълнителното заключение на повторната автотехническата
експертиза действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие е 17 036.00 лева, а стойността на материалните
щети възлиза на 12 754.27 лева.
В тази връзка, предвид наличието на три различни по своите изводи
експертни заключения, съдът намира за необходимо да посочи, че намира за
правилно допълнителното заключение на допуснатата повторна авто-
техническата експертиза, имайки предвид, че при изготвяне на същото са
ползвани всички относими доказателства, включително представения опис-
заключение по щета и оптичен носител с кадри, показващи състоянието на
автомобила след процесното ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната
стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени
към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
3
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията, дадено в чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, дължи се
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността,
срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.
На свой ред, понятието „тотална щета“ е легално определено в чл. 390, ал.
2 КЗ и касае хипотеза на пълна загуба на МПС, т.е. на увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от неговата
действителна стойност. Според допълнителното заключение на допуснатата
повторна експертиза сумата, нужда за ремонта на увредената вещ по средни
пазарни цени е 12 754.27 лева, а действителната й пазарна стойност към
датата на застрахователното събитие е 17 036.00 лева. Следователно,
стойността на ремонта надвишава със 70% стойността, необходима за
извършване на ремонт и следва да се приеме, че е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, в каквато насока е и заключението по
първоначалната експертиза.
В случая от заключенията на приетите по делото автотехнически
експертизи не става ясно кои са конкретните годни детайли по автомобила,
като съдът намира, че липсата на единни ценови листи, каталози и единен
пазар препятства възможността за определяне на тяхната стойност. Затова и
по отношение на детайлите, които не са били засегнати от увреждането, е
невъзможно да се посочи дали са в изправност, а това е от значение за
определяне сумата, която би се реализирана от тяхната евентуална продажба.
Освен това, само по себе си, наличието на запазени части по автомобила не
води до извод, че ищцата разполага със специални знания и умения, за да
разкомплектова автомобила и да реализира приходи от продажба на здрави
части. Така, при липса на категорични доказателства, че годни за употреба
части действително са налице и при липса на доказателства относно сумата,
която ищцата би реализирала от тяхната продажба, следва, че от
действителната стойност на автомобила към датата на увреждането,
възлизаща на 17 036.00 лева, трябва да се приспадне сумата от 300.00 лева,
която по мнение на в.л. инж. С. може да се получи след продажба на вещта за
скраб, като сигурна стойност, която би могла да се реализира от собственика
на увредената вещ. С оглед на това, исковата претенция се явява доказана до
размера от 16 736.60 лева.
Действително, съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ в случай на тотална щета
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
4
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Липсата
на такова удостоверение обаче не се отразява върху дължимостта на самото
обезщетение, а има отношение към поставянето на застрахователя в забава, в
какъвто смисъл е константната съдебна практика - Решение № 44/02.06.2015
г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 140/01.08.2018 г. по т.
д. № 2278/2017 г. на ВКС, ТК, І т. о. и много други. В случая ищцата не
претендира обезщетение за забава за период преди исковата молба, поради
което възражението се явява основателно, но що се касае за началния момент
на дължимост на законната лихва, която следва да се присъди не от подаване
на исковата молба, а от представяне на удостоверение за прекратяване на
регистрацията на л.а. „Мини Уан Д”, рег. № ВТ *** КС до погасяването на
главницата.
По разноските.
С оглед становището за основателност на иска, ищцата има право на
направените разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатски хонорар съразмерно уважената част на иска, възлизащи на
2 361.64 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед
фактическата и правната сложност на делото.
Ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част на иска,
възлизащи на 84.27 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на Ц. Х. Г., ЕГН
********** сумата от 16 736.00 /шестнадесет хиляди седемстотин тридесет и
шест/ лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек
автомобил „Мини Уан Д“, рег. № ВТ *** КС вследствие настъпило на
28.4.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията на л.а.
„Мини Уан Д”, рег. № ВТ *** КС до погасяването на главницата, като
отхвърля иска за разликата до пълния претендиран размер от 18 000.00 лева.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на Ц. Х. Г., ЕГН
********** сумата от 2 361.64 /две хиляди триста шестдесет и един лева и
шестдесет и четири ст./ лева – разноски за производството съразмерно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА Ц. Х. Г., ЕГН ********** да заплати на „З.К. Л.И.” АД, ЕИК
********* сумата от 84.27 /осемдесет и четири лева и двадесет и седем ст./
лева – разноски за производството съразмерно отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6