№ 11998
гр. София, 23.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора В. Вл. С. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20231110208499 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. И. А., явява се, доведен от Следствения арест в
гр.София.
В залата се явява адв. Д. Д. от САК – упълномощен защитник на обв. А.
с пълномощно по досъдебното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
Г. И. А., роден на хххххххххххх г. в гр. хххххххххххх, българин,
български гражданин, осъждан, неженен /живущ във фактическо съпружеско
съжителство/, с основно образование, живущ в гр. София, ж.к. хххххххххх
ЕГН **********.
1
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството,
включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз
основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
Г. И. А. – обвиняем по досъдебно производство № 1083/2023 г. по описа на
01 РУ-СДВР, пр. пр. № 27171/2023 г., по описа на СРП.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава предостави възможност на прокурора да
изложи обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искането. Няма какво да
добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането на прокурора. Не съм съгласен с
искането.
ЗАЩИТАТА: Моля да не уважавате така направеното искане.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям доказателства.
ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да соча доказателства.
На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че са извършени всички съдебни следствени
действия, поради което и на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам така
направеното искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража” по отношение на обвиняемия Г. И. А..
На първо място, видно от материалите по делото на Г. А. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.131а във вр. чл.129, ал.2 във вр.
ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК, което е тежко умишлено престъпление
съгласно чл.93, т.7 от НК.
От събраните до момента доказателства по делото може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият Г. А. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Този извод следва от
извършените до настоящия момент действия по разследването.
Налице също така е предпоставката, посочена в чл.63, ал.1 от НПК,
която трябва да бъде кумулативно съществуваща наред с обоснованото
предположение, а именно реална опасност обвиняемият Г. А. да извърши
друго престъпление. Това следва на първо място от естеството и механизма
на извършеното, както и проявената чрез процесното деяние изключително
висока степен на обществена опасност. Извършеното от обвиняемия деяние
също е с висока степен на обществена опасност, извършено при условията на
опасен рецидив. Обвиняемият е многократно осъждан като е видно, че
наказателната принуда върху него не е оказала възпитателно въздействие
върху неговото поведение.
Налице е и опасност обвиняемият да се укрие предвид тежестта на
извършеното престъпление и предвид наказанието, предвидено за него.
Гореизложеното мотивира извода, че е налице реална, а не хипотетична
опасност при по-лека мярка за неотклонение обвиняемият да извърши друго
престъпление. Горното обосновава необходимостта от вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия Г. А.,
като единствено годна да обезпечи целите, визирани в чл.57 от НПК.
Уважаема г-жо Председател, предвид всичко изложено дотук, моля да
уважите така направеното искане и да вземете спрямо обвиняемия мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Благодаря.
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Съдия, моля да не уважавате искането на
3
СРП поради следните съображения:
Наистина на подзащитният ми е повдигнато обвинение, за което се
предвижда наказание „лишаване от свобода” и с това съществува първата
предвидена кумулативна предпоставка. Считам, че от събраните по делото
доказателства, които са в доста голям обем, нищо че делото е в един ранен
етап, са събрани две групи доказателства – едните, които доказват тезата на
въпросния пострадал, а другите, които доказват абсолютно обратното на това,
което твърди пострадалият. Видно от свидетелските показания на свидетеля
Петров и на свидетеля Христов става ясно, че след като моят подзащитен е
паднал на земята, е бил ударен с някакъв железен предмет по главата.
Въпросният потърпевш Илиан К. го е ритал и се е опитал да го удари. По
делото има приложена една съдебно - медицинска експертиза на въпросния
И.К., от която става ясно, че на него не му е извършен преглед за твърдяната
от него телесна повреда, а всичко е по медицинска документация.
Медицинската документация на въпросния потърпевш е от един приложен
амбулаторен лист, от който става ясно, че на това лице прегледа му е
извършен в 21:22 ч., от което евентуално е изваден извода, че на същия му е
счупена ръката. Абсолютно всичките разпитани по делото свидетели, които
са в полза на К., евентуално потвърждават неговите твърдения, това са лица,
които са свързани помежду си с роднински връзки. С оглед на това следва,
независимо, пак казвам, че делото е на ранен етап от разследването, да се
направи прочит на тези свидетелски показания, доколко може да им се дава
вяра, доколко - не. Във всичките тези свидетелски показания се съдържа
твърдение, че моят подзащитен е паднал на земята и те са го нападнали,
ритали, а едната от жените, всичките казват, че го е ударила с някакъв
предмет. Отделно от това единият свидетел, който е в полза на свидетеля К. –
Димитров, казва, че свидетелят К. е бил паднал на земята и изпаднал в
безпомощно състояние. От всички други разпитани свидетели обаче се
установява, че това не е така. Ако действително моят подзащитен при
евентуално сбутване или сбиване, е бутнал свидетеля К. и при описаната от
него болка и страдание, която веднага усетил в лявата си ръка и ръката му се
била подула, не виждам как той ще вземе след това някакъв предмет и ще се
опита да удари моя подзащитен, ще го бута и рита. Освен това от всичките
разпитани свидетели никой не казва, че моят подзащитен е удрял лявата ръка
на свидетеля К..
4
С оглед на всичко изложено при така изложените и събрани
доказателства следва да се направи един по - обстоен анализ доколко и на кои
свидетелски показания може да се дава вяра с оглед на това дали моят
подзащитен е извършил престъплението, за което е така повдигнатото му
обвинение, предявено му на 21.06.2023 г.
Освен това по делото има данни, че подзащитният ми е с прорез на
главата и има дванадесет шева. Наистина СМЕ по отношение на моя
подзащитен, приложена по делото, е за лека телесна повреда, но тя също е по
медицинска документация. След задържането на моя подзащитен е видно, че
му е станало лошо и при прегледа в МВР – болницата е оставен на лечение,
където е и в момента, даже сега се вижда, че той е още на системи. От
етапната епикриза, представена от МВР – болница, става ясно, че той
продължава да е на лечение и не е изписан. Там е описано, че той има едно
умерено увредено общо състояние и в момента.
Не считам, че с оглед на здравословното състояние на подзащитния ми,
следва само заради свидетелството му за съдимост да отиде в условията на
ареста. В условията на ареста не считам, че на това лице може да му се окаже
адекватна медицинска помощ. Всички знаем в условията на ареста какви
лекари има, дали въобще има лекари.
С оглед на изложеното, считам, че при определяне на мярката за
неотклонение на едно лице на първо място трябва да се съобрази
здравословното му състояние, даже и погледнато в залата се вижда, че това
лице, с тези превръзки, с всичко това, няма как да се настани в условията на
ареста. Моля с оглед на горното да определите една по-лека мярка дори и
„домашен арест”, която знаете, че „домашният арест” се приравнява на
„задържане под стража”, ако решите все пак, че лицето може да извърши
друго престъпление. Няма опасност подзащитният ми да се укрие, законът е
казал кога е налице хипотезата едно лице да се укрие. Тази хипотеза не
съществува, тя не се изхожда от тежестта на повдигнатото обвинение и от
обществената опасност на дееца. Укриването е във връзка с това дали едно
лице има постоянен адрес. Същият има постоянен адрес, живее на семейни
начала със съпругата си, отглеждат и дете.
С оглед на изложеното, моля да определите една по-лека мярка за
неотклонение „домашен арест” или „парична гаранция”.
5
ОБВИНЯЕМИЯТ: Уважаема г-жо Съдия, искам да добавя, че след като
съм ударен по главата, после жената на въпросния К. взема вината. Зашит
съм, откаран съм в болница, а преди това отидох до 01 РУ-СДВР, за да пусна
жалба, мой приятел ме закара, бях целият в кръв, но ми стана лошо и отидох в
„Пирогов”. Там ме шиха. Също така и пръста. Жената на Илиан искаше да ме
наръчка. Отделно, като съм паднал на земята, вечерта в килията бях с
Костадин Костов. Той ми обясни, че Илиан, след като съм паднал на земята,
ме е ударил с един гумен чук, целият съм син, имам следи от този гумен чук.
Не знам как той със счупена ръка взима гумен чук и ме налага. Много Ви
моля да не ме задържате, няма да се занимавам с нищо, няма да нарушавам
закона. Този бой, който изядох, не съм го ял цял живот. Той ми въздейства
абсолютно много, повече от времето, когато съм бил лишен от свобода.
Просто за миг си помислих, че ще умра, даже изгубих съзнание и, с
извинение, се напиках. Не можех да си представя, че има такива хора. С тесла
се оказа, че ме е ударил с острото по главата, а после жена му е взела вината.
Аз мислех, че синът му ме е ударил. Нито ще се укривам, нито имам
намерение да извършвам нещо. Моля да не ме задържате. Искам да кажа, че
съм на системи в момента, още съм с абокат, всеки ден ми слагат системи. Не
знам какво е станало с тази експертиза, където е писал докторът, че са ме
били в главата с юмруци, явно нещо е объркал, защото те в „Пирогов” са ме
шили. Гледам, че е написано че съм добре, но на мен ми стана лошо и затова
ме оставиха в МВР – болница. Повърнах, ходих на изследване и те знаят защо
са ме оставили на лечение. Не знам защо така пише в тази експертиза, която
от днес докторът е написал, явно той не е запознат или е объркал нещо.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не съм искал въобще да се замесвам в някакъв такъв
конфликт. Моля Ви, ще си отида на село. Ще бъда благодарен, искам да се
лекувам.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
материалите по делото, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
6
Производството е по реда на чл.64 от НПК.
Образувано е по искане на прокурор при СРП за вземане на постоянна
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Г. И. А. –
обвиняем по досъдебно производство № 1083/2023 г. по описа на 01 РУ-
СДВР, пр. пр. № 27171/2023 г. по описа на СРП.
При преценка на материалите по делото съдът намери следното:
Установява се наличието на първата формална предпоставка по
отношение на обвиняемия Г. А. да бъде определена мярка за неотклонение
„задържане под стража”, а именно същият да е привлечен в това процесуално
качество по обвинение за извършено престъпление, наказуемо с наказание
„лишаване от свобода”. С постановление от 21.06.2023 г. на А. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.131а във вр. чл.129, ал.2 във вр.
ал.1 във вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК. Престъплението е тежко умишлено,
наказуемо с „лишаване от свобода” за срок от пет до дванадесет години.
По отношение на втората предпоставка, а именно наличието на
обосновано предположение за авторството на деянието, съдът на първо място
ще посочи, че предвид характера на производството не се изисква от
събраните на този етап доказателства обвинението да е доказано по несъмнен
и категоричен начин, каквото е изискването при постановяване на крайния
съдебен акт. В производството по определяне на първоначална мярка за
неотклонение се изисква да са събрани годни, валидни доказателства, от
които при един най-общ техен прочит, да може да се изведе едно разумно
подозрение, че обвиняемият е съпричастен към деянието, за което му е
повдигнато обвинение. В този смисъл в настоящето производство съдът не
следва да излага задълбочени съображения по отношение на това кои гласни
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство
следва да бъдат кредитирани, респективно на кои не следва да бъде давана
вяра и по какви съображения.
Съдът намира, че от събраните доказателства, които са значителен обем
въпреки ранния етап на разследването, може да се изведе едно обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което му е
повдигнато обвинение. Обоснованото предположение за авторството на
деянието се основава на показанията на свидетелите Г.К., пострадалия
свидетел И.К., свидетелката А.Д., свидетелката Р.Х., свидетелят Р.К..
7
Обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия към деянието,
в което е обвинен, намира подкрепа и в изготвените в хода на досъдебното
производство СМЕ по отношение на свидетелите К., Димитрова, Костов,
представеното съдебно-медицинско удостоверение по отношение на
свидетелката Г.К.. Горепосочените свидетели са еднопосочни в твърденията
си, че вечерта на 20.062023 г. са се намирали на домашния си адрес в гр.
София, хххххххххххххх когато обвиняемият, когото свидетелите познават с
прякора „Къри”, заедно с още няколко лица, е дошъл на адреса. Влязъл в
двора на къщата им и след разговор със свидетеля Илиан К. по повод
неизплатен паричен дълг на неговите синове, А. ударил К. в областта на
лицето. Вследствие на удара пострадалият свидетел К. паднал на земята. От
СМЕ се установява, че вследствие на падането на земята пострадалият е
счупил горния край на лявата лъчева кост, което реализира медико-
биологичния признак „трайно затрудняване движенията на ляв, горен
крайник”. Обоснованото предположение за авторството на деянието намира
категорично потвърждение и в писмените доказателствени средства, а именно
протоколите за извършените разпознавания в хода на досъдебното
производство, при които свидетелите Котева, К., Димитрова, Христова
напълно еднопосочно разпознават обвиняемия Г. А. като лицето, за което
говорят в показанията си, че е ударило пострадалия К., което свидетелите
казват, че познават с прякора „Къри”.
По отношение на опасностите, съдът намери следното:
Съдът намира, че категорично е налице при това реална, а не
хипотетична и с висок интензитет, опасност обвиняемият да извърши
престъпление. Реалната опасност от извършване на престъпление се
установява в настоящия случай и по силата на презумпцията, предвидена в
чл.63, ал.2, т.1 от НПК, доколкото повдигнатото по отношение на А.
обвинение е за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив.
Дори и встрани от законовата презумпция, опасността от извършване на
престъпление е изводима един път от силното обременено съдебно минало на
обвиняемия. Видно е, че същият е многократно осъждан за разнородни по
предмета си престъпления, налагани са му различни по вид наказания,
включително и „лишаване от свобода” с ефективно изтърпяване, но очевидно
нито едно от тях не е мотивирало обвиняемият да се въздържа от
8
противообществени прояви. На следващо място, опасността от извършване на
престъпление според този съдебен състав е изводима от характеристиките на
конкретното деяние, тъй като макар повдигнатото обвинение по отношение на
А. да е затова, че е причинил средна телесна повреда на свидетеля И.К., от
събраните на този етап доказателства се установява, че обвиняемият е
засегнал телесната неприкосновеност и на други присъстващи на мястото
лица, а именно свидетелката Г.К., по отношение на която също е изготвена
СМЕ, свидетелката А.Д., за която също в хода на досъдебното производство е
изготвена СМЕ и са установени причинените й увреждания.
Съдът намира, че е налице и опасност от укриване. Обвиняемият
съобщи, че има постоянен адрес, това е видно от материалите по делото, но
същевременно днес съобщи, че живее на друг адрес. По делото не са налице
никакви доказателства, които да свързват обвиняемия с този адрес. Няма
никакви данни в подкрепа на твърденията му, че на този адрес той
съжителства със своя фактическа съпруга и двамата заедно полагат грижи за
отглеждане на непълнолетно дете.
По отношение на наведените от защитата и от обвиняемия твърдения за
влошено здравословно състояние, което не позволява обвиняемият да
пребивава в условията на следствения арест, съдът ще посочи следното: На
първо място от доказателствата по делото категорично се установява, че на
инкриминираната дата на адреса в гр. София, ж.к. „Христо Ботев” в крайна
сметка е възникнало сбиване, при което на обвиняемия също са били
причинени телесни увреждания. Тези телесни увреждания също са били
предмет на експертно изследване в хода на досъдебното производство.
Съгласно заключението на СМЕ при А. са установени разкъсано-контузна
рана на главата и порезни рани на втори пръст на лява ръка. Съгласно
заключението на СМЕ тези увреждания реализират медико-биологичния
квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота”, т.е. лека телесна повреда. На лист 178 от материалите от
досъдебното производство, действително е приложена етапна епикриза, от
която е видно, че обвиняемият А. е бил хоспитализиран в МВР болница на
21.06.2023 г. Действително е отразено, че обвиняемият при постъпване в
лечебното заведение е съобщил за краткотрайна загуба на съзнанието по
време на инцидента, персистиращи оплаквания от силно главоболие,
световъртеж, повръщане. Посочено е, че е установено умерено увредено общо
9
състояние. В заключителната част на епикризата обаче е посочено, че към
22.06.2023 г. пациентът е без оплаквания и че за времето на болничния
престой не е имал повръщане, отрича главоболие. Ето защо съдът намери, че
на този етап от материалите по досъдебното производство, не се установяват
такива оплаквания и такова влошаване на здравословното състояние при
обвиняемия, които да са основание за извод, че същият към настоящия
момент не може да пребивава, че здравословното му състояние не позволява
да пребивава в условията на следствения арест. Още повече, че
пребиваването му в условията на следствения арест не означава, че
обвиняемият ще бъде лишен от медицински грижи. Както предвижда ЗИНЗС
на лицата с мярка за неотклонение „задържане под стража”, биват
осигурявани медицински грижи в Специализираната болница за лечение на
лишени от свобода, а отделно от това в случай на нужда има възможност за
извеждането им във външни лечебни заведения.
Предвид всичко изложено съдът намери, че искането на СРП е
основателно и следва да бъде уважено.
При тези мотиви и на основание чл.64, ал.4 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по
отношение на Г. И. А. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 1083/2023 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 27171/2023
г. по описа на СРП.
Определението на основание чл.64, ал.5 от НПК подлежи на незабавно
изпълнение.
Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва разглеждането на
делото в открито съдебно заседание пред СГС на 29.06.2023 г. от 10.00ч., за
когато страните - уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обв. А. разпоредбата на чл.63, ал.7 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съпругата ми е уведомена чрез адвоката ми и не е
нужно да я уведомявате.
10
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.40 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11