№ 214
гр. Сливен, 06.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С.на К. Димова
при участието на секретаря М.на Ст. Семкова
Сложи за разглеждане докладваното от С.на К. Димова Наказателно дело
частен характер № 20242230201411 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Съдът открива с.з. по НЧХД № 1411/2024 г. по описа на СлРС.
Частният тъжител Б. Й. Е. лично и със съгласието на своята баща Й. П.
Е. като родител и законен представител, редовно призовани се явяват лично и
с адвокат П. П. от АК – Сливен, в качеството на повереник на частния
тъжител, надлежно упълномощен отпреди.
В залата присъства Й. П. Е., като баща и законен представител на
частния тъжител Б. Е..
Подсъдимият А. А. А., редовно призован, се явява лично. Представлява
се от адв. С. П. от АК – Сливен и адв. П. от АК - Сливен, в качеството им на
защитници на подсъдимия, надлежно упълномощени отпреди.
По делото е постъпила справка за съдимост от 06.12.2024 г. на А. А. А..
АДВ.П. П.: Да се даде ход на делото. Запозната съм с постъпилата
справка. Да се приеме по делото.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката
ми.
Й. Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката.
АДВ.П.: Моля да бъда освободена от залата и делото да продължи само
с адв. П., тъй като имам служебен ангажимент.Да се даде ход на делото без
мен.
АДВ. С. П.: Да се даде ход на делото. Запозната съм с постъпилата
1
справка. Да се приеме по делото.Не се противопоставяме да се гледа без П..
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
Не се противопоставям да се гледа делото без адв. П..
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото като докладва, че тъжбата следва да се счита
за подадена против подсъдимия за извършено от него престъпление чл.
130, ал. 1 от НК.
Съдът, след като изслуша становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото - справка за съдимост на А. А. А..
По делото е постъпила тъжба от Б. Й. Е. лично и със съгласието на
своята баща Й. П. Е. против подсъдимия А. А. А., с която повдига обвинение
срещу последния с правно основание чл. 130, ал. 1 от НК.
Със същата тъжба се предявява против подсъдимия граждански иск в
размер на 3000,00 лева.
АДВ.П. П.: Поддържаме тъжбата, в частта относно гражданския иск не
я поддържам, желаем само присъда в наказателния процес.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Поддържам тъжбата.
Й. Е.: Поддържам тъжбата.
АДВ. С. П.: Оспорвам тъжбата.
ПОДСЪДИМИЯ А.: Оспорвам тъжбата.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
А. А. А. - роден на *******, български гражданин, ромски произход, с
адрес г*********, с основно образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН
**********.
Съдът разясни на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
АДВ.П. П.: Нямам искания за отводи. По доказателствата, моля да
2
допуснете до разпит двама свидетели, които водим. Единият е майката на Б.,
която се казва Живка Е., а другият свидетел е баща й, които желаем да дадат
показания.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката
ми.
Й. Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката.
АДВ. С. П.: Нямам искания за отводи. По доказателствата, моля да
приемете лист за преглед на пациент на А. А. от Спешно отделение и
съдебномедицинско удостоверение. Моля да допуснете да разпит двама
свидетели, които са очевидци на инцидента. Имаме още един свидетел, който
е във влошено здравословно състояние, който не водим днес. Имената на
свидетелите, които водим днес са С.Н. А.а и Н. А.ов А.. Не се
противопоставям на искането да бъдат допуснати до разпит поисканите
свидетели от процесуалния представител на частния тъжител.
ПОДСЪДИМИЯ А.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
АДВ. П. П.: Не се противопоставям на искането да се допуснат
свидетелите поискани от защитника на подсъдимото лице.Не се
противопоставям да бъдат приети по делото представените писмени
документи.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката
ми.
Й. Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката.
Съдът след като изслуша становището на страните, счита направените
доказателствени искания за основателни и във връзка с предмета на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото – заверен
препис от Лист за преглед на пациент № 013604/19.07.2024 г. и заверен препис
от Съдебномедицинско удостоверение № 268/2023 г.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели лицата Й. П. Е., Ж.И.
Е., С.Н. А.а и Н. А.ов А..
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
3
Й. П. Е. - на 47 г., български граждани, ромски произход, със завършен
седми клас, женен, работи, неосъждан, баща на частния тъжител.
Ж.И. Е. - на 38 г., българка, българска гражданка, омъжена, с завършен
12 клас, неработи, неосъждана, майка на частният тъжител.
С.Н. А.А - на 44 г., българска гражданка, ромски произход, със средно
образование, омъжена, работи, неосъждана, съпруга на подсъдимия.
Н. А.ОВ А. - на 21 г., бълг. гражданин, ромски произход, със средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, син на подсъдимия.
Съдът разясни на свид. С. А.а и Н. А. привилегията по чл.119 от НПК, а
именно да откажат да дават показания, с оглед на обстоятелството, че първият
е съпруга на подсъдимия, а вторият е син на подсъдимия.
СВИДЕТЕЛЯТ А.А: Отказвам се от това право. Желая да бъда разпитан
като свидетел.
СВИДЕТЕЛЯТ А.: Отказвам се от това право. Желая да бъда разпитан
като свидетел.
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която
носят по чл.290 от НК, обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите Ж.И. Е., С.Н. А.а и Н. А.ов А..
Съдът ПРИКАНИ страните към спогодба.
АДВ.П. П.: Не желаем.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Не желаем.
Й. Е.: Искам да си получи заслуженото.
АДВ. С. П.: Не желаем.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Не желая.
Съдът прикани страните към спогодбата, но тъй като такава не се
постигна
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Съдът ДОКЛАДВА, че делото е образувано по тъжба от Б. Й. Е. лично
и със съгласието на своята баща Й. П. Е. с правно основание чл. 130, ал. 1 от
НК.
4
На основание чл. 276,ал. 2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на частния тъжител да изложи обстоятелствата
включени в обвинението.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Б. Й. Е.: Прочита тъжбата.
АДВ.П. П.: Поддържам тъжбата.
Й. Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
АДВ. С. П.: Оспорваме тъжбата.
ПОДСЪДИМИЯ А.: Получил съм тъжбата преди повече от 7 дни.
Запознат със съдържанието й. Разбирам обвинението. Не се признавам за
виновен. Няма да давам обяснения на този етап.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите свидетели.
СВИДЕТЕЛЯТ, Й. Е. РАЗПИТАН КАЗА: Баща съм на Б.. Ние си
дойдохме от Франция на 15-ти юли 2024 г. С А. пътувахме заедно и нямаше
никакъв проблем. Късно си дойдохме. Нашите деца бяха сгодени, правихме
годеж. Те живееха в къщата на А. А. в България. Ние бяхме с родителите на Н.
във Франция, а Б. остана в България. Те получиха ревност, че се е пускала във
фейсбук и че са я харесвали. Бабата на А., З. се обади на А. и на Н. и каза, че
тя си пуска във фейсбук картинки. Тя каза „Курва ли е, че се пуска там.“. Тя
обаче пускаше снимки и на малката ни внучка и на тези снимки беше Н. и тя.
Ние се скарахме затова във Франция. Заедно живеехме в една къща. Върнахме
се в България. По пътя не сме се карали. Дойдохме се през нощите. Н.то
дойде, взе Б. през нощта месец юли 2024 г. около 16-ти, не знам какво са
правили. На следващият ден направихме банкет за внучката.
В залата влиза адв. П..
АДВ.П.: Моля да продължите съдебното следствие, не желая да се
запознавам с протокола до настоящият момент.
СВИДЕТЕЛЯТ, Й. Е. РАЗПИТАН КАЗА: Направихме банкет на
внучката. Б. отиде да спи още първата вечер при Н.. На другия ден баща й ги
изгони двамата. Те дойдоха на вратата ядосани, а ние празнувахме и те казаха,
че ги е изгонил и аз ги поканих да влязат. Празнувахме. На следващият ден А.
се обади на мен да отидем да вземем багажа, нейния официално. Аз изпратих
5
жена ми. Не знам там дали двете жени са се карали. Те взеха и на Н.то багажа.
С двата багажа дойдоха у нас и живяха два дни. Те щяха да правят сватба на
големия им син. През деня един от дните дойде А. с колата с малката си
дъщеричка З., не знам колко е години, около десет годишна и съпругата му С..
Дойдоха да приберат младите. Аз бях там. Като дойдоха започнаха да викат
на вратата „Н., Н..“ Ние излязохме. Аз попитах защо обиждат Б. и мене. А. и
съпругата казаха, че са дошли да приберат младите у тях, защото сватбата
идва на шести. Аз казах, че съпругата на А. не е човека да прибира дъщеря ми,
ако я обиждат и гонят и да си приберат сина. Всеки повишаваше тон. Това се
случи на тротоара пред къщата. И там бяхме излезли аз, съпругата ми и
двамата млади и подсъдимия и съпругата му. Всеки започна да повишава тон.
Съпругата му С. ми показа с ръка тупаник и каза „Виждаш ли тупаника? и зад
гърба й А. ми каза „Внимавай как крещиш на жена ми.“ Аз казах, че няма да
пусна Б. и към този момент не съм я обиждал с нещо конкретно. Аз го попитах
А. „Дойде да се бием или какво стана.“. Аз го бутнах като с двете си ръце го
хванах за ръцете, бяхме лице в лице и го избутах да си тръгва, нормално като
сила, но той веднага посегна и ме удари с дясната си ръка с два тупаника, това
е юмрук, в дясната част на лицето в областта на слепоочието. После ме удари
още веднъж, не помня с коя ръка в слепоочието, не помня с коя ръка и по
какъв начин, защото ми причерня. Минаха около десет минути, защото ми
беше замаяно и после се съвзех и го ударих и го съборих на земята. Според
мен в главата, не помня точно къде и той падна на земята. До този момент
друг не се намеси, никой в боя, а се намесваха хора да ни разтърват. Намеси се
нашата снаха Е. и още други хора, но те са в Италия в момента. Разтърваха ни.
Неговата жена и моята не се намесваха. А. падна на земята, но после му
помогнаха и стана и взе Н. и го вкара в колата. Затвори вратата и Б. отиде до
колата да плачи. А. беше до колата в задната й част, до задната дясна врата, не
тази на водача, а от другата страна на водача, там беше Б. и плачеше за него.
Той отиде при нея и постъпи грозно и каза „Защо стоиш тука ма? и й шибна
два удара в лявата страна на лицето. Удари я с два мъжки тупаника, юмруци.
Н. беше вече в колата със затворени врати и прозорци. Той даже я одра,
защото има малък нокът, оскуба я по косата и я събори на земята. Не я
дърпаше по ръцете. В този момент моята съпруга се хвърли върху него да го
удря и той без да губи време взе от багажника една тръба. Съпругата ми го
удари по гърба с тупаник. Желязото беше около метър, с около три см
6
дебелина, за да се бие с него. Той не можа да я удари, леко я бутна. Имаше
много хора, защото ги разтърваха, тя носеше внучката в ръката си. От
скубането Б. падна на земята, той я скуба жестоко и я събори на земята. Н.
през това време не излезе от колата изобщо. Аз като видях Б. в какво
състояние е, кръвта ми влезе в мозъка и аз взех едно дърво от къщи, една
цепеница, не се сбихме разтърваха ни. А. затвори багажника си и тръгна.
Същият ден посетихме лекар и ни направиха медицински и на двамата. Б. я
болеше от удара. Там където й беше скубана косата пак я болеше около две
седмици я болеше. И мене ме болеше. Даже ми се гадеше. По-късно се
видяхме. Те подадоха жалба в полицията, а ние не сме подавали. Той ни
извика при кварталния да му дадем багажа и никой никого не е търсил.
Дъщеря ми преди този инцидент направи опит за самоубийство, преди да
заминем за Франция, заради тези снимки във фейсбук. Те я принудиха да го
направи. Тя с нож си наряза ръката. Когато А. опитваше да вкара Н. в колата,
Б. го ухапа, не знам къде. Дъщеря ми не искаше да се разделя с Н.. Сега не
иска да живее с него. У нас той имаше телефон, когато бяха два дена при нас.
Родителите му го търсиха, когато беше у нас и го търсеха да го приберат, но
той не искаше. Те бяха сгодени. Развали се годежа след инцидента. Ние не го
правихме годежа.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Аз го ухапах, защото той много силно ме
оскуба и аз не издържах.
СВИДЕТЕЛЯТ Е.: Аз съм създал дъщеря си в бедност и богатство. Той
никакви права няма над дъщеря ми да я бие. Аз като баща не го жаля и вие не
го жалете, искам присъда.
АДВ.П. П.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Нямам въпроси.
АДВ.П.: Нямам въпроси.
АДВ. С. П.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ А.: Нямам въпроси.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Живка Е..
СВИДЕТЕЛЯТ ЖИВКА Е., РАЗПИТАНА КАЗА: Майка съм на Б.. Н. и
тя имаха годеж. Докато бяхме във Франция се получиха проблеми. Тя си ряза
7
вените, защото той й казал, че не я иска. Като си тръгнахме в България, не
бяхме в много добри отношения. Като се прибрахме Н. я взе още вечерта и
беше два дни при него и свекъра й я изгони, обади се на мен да взема багажа
й. Всъщност се обади на дъщеря ми Б.. Б. говори с А. и после Н. взе телефона
и говори и отидох с нея и взех багажа. Б. и Н. останаха у нас. След два дни
дойдоха А. и жена му следобед. Майка му започна да вика „Н., Н..“. Той не
искаше и аз му казах да отиде, но той не искаше да излиза и после жена му
започна да се звери, а аз бях отвън с внучката ми и мъжа ми дойде пред
вратата на улицата. Четиримата се събрахме. Първо на Н.то майка му каза
„Тръгвай Божидаро.“, но баща й не я пуска, защото я изгониха и затова стана
инцидента. Мъжът ми каза „Нямам дете за пускане.“. После сватаначката ми
С. започна да му говори „Кой си ти?“. Започна да се звери и мъжа ми не й
обърна внимание, тогава А. започна да залита на мъжа ми на бой. С. само му
каза „Внимавай.“ и му показа юмрука на ръката си, като го клатеше пред
лицето му и каза на сина си да тръгва, но той не искаше. Б. ревеше за него и го
прегръщате и стана инцидент. След като С. показа юмрук А. удари три пъти
мъжа ми в лицето, видях категорично първия удар в дясното слепоочие и след
това докато дам детето, което беше в ръцете ми видях мъжа ми на земята, а А.
го удряше с юмруци в главата на земята. В този момент С. стоеше настрани с
Н.то и гледаше. Аз изкарах Н. от нашия двор и баща му го взе да го дърпа да
го вкара в колата. Б. не го пускаше прегръщаше го. През това време мъжа ми
стана от земята, а през това време Еленка, го държеше в този момент. Н. вече
беше вкаран в колата от баща си, при затворени врати. Б. стоеше на задната
врата, зад водача. А. отиде до нея и с два юмрука я удари по лявата страна на
бузата, хвана я за косата и се опита да я души. Аз категорично видях, че я
хвана за шията и я удря. Тя го ухапа, за да я пусни, аз й казах да го ухапи. През
това време С., Н. и мъжа ми гледаха. Аз отидох да му кажа да остави детето
ми и го дръпнах за якето. Аз го издърпах от детето си и той извади един лост
от колата около един метър дълъг, но не ме удари, защото се намеси съсед.
През това време бях дала внучката на друга жена. Той не ме удари. Запали
колата и тръгна. Не съм видяла мъжа ми да взема дърво да го бие. След това
заведохме Б. на преглед. След това не сме имали други отношения. Н. искаше
да остане у нас. Живяха два дни у нас. Багажа на Н. беше у нас. Когато
тръгнаха с автомобила не сме се опитвали да ги спираме.
АДВ.П. П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
8
освободен от залата.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Нямам въпроси. Не се противопоставям
свидетеля да бъде освободен от залата.
Й. Е.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
АДВ.П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
АДВ. С. П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
ПОДСЪДИМИЯ А.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля
да бъде освободен от залата.
СВИДЕТЕЛЯТ С. А.А, РАЗПИТАНА КАЗА: Съпруга съм на
подсъдимия А.. Моят син и Б. живееха на семейни начала. Ние не бяхме
съгласни, но те живееха, защото ние знаехме, че е малка и не бяхме съгласни.
Двете семейства бяхме във Франция, а тя беше в България. Не знам защо е
правила опит за самоубийство, но не знам защо, не може да е заради Н., той
беше при нас, а тя беше в България. Нямам представа. Прибрахме се в
България заедно. Като се прибрахме отношенията ни бяха разклатени, с баща
й по-скоро. Н. взе Б. още вечерта. Имаше снимки, които пускаше във фейсбук
и това не се харесваше на сина ми. Тя поиска да се прибере с Н. у тях. Не
помня, но те дойдоха да вземат багажа. Ние не искахме да живеят със сина ми
и се обадихме да си вземе багажа.
АДВ. С. П.: Моля да напусна залата, поради служебна ангажираност.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Не се противопоставям.
Й. Е.: Не се противопоставям.
АДВ.П.: Не се противопоставям.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Не се противопоставям.
Със съгласието на страните съдът освободи от залата адв. С. П..
СВИДЕТЕЛЯТ А.А, РАЗПИТАНА КАЗА: Дойдоха и взеха багажа.
Дойде Б. и майка й. Н. не си дойде. Обадихме се, но през цялото време
телефона беше у Б. и нямахме връзка с Н., телефона беше у нея. След два дни
9
отидохме лично у тях да видим какво става със сина ми, отидохме аз и
съпруга ми. Тогава бях оперирана, седем месеца преди това. Аз извиках отвън
Н.. Живка отвори външната порта, а баща й като разярен бик излезе на
улицата, блъсна ме в гърдите с ръце и моят мъж като видя това, излезе от
колата и блъсна бащата на Б. по гърдите, просто го бутна. Двамата мъже
застанаха един срещу друг, тогава дойде Живка започна да бута и дърпа мъжа
ми леко отстрани, дръпна го за блузата и я скъса. Скъса му чантата, която
беше през рамо. Докато тя му отнема вниманието с блъскане и удряне Й. Е.
отиде и удари мъжа ми в лявата страна в слепоочието с юмрук и мъжа ми
припадна на земята. До този момент мъжа ми не го беше ударил в
слепоочието. Аз не съм виждала мъжа ми да удря Й.. Като падна моят мъж на
земята, Й. скача от горе му и започва да го налага с юмруци по ребрата, докато
беше припаднал. След като мъжа ми се свестява и тогава му заби един в
момента на зашеметяването. От този удар Й. не е паднал. След това моят мъж
отиде и хвана Н. за ребрата и му каза „Н., хайде да си ходим.“. Б. приклекна и
хвана Н.то за корема, да не го пуска. Мъжът ми го беше прегърнал от към
гърба и каза „Хайде, Н..“. В този момент Б. захапа А. по ръката и каза да си
тръгваме. Мъжът ми не е удрял Б.. Тя като го захапа, той си дръпна ръката
после Н.то се качи в колата и тръгнахме, а Живка замери десния калник с
плочка по колата. Б., когато вече беше Н. в колата, не се опитваше да прави
нещо. Не съм видяла мъжа ми да дърпа Б. по косата.
В залата влиза адв. С. П..
АДВ.П.: Моля да продължите съдебното следствие, не желая да се
запознавам с протокола до настоящият момент.
СВИДЕТЕЛЯТ А.А: А. в този момент след като вкара Н. в колата се
ядоса, защото дойдоха много хора да викат и крещят и той отиде до
багажника, взе метален прът и аз го взех от него помолих го и двамата го
оставихме в багажника. През това време Й. взе дърво и хората го отказаха,
беше тръгнал към нас. Не съм видяла Живка да удря мъжа ми по гърба. Б.
беше приклекнала до Н.. В този момент Б. захапа А. по ръката, той нямаше
как да я удари, защото прегръщаше сина ми. Той пусна сина си и отиде до
багажника за желязото. Н. сам се е качил в колата. Не съм видяла Б. да отива
до колата при Н.. Не е имало между мъжа ми и Б. някаква засечка. Не съм
10
видяла мъжа ми да удря Б., само тя да го хапи. После като говорих в къщи с
мъжа си, не съм чувала от него да е удрял Б. и да я скуби. Не съм видяла да я
драска по врата, нямаше как държеше Н.. Подадох сигнал в полицията и
отношенията са приключили. Отидохме в къщата на Б. да вземем Н. и да
разберем защо Б. вдига телефона и той защо не говори с нас. Отидохме там да
видим дали е добре. Искаме да върнем и снахата, но като се случиха тези
неща всичко приключи. Б. ухапа А. пред къщата, направо на пътя, на улицата.
Всичко стана на улицата. Колата беше на мястото където се случи боя между
двамата мъже на разстояние, което не мога да преценя, според пет-десет
метра. Ухапването беше доста тежко, даже беше гноясало. Потърсихме
помощ, беше лявата ръка, поставиха му инжекция. Когато тръгнахме имаше
доста хора и не можахме да тръгнем веднага, на десния калник имаше удар,
Живка удари колата. Н. не искаше вече да живее с Б..
АДВ.П. П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Нямам въпроси. Не се противопоставям
свидетеля да бъде освободен от залата.
Й. Е.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
АДВ.П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
АДВ. С. П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
ПОДСЪДИМИЯ А.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля
да бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
СВИДЕТЕЛЯТ Н. А. РАЗПИТАН КАЗА: Аз и Б. се обичахме. Юли 2024
г. се върнах от Франция. Преди това имахме годеж, едно празненство и тя
живя три-четири месеца у нас преди да тръгна във Франция. Та беше в
България. Тя ревнуваше защо съм тръгнал сам. Юли се върнах от Франция и
вечерта отидох да я взема и отидохме у нас. Моите родители по принцип не я
11
искаха. След като се върнах от Франция бях у Б. три.чети дни. Майкини ме
изгониха, защото не ни искаха. Тогава аз исках да бъда с нея, сега вече не
искам. Отидохме у тях. След три-четири дни дойдоха моите родители. Майка
ми дойде пред портата и каза „Н., идвай да се прибираме.“, а Б. отказа и баща
й не я пусна. Аз излязох на портата, но тя не ме пускаше. Първо излезе Й.,
след него Живка и ние излязохме накрая. Й. първо удари баща ми в лявото
слепоочие. Й. първо бутна майка ми. Майка ми отиде като човек да ми вика.
Й. излиза разгневен и я бута по гърдите, после баща ми вижда и излезе от
колата и отиде да бутне Й.. Баща ми го беше бутнал по тялото. Първо Й. удря
майка ми и баща ми отива да я защити, отиде до Й. и го бутна с ръка, Й. се
опита да го удари и го удари по лявото слепоочие и когато се свести баща ми
тогава удари Й.. След като се свести баща ми тогава удари Й.. Изправи се и го
удари Й. по бузата един път. Мисля, че от този удар Й. падна. Баща ми беше
взел нещо от там, като метален прът, за да се потушат работите. През това
време стоях на едно място и Б. ме беше хванала през кръста и не ме пускаха.
Баща ми в този момент ме бе прегърнал от към гърба и Б. го ухапа по ръката
малко над китката и той от болки си дръпна ръката и аз се освободих по
някакъв начин и отидох в колата. Б. дойде до колата и пита защо се прибирам
и аз казах „До тука бяхме.“. Баща ми не е отишъл до нея и съм видял, че не я е
удрял. Той не я удари тя като го ухапа. Не й е дърпал косата да я скуби няма
такова нещо. Никой не я е пипал, никого, само тя го ухапа. Вратата на колата
беше отворена леко и аз й казах, че приключваме. Тръгнахме да се прибираме
и майка й удари колата някъде по купето с камъни. После не съм се виждал с
Б.. Когато живях в Б. три дни, не съм успял да говоря с родителите си по
телефона, тя го държеше в нея и говореше вместо мен и затваряше телефона
внезапно. Б. имаше склонности да се наранява, беше си рязала вените,
казваше, ако не остана ще се самоубие и ще се пререже вените. Първо с
буркан го направи, после с ножчета. Аз съм вярващ и вярвам в господ. Аз не
съм бил агресивен към нея, а тя към мен да. Тя даже ми нанасяше удари.
Преди да тръгна за Франция беше се разсърдила защо заминавам в Франция.
Като бях в чужбина беше втория опит, когато да се нарани, а първия бях в
България. Като си тръгвахме по нея нямаше нищо по лицето и бузата.
Последният път, когато беше побоя между родителите ни реших, че трябва да
се разделим категорично, но по време на връзката ми, тъй като съм вярващ и
продължавах да съм с нея, освен това я обичах.
12
ВЪПРОС НА АДВ.П. П.: След като ти лично ми се обади от Испания и
искаше да спасиш баща си като оттеглим тъжбата каза ли, че заради два
шамара не трябва да има дело?
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката
ми.
Й. Е.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
АДВ.П.: Не се противопоставям.
АДВ. С. П.: Не се противопоставям.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Не се противопоставям.
Съдът, след като изслуша становищата на страните допуска въпроса
поставени от процесуалния представител на частния тъжител.
ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛЯТ А.: Казах това като имах предвид, че
двата шамара са като за пример, за малка работа, а не затова кой на кого е
нанесъл удари.
ВЪПРОС НА АДВ.П. П.: Каза ли, че пак може да се съберете с Б. и няма
смисъл от делото?
ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛЯТ А.: Да, казах.
ВЪПРОС НА АДВ.С. П.: Впоследстие научи нещо за Б. ли, за да се
откажеш от нея?
ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛЯТ А.: Съмнявал съм се, че ми е
изневерявала с приятеля ми.
ВЪПРОС НА АДВ.П. КЪМ АДВ. П. П.: Говорили ли сте с нашия клиент
и казали ли сте му, че може да влезе в затвора?
АДВ.П. П.: Не съм говорила с него.
ОТГОВОР НА СВИДЕТЕЛЯТ А.: Не адвокатката, а Б. ми каза, че 20
години затвор или 20 хиляди лева да дадем.
АДВ.П. П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ Е.: Нямам въпроси. Не се противопоставям
свидетеля да бъде освободен от залата.
Й. Е.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
13
освободен от залата.
АДВ.П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
АДВ. С. П.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля да бъде
освободен от залата.
ПОДСЪДИМИЯ А.: Нямам въпроси. Не се противопоставям свидетеля
да бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
АДВ.С. П.: С оглед обстоятелството, че четиримата свидетели разпитани
в днешно съдебно заседание са роднини на тъжителката и двама на
подсъдимия, моля да допуснете до разпит още един свидетел очевидец на
инцидента, който не е в близки отношения с тях. Тъй като претърпя инцидент
и молим да го доведем в следващото съдебно заседание. Свидетелят се казва
Борис Илиев. Моля да ни дадете възможност в три дневен срок да представим
номера на образуваната преписка, която е образувана по жалба на
подсъдимия, която молим да се изиска.
АДВ.П. П.: Не се противопоставям да се изиска преписката. Относно
искането за допускането на свидетел, предоставям на съда.
Съдът счита направените доказателствени искания от страна на
защитата на подсъдимото лице за основателни, поради което и с оглед
необходимостта от събиране на допуснати доказателства, доколкото
фактическата обстановка не е изяснена в пълнота и цялост, прие, че следва да
отложи съдебното заседание за друга дата и час.
Воден от горното,съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 18.03.2025 г. в 09.30 часа, за която
дата и час явилите се да се считат редовно призовани, считано от днес.
ЗАДЪЛЖАВА подсъдимия в тридневен срок, считано от днес да
14
представи номера на преписката образувана по негова жалба, с оглед
изискването й.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на подсъдимия в следващото съдебно
заседание да води за разпит поискания свидетел Борис Илиев.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират допълнителни гласни
и писмени доказателства.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11.40 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
15