№ 13641
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110162082 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на ответниците С. С.
Д., Р. С. Д. и Е. С. Д. топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като
за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди
ответниците да му заплатят разделно при квоти по 1/6 за Р. С. Д. и Е. С. Д. и 4/6 за С.
С. Д., сумите, както следва: сумата от 721,56 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №12, находящ се в гр.София,
ж.к. Младост, бл.121, вх. Б, ет. 1, аб. №**********, за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 13.11.2023г.
до плащането, сумата от 165,72 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 24.10.2023г., сумата от 30,21 лв.,
представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
13.11.2023г. до плащането, както и сумата от 7,19 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.11.2020г. до 24.10.2023г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците С. С. Д., Р. С. Д. и Е. С. Д. са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Оспорват да са
потребители на топлинна енергия, евентуално, че следва да отговарят за задълженията
1
при различни от посочените в молбата на ищеца от 21.12.2023г. квоти, доколкото
липсват доказателства процесният имот да е придобит в режим на СИО между С. Ц. Д.
и С. С. Д.. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Отделно от това
твърдят, че са погасили чрез плащане, извършено на 17.08.2023г. процесните
задължения. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. От представени по делото протокол от о.с.з. от 25.09.1985г. по гр.д.
№11013/1985г. по описа на СРС, с който е одобрена постигната между страните
съдебна спогодба, и удостоверение за идентичност от 30.10.2012г., издадено от
Столична община, район Младост, се установява, че С. Ц. Д. е получил в дял,
изключителна собственост процесния имот – апартамент №12, находящ се в гр.София,
ж.к.Младост, бл.121, вх. Б, ет. 1. Видно от представеното удостоверение за наследници
с изх. №6633/02.05.2023г. от 04.12.2023г., издадено от Столична община, район
Младост е, че С. Ц. Д. е починал на 25.04.2023г. и е оставил наследници по закон
ответниците по делото: С. С. Д. – съпруга и две деца – Р. С. Д. и Е. С. Д.. Доколкото по
делото липсват доказателства към датата на придобиване на процесния имот /датата на
одобряването на съдебната спогодба за делба на процесния имот/ приобретателят С. Ц.
Д. да е бил в граждански брак, то съдът приема, че същият е бил еднолична негова
собственост, която съгласно чл.5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН след неговата смърт е
преминала към наследниците му по закон С. С. Д. – съпруга и две деца – Р. С. Д. и Е.
С. Д., като всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от него. В качеството си на
2
собственици на процесния апартамент, ответниците са и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае
обект с абонатен № **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „Бруната” ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да
са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време,
като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за
процесния период.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
3
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 и ал.2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 13.11.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 13.11.2023г., то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020г., вкл. са
погасени по давност, поради което исковете за посочения период следва да се
отхвърлят.
Ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания само за останалата част
от исковия период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. При кредитиране заключението на
СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия
за непогасения по давност период, при съобразяване с изравнителните сметки през
непогасения по давност период, е в размер на 1 427,61 лв. Съгласно заключението на
ССчЕ на 18.08.2023г. ищецът е осчетоводил постъпило от ответниците плащане в
размер на 802 лв., с която сума е погасил главница по обща фактура за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г. в размер на 735,43 лв. и лихви по тази фактура в размер на
66,57 лв. Видно от представената към исковата молба обща фактура №**********
погасената сума от 735,43 лв. е тази, дължима от ответниците за потребена топлинна
енергия по прогнозен дял за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., като
установеното при изравнителната сметка реално потребено количество топлинна
енергия е в размер на 8,002188 МВтч на стойност 933,84 лв. с ДДС. Съгласно
заключението на ССчЕ ищецът е намалил задължението по тази фактура, издавайки
кредитно известие № **********/01.09.2022г. към нея относно дължимия данък
добавена стойност от 20 % на 9 %, с което изцяло е погасил вземането по тази фактура
в размер на 933,84 лв., с оглед на което тази сума следва да се приспадне от общо
дължимата сума за реално потребено количество топлинна енергия през непогасения
по давност период от 1 427,61 лв., или дължима остава сумата от 493,77 лв. Всеки от
ответниците дължи по 1/3 от посочената сума, съгласно гореизложените мотиви
относно квотите в съсобствеността – или сумата от по 164,59 лв. До този размер
предявения срещу С. С. Д. иск е основателен и следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявен срещу нея размер от 481,04 лв. и за периода от 01.05.2020г. до
31.08.2020г. следва да се отхвърли като неоснователен.
4
По отношение на предявените искове срещу ответниците Р. С. Д. и Е. С. Д. и
доколкото от същите се претендират суми в по-малък размер от установения за
дължим – по 120,26 лв., исковете са основателни в пълните им предявени размери и
следва да се уважат и да се отхвърлят единствено за погасения по давност период от
01.05.2020г. до 31.08.2020г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. начислената
цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер
на 30,21 лв., от която всеки от ответниците дължи съобразно квотите в
съсобствеността по 1/3 или сумата от по 10,07 лв. До този размер предявения срещу С.
С. Д. иск е основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен
срещу нея размер от 20,15 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на предявените искове срещу ответниците Р. С. Д. и Е. С. Д. и
доколкото от същите се претендират суми в по-малък размер от установения за
дължим – по 5,03 лв., исковете са основателни в пълните им предявени размери и
следва да се уважат.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени
с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал.2 от ОУ от
2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл.
32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
5
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял,
приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020г.
и 2021г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането
на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за
тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане.
С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 554,16 лв. /от която сума
всеки от ответниците дължи по 184,72/, представляващи заплатена държавна такса,
такса за издаване на съдебно удостоверение, депозит за вещо лице по СТЕ и по ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете срещу всеки от тях. По делото са представени
доказателства такива да са сторени от ответниците С. С. Д. и Р. С. Д., представляващи
действително заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Б. В., видно от
представените към отговора на исковата молба два броя договори за правна защита и
съдействие от 18.03.2024г. Съобразно отхвърлената част от исковете, ответникът С. С.
Д. има право на разноски в размер на 143,34 лв., а ответникът Р. С. Д. в размер на
37,40 лв.
До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция ответникът Е.
С. Д. не е представила доказателства да е сторила разноски по делото, поради което
такива не се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 164,59 лв.,
6
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №12, находящ се в гр.София, ********** аб. №**********, за периода от
01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.11.2023г. до
погасяването, сумата от 10,07 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
от 13.11.2023г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 184,72
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ за заплащане цената на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер
от 481,04лв. и за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020г. и за заплащане на цената на
извършена услуга дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от
20,15 лв., както и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 110,48 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021г. до 24.10.2023г., както и сумата от 4,79 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от
15.11.2020г. до 24.10.2023г.
ОСЪЖДА Р. С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 120,26 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №12, находящ се в гр.София, ********** аб. №**********, за периода от
01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.11.2023г. до
погасяването, сумата от 5,03 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
от 13.11.2023г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 184,72
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за
заплащане цената на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020г., както
и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 27,62 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 24.10.2023г., както и сумата от 1,20 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до
24.10.2023г.
ОСЪЖДА Е. С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 120,26 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №12, находящ се в гр.София, ********** аб. №**********, за периода от
01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 13.11.2023г. до
погасяването, сумата от 5,03 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
от 13.11.2023г. до погасяването, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 184,72
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за
7
заплащане цената на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020г., както
и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 27,62 лв., представляваща
лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 24.10.2023г., както и сумата от 1,20 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.11.2020г. до
24.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на С. С. Д., ЕГН **********, сумата от 143,34 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Р. С. Д., ЕГН **********, сумата от 37,40 лв. разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8