№ 77609
гр. София, 22.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20211110172716 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 42652/08.11.2021 г. на „.....“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. Ж. М. за вземания
по сключен между последната и „БТК“ ЕАД договор за електронни съобщителни услуги,
прехвърлени в полза на заявителя по силата на сключен с „БТК“ ЕАД договор за цесия.
С разпореждане от 08.09.2022г. съдът е указал на заявителя да:
1/ посочи характера/вида на потребените далекосъобщителни услуги, чиято стойност
претендира, като уточни размера на претендираното възнаграждение за всяка от тях, както и
периода (с начална и крайна дата), за който твърди да са предоставени;
2/ в случай че претендира вземания по повече от един договор, сключен между
длъжника и цедента „БТК“ ЕАД, да индивидуализира надлежно всеки от тях, като посочи
номер и дата на сключването му, и да заяви размера и периода на вземанията си (за месечни
абонаментни такси, за други мобилни/телекомуникационни услуги, за неустойки, за
лизингови вноски, за вноски по договор за покупко- продажба на изплащане) по всеки от
тях поотделно в рамките на общо заявената сума.
С молба от 03.11.2022г. заявителят е индивидуализирал надлежно договора, във връзка
с който е предявил вземанията си в настоящото производство, както и вида на
предоставените по него услуги, но въпреки изричните указания на съда в този смисъл, не е
посочил общата цена на всяка от услугите поотделно в рамките на общо претендираната
сума за исковия период. Това е така, доколкото в уточнението вземанията са разграничени
съобразно счетоводния документ, в който са включени, без да съществува яснота относно
начина, по който всяка от услугите се индивидуалира във фактурата, още повече, че по
фактурата за м. 11.2018г. се претендира остатък от 4.48 лева, без да е посочен начинът на
формиране на тази сума, т. е. дали се касае за остатък от цената на телевизионната или
телефонната услуга.
С оглед на това на кредитора е предоставена още една възможност да уточни
твърденията си в горния смисъл, като с разпореждане от 20.02.2023г. съдът му е указал да
посочи общ размер на вземанията си за цена на всяка от предоставените по процесното
съглашение услуги поотделно, формирани за исковия период, като му е указано и, че
източник на вземанията му е соченото от него договорно правоотношение, а не издаваните
1
въз основа на него фактури, с оглед на което индивидуализацията на същите следва да бъде
извършена по техните вид, основание, размер и период на формиране. С разпореждането
кредиторът е уведомен и за процесуалните последици от неизпълнение на указанията.
С молба от 27.03.2023г. заявителят е изложил твърдения, напълно идентични на
съдържащите се в молбата му от 03.11.2022г., без да съобрази изричните указания на съда,
че следва да посочи цената на всяка от двете услуги, предоставени по процесния договор,
поотделно, формирана за сочения от него период.
С оглед на това, доколкото кредиторът не е изпълнил надлежно указанията на съда и
при съобразяване на обстоятелството, че основание на всяко от вземанията е
съществуването на облигационно правоотношение по сключения договор, имащ за предмет
два вида услуги (с уговорена отделна цена за всяка от тях, а не пакетна такава), а не
издаването на съответния счетоводен документ, и на основание нормата на чл. 411, ал. 2, т.
1 във вр. с чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено в неговата цялост.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че доколкото двукратно дадените
указания във връзка с редовността на заявлението са пълни, ясни и разбираеми, съдът не
дължи поредно даване на същите указания, тъй като с многократните си указания би се
превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за
равни възможности за упражняване на предоставените права и би нарушило установените в
чл. 8, ал. 2 и ал. 3 принципи на равнопоставеност. В този смисъл Решение № 315 от
07.12.2010 г. по гр.д. № 3555/2008г., IV ГО, ВКС.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 42652/08.11.2021 г. на „.....“ ЕООД, ЕИК *********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. Ж. М.,
ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договор за далекосъобщителни услуги,
сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, прехвърлени
в полза на заявителя по силата на сключен с „БТК“ ЕАД договор за цесия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2