№ 4960
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110101795 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от непълнолетния К. И. В., ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието чрез своята майка Г. П. В., иск по чл. 150 вр.
чл. 143, ал. 2 СК срещу И. К. В., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 120,00 лв.
на 450,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба /10.01.2024 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият
бил задължен по силата на одобрена съдебна спогодба с определение от
11.08.2014 г. по гр. д. № 35028/2014 г. по описа на СРС, 80-ти състав, да му
заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 11.08.2014 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решение № 8767
от 15.06.2016 г. по гр. д. №28423/2016 г. по описа на СРС, 83-ти състав, влязло
в сила на 15.07.2016 г., размерът на издръжката е изменен от 200 лв. на 120 лв.
Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване.
Твърдят се нужди за подготовка за кандидатстване във висше учебно
заведение, стоматологични процедури и други. В съдебно заседание поддържа
1
исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител,
счита предявения иск за неоснователен. В съдебно заседание поддържа
отговора.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се
съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на
детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление
№ 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.
5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя
от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги
конкретна и обективна. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане /л. 5/
ответникът е баща на ищеца, следователно е задължен да му дава издръжка.
2
С решение № 8767 от 15.06.2016 г. по гр. д. №28423/2016 г. по описа на
СРС, 83-ти състав, влязло в сила на 15.07.2016 г., ответникът е осъден да
заплаща на сина си издръжка в размер на 120 лв., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. От определяне размера на издръжката на
ищеца са изминали повече от осем години, като към датата на устните
състезания същият е на 17 години. Съдът намира, че израстването на детето в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе
си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
Установява се по делото, че ищецът е ученик в Професионална гимназия
по транспорт „Макгахан“, гр. София. Нуждите на ищеца, обичайни за деца на
неговата възраст /за храна, дрехи, обувки, занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда,
се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. Издръжка се дължи от двамата
родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва
да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от
него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата” или 269,25 лв. към момента на
приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер
касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран
минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а
не и срещу двамата общо. По делото се установява, че майката на ищеца в
периода м. юни 2022 г. – м. май 2024 г. работи по правоотношение с
„Метрополитен“ ЕАД и „Класикс тийм“ ЕООД и по отношение на нея е
деклариран средномесечен начислен облагаем доход от около 2806 лв. /л. 88-
90/. За същия период за ответника липсват данни за доходи от трудови
правоотношения, за доходи от граждански договори, доходи от служебни
правоотношения или на друго основание /л. 86 – справка НАП/. В
производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Виктория
В. - сестра на ищеца, които съдът кредитира като обективни и последователни
3
в частите, в които същите възпроизвеждат непосредствени лични възприятия,
преценени по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелката заявява, че с ищеца и майка
им живеят под наем в кв. „Дружба“, и заплащат 750 лв. месечен наем. Твърди,
че баща им живее в Италия от 8 години и преди година спрял да заплаща
издръжка. Ответникът й споделил, че кара камион в Италия, изкарва на месец
над 3000 евро, живее в къща и има мотор.
По делото е депозиран и социален доклад изготвен от ДСП – "Слатина"
на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, в който е изложено, че основните грижи за
непълнолетния се полагат от неговата майка, която заявила пред социалните
работници, че детето К. е ученик в 11 клас през 2024/2025 г., интересува се от
компютри, ходи на фитнес.
Сестрата на ищеца е навършила пълнолетие и не са налице данни
ответникът да има други задължения за издръжка на ненавършили
непълнолетие деца. Макар и да липсват данни за доходите на ответника, той е
на 46 години и в трудоспособна възраст. Ищецът след половин година ще
навърши пълнолетие и това е основание за погасяване правото му на издръжка
от родителя на основание чл. 143, ал. 2 СК, поради което дължимата издръжка
ще бъде изплащана за по-кратък срок. Следва да се има предвид и че от
15.07.2016 г. ответникът е бил задължен за издръжка на детето в размер на 120
лв., изминал е дълъг период от време, ищецът е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие, които не могат да
бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от
издръжка с оглед възрастта му, обстоятелството ответникът да е в
трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен, намира, че искът се
явява изцяло основателен, поради което същият следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от по 450,00 лв. месечно.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
10.01.2024 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
4
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовата страна се следват разноски, които
са поискани своевременно, но не са представени доказателства за направата
им. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 250,80 лв. - държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка, както възнаграждението в
размер на 500 лв. за назначения особения представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
дължимата месечна издръжка от И. К. В., ЕГН ********** , по силата на
решение № 8767 от 15.06.2016 г. по гр. д. №28423/2016 г. по описа на СРС, 83-
ти състав, в полза на К. И. В., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието чрез своята майка Г. П. В., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК И. К. В., ЕГН
**********, да заплаща на К. И. В., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието чрез своята майка Г. П. В., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 450,00 лв., считано от 10.01.2024 г. /датата на подаване на исковата
молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава, платима по банкова сметка:
IBAN: 64FINV915010BG0RZNA BIC: FINVBGSF при „Първа инвестиционна
банка“ АД, с титуляр Г. П. В..
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК
предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. К. В., ЕГН ********** , да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 750,80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
5
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6