№ 3521
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А. Административно
наказателно дело № 20211110216034 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "ДИТ ГРУП" АД, ЕИК *********, чрез
законния му представител В. Ч., против Наказателно постановление № РА-21-
03/29.03.2021г., издадено от Гл. архитект на Столична община, с което на
основание чл. 20 от Закона за устройството и застрояването на Столична
община /ЗУЗСО/, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
С жалбата се твърди нарушение на материалния закон, тъй като
описаното в НП изпълнително деяние не кореспондира с посочената като
нарушена материалноправна разпоредба. Навежда се, че дружеството -
жалбоподател не е осъществило административното нарушение, за което е
ангажирана имуществената му отговорност. Твърди се, че АУАН е съставен
след изтичане на давностния срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят претендира разноски.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от
адв. Н. Г. от САК, който пледира за отмяна на наказателното постановление
по доводите в жалбата.
Наказващият орган - Г., редовно призован, се представлява от адв. Д.
Попова от САК, която пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Счита, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
1
материалният закон е приложен правилно. Изтъква, че доколкото се касае за
нарушение, осъществено чрез бездействие, то се извършва непрекъснато,
поради което не са основателни възраженията за изтекла давност. Обръща
внимание на обществената опасност на нарушението, като акцентира, че
бездействието на собственика на сградата поставя в опасност не само самата
сграда, но и преминаващите покрай нея граждани. Претендира адвокатско
възнаграждение. Допълнително съображения излага в писмени бележки, в
които излага подробни доводи за неоснователност на всяко от възраженията в
жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционираното юридическо лице, срещу подлежащо на обжалване
наказателно постановление и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН /наказателното
постановление е връчено на дружеството - въззивник на 01.11.2021г., а
жалбата е подадена на 05.11.2021г./
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Хотелска сграда бивш хотел "П.", находяща се на бул. "М.Л." №
ххххххх, на ъгъла с ул. "С.", кв. 28, пл. № 4 по плана на град София е обявена
в ДВ, бр. 40 от 1978г. като архитектурно - строителен паметник на културата.
С писмо № 2637/07.06.1988г. на НИПК за паметника на културата е
определена категория "местно значение". Имотът попада в обхвата на
територия с културно - историческо наследство със статут на групов
паметник на културата "Градоустройствена зона Г - 14" - Ансамбъл "бул. К.
М.Л." в гр. София, декларирана с писмо № 7ххххххх8/18.08.2005г. на НИПК.
Имотът попада и на територията на Първа защитена зона на Историко -
археологически резерват "Централно историческо ядро на София, което
обхваща площите на антична Сердика и средновековния Средец", обявен с
ПМС № 36/01.06.1976г. и включен под номер 16 в приложен към чл. 50 ал. 3
от Закона за културното наследство списък на археологическите резервати
като "Антична Сердика и Средновековен Средец, община София, област
София - град".
По силата на договор за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение
на дълг, обективиран в НА № 129, том I, рег. № 2088, дело № 124 от 2003г. на
2
нотариус В. Янакиев - рег. № 318 в регистъра на НК, дружеството -
жалбоподател "ДИТ ГРУП" АД придобило правото на собственост върху
бивш хотел "П." на бул. "К. М.Л." № ххххххх в гр. София.
На 08.02.2018г. била извършена проверка на място на хотелска сграда
бивш хотел "П.", с идентификатор 68134.401.249.1 по КК и КР, УПИ X -4, кв.
28, м. ГГЦ - Зона Г-14 по плана на град София, с административен адрес бул.
"К. М.Л." № ххххххх, СО - район "Оборище" от служители в Министерство
на културата и в СО - район "Оборище". При проверката било констатирано,
че общото техническо състояние на сградата не отговаряло на изискванията
на 169 ал. 1 и ал. 3 ЗУТ; металната дограма в приземния етаж била силно
корозирала; вратите били разбити, с безпрепятстван достъп от улицата;
дървената дограма по етажите била в лошо състояние - изгнила, изметнала и с
изпочупени стъкла; мазилките и боята по фасадите и на двете улици били в
лошо състояние; мазилката била изронена, подкоружена и на места се виждал
оголен тухлен зид; парапетите и дъната на балконите, фризовете и корнизите
били в лошо състояние; всички балкони били с компрометирано отводняване;
имало саморасла растителност на един от балконите и на тротоара в основите
откъм ул. "С.". Било дадено становище, че за аварийно - временното
укрепване на сградата е необходимо да бъдат демонтирани всички елементи
от фасадите, създаващи условия за аварии и нещастни случаи, като фасадите
бъдат обезопасени от рушащата се мазилка и падащи парчета от
подпрозоречните первази и корнизите по начин, указан от инженер -
конструктор, както и да се ограничи достъпа до вътрешността на сградата.
Били дадени препоръки предвид влошеното експлоатационно състояние на
сградата, постоянно действащата комисия по чл. 73 ал. 1 ЗКН при Столична
община да извърши оглед на място, да потвърди с констативен протокол
състоянието на недвижимата културна ценност, необходимите проучвателни
и проектни дейности, както и вида и обхвата на укрепителните,
консервационно - реставрационни и ремонтни работи. За резултатите от
проверката бил съставен Констативен протокол от 08.02.2018г., деловодно
изведен с № ПР-16/21.02.2018г.
Постоянната комисия по чл. 73 ал. 1 ЗКН, назначена със Заповед №
СО - РД-09-01-1ххххххх/02.04.2015г. на кмета на СО, извършила на основание
чл. 73 ал. 2 ЗКН оглед на сградата, недвижима културна ценност, резултатите
от който били обективирани в Констативен протокол № САГ16-ТК00-
3
3710/12.03.2018г., с който било предложено на кмета на СО да издаде
заповед, с която да задължи собственика на сградата да извърши мерките за
аварийно и временно укрепване по констативен протокол № ПР-
16/21.02.2018г., да се извърши заснемане на сградата и да се изготви и
представи в Министерство на културата технически инвестиционен проект за
КРР на сградата.
Със заповед № СОА18-РД09-1087/11.10.2018г., издадена на основание
чл. 73 ал. 3 от Закона за културното наследство, кметът на СО задължил "ДИТ
ГРУП" АД в качеството му на собственик на недвижима културна ценност да
извърши следните укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни
дейности: 1. в срок от 10 дни от получаване на заповедта да изпълни
предписаните мерки за аварийно временно укрепване с констативен протокол
по чл. 72 ал. 3 ЗКН от 08.02.2018г.; 2. в тридесетдневен срок от получаване
на заповедта да бъдат изготвени: 2.1. пълно архитектурно, геодезическо и
фотозаснемане на фасадите на сградата с детайли на всички характерни
елементи, като се отразят местата на повредите и разрушенията;
2.2.техническа експертиза за състоянието на носещата конструкция на
сградата и оценка на възможностите за осигуряване на нейната
експлоатационна надеждност и дълготрайност; 3. Въз основа на
архитектурното и геодезическо и фотозаснемане и техническата експертиза в
ххххххх - дневен срок от изтичането на срока по т. 2 да се изготви и
представи в Министерство на културата за съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН
технически инвестиционен проект за КРР на сградата. Заповедта не била
обжалвана.
Дружеството - въззивник не предприело изпълнение на указаните със
Заповедта на кмета на СО от 11.10.2018г. укрепителни, консервационни,
реставрационни и ремонтни дейности в срока за доброволно изпълнение. До
дружеството - жалбоподател била изпратена покана за доброволно
изпълнение на основание чл. 277 ал. 1 АПК изх. № СОА18-ВК66-7173-6 ОТ
11.03.2019г., с която на собственика на недвижимата културна ценност бил
даден 14 - дневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно
указаните със заповед на кмета на СО от 11.10.2018г. възстановителни мерки,
като било посочено, че при липса на доброволно изпълнение ще се пристъпи
към принудително изпълнение по реда на ЗКН. Поканата за доброволно
4
изпълнение била връчена на представляващия дружеството - въззивник на
19.03.2019г.
На 22.02.2021г. свидетелката арх. С. М. - главен експерт в Дирекция
"ГППНКН" - НАГ, гр. София, заедно с урбанист А.Л. и инж. И.У. - и двамата
на длъжност главен експерт в Дирекция "Общински строителен контрол" -
НАГ, гр. София извършили проверка на хотелската сграда, бивш хотел "П."
на бул. "К. М.Л." № ххххххх и установили, че не са изпълнени предписаните
в констативен протокол № ПР - 16/21.02.2018г. временни мерки. Била
извършена и проверка в Направление "Архитектура и градоустройство", при
която не били установено данни за изготвено пълно архитектурно,
геодезическо и фотозаснемане на фасадите на сградата с детайли на всички
характерни елементи, както и за изготвена техническа експертиза за
състоянието на носещата конструкция на сградата и оценка на възможностите
за осигуряване на нейната експлоатационна надеждност и дълготрайност,
разпоредени със Заповед № СА18-РД09-1087/11.10.2018г. на кмета на
Столична община. Било установено, че за обект: "Консервационно -
реставрационни работи на съществуваща сграда - недвижима културна
ценност - бивш хотел "П.", с изх. № САГ19-ГР00-2298/2/19.11.2019г. била
издадена виза за проектиране на основание чл. 140 ал. 2 и ал. 7 ЗУТ.
Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол № КП-
САГ18-ТК00-456/22.02.2021г.
До представляващия дружеството - жалбоподател била изпратена
покана за съставяне на АУАН и на 09.03.2021г. в присъствието на
упълномощен представител на "ДИТ ГРУП" АД и на двама свидетели,
участвали при извършване на проверката на 22.02.2021г., свидетелката арх. С.
М. съставила АУАН № САГ18-ТК00-456/09.03.2021г., с който повдигнала
против дружеството - жалбоподател административнонаказателно обвинение
затова, че дружеството, в качеството си на собственик на сградата,
притежаваща статут на недвижима културна ценност, не е извършило мерки
за възстановяване на сградата и в резултат на бездействието му са й нанесени
значителни увреждания, което актосъставителят квалифицирал като
нарушение на чл. 20 ЗУЗСО. Актът бил подписан от съставителя, свидетелите
и пълномощника на дружеството - жалбоподател, на когото бил връчен и
препис. В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени
възражения.
5
На основание съставения АУАН на 29.03.2021г. арх. Здравко Здравков
- гл. архитект на Столична община, издал обжалваното НП № РД-21-
03/29.03.2021г., с което на основание чл. 20 от Закона за устройството и
застрояването на Столична община наложил на дружеството - жалбоподател
имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля С. М., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - НА № 129, том I, рег. №
2088, дело № 124 от 2003г. на нотариус В. Янакиев - рег. № 318 в регистъра
на НК, констативен протокол от 08.02.2018г., деловодно изведен с № ПР-
16/21.02.2018г., заповед № СО - РД-09-01-1ххххххх/02.04.2015г. на кмета на
СО, констативен протокол № САГ16-ТК00-3710/12.03.2018г., заповед №
СОА18-РД09-1087/11.10.2018г. на кмета на СО, покана за доброволно
изпълнение изх. № СОА18-ВК66-7173-6 ОТ 11.03.2019г., покана за съставяне
на АУАН, АУАН № САГ18-ТК00-456/09.03.2021г., пълномощно, НП № РД-
21-03/29.03.2021г., известия за доставяне, констативен протокол № КП-
САГ18-ТК00-456/22.02.2021г., заповед № СОА19-РД15-9371/14.08.2021г. на
кмета на СО, длъжностна характеристика за длъжността "главен експерт" в
Дирекция "Градско и пространствено планиране и недвижимо културно
наследство", заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017г. и заповед № СОА19-
РД09-934/01.07.2019Г. - и двете, издадени от кмета на Столична община,
писмо от Националния институт за паметниците на културата №
7ххххххх8/18.08.2005г., писмо с изх. № ЗЗ-НН-1102/08.02.2011г. на
Министерство на културата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. М., които оцени като
логични, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи на писмените
доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателства, които също
допринасят за установяване на правнорелевантните факти, като не разкриват
каквито и да било противоречия с гласните доказателства. От приобщените в
съдебното следствие гласни и писмени доказателства по несъмнен и
категоричен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка,
която и не се оспорва от въззивника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
6
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи
съгласно чл. 22 ал. 1 и ал. 2 ЗУЗСО и видно от приетите като писмени
доказателства заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017г. и заповед № СОА19-
РД09-934/01.07.2019Г. - и двете, издадени от кмета на Столична община.
Съдът намира обаче, че са налице основания за отмяна на
наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
На първо място в НП е нарушена разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 6
ЗАНН, тъй като не е посочена нарушената законова разпоредба.
Материалноправната разпоредба, която се твърди да е нарушило дружеството
- жалбоподател е посочена единствено в АУАН, а посочената като нарушена
в АУАН разпоредба на чл. 20 ЗУЗСО е цитирана в НП единствено при
определяне на имуществената санкция. В разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗАНН е
изрично уредена възможността да бъде издадено НП и тогава, когато в АУАН
е допусната нередовност, но липсва предвиден механизъм за саниране на
допуснатите в НП нередовности. Непосочването на нарушената разпоредба в
НП е всякога съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава
правото на защита на санкционираното лице, за което остава неясно за какво
конкретно нарушение е ангажирана отговорността му. Не може да се приеме,
че нарушението не е съществено, тъй като в АУАН е посочена нарушената
законова разпоредба, а АУАН е бил връчен на упълномощен представител на
жалбоподателя. Това е така, тъй като НП е актът, с който за конкретно
извършеното нарушение на лицето, против което е съставен АУАН, се налага
административно наказание или имуществена санкция. Още повече, че
наказващият орган не е длъжен във всички случаи да възприеме посочената в
АУАН правна квалификация на нарушението, а може да посочи и друга,
различна материалноправна разпоредба, стига с това да не ограничава
правото на защита на лицето, против което е съставен АУАН. На следващо
място, нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на
нарушението, с което са нарушени разпоредбите на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и
чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, а е посочена единствено датата на констатирането му -
22.02.2021г., като е налице абсолютна неяснота кога актосъставителят и
наказващият орган приемат, че нарушението е извършено. Едва в
представените пред съда писмени бележки от процесуалния представител на
7
наказващия орган за първи път се навежда твърдението, че датата на
извършване на административното нарушение съвпада с датата на
установяването му, тъй като нарушението е извършено чрез бездействие, то е
"продължаващо във времето" и "във всеки момент, когато се установи
административно нарушение, такова ще бъде извършено" /л. 3 от писмените
бележки/. Абсолютно недопустимо е обстоятелства от състава на
нарушението да се навеждат за първи път в писмени бележки, депозирани в
производството по съдебно оспорване на наказателното постановление.
Всички обстоятелства от състава на нарушението в това число и датата на
извършването му следва да са ясно и конкретно посочени в АУАН и НП, така
че санкционираното лице да може ефективно да се защитава срещу
административното обвинение. Нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл.
57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН са самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, тъй като имат характер на съществени
процесуални нарушения и са неотстраними в съдебната фаза на
производството.
Дори и обаче да се приеме, че нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и
чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, не са съществени, то е налице несъответствие
между посочената в АУАН правна квалификация и изложените в АУАН и НП
обстоятелства на нарушението. В АУАН като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 20 от Закона за устройството и застрояването на
Столична община. Цитираната разпоредба гласи: "Който със свои действия
или бездействия уврежда или създава опасност за увреждане на обекти на
културно-историческото наследство, се наказва с глоба в размер от 10 000 до
50 000 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до
200 000 лв.". Видно от текста на разпоредбата изпълнителното деяние на
нарушението може да се осъществи както чрез действие, така и чрез
бездействие. Касае се за резултатно нарушение - като последица от
действията или бездействията на дееца настъпва увреждане или се поставя в
опасност от увреждане обект на културно - историческото наследство. За да
се приеме, че са описани всички елементи от състава на нарушението, следва
в АУАН и НП да са посочени както конкретната форма на изпълнителното
деяние, ако то е осъществено чрез действия да се посочи конкретно какви са
те и кога са извършени, както и да се посочат причинените увреждания или
8
да се изложат обстоятелства досежно създаването на опасност такива да
настъпят. Нищо от това не е сторено в АУАН и НП. И в двата акта е изложена
пространна фактическа обстановка, но тя е относима единствено към
издадената от кмета на СО заповед № СОА18-РД09-1087/11.10.2018г. и
неизпълнението от страна на жалбоподателя на указаните с нея укрепителни,
консервационни, реставрационни и ремонтни дейности. Установи се по
категоричен начин от събраните в съдебното следствие доказателства и не се
оспорва от въззивника, че не е предприел действия по изпълнение на заповед
№ СОА18-РД09-1087/11.10.2018г. на кмета на СО, издадена на основание чл.
73 ал. 3 ЗКН. Никъде обаче в НП и в АУАН не са изложени твърдения в
резултат на бездействието на дружеството - жалбоподател да изпълни
указаните възстановителни мероприятия сградата на бивш хотел "П.", обявена
като архитектурно - строителен паметник на културата с категория "местно
значение", да е била увредена. В АУАН и НП всъщност не са изложени
никакви твърдения за състоянието на сградата. Единствено са описани
дадените указания първоначално от представители на Министерство на
културата и представители на район "Оборище" с КП № ПР - 16/21.02.2018г.,
както и указаните със заповед № СОА18-РД09-1087/11.10.2018г. на кмета на
СО, издадена на основание чл. 73 ал. 3 ЗКН и КП № САГ16-ТК00-
3710/12.03.2018г. на постоянната комисия по чл. 73 ал. 1 ЗКН укрепителни,
консервационно - реставрационни и ремонтни работи. Посочено е, че при
извършената проверка на 22.02.2021г. е установено, че дружеството -
жалбоподател не е изпълнило предписаните мерки за възстановяване на
сградата. Никъде обаче нито в АУАН нито в НП не е описано какви щети са
били причинени на сградата, недвижима културна ценност, в резултат на
неизпълнението от страна на въззивника на указаните възстановителни
работи. От писмените доказателства се установява /такива твърдения липсват
в АУАН и НП/, че още през 2018г. сградата е била във влошено
експлоатационно състояние. В АУАН и НП не са изложени никакви
твърдения дали в резултат на това, че дружеството не е изпълнило указаните
със заповед № СОА18-РД09-1087/11.10.2018г. на кмета на СО
възстановителни мерки е настъпило допълнително увреждане на сградата и
какво, респективно - не е коментиран и изследван въпросът дали
установеното през 2018г. влошено експлоатационно състояние на сградата е в
резултат на бездействия или действия на дружеството - жалбоподател или
9
сградата е била в същото състояние още през 2003г., когато въззивникът я е
придобил по силата на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот в
изпълнение на дълг. Така, макар отговорността на дружеството да е
ангажирана за нарушение на чл. 20 ЗУЗСО никъде в АУАН и НП не се
коментира състоянието на сградата и не се твърди да са й причинени вреди в
резултат на бездействието на въззивника. Твърденията на наказващия орган се
ограничават до това, че собственикът на сградата не е предприел указаните
със заповед на основание чл. 73 ал. 3 ЗКН възстановителни мероприятия,
чието осъществяване е било наредено предвид на установеното още към
2018г. влошено състояние на сградата, Така и за жалбоподателя не става ясно
дали отговорността му е ангажирана затова, че с бездействието си е причинил
увреждания на сградата или затова, че не е изпълнил указаните със заповед №
СОА18-РД09-1087/11.10.2018г. на кмета на СО възстановителни
мероприятия. Неяснотата в предмета на административнонаказателното
обвинение има за последица и неопределеност на предмета на доказване в
съдебното производство - така не става ясно дали на доказване подлежи
неизпълнението от страна на "ДИТ ГРУП" АД на указаните възстановителни
мерки /което не се спори от жалбоподателя/ или това, че в резултат на
бездействието на дружеството - жалбоподател експлоатационното състояние
на сградата е увредено. Твърденията в АУАН и НП, че няма данни за
"предприети ефективни мерки по вменените в чл. 71 ЗКН задължения" по-
скоро сочи на осъществен състав на административно нарушение по чл. 197
ал. 1 от Закона за културното наследство. Изложените твърдения, че не са
осъществени предписаните временни мерки пък биха могли да бъдат
квалифицирани като нарушение на чл. 198 ЗКН, но такива
административнонаказателни обвинения не са били повдигнати на
въззивника. Липсата на съответствие между посочената като нарушена
разпоредба в АУАН и твърдените обстоятелства на нарушението
представлява следващо съществено процесуално нарушение и самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП.
Основателни са и възраженията на въззивника за нарушение на срока
по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. На първо място следва да се посочи, че неяснотата по
отношение на административнонаказателното обвинение, има за последица и
невъзможността за формиране на еднозначен извод за началото на сроковете
по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Ако се приеме, че се касае за нарушение по чл. 20
10
ЗУЗСО, то същото би било довършено тогава, когато е настъпило увреждане
на сградата, недвижима културна ценност, или тогава, когато е създадена
опасност от увреждане на експлоатационното й състояние. Предвид на
изложените в АУАН и НП обстоятелства, свързани с неизпълнение на
указаните възстановителни мероприятия, то следва да се сподели
възражението на жалбоподателя, че АУАН е съставен след изтичане на
сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН. Със заповед № СОА18-РД09-
1087/11.10.2018г., издадена на основание чл. 73 ал. 3 от Закона за културното
наследство от кмета на СО са указани следните срокове за изпълнение на
указаните укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни
дейности: т. по 1. - 10 дни от получаване на заповедта; по т. 2. -
тридесетдневен срок от получаване на заповедта, по т. 3. - ххххххх - дневен
срок от изтичането на срока по т. 2. В материалите по
административнонаказателната преписка не са приложени доказателства кога
заповедта е била връчена на представляващ жалбоподателя. С поканата за
доброволно изпълнение по чл. 277 ал. 1 АПК на жалбоподателя е предоставен
14 - дневен срок за изпълнение на указаното със заповедта. Видно от
известието за доставяне, поканата е връчена на жалбоподателя на 19.03.2019г.
Ето защо съдът приема, че най-късно на тази дата собственикът на сградата е
бил уведомен за заповед № СОА18-РД09-1087/11.10.2018г. и указаните с нея
укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности.
Считано от 19.03.2019г. шестдесетдневният срок за изпълнение /сроковете за
изпълнение по т. 2 и т. 3/ е изтекъл на 18.05.2019г. В случая приложим е
тримесечният срок за съставяне на АУАН, тъй като нарушителят е бил
известен още към датата на издаване на заповедта от 11.10.2018г.
Тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН е изтекъл на 18.08.2019г., а АУАН е
съставен повече от година по-късно. Не се споделят възраженията на
наказващия орган, наведени чрез процесуалния му представител, че тъй като
се касае за нарушение, осъществено чрез бездействие, то се осъществява
непрекъснато във времето до преустановяване на създаденото с
бездействието противоправно състояние. Със заповед № СОА18-РД09-
1087/11.10.2018г., издадена от кмета на СО, са указани конкретни срокове за
изпълнение на разпоредените укрепителни, консервационни, реставрационни
и ремонтни дейности. Нарушението /ако се приеме, че се изразява в тяхното
неизпълнение/ би било довършено в първия ден, следващ изтичането на
11
указания срок. Сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН са давностни и с изтичането
им се погасява възможността за реализиране на отговорността. Институтът на
давността е свързан с идеята, че продължителното бездействие на
правоимащия субект /административнонаказващия орган/ създава
неоправдано положение на несигурност в правния мир. В случая нарушителят
- собственик на сградата е бил известен на административнонаказващия
орган, който е следвало в сроковете по чл. 34 ал. 1 ЗАНН да образува
административнонаказателното производство. Вместо това самият
административнонаказващ орган е бездействал в период от почти две години
от осъществяване на нарушението, като АУАН е бил съставен много след
изтичане на срока по чл. 34 ал. 1 ЗАНН, когато правото на държавата да
образува административнонаказателно производство вече е било погасено
поради изтекла давност. Съображенията на наказващия орган за непрекъснато
осъществяване във времето на административното нарушение биха могли да
бъдат споделени, ако нарушението, за което е ангажирана отговорността на
въззивника, беше по чл. 197 ал. 1 т. 1 от Закона за културното наследство,
която разпоредба предвижда ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лице, което не изпълни задължението си по чл. 71 ал. 1 т. 1
ЗКН да полага необходимите грижи за опазването на недвижимата културна
ценност, нейното съхранение и поддържане в добро състояние при спазване
на разпоредбите на ЗКН и актовете по прилагането му, но отговорността на
въззивника е ангажирана за различно нарушение.
По всички изложени съображения съдът намери, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да се отмени.
Предвид изхода на производството право на разноски има дружеството
- жалбоподател, каквато претенция е заявена в съдебно заседание.
Въззивникът доказва извършването на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600, 00 лева /представени са доказателства за
заплащането му по банков път/, които следва да се възложат в тежест на
Столична община на основание чл. 143 ал. 1 АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РА-21-03/29.03.2021г.,
издадено от Гл. архитект на Столична община, с което на основание чл. 20 от
Закона за устройството и застрояването на Столична община, на "ДИТ ГРУП"
АД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000
/петдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. "Московска" № 33, ДА
ЗАПЛАТИ на "ДИТ ГРУП" АД, ЕИК *********, сумата от 600, 00
/шестстотин/ лева - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13