Р Е Ш Е Н И Е № 260891
гр. Пловдив, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет
и първа година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6814 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Л.Й.Д. , ЕГН: **********,*** ,чрез особен представител – ***Д.С.К.,
с която са предявени искове с правно
основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в
размер на 594,57 лв.- главница, представляваща неплатена
сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр.
П. за периода от 05.02.2016 г. до 14.11.2019 г., ,ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.12.2019 г.
до окончателното й изплащане както и сумата в размер от 79,67 лв.- мораторна
лихва към главницата за периода от 31.05.2016 г. до
31.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20672 по описа за 2019 г. на ПРС.
Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното
производство.
Ищецът посочва, че за периода от от 05.02.2016 г. до 14.11.2019 г. по партидата на ответника има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното
дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в
размер на 594,57
лв.-главница, както и 79,67 лв.-
мораторна лихва към главницата за периода от 31.05.2016 г. до 31.10.2019 г. за
обект на потребление, находящ се в гр. П. За потребените за посочения
период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в
исковата молба.
Посочва се, че
ответникът има качеството на потребител, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, като собственик
на имота, придобит чрез покупко – продажба.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на
ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител
с №
*** за водоснабдения
имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и
експлоатационното дружество се сочи, че
сеуреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по
реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от
Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са
заплатени. Заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило правния интерес от установяване на
задълженията по нея.
С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се
претендират разноски.
Ответникът, чрез процесуален представител, в законоустановения едномесечен срок е подал отговор, с който се оспорва предявените искове, като неоснователни.Оспорва
се качеството потребител на ответника.
Оспорва да са доставяни услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода през процесния период. Прави възражение за погасяване по
давност на претендираните суми. Претендира разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се оспорва изрично от
особения представител на ответника качеството на ответника на потребител, като собственик на
процесния имот, като от приетата като писмено доказателство Справка от Служба
по вписванията - Пловдив, се установява,
че отвеникът е собственик на ап. ****, находящ се в гр. П.
Приети са като доказателство и
справка за неплатени задължения на абоната за процесния период, както и справка
за водомерите на обекта, от които е видно, че претендираните вземания
съответстват на отразените в справката, както и че в имота има един водомер.
На 06.11.2017 г. на ответника е
връчена покана за доброволно плащане за неплатени задължения към 15.09.2017 г.
На 08.03.2018 г. на ответника е връчена покана за
доброволно плащане за задължения към
12.01.2018 г.
Приети са общи условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, гр.Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР
ОУ-027/09.06.2006г. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от общите условия потребители на В
и К услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 23 изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер с точност до 1 куб.м. за период
не по-дълъг от три месеца за потребители за питейно – битови нужди в
присъствието на потребителя или негов представител. При неосигуряване на
представител отчетът се подписва от свидетел, какъвто може да бъде и служител
на В и К оператора. Съгласно чл.25, ал.8 при липса на индивидуални водомери или
неизправни такива, месечното количество изразходвана вода се определя по 6
куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки
обитател. Заплащането става в 30-дневен срок от фактурирането според чл.31. В
чл. 41 и чл. 42 от общите условия е предвидено, че ВиК операторът може да
прекъсне или преустанови предоставянето на В и К услугите при писмено заявление
на потребителя за временно или постоянно (трайно ) прекъсване на водопроводното
и канализационното отклонение, които той използва след заплащане на услугата,
съгласно ценоразпис на В и К оператора и след осигуряване на достъп до
измервателния уред. При подадено мотивирано писмено заявление от страна на
потребителя, В и К операторът преустановява временно доставката на питейна вода
чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера за периода, посочен в
заявлението, като в този случай се изготвя констативен протокол с отразени
показания и реквизити от датата на преустановяване на отчитането. Съгласно чл.
61, ал. 1 от общите условия при промяна на собствеността или на правото на
ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат
до В и К оператора в 30 дневен срок от промяната заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида, като предоставят за справка
документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собствено или на правото на ползване на имота.
По делото са приети като
писмени доказателства копия от карнети (л. 51-53), в които са отразени по дати
показания от съответните лица, извършващи отчет на процесния имот, а именно:
ап. ***, находящ се на ***които се оспорват от ответника. Видно от съдържанието
на същите за отчетния период са налице
подписи срещу някои от датите –
06.06.2016 г., 06.01.2017 г., 06.11.2017 г. (на тази дата е връчена и покана за
доброволно плащане). Срещу дата 08.03.2018 г. са отразени 2 човека, а срещу
дата 08.05.2018 г. е посочено, че има теч. В периода от 06.11.2017 г. до
06.06.2018 г. в карнета са положени подписи на потребител. Отразени са
показания в размер на 600, 210 куб.м. срещу дата – 04.04.2019 г. За удостоверяване на отразеното в карнетите
по делото е разпитана като свидетел инкасаторката, която е отчитала процесния
имот- К.А.. При разпита в съдебно заседание св. А. посочва, че през 2019 г. е
отчитала имота, но за 2016 г. не си спомня. Помни момичето Л., защото много
често й е връчвала известие за нередовно плащане на водата. Посочва, че е имало
период, в който Л. казала, че не е живее в имота, но св. А. събрала данни от
съседи, че имотът се обитава. Посочва, че водомерът е бил изправен, като е
начислявала служебно само, когато няма представител, а през останалото време по
показания на водомера. Не си спомня ответницата да й е оставяла бележки с
показания.
Изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, която, след
запознаване с представените по делото писмени доказателства и след проверка на
счетоводните записвания при ищцовото дружество, дава заключение, че общото
задължение на ответника към В и К ЕООД- Пловдив е в размер на 594,47
лв. – стойност на доставена питейна
вода, услуга по отвеждане на канална вода и пречистване за периода от 05.02.2016
г. до 14.11.2019 г. Начислени са лихви за забавено плащане за периода от 31.05.2016
г. до 31.10.2019 г. са в размер от 79,67 лв. В констативно – съобразителната част на
заключението вещото лице е посочило, че сумите по отделните главници са
изчислени, съобразно с приложените копия на карнети и съобразно утвърдените от
КЕВР цени, които по периоди са: от 01.03.2015 г.- 1,44 лв. /м.куб., от 01.06.2016 г.- 1,51
лв./м.куб., от 01.07.2017 г.- 1,78 лв./м.куб., от 01.01.2018 г.- 1,83 лв./м. куб
и от 01.01.2019 г. – 1,85 лв./м.куб. Посочва, че цените са за битови потребители,
без ДДС, като цената включва три
компонента: за питейна вода, канал и пречистване. Посочил и начина на
изчисляване на главница за съответветен отчетен период. Вещото лице установява, че задълженията на
ответника за главници и лихви, които са с настъпил падеж три години преди
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 16.12.2019
г. или за периода от 16.12.2016 г. до 14.11.2019 г. е 463,86 лв. Лихвата за периода от 16.12.2016 г. до
31.10.2019 г. е в размер на 51,15 лв. Вещото лице констатира, че описаните в таблицата фактури са надлежно
осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, спазени са изискванията на
Закона за счетоводството, като дължимото ДДС е внесено от
ищцовото дружество към бюджета. Установява се плащане в размер на 7,28 лв. на
08.07.2017 г. по фактура от 10.03.2016 г. Сумите по отделните главници (фрактури)
са изчислени, съобразно с приложените копия на карнети (във връзка с
начислените количества вода) и съобразно утвърдените от ДКЕВР цени на „ВиК”
ЕООД гр. Пловдив през периода м. 02.2016 г. –м.11.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба
факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира доказателства
за неговия размер да установи вземането си на претендираното договорно
основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния
период е извършвал в договореното качество, количество и срок услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както и че през процесния
период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, а
в тежест на ответника е да установи възникването на правопогасяващи и
правоизключващи факти.
Условията и редът за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и взаимоотношенията между експлоатационните
предприятия «В и К» и отделните абонати
в процесния период са регулирани от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Съгласно чл. 8, ал. (1) получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани
за краткост "общи условия", се определят правата и
задълженията на оператора и на потребителите, като в случая не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, поради и което съдът
приема, че се установява качеството й на потребител на ВиК услеги по смисъла на
общите условия.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че карнетите отразяват показанията на водомера, като последният
положен подпис от ответника е от дата 06.06.2018 г. Отразени са показания и
срещу дата 04.04.2019 г., които въпреки липсата на подпис с оглед прецизността
и точността, с която са посочени в карнета, а именно: 600,21 куб.м. съдът
приема, че отразяват действително отчетеното количество доставени услуги. С
оглед на така установеното съдът счита,
че претенцията се явява основателна и доказана по отношение на доставените
количества питейна вода и отведена канална вода за периода от 05.02.2016 г. до
04.04.2019 г. Не се доказа при условията на пълно и главно доказване, че
посочените в карнета количества
доставена питейна вода и отведена канална вода съответстват на реално
доставените такива. При разпита на съдебно заседание св. А. посочва, че когато
не е намирала ответницата е записвала данни „служебно”.
Съгласно
чл.32, ал.4 от Наредбата за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен
в случаите на отчитане по електронен път. В случая не се твърди и доказва да е
извършвано електронно отчитане, за това конкретните изразходвани количества
вода следва да се установяват чрез индивидуални карнети, съдържащи подпис на
потребител. Представените от ищеца такива не са подписани от потребителя и не
могат да му се противопоставят. Заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза не е в състояние да
установи наличието на претендираните вземания, тъй като тя изхожда единствено
от счетоводните записвания при ищеца, направени на база първични счетоводни
документи (карнети),
които не могат да обвържат надлежно другата страна по спора. Освен
това, според ОУ отказът за осигуряване на достъп се удостоверява с протокол,
съставен от длъжностно лице на В и К-оператора, подписан от него и от поне един
свидетел, чиито три имена и ЕГН се записват в протокола. В тази насока са и
разпоредбите на чл.35, ал.4 и ал.5 от Наредбата за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, които са възпроизведени в общите условия. Такъв
протокол по делото не е представен, като в такава хипотеза наредбата и общите
условия предвиждат задължение за ищеца да начислява служебно количества
изразходвана вода – съгласно чл.35, ал.6 от Наредбата при отказ на потребителя
да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията
на водомера, разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет, който е
за период не по-дълъг от един месец. Т.е. при неосигурен достъп до водомера,
ищецът е длъжен да спази предвидения в наредбата и в ОУ период на начисляване,
като при липса на отчет следва да приложи посочената там формула и така
определеното количество да умножи по действащите за съответния период цени.
Няма доказателства по делото това да е сторено, ето защо и възраженията на
ответника, че не се установява реално да е доставена
услугата за периода от 05.04.2019 г. до 14.11.2019 г. се явява основателна,
като искът за установяване на главница в размер от 19,96 лв. следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан. С оглед неоснователност на
претенцията за главница за този период, то неоснователна се явява и претенцията
за обезщетение за забава в размер на
0,30 лв. за периода от 14.07.2019 г. до 31.10.2019 г.
Предвид на изложеното исковата
претенция се явява основателна и доказана до размера от 574,51 лв. за периода
от 05.02.2016 г. до 04.04.2019 г. –
главници и до размера от 79,37 лв. за
периода от 31.05.2016 г. до 13.07.2019 г. .При това положение следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011год от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111,
б."в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято
изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер
на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на кратката
тригодишна давност, или погасени по давност са всички претендирани вземания за
главница и лихви за периода преди 16.12.2016 г.,
предхождащ с три години подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 20672/2019 г. на ПРС. Така погасени по давност са вземанията за
главница за периода от 05.02.2016 до 15.12.2016 г. в размер на 130,61 лв. и вземанията за мораторни лихви за периода от 31.05.2016 г. до 15.12.2016 г. на 28,52 лв.
На основание гореизложното и предвид частичната неоснователност и
погасяване по давност на част от претенциите, то искът за главница съдът счита
за основателен и непогасен до размера на сумата от 443,90 лв.- главница за
периода от 16.12.2016 г. до 04.04.2019 г. и до размера на сумата от 50,85 лв.- лихва за периода от 15.12.2016 г.
до 13.07.2019 г. За разликата до пълните
претендирани размери исковете следва да
се отхвърлят, като неоснователни и недоказани и като погасени по давност.
На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
исковото и в заповедното производство, съразмерно на уважените претенции.
Ищецът претедира и представя доказателства за направени разноски в заповедното
производство в размер от 75 лв., от които съразмерно на уважените претенции
следва да се присъди сумата от 55,50 лв. В исковото производство ищецът
претендира и представя доказателства за направени разноски в общ размер от 590 лв., включващи сумата от 75 лв. –
държавна такса, сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда, сумата от 200 лв. –депозит за особен представител, сумата от 15 лв. –
депозит за свидетел и сумата от 200 лв. – депозит за съдебно – счетоводна
експертиза. В полза на ищеца, съразмерно на уважената претенция следва да се
присъдят разноски за исковото производство в размер от 430,70 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Й.Д. , ЕГН: **********,*** дължи на Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата
в размер на 443,90 лв.- главница
, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена
канална вода за обект, находящ се в гр. П. за периода от 16.12.2016 г. до 04.04.2019 г. ,ведно със
законна лихва върху посочената сума от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
16.12.2019 г. до окончателното й изплащане както и сумата в размер от
50,85 лв.- лихва за периода от 15.12.2016 г. до 13.07.2019 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20672 по
описа за 2019 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Л.Й.Д. , ЕГН: **********,*** искове за признаване на установено, че се дължат сумите, както следва: сумата в
размер на 150,57 лв.- главница, представляваща неплатена сума за консумирана
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. П. за периода от
05.02.2016 г. до 15.12.2016 г., като погасена по давност и от 05.04.2019 г. до
14.11.2019 г., като неоснователна, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.12.2019 г.
до окончателното й изплащане както и сумата в размер от 28,82 лв.- мораторна лихва към главницата за
периода от 31.05.2016 г. до 15.12.2016 г., като погасена по давност и от
14.07.2019 г. до 31.10.2019 г., като неоснователна, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
20672 по описа за 2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Л.Й.Д. , ЕГН: **********,***
да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250
разноски, съразмерно на уважените претенции, както следва: сумата от 55,50 лв.-
разноски по ч. гр. дело № 20672 по описа за 2019 г. на ПРС и сумата от 430, 70
лв. – разноски по гр.д. № 6814/2020 г. по описа на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ