О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 8
гр. Пловдив, 10 .01.2020 година
Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание на десети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Костадинова въззивно т. дело № 618 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 10089/20.12.2019 година, подадена от адвоК.А.Ц. като
пълномощник на „Р.“ ЕООД, ЕИК *** , за
изменение на постановеното по в.т. дело № 618/2019 година решение № 390 от 17.12.2019
година
на АС – П. в частта за
разноските. Искането е за присъждане на
пълния размер на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 3500
лева, вместо присъденото такова от 2000 лева след уважаване на възражението на
„Д.“ АД по чл. 78 ал. 5 от ГПК. Искането е мотивирано с това, че съдът
неправилно бил приел в мотивите на решението си, че по делото не е
изготвен писмен отговор от „Р.“ ЕООД на
въззивната жалба, подадена от „Д.“ АД,
което довело и до неправилна преценка на извършения обем работа от процесуалния
представител на „Р.“ ЕООД.
Срещу молбата по чл. 248 от ГПК не е подаден
писмен отговор „Д.“ АД - жалбоподател
във въззивното производство.
Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално
допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния
акт, изменението или допълнението му в частта за разноските, е изрично уредена в
чл. 248 ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен срока по чл. 248 ал. 1
от ГПК.
Разгледана по същество, молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:
Вярно е, че в мотивите на съдебния си акт съдът е
допуснал техническа грешка, като е посочил, че срещу въззивната жалба не е
подаден писмен отговор от „Р.“ ЕООД. Това обаче по никакъв начин не се е
отразило на преценката му за действителната фактическа и правна сложност на
делото и на изводите му за основателност на възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК. Наличието на писмен
отговор на въззивната жалба изрично е посочено от съда при извършения в
откритото съдебно заседание от 20.11.2019 година доклад по делото. В мотивите
на съдебния си акт съдът подробно е обсъдил
доводите на страните, включително тези, поддържани от „Р.“ ЕООД в писмения отговор на
въззивната жалба. Преценката за дължимия размер на
адвокатското възнаграждение е съобразена
с действителната фактическа и правна сложност на делото и с извършените от страните, в
частност от „Р.“ ЕООД процесуални действия пред въззивната инстанция. С оглед
на това съдът счита, че не са налице основания за изменение на постановеното
решение в частта за разноските. Следва
да се отбележи, че в случая подаването на писмения отговор на въззивната жалба
е елемент от цялостната осъществена от
адвоката пред въззивната инстанция правна защита и съдействие на „Р.“ ЕООД, за
която се дължи едно общо възнаграждение, определено на основание чл. 7 ал. 2 т.
4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не
сме изправени пред хипотезата на чл. 9 ал. 1 от цитираната Наредба,
която предвижда присъждане на възнаграждение за подаване на писмен отговор на
въззивната жалба, която е приложима само
когато не е осъществено процесуално представителство.
По изложените съображения съдът намира, че не са
налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молба вх. № 10089/20.12.2019 година, подадена от адвоК.А.Ц. като пълномощник на „Р.“ ЕООД, ЕИК *** , за изменение на постановеното по
в.т. дело № 618/2019 година решение №
390 от 17.12.2019 година
на АС – П. в частта за
разноските.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.