№. 433 / 5.7.2019 г.

 Р  Е  Ш  Е  Н  И.  Е

   г. Монтана 05.07.2019г.

 

     В. ИМЕТО НА НАРОДА

 

               РАЙОНЕН СЪД- г. МОНТАНА, пети граждански състав В. открито заседание на 03.06.2019 г. В. състав:

                                                                           Председател: Евгения Петкова

 

при секретаря Радка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№. 494 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

              Искът е осъдителен, с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

              Ищецът- Л.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx. с адрес: xxx, чрез процесуалиия си представител адв. Д.Д.-пълномощник, със съдебен адрес:xxx, е предявила иск против „. К. Б. Е. Е. 1., със седалище и. адрес на управление: г. С. К. М. б. Б. №. 4. б. 5. В.. В., с управители: П. В.. З. С. Р. С. Н. Н. и. Я. В.., с начин на представляване- винаги двама управители заедно.

               В. исковата молба се твърди, че през 2013 год. ищцата и. ответното дружество сключват Договор за потребителски К. №. ********** за сумата В. размер на 3 000 лева. Кредитьт е отпуснат за срок от 48 месеца, при годишен лихвен процент от 46,71 % и. годишен процент на разходите В. размер на 58,10 %. Съобразно параметрите на договора В. раздел V1 от същия е посочено, че общото задължение възлиза на сумата В. размер на 6 752,82 лева.

                Ищецът се позовава на образувано през 2017г. В. РС-Монтана по предявен отрицателен установителен иск /свързан с процесния договор за К./ от Л.Д.Г. срещу ответника „. К. Б. Е. Е. 1. г.д. №. 493/2017г., решението по което е влязло В. сила /след обжалване пред МОС/.                Счита, че с постановените съдебни решения, а именно Решение №. 312/20.07.2017 г. по г. д. №. 493/2017 г. по описа на Районен съд - Монтана и. Решение от 08.11.2017 г., постановено по В..г.д. №. 354/17 г. по описа на Окръжен съд- Монтана, се доказва освен неравноправността на клаузите В. договора за заем от 2013 г., но и. направените плащания от страна на доверителката му, които надвишават чистата стойност по кредита. Поради това плащането от доверителката му на сумата над главницата по процесния договор за заем е получена без основание от ответното дружество.

            Предвид изложеното счита, че за доверителката му е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, чиято цел е осъждане на ответното дружество да върне на ищцата заплатените от

нея без правно основание суми по договор за револвиращ заем №. **********/29.01.2013 г. Претенцията на ищцата се основа на начална липса на основание, тоест липса на основание за разместване на блага между страните към момента на получаване на съответното благо.

            Общо заплатената от ищцата сума по Договор за револвирвш заем №. ********** от 2013 г. е В. размер на 5486 лева, а главницата по договора е В. размер на 3 000 лева, с оглед на което  счита, че сумата В. размер на 2 486 лева е платена без основание и. без да се дължи, с която сума ответното дружество се е обогатило. Така събраната сума не е дължима, тъй като с цитираните по-горе две решения на съда е прието между страните, че договор потребителски К. №. 5. е недействителен и. като такъв следва да бъде върната само чистата стойност по кредита - 3 000 лв.

            В. настоящето производство прави възражение за неравноправност на процесния договор за заем, който счита, че противоречи на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 7. т. 9, т. 10. т. 11 и. т. 12 от ЗПК и. съобразно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД същият е недействителен. Прави възражение и. за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на основание чл. 26 от ЗЗД и. накърняване на добрите нрави и. принципа на справедливост.

           В. настоящето производство отново прави възражение за това, че размерът на лихвата по процесния договор противоречи на добрите нрави, поради което същата се явява нищожна на основание чл. 26. ал. І от ЗЗД. Според трайната съдебна практика, максималният размер до който може съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава повече от три пъти законната лихва.

           Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и. такова задължение не е възникнало за ищцата. Обстоятелството, че ищцата е платила на ответника сумата от 2 486 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет н шест лева) без основание под формата на лихва на основата на неравноправна клауза за лихва, уговорена В. договора, която неравноправна клауза по разпореждане на закона е нищожна, обосновава извода, че плащането е извършено при начална липса на основание.

                   С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „. К. Е. да заплати на  отв. Л.Д. сумата В. размер на 2 486 лв, съставляваща получена без основание лихва по Договор за револвиращ заем №. ********** от 29.01.2013 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

  Моли да бъдат  присъдени направените от доверителката му разноски В. настоящето производство.

  На 30.05.2019 г. по делото е постъпила молба от адв. Д.Д., като упълномощен процесуален представител на ищцата, В. която изразява съгласие да се разгледа делото В. настоящото заседание В. негово отсъствие. Заявява още, че поддържа ИМ и. с оглед признанието на иска от ответното дружество, не поддържа искането си за назначаване на счетоводна експертиза по делото. Представя договор за правна помощ и. съдействие и. списък на разноските. Изразява доводи, свързани с претенцията му за присъждане на разноските по делото и. изразеното възражение В. отговора на ответника по този въпрос. Моли по същество да бъде постановено решение съобразно чл. 237 от ГПК.

   От ответника „. К. Б. Е., Е.: 1., със седалище и. адрес на управление: г. С. б. Б. №. 49, б. 53Е, В.. В., чрез юрисК. И. П., упълномощена с пълномощно per. №. 6503/24.04.2017 г. на нотариус, рег.№. 271 е получен писмен отговор В. рамките на указания едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК.

             На основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, моли съдът да постанови решение при признание на иска.

            С отговора представя и. моли да бъде прието платежно нареждане №.270РВWР191060579 от 16.04.2019 г., с което на ищцата В. настоящото производство е преведена сумата В. размер на 2521.22 лева (представляваща претендирана главница по предявения иск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до 16.04. 2019 г.), с което моли да се приеме претендираната с исковата молба сума за погасена.

             С оглед на гореизложеното и. предвид  това, че В. срока за отговор на исковата молба доброволно е заплатил претендираната сума, то моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и. да се възложат разноските по настоящото производство върху ищеца. Позовава се на цитирана съдебна практика. Алтернативно изразява становище с възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани В. настоящото производство. Моли същите да бъдат намалени до минимално определения размер съгласно Наредба №. 1 за минималните размери на адв. възнаграждения. Kа основание чл. 78, ал. 8 от ГПК заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение В. размер на 300 лв.

             Доказателствата са писмени.

             Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища на страните и. съобр. чл.235  и. чл.237 от ГПК приема следното:                       

              От събраните доказателства и. не оспорени от страните факти, относими към предмета на делото, съдът приема изложените В. исковата молба обстоятелства за установени и. по-конкретно: през 2013 год. ищцата и. ответното дружество сключили Договор за потребителски К. №. ********** за сумата 3 000 лева. Кредитьт е отпуснат за срок от 48 месеца, при годишен лихвен процент от 46,71 % и. годишен процент на разходите В. размер на 58,10 %. Съобразно параметрите на договора В. раздел V1 от същия е посочено, че общото задължение възлиза на сумата В. размер на 6 752,82 лева.

                 През 2017г. В. РС-Монтана е образувано по предявен отрицателен установителен иск /свързан с процесния договор за К./ от Л.Д.Г. срещу ответника „. К. Б. Е. Е. 1. г.д. №. 493/2017г., решението по което е влязло В. сила /след обжалване пред МОС/. С постановените съдебни решения, а именно Решение №. 312/20.07.2017 г. по г. д. №. 493/2017 г. по описа на Районен съд - Монтана и. Решение от 08.11.2017 г., по В..г.д. №. 354/17 г. по описа на Окръжен съд- Монтана, се доказва неравноправността на клаузите В. договора за револвиращ заем/ДРЗ/ от 2013 г., водещи до неговата недействителност, както и. направените плащания от страна на ищцата като „клиент”/длъжник/, които надвишават чистата стойност по кредита. Съдът е приел, че процесният ДРЗ противоречи на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 7. т. 9, т. 10. т. 11 и. т. 12 от ЗПК и. съобразно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26 от ЗЗД същият е недействителен.

             Общо заплатената от ищцата сума по Договор за револвирвш заем №. ********** от 2013 г. е В. размер на 5486 лева, а главницата по договора е В. размер на 3 000 лева.  Сумата В. размер на 2 486 лева е платена и. получена без основание, при начална липса на основание и. без да се дължи, с която сума ответното дружество се е обогатило. Така събраната сума не е дължима, тъй като с цитираните по-горе две решения на съда е прието между страните, че ДРЗ №. 5. е недействителен и. като такъв следва да бъде върната само чистата стойност по кредита - 3 000 лв. Обстоятелството, че ищцата е платила на ответника сумата от 2 486 лв без основание под формата на лихва на основата на неравноправна клауза за лихва, уговорена В. договора, която неравноправна клауза по разпореждане на закона е нищожна, обосновава извода, че плащането е извършено при начална липса на основание.

          Както по-горе е констатирано ответникът „. К. Б. Е., Е.: 1. е подал писмен отговор на исковата молба, В. който признава исковата претенция по основание и. размер. Нещо повече- В. отговора ответникът заявява: ”...  на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, моля съдът да постанови решение при признание на иска.”   С отговора представя и. моли да бъде прието платежно нареждане №.270РВWР191060579 от 16.04.2019 г., с което на ищцата В. настоящото производство е преведена сумата В. размер на 2521.22 лева- главница и. законна лихва от подаване на исковата молба до 16.04.2019г., предмет на исковата претенция.

           Процесуалният представител на ищеца В. горепосочената си молба /л.54-л.56 от делото/ изрично  преди първото открито съдебно заседание е заявил искане за произнасяне на  решение при признание на иска на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК. С оглед на посочените В. исковата молба обстоятелства и. представени писмени  доказателства, както и. становищата на страните съдът приема, че В. случая не са на налице отрицателните материално- правни и. процесуално- правни предпоставките по  чл. 237, ал.3 от ГПК. Предявеният иск би следвало да бъде уважен изцяло като основателен и. съобразно направеното признание на ответника, без да се мотивира решението по същество. В. случая обаче съдът приема, че е приложима разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и. следва да се вземе предвид факта на извършеното плащане от ответника на ищцата след подаване на исковата молба/предявяване на иска/. От представеното с отговора преводно нареждане /16.04.2019г. на „А. Б.” е видно, че на ищцата е преведена сумата 2521.22 по нейна сметка В. Банка ДСК, който факт не се оспорва/л.44/. Ето защо предявеният иск за сумата 2486 лв следва да бъде отхвърлен.           

             Съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноските по настоящото производство, за които е представил списък по чл.80 ГПК, тъй като ответникът  макар и. да признава иска, с поведението си  е дал повод за завеждане на делото. Спорното право е погасено след подаване на исковата молба. Сумата, предмет на иска е изплатена В. хода на процеса. С оглед на това В. случая е неприложим чл.78 ал.2 от ГПК.

             Съдът не споделя довода на ответника с възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца. Това възнаграждение  видно от приложения към списъка за разноски договор за правна защита и. съдействие е  В. размер на сумата 504 лв, което е справедливо и. обосновано-казусът по делото не е елементарен, съобразено е с нормата на чл.7, ал.2 от  Наредба №. 1/2004г. за мин.размер на адв. В.-ия и. чл.36 от ЗА.           

            Водим от горното, съдът

                                                         Р  Е  Ш  И. :

 

           Отхвърля предявения от Л.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx. с адрес: xxx, чрез процесуалиия си представител адв. Д.Д.-пълномощник, със съдебен адрес:xxx, иск против „. К. Б. Е. Е. 1., със седалище и. адрес на управление: г. С. К. М. б. Б. №. 4. б. 5. В.. В., за сумата В. размер на 2 486 лв, представляваща получена без основание по Договор за револвиращ заем №. ********** от 29.01.2013 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.02.2019г. до окончателното й изплащане, поради извършеното плащане от ответника на ищцата на същата сума след предявяване на иска.

              Осъжда „. К. Б. Е. Е. 1.,  да заплати на Л.Д.Г., ЕГН xxxxxxxxxx, сумата 603.44 лв- разноски  по водене на делото.

                Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана В. двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: