Р Е Ш Е Н И Е
№ 1126
гр. Пловдив, 16.06.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ С.
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и участието на прокурор КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа КАНД № 825/2022година
по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Г.Д.Д. с ЕГН**********, чрез адвокат В.С. и от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София ( съкр.ГДИН) срещу Решение № 147
от 28.01.2022 г., постановено по адм. дело № 2759/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
Първата касационна жалба е подадена от Г.Д.Д. чрез пълномощника адвокат С., който обжалва
решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди за разликата над 12 406.91
лева до пълната претендирана сума от 100000лева, дължащи се на нечовешко и
унизително отношение по време на неговото пребиваване в Затвора гр.Пловдив,
осъществени чрез липса на достатъчно жизнено пространство в помещенията, в
които е пребивавал. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение
на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по
чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава се, че искът е доказан по основание и размер.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с
което да бъде уважено искането за присъждане на пълен размер на търсеното
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира разноски.
Ответникът
по тази касационна жалба – ГД“Изпълнение на наказанията“ -София, не взима
становище за основателност на жалбата и не ангажира допълнителни доказателства.
В съдебно заседание не се представлява и не дава мнение по същество на спора.
Не се претендират разноски.
Втората касационна жалба е подадена от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния си
представител юрк. Ч., с която обжалва решението в частта му, с която
първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск като доказан и
основателен и е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12406.91
лева. Искането на ГД „ИН“ е за отмяната му в обжалваната част и постановяване
на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло иска за присъденото обезщетение,
както и в останалата си претендирана част. Редовно призован, в съдебно
заседание не се представлява. Не се претендират
разноски.
Ответникът по втората касационна жалба – Г.Д.Д., не взима отношение по основателността на
касационната жалба. Редовно призован, не се явява и не сочи нови доказателства,
не взима и становище по съществото на жалбата. Не претендира и разноски.
Контролиращата страна, чрез участвалия представител
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните
жалби, както и за правилност на обжалваното решение.
Касационният съдебен състав, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност при обхвата на служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК, намери следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната част, поради което са процесуално допустими.
Производството пред първоинстанционният съд се е
развило по исковата молба на Г.Д.Д. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (съкр. ЗИНЗС), е
предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер на общо 100 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба – 19.10.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията
на затворническата администрация за периода от 14.03.2012г.
до 17.09.2021г.. Неимуществените вреди, които се претендират са: обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, като се сочи същите да
са причинени в резултат от настаняването му в пренаселени килии при площ под 3
кв. м. на човек; при наличие на гризачи и дървеници; липса на постоянно течаща
топла вода; прашни и задушни килии; липса на проветрение; слабо осветление,
което не позволява четене; липса на нормиран работен ден при осъществяване на
трудова дейност, недопускането му до погребение на починали родители, липса на
медицинско обслужване по отношение на друг лишен от свобода, с който е бил
настанен в едно спално помещение и това е довело до стрес. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба на Д., становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора писмени и гласни доказателства- свидетелски показания. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил
своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил
предявения от Г.Д. против ГД „ИН“ иск за сумата от общо 12406.91 лв. и го е
отхвърлил за разликата до 100 000 лева като неоснователен. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че през изяснен процесен период от общо 2893 дни, част
от обхвата на претендирания период от 14.03.2012 г. до 17.09.2021г. ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив и е присъдил обезщетение в посочения размер на 12406.91
лева за нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. За този период от така посочени дни съдът е
приел, че е са настъпили по отношение на ищеца твърдяните в исковата молба
неимуществени вреди, дължащи се на неблагоприятни за неговото човешко
достойнство условия в местата за лишаване от свобода, изразяващи се в обитаване
на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4
кв.м.. Затова е присъдил и съответното обезщетение, изчислено от него като
диференциран минимален доход по чл.9 ал.3 т.5 от ППЗСП. Посочил е, че така
определеният размер се явява най- справедлив по отношение на търсеното
обезщетение за претърпените от ищецът вреди. За разликата до 100 000 лева е
приел, че искът е неоснователен, необоснован и недоказан. Обосновал се е в
случая, че за тази разлика не са доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС, поради което е отхвърлил иска
като неоснователен в тази му част.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно,
а наведените от касаторите възражения са
неоснователни.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и
при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
да се преповтарят. Следва да се посочи следното: съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда,
че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото
човешко достойнство условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“, които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена
минимална жилищната площ на човек от 4 кв.м. В решението е изведен правилният
извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. В тази връзка законосъобразно е определил и по реда на чл.52
от ЗЗД размерът на обезщетението за тези вреди от 12406.91 лева. В решението е
изведен правилният извод за неоснователност на претендирания размер за
разликата до 100000 лева. Така определеният размер на обезщетението е разумен с
оглед характера на претърпените от него вредни последици, още повече че е
нормативно съобразен с разпоредбата на чл.9 ал.3 т.5 ППЗСП. Същият не е в противоречие
и с практиката на ЕСПЧ, конкретно на посочените в касационната жалба решения по
делата Иванов и други срещу
България, Нешков и други срещу България. Липсват посочените в
тази касационна жалба обстоятелства, които да обуславят присъждане на по-
високо обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.
Несъгласието на всяка една от страните с изводите на съда не основава
твърдяната неправилност на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на
изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по
изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел
за съответно доказани твърдени в исковата молба факти. Наличието на установени
по делото обстоятелства, дължащи се на бездействие и действия на ответника ГДИН
водят до правилно приетият от решаващият съд извод за доказаност и
основателност на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата
касационна инстанция. Правилно е
определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с
релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно
нарушението, характерът, видът и изражението на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси на ищеца. Ето защо, решението
на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението, следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният
съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, като е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична
доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които съответно
обуславят частично уважаване на исковите претенции, т.е. присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, но не в
пълните претендирани размери. В разглеждания казус съдът е процедирал правилно,
като е приложил както нормата на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 КПЧОС –
разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази
на българския закон/чл.5 ал.4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил
стандартите, установени в практиката по чл.3 на КПЧОС. Съгласно цитираните
правни норми деликтната отговорност на държавата не се презюмира от закона,
поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК/
е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от
страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС. Доказването на настъпването на
неимуществени вреди, за които нормата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС е въвела оборима
презумпция, обаче не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от
ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. С
оглед изложеното, и като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил
стандартите за защита на правото по чл.3 КПЧОС по отношение на ищеца,
настоящият касационен съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си
изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на
съдопроизводствените правила. В този смисъл съобразно предпоставките на
чл.221 ал.2 от АПК съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд в
тази връзка и препраща към тях, без да е необходимо тяхното преповтаряне. По
изложените обстоятелства неоснователни са и доводите в касационната жалба на
ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е уважено искането
за присъждане на обезщетение в размер на 12 406.91 лева неимуществени
вреди. Поради това настоящият съдебен
състав намира за неоснователни така подадените касационни жалби, които не
почиват на релевантните по делото доказателства и се явяват неоснователни. По
изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора
не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147 от 28.01.2022 г., постановено по
административно дело № 2759/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив- XVII състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.