№ 212
гр. Варна, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500403 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва:Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата
на Република България, чрез прокурор при ОП-Силистра Г.Вълчева, против
решение №90/22.05.2025г., постановено по гр.д.№45/25г. по описа на СОС, в
частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Р. Ю. А., на осн. чл.2б от ЗОДОВ, във вр. с чл.6, пар.1 от
ЕКЗПЧОС, сумата 45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от
нея и починалия й съпруг Х. А. А. неимуществени вреди в резултат на
нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо
наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа на
Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от
1998 година на Военноокръжна прокуратура - София, а понастоящем в
досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на Военноокръжна
прокуратура - София, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.02.2022г. до окончателното й изплащане.В жалбата се твърди, че решението
в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евентуално да се намали
размерът на присъденото обезщетение, като и се отхвърли изцяло претенцията
за присъждане на законна лихва за периода от 03.02.2022г. до датата на
1
исковата молба-02.02.2025г.
Въззиваемата Р. Ю. А., редовно уведомена, не е депозирала отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от Р. Ю. А., чрез процесуалния й представител
адв.Е.Ф., против решение №90/22.05.2025г., постановено по гр.д.№45/25г. по
описа на СОС, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. Ю. А.
против Прокуратурата на Република България иск в частта му за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 75 000лв., представляваща разликата над
уважения размер от 45 000лв. до пълния предявен размер от 120 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея и починалия й съпруг Х. А.
А., неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане
и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство по сл. дело №
1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили,
преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна
прокуратура - София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ-048
от 1999г. на Военноокръжна прокуратура - София.В жалбата се твърди, че
решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена до пълния й
предявен размер от 120 000лв., ведно с присъждане на законна лихва от
02.02.2022г. до окончателното изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез прокурор при АП-Варна В.Ч. поддържа становище за
неоснователност на подадената от ищцата въззивна жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищцата Р. Ю. А. излага, че e един от пострадалите и
наследник на друг от пострадалите - съпругът й Х. А. А., поч. на *г., от
престъпленията, които се разследват повече 30 години по сл. дело №1/1991г.
по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в
сл. дело №780-ІІ/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по
описа на ВОП-София.Поддържа, че има качеството пострадала по смисъла на
чл.74, ал.1 от НПК в лично качество.Съпругът й починал в хода на
разследването и на основание чл.74, ал.2 от НПК правата му на пострадало
лице са преминали върху нея като негов наследник.Делото е известно в
публичното пространство като делото за т.нар. възродителен процес.Този
процес в периода 1984г.-1989г. представлява принудителна промяна на
имената на българските граждани от турски етнически произход, забрана на
езика и етнорелигиозните им обичаи, традиции и вярвания, а в
заключителната му част прогонване на стотици хиляди от България в късната
пролет и лятото на 1989г.В рамките на сл. дело №1/1991г. по описа на
Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело
2
№780-ІІ/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на
ВОП-София, се разследват и деянията по изпращането и държането на хора от
турската общност в затвори, места за лишаване от свобода и лишаването им от
свобода в различни населени места, като за част от тези деяния постфактум са
били издавани съвместни заповеди на министъра на вътрешните работи и на
главния прокурор за принудително установяване с цел привидно създаване на
документи, които уж да дават някаква легитимност.Разследването се води и за
това, че не е имало основание за лишаването от свобода на хората, макар и в
някои случаи да са издавани документи, целящи да оправдаят това.Съпругът й
Х. А. А. бил един от пряко пострадалите от деянията, които са предмет на
разследване, т.к. през януари 1985г. бил задържан на работното му място и
отведен в МВР-Силистра, където е бил физически и психически малтретиран,
за да бъдат променени рождените му имена с български такива; от февруари
1985г. до март 1986г. бил лишен от свобода в затвора и лагера на остров
Белене; от март 1987г. до края на 1988г. бил лишен от свобода в с.Тлачене,
Врачански окръг.Пребивавал в Белене в килии при крайно деградиращи
условия - мръсотия, липса на елементарни условия за живот и лична хигиена,
липса на здравни и медицински грижи и помощ, лоша храна, бил каран
принудително да работи тежък физически труд.В с.Тлачене не бил заключен в
килия, но бил под постоянно наблюдение на милицията и държавна сигурност,
не можел да напуска населеното място, не можел да контактува с близките си,
не можел да си тръгне от там.След освобождаването му от с.Тлачене
наблюдението му от Държавна сигурност продължило, пред дома им имало
милиция и нямал право да напуска населеното място.През май 1989г. цялото
семейство били изгонени от страната и екстрадирани в Австрия.Макар и
ищцата да не била лично задържана и лишена от свобода, тя и цялото й
семейство, на лично основание, също са пострадали от престъпленията,
предмет на разследването.Рождените й имена били принудително сменени с
български такива, без да е подавала молба за промяна, било им е забранено
ползването на майчин език, упражняването на етнокултурните им традиции и
обичаи, за да бъдат превърнати в българи.През цялото време от
принудителната промяна на имената до изгонването им от страната била
подложена на изолация и лишена от пълноценно участие в социалния,
икономическия и културен живот, останала сама с децата им, трябвало да
посреща сама всичките им нужди, близки странели от тях от страх, за да не
пострадат по същия начин, била подложена на постоянен психически тормоз и
страх.Впоследствие били изгонени от страната и дома им - арестувани по
домашни дрехи и отведени на гарата в Русе, където ги качили на влак за
Виена.Във Виена ги настанили в лагер, под контрола на военните, след което
ги транспортирали със самолет в Турция.Когато се установили в там, отначало
били като бежанци, устройването им им отнело близо 10 години - били
изпратени без пари и имущество, търсили работа за двамата, за да се
изхранват, жилище, признаване на дипломи и квалификации, укрепване на
разклатеното им физическо и психическо здраве, издръжка на семейството и
3
продължаване на образованието на децата.
В Турция били изгонени и редица други хора, с които съпругът й бил
лишен от свобода в Белене.С тях поддържали редовни контакти, като от
средствата за масово осведомяване и от техни близки в България, няколко
години след свалянето на режима на Тодор Живков, разбрали, че държавата
започва разследване, за да установи организаторите и участниците в т.нар.
възродителен процес и да потърси отговорност от тях.Години наред
разследващите не търсели тях и такива като тях и не се интересували, нямали
информация за разследването.През 1996г. част от мъжете, които били заедно
със съпруга й в Белене, подготвили обща жалба до главния прокурор, към
която всеки приложил бележка с информация, с посочване на имена, адрес,
телефонен номер, информация за периодите и местата на лишаване от
свобода.Жалбата била внесена от друг пострадал - И. Х., искало се
прокуратурата да започне разследване за причинените във връзка и за
реализиране на т.нар. възродителен процес нарушения на основни и
естествени човешки права, както и справедливи обезщетения за произтеклите
от това имуществени и неимуществени вреди според индивидуалната
ситуация и щети на всеки отделен пострадал и семейството му, по която
жалба нямало отговор.На 01.04.1997г. от името на пострадалите било внесено
отново искане по същия въпрос в Главна прокуратура, на което също нямало
отговор.От писмо с вх.№16494/2009г. от 06.01.2022г. на ВКП се установява, че
материалите по пр. №3070 от 01.04.1997г. са били изпратени на ВОП - София
за приобщаване към въпросното забавено досъдебно производство поради
връзката им с него.Потърсили съдействието и на други органи и институции и
въпреки изразяваната загриженост, че делото се бави толкова много време, по
него не се случвало нужното за успешното му преминаване в съдебна
фаза.Ищцата била разпитана като свидетел и й били разяснени правата на
пострадало лице по ДП №ІІ-048/1999 по описа на ВОП-София едва на
24.01.2025г., за което, въпреки вече влошеното си здравословно състояние и
трудна подвижност, пътувала от Турция, за да се яви пред военен следовател в
гр.София/съпругът й не е бил призоваван и разпитван, първите разпити на
пострадали започнали след 2000г./.След приетите в края на 2017г. изменения в
НПК, които за първи път давали възможност на пострадалия да поиска
ускоряване на разследването, по искане на един от пострадалите с
определение №3198/19.07.2018г. по ч.н.д.№3175/18г. на СГС, на осн. чл.369 от
НПК, на прокурора бил даден едномесечен срок за произнасяне съобразно
правомощията му, в който срок не последвало приключване на делото.По
заявление на друг пострадал с определение №3730/03.09.2018г. на СГС бил
даден нов едномесечен срок на прокуратурата за приключване на делото, в
отговор на което било издадено постановление от 04.10.2018г. на ВОП за
спиране на наказателното производство/обжалвано от ищцата/.Ищцата също е
подала искане по чл.368 и сл. от НПК, но това не помогнало за ускоряване на
делото.По подадени през юни 2021г. две нови искания за ускоряване от двама
от пострадалите съдът отново констатирал неоправданото забавяне в
4
производството и определил нов 2-месечен срок за предприемане от страна на
прокурора на предписаните мерки за ускоряване на досъдебното
производство.
Разследването и досъдебната фаза продължавало повече от 33 години,
били обвинени само 5 лица, макар и в реализирането на деянията да са
участвали стотици други, разследването било бавено така, че да изтече
достатъчно дълго време в изчакване кончината на малцината обвинени лица и
никой да не бъде предаден на съд.Така с постановление от 31.05.2022г.
наказателното производство неправилно било прекратено, формално поради
настъпилата смърт на последния доскоро жив обвиняем - Георги
Атанасов.Издаването на това неправилно постановление причинило забавяне
на делото с още около година - след издаването му, то било обжалвано и
отменено, като понастоящем разследването продължава.
Прекомерната продължителност на делото нарушава правото й по чл.6, §1
от КЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на
каквото има право с оглед на това, че е пострадала от деянията, предмет на
разследването, и е наследник на друг от пострадалите от деянията, като в
качеството на наследник е декларирала намерението си да продължи
производството като наследник.Дългата продължителност задълбочила до
крайна степен чувството и усещането й за липса на справедливост, защото то
станало пречка да се оправдаят очакванията й за поне частично
възстановяване на справедливостта чрез установяване на виновниците и
предаването им на съд, респ. налагане на подобаващо наказание на
виновниците за персонално причиненото на нея и съпруга й, осъждането им
да им заплатят обезщетение за причинените им имуществени и
неимуществени вреди.Очакванията за възмездие останали излъгани и
неоправдани, лишени били от възможността да бъдат конституирани като
граждански ищец и частен обвинител, чаканото възмездяване на погазените
им права и достойнство останало неоправдано, загубила доверие в
институциите, чувства се безсилна и безпомощна.От своя страна забавянето
на делото имало за пряка последица загубване на възможността за
претендиране и получаване на обезщетение за вредите, причинени с
разследваните деяния.Предвид изложеното, претендира ответникът
Прокуратурата на Република България да бъде осъден да й заплати сумата от
120 000лв., ведно със законната лихва за забава от 02.02.2022г./три години
преди предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от
нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл.
дело №1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по
описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София, за
периода от образуване на делото през януари 1991г. до момента на
предявяване на иска.
Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор
в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените
5
искове.Твърди, че главният иск е недопустим, т.к. ищцата няма качеството на
„жертва“, както в лично качество, така и като наследник на пострадало лице
по смисъла на КЗПЧОС.Съгласно чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, при смърт на
увредения неговото право на обезщетение на неимуществени вреди се
наследява само ако е било предявено пред съд от увредения.Предвид горното
и ищцата, като наследник на съпруга си, не е легитимирана да предявява иск
по чл.2б от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, причинени на
съпруга й от нарушено негово право, за разглеждане и решаване в разумен
срок на процесното следствено дело, тъй като неговото право не е било
предявено пред съд.Искът е недопустим и защото ищцата претендира
обезщетение за неимуществени вреди, произлизащи от действия на народната
милиция през периода 1985г.-1989г., които вреди касаят упражнена по
отношение на съпруга на ищцата държавна репресия във връзка с т.нар.
възродителен процес, за целите на провежданата от държавата насилствена
асимилация на турската етническа общност, чрез интернирането, изселването
и заселването му по административен ред, което попада в приложното поле на
специален закон, а именно Закон за политическа и гражданска реабилитация
на репресираните лица.Съгласно чл.2, ал.1, т.6 от ЗПГРРЛ, лицата от тази
категория имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди.С настоящата претенция на ищцата по реда на чл.2б
от ЗОДОВ се претендира обезщетение за преки вреди от престъплението -
предмет на забавеното дело, за които съществува специален ред за
обезщетяване, а именно по ЗПГРРЛ.Евентуално искът е неоснователен,
поради липса елементите от фактическия състав, предвиден в чл.2б от
ЗОДОВ.Твърденията на ищцата, че делото не е приключило в разумен срок са
необосновани и не са съобразени с фактическата и правна сложност на
производството.Разумността на срока на дадено производство зависи от
конкретните обстоятелства по делото.При определяне разумността на срока на
процесното наказателно производство от значение е обстоятелството, че
същото е с изключителна фактическа и правна сложност, обусловена от
няколко обвиняеми лица, стотици пострадали, чието процесуално поведение,
също е допринесло за забавянето му.Разследващият орган е бил длъжен да
вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина, като
извърши всички необходими за това действия, вкл. да изпълни
задължителните указания на ВКС след връщането на делото за допълнително
разследване, т.е продължителността на разследването е обусловено от
задължителните по закон множество процесуални действия, вкл. и съдебни
поръчки до Република Турция.Отделно за вреди, претендирани за периодите
след внасянето на обвинителния акт в съда и връщането му на органите на
Прокуратурата, тя не е пасивно материалноправно легитимирана да
отговаря.Не са ангажирани доказателства за действително търпени
неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от релевираното
нарушение на правото на разглеждане на досъдебното производството в
разумен срок, в подкрепа на твърденията за негативното отражение върху
6
личния живот, здравословното и емоционално състояние както на ищцата,
така и на наследодателя й.Ако и такива действително да са търпени, то е
налице прекомерност на размера на претендираното обезщетение, което не е
съобразено с твърдения интензитет на упражнената репресия, вкл. и защото
изложените обстоятелства в исковата молба не сочат на необичайно
претърпени неудобства.Поддържа, че началният момент, от който може да се
претендира законна лихва, е датата на предявяване на исковата претенция, а
не и както е поискано три години преди предявяване на иска, тъй като
производство не е приключило.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр. осн. чл.2б от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е наследник по закон, преживяла
съпруга, на Х. А. А., поч. на *г.Със заповед № I - 59 от 04.02.1985г. на Х. А. А.,
род. на **.**.****г., е наложена превантивна административна мярка по чл.39,
ал.1, т.1 от ЗНМ/отм./, като е бил въдворен в Белене за срок от две години, т.к.
разпространявал слухове с клеветническо съдържание, отнасящи се до
преименуването и подстрекавал към изселване в Република Турция.Със
заповед № I - 173 от 19.03.1986г. на Х. А. А., тогава с имена Х. А. А., е
наложена превантивна административна мярка по чл.39, ал.1, т.1 от
ЗНМ/отм./, като е бил принудително установен в с.Тлачене, област Враца, за
срок от три години, т.к. е националист, силно изселнически и
националистически настроен, редовно слуша и разпространява клеветнически
слухове, продължава да стои на твърди националистически позиции и дружи с
най-отявлените националисти.Със заповед № 1в - 49 от 13.02.1989г. мярката
по чл.39, ал.1, т.1 от ЗНМ/отм./ е прекратена, с мотиви, че превантивната
административна мярка е оказала отчасти положително въздействие върху А.,
той участва в трудовия процес, не разпространява клеветнически твърдения,
семейството му е в затруднено положение.През месец май 1989г. ищцата,
съпругът й и децата им са напуснали България и са се установили да живеят в
Република Турция.
На 30.01.1991г. е образувано сл.д. №1/1991 г. по описа на Прокуратурата на
Въоръжените сили и са повдигнати обвинения на пет лица за извършено
престъпление по чл.162, ал. 1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че през
периода 1984 - 1985г., при условията на продължавано престъпление, всеки
един, в съучастие с другите лица, са проповядвали и подбуждали към
национална вражда и омраза.Впоследствие, с постановление от 14.01.1993г.,
на двама от обвиняемите е било повдигнато обвинение по чл.387, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че през периода 1984 - 1985г., при
условията на продължавано престъпление, обвиняемите, в съучастие, са
злоупотребили и превишили властта си, с цел постигане консолидация на
българската нация, чрез насилствена асимилация на мюсюлманското
7
малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на
българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на остров Белене,
принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради
несъгласие с промяната.Обвиняемите са били предадени на съд с обвинителен
акт, внесен в съда на 20.07.1993г., но образуваното съдебно производство е
било прекратено, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и делото е върнато на прокурора с указания.След проведено
разследване делото повторно е внесено в съда на 19.12.1997г. и съдебно
производство повторно е било прекратено, поради допуснати съществени
нарушения на процесуални правила и върнато с разпореждане от 28.04.1998г.
по НОХД №1/98г. ВКС на Прокуратурата поради неизпълнение на предните
указания.Наказателното производство е било преобразувано с постановление
от 20.09.1998г. в сл.д.№780-ІІ/1998г., а впоследствие продължило под №ІІ-
048/1999г. по описа на Военноокръжна прокуратура-София.Производството е
било частично прекратявано/спрямо починалите в хода му дейци/, спирано,
възобновявано, установени са 446 пострадали лица, които е следвало да бъдат
разпитани, от които разпитани 369 лица.Неразпитаните лица преимуществено
са се намирали на територията на Република Турция, където трайно са се
установили, чиито разпит не е бил постигнат, вкл. след изготвяне, изпращане
и получаване на няколко съдебни поръчки до Република Турция, след които
там са били разпитани едва 26 лица, което наложило многократно спиране на
делото.С постановление от 04.10.2018г. на прокурор при ВОП - София
производството отново е спряно, на осн.чл.244, ал.1, т.1 от НПК, като са
възложени съдебни поръчки за осъществяване на разпит на пострадали,
впоследствие възобновено, и прекратено с постановление от 31.05.2022г.
поради настъпилата смърт на последния от петимата обвиняеми на осн.
чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК.С определение
№1223/22.12.2022г., постановено по в.ч.н.д. №821/22г. по описа на САпС, е
отменено определение от 20.06.2022г., постановено по ч.н.д.№2337/22г. по
описа на СГС, с което е било потвърдено постановлението от 31.05.2022г. за
прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на прокурора
за продължаване на съдопроизводствените действия.От пострадали лица, вкл.
от ищцата през 2018г., са подавани множество молби по реда на чл.368 и сл. от
НПК за определяне на мерки за ускоряване на досъдебното производство, по
които от съда е констатирано необосновано забавяне и определяни мерки за
ускоряването му.Ищцата е подала молба на 27.12.2024г. по сл.д.№ІІ-
048/1999г., с която е заявила желание за участва на осн. чл.75, ал.3 от НПК
като пострадало лице в досъдебната фаза на процеса.Разпитана като свидетел
по посоченото дело на 24.01.2025г., както и са разяснени правата й като
пострадал по чл.75 и сл. от НПК.От представените доказателства са
установява и, че през 2005г. учреденото в Турция „Сдружение за правосъдие,
права, култура и солидарност на Балканите“, една от дейностите на което е
защита интересите на репресираните изселници от България, е сезирало
Народното събрание на РБ за забавянето на сл. д. №1/1991г., по повод на което
8
е била извършена проверка от инспектората към Министерство на
правосъдието.Отправено е искане за предприемане на съответни действия и
към Военно-апелативна прокуратура, сезиран е Омбудсманът на РБ,
представители на това сдружение са участвали и в проведена през 2010г.
среща с ръководството на Прокуратурата, на която са обсъждани трудностите
по приключването на сл. д. № 1/1991г.
В разпоредбата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ примерно са изброени
обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при преценката си дали
е налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане,
изразяващо се в нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на
съответното дело в разумен срок, а именно - общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и всички други факти, които са от значение за
спора.На обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди,
причинени от неразумната продължителност на съдебното производство.
Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ,
съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност
на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо
ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото
развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му
за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на
делото.Същевременно обезщетението не следва да надвишава достатъчния и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, респ. не следва да води до неоснователно обогатяване
на ищеца.Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия
критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като се вземат предвид и
възприемането на понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото, както и стандартът на живот в страната към периода на
увреждането.Следва да се отчита и, че самото осъждане /признаването на
факта на увреждащото поведение/, само по себе си също има репариращ ефект
за пострадалия, предвид нематериалния характер на претърпените от него
вреди.
По въпроса „Има ли право на обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ за
неимуществени вреди наследник на страна - пострадал в досъдебното
производство, ако наследодателят приживе не е предявил иск за обезщетяване
на тези неимуществени вреди?” е формирана трайна практика на
ВКС/обобщена напр. в решение №440/11.07.2025г. по гр.д.№2931/24г., ВКС, ІІІ
гр.о., с допускане до касация именно по посочения въпрос/, съгласно която
лицето, което е встъпило като наследник на починала страна по делото,
производството по което е продължило извън разумния срок за това, е както
9
процесуално, така и материалноправно легитимирано да иска и получи
обезщетение за деликта по чл.2б от ЗОДОВ, във вр. с чл.6, §1 от КЗПЧОС, за
цялата продължителност на забавеното производство.След встъпването в това
производство на мястото на наследодателя си, наследникът има качеството на
„пряко пострадал“/"пряка жертва"/, а за предходния период - на „непряко
пострадал“ /“непряка жертва“/ от деликта, особено когато предмет на делото е
прехвърлимо/наследимо право и/или лицето демонстрира личен нематериален
и/или материален интерес още приживе на наследодателя си, който е пряко
пострадал от деликта.Самите тези ищци, встъпили като процесуални
правоприемници, са търпели реални неимуществени вреди /болки и
страдания/ от самото начало на делото - още докато наследодателите им са
били страни по него, вкл. и при тяхната съпричастност към последните
относно забавянето на делото.При изложената практика следва да се приеме,
че ищцата е надлежно материално-правно легитимирана в качеството си на
непряка жертва - преди смъртта на съпруга си и съответно пряка жертва, след
встъпването си в наказателното производство на негово място, да предяви
иска, предмет на делото за обезщетяване на вредите от цялата
продължителност на забавеното производство.Същевременно, макар и да не
фигурира в списъка на лицата, определени като пряко
пострадали/въдворявани в затвора Белене/, то не е спорно, че ищцата е лице,
на което имената са били насилствено променени и същата принудена да
напусне страната, т.е. се явява изначално лично пострадала от деянията,
предмет на разследването.Настоящото производство няма за предмет
неимуществените вреди, понЕ.и следствие действията на държавни органи
във връзка с т.нар. възродителен процес, а само тези, произтекли от
неспазване на разумния срок за разглеждане на конкретното наказателно
дело.В тази връзка и възраженията на ответника за недопустимост на иска, т.к.
е бил приложим редът по Закон за политическа и гражданска реабилитация на
репресирани лица, са неоснователни.
Съгласно чл.6, § 1 КЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите
граждански права и задължения“, има право на справедливо и публично
гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това субективно
материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на
деликта.При преценката дали едно наказателно производство, което не е
преминало в своята съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на
Конвенцията, понятието „при определяне на неговите граждански права и
задължения“ обхваща всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат
пряко от производството, включително и от досъдебното, т.е. и лицето,
пострадало от престъпление.
Сл.д. № 1/1991г. е образувано на 31.01.1991г. и до настоящия момент не е
приключило, като към момента на устните прения пред настоящата инстанция
досъдебното производство е с продължителност от над 34 години, при
отчитане датата, от която Конвенцията е ратифицирана и в сила за страната
ни, е изминал период от над 33 години.Изхождайки от примерно изброените в
10
чл.2б ЗОДОВ критерии, както и стандартите, установени в практиката на
ЕСПЧ /сложността на делото, поведението на жалбоподателя и на съответните
власти и значението на делото за жалбоподателя/, и конкретните
обстоятелства по процесното дело, настоящият състав намира, че този период
значително надхвърля изискването за разглеждане на делото в разумен срок по
см. на чл.6, §1 Конвенцията.Този извод не би се променил и при приспадане на
времето, през което делото е било в съда по повод двукратното внасяне на
обвинителни актове, като следва да се отбележи, че страна по материалното
правоотношение за обезвреда по ЗОДОВ е държавата, а органът, от
действията на които е причинена вредата, е само неин процесуален
субституент.Предвид горното и когато вредите са причинени от няколко
органа, това не изключва отговорността на държавата, независимо дали искът
е предявен срещу всички или само срещу един от тях, т.е. прокуратурата е
легитимирана да отговаря и за тези периоди.Безспорно е, че делото се
характеризира с фактическа и правна сложност, предвид характера и
фактическия състав на деянията, предмет на разследването, наличието на
повече от един обвиняем, множество пострадали лица и произтичащия от това
обем на процесуално-следствените действия.От своя страна обстоятелството,
че част от пострадалите лица са починали, а други живеят на територията на
Република Турция безспорно оказва влияние върху фактическата сложност на
делото, което е наложило няколкократно отправяне в периода 2002г.-2007г. на
молби за правна помощ към трета страна и спирането му по тази
причина.Независимо от това, съдът приема, че по делото не е „проведено с
дължимата грижа“ /Cominggersol SA v Portugal, 2000г./.Същевременно към
периода 2002-2007г. вече е била изтекла и абсолютната давност за наказателно
преследване по повдигнатите обвинения на единствения останал тогава жив
обвиняем, който впоследствие също е починал.В подкрепа на извода за
неоправданото забавяне на производството и неприключването му в разумен
срок са и постановените множество определения на СГС по подадени през
2018г. и 2021г. молби за ускоряване на процеса по реда на чл.368 от НПК, като
и дадените от съда по тях срокове също не са довели до действителното му
ускоряване и приключване.От своя страна с поведението си нито
наследодателят на ищцата, нито самата тя са допринесли за забавяне на
производството, напротив тя е едно от лицата, подали молби по чл.368 от
НПК.Липсват обективни причини, които да оправдават подобна
продължителност, вкл. и при отчитане затрудненията, възникнали по повод
необходимостта от разпити на множество лица, пребиваващи трайно в
Република Турция.В практиката на ЕСПЧ, прилагана и в редица решения на
ВКС, последователно се приема, че държавите следва да организират своите
съдебни системи по такъв начин, че техните компетентни органи да отговорят
и на изискванията на чл.6, §1 от Конвенцията, включително и да разглеждат
делата в разумен срок.В случая не може да се приеме, че са положени
необходимите усилия за ефективно използване на международно-правните
инструменти, дори и при извод за дадени указания за разпит на всички
11
пострадали лица.С оглед на горното, съдът намира, че е налице нарушение на
чл.6, §1 КЗПЧОС относно правото на ищцата и нейния наследодател за
разглеждане на делото в разумен срок, което ангажира отговорността на
държавата, чрез Прокуратурата на РБ, за заплащане на обезщетение на
претърпените в резултат на това нарушение вреди.
Обезщетяват само тези вреди, които са пряка и непосредствена последица
от неразумната продължителност на делото.Предвид приетата в съдебната
практика оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, по начало не е необходимо да се доказват
изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят
от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките
на разумния срок, като притеснения и безпокойство за развитието на делото и
от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за
справедливост и на доверието му в държавността /в т. см. Scordino с/у Италия;
Smirnova с/у Русия, 1999г.; Димитров и Ханъмов срещу България и др.
решения на ЕСПЧ, а също и решение №306/22.10.2019г. по гр.д. №4482/17г.,
ВКС, IV гр.о., решение №272/27.01.2020г. по гр.д. №924/19г., ВКС, IV гр.о.,
решение №48/06.04.2020г. по гр.д. №1610/19г., ВКС, IV гр.о. и др./.Безспорно
е, че упражнената спрямо наследодателя на ищцата и семейството им
репресия през 1985г.-1989г. определя изключителната значимост, която има
разследването на събитията от този период.Касае се за основни човешки права
- на свобода и сигурност на личността, забрана на унизително третиране и
наказание, равенство пред закона, независимо от религия и национално
самосъзнание, право на име, на самоопределение, на труд и свободно избиране
на работа, на свободно придвижване и избор на местожителство, свобода на
мисълта, съвестта и религията, свобода на мнение и изразяване.Предвид
посочената презумпция и липсата на доказателства, опровергаващи
твърденията на ищцата, съдът намира, че същата е претърпяла /лично и като
наследник, встъпил в правата на пострадалия/ претендираните от нея
неимуществени вреди - безпокойство и несигурност, разочарование и загуба
на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, усещане за
преднамерено неглижиране и неефикасна защита от държавата, притеснение,
безсилие и фрустрация, че виновните лица за извършените противоправни
действия няма да бъдат наказани, вкл. предвид изтичане на абсолютната
давността, че поради забавянето понастоящем вече се явява лишена от
възможността да получи справедливо обезщетение от виновните лица за
търпените от деянията имуществени и неимуществени вреди/т.нар. „залог“ на
делото/.
По размера на обезщетението: минималната работна заплата в страната
към датата на предявяване на иска - 02.02.2025г. възлиза на 1 077лв.По данни
на НСИ тримесечният общ доход средно на лице от домакинство през първото
тримесечие на 2025г. възлиза на 3 271 лв., като нараства с 15, 2% спрямо
същия период на 2024г.Средно за лице годишно за 2024г. възлиза на 12 857лв.,
като нараства с 18,5% спрямо 2023г.По казуси, касаещи обезщетяване на
12
вреди от забавяне на процесното досъдебно производство, присъжданите
окончателни обезщетения в периода 2020г.-2025г., варират в рамките на 12 000
- 30 000 лв., като следва да се посочи, че обстоятелствата, взети предвид от
съдебните състави, касаещи личността на пострадалия и специфичните
обстоятелства спрямо него, се различават повече или по-малко.Различен е
съответно и крайният момент, към който е преценявано
увреждането.Преобладаващата към 2024г.-2025г. съдебна практика трайно
приема за адекватен размерът от 30 000лв. - напр. решение №691/18.11.2025г.
по гр.д.№926/25г., ВКС, IV гр.о., решение №435/10.07.2025г. по гр.д.
№4315/24г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №667/08.11.2024г. по гр.д.№4616/23г.,
ВКС, IV гр.о., решение №506/30.07.2024г. по гр.д.№4306/23г., решение
№338/10.06.2024г. по гр.д. №3020/23г., ВКС, III гр.о. решение
№117/22.02.2024г. по гр.д. №1194/23г., ВКС, III гр.о., решение
№283/09.05.2024г. по гр.д.№1838/23г., ВКС, IV гр.о., решение
№50062/02.02.2024г. по гр.д. №1080/22г., ВКС, IV гр.о., и др.Всички тези
актове, обаче касаят ищци, пряко пострадали от наложени репресивни мерки
по ЗНМ/отм./ по време на възродителния процес/т.е. такива, въдворявани и
престоявали години в лагера в Белене, впоследствие принудително
установявани в друго населено място/.Касателно ищци, наследници на такива
лица, на които, съответно не са били налагани подобни мерки, макар и на
същите да са били принудително променени имената и изселени от България,
както и съпричастни към страданията на наследодателя си, преобладаващата
съдебна практика към 2024г.-2025г. приема за адекватен размерът 12 000 -
15 000лв. - напр. решение №440/11.07.2025г. по гр.д.№2931/24г., ВКС, ІІІ гр.о.,
определение №2096/28.04.2025г. по гр.д.№2905/24г., ВКС, ІІІ гр.о.,
определение №993/04.03.2025г. по гр.д. №2492/24г., ВКС, ІІІ гр.о.,
определение №4987/03.11.2025г. по гр.д. №2000/25г., ВКС, III гр.о.,
определение №3375/26.06.2025г. по гр.д.№1053/25г., ВКС, III гр.о.,
определение №5959/19.12.2024г. по гр.д. №2188/24г., ВКС, IV гр.о.В решение
№521/16.09.2025г. по гр.д.№2543/24г., ВКС, IV гр.о., е възприет подход за
определяне на глобално обезщетение за всички наследници и присъждане на
съответната част според наследствената квота на ищеца.Имайки предвид
сложността на воденото наказателно производство, поведението на ищцата и
на наследодателя й, осъщественото нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, установените в производството, че са
търпени неимуществени вреди/неотличаващи се с изключителност и биващи
от вида на обичайните спрямо утвърдената практика на ВКС/,
икономическите условия в страната, формираната трайна съдебна практика по
сходни дела и за сходни периоди, както и това че самото осъждане
/признаването на факта на увреждащото поведение/ само по себе си също има
репариращ ефект за пострадалия, предвид нематериалния характер на
претърпените от него вреди, съдът определя обезщетение в размер на 15
000лв., съобразено и с обстоятелството, че ищцата е един от наследниците на
пряко пострадалото лице/общо 4-ма, но тя съпруга, докато останалите деца, в
13
невисока възраст към периода на инкриминираните деяния/.За разликата над
15 000лв. до 120 000лв. искът, като неоснователен, подлежи на
отхвърляне.Върху главницата се следва законна лихва, но от датата на
подаване на исковата молба-02.02.2025г.Претенцията за законна лихва от
02.02.2022г. е неоснователна, т.к., макар и да не е необходима покана, забава
не би могла да настъпи преди да изтече целият процЕ. период, за който се
дължи главното парично задължение и който е до датата на подаване на
исковата молба/в този см. решение №440/11.07.2025г. по гр.д.№2931/24г.,
ВКС, ІІІ гр.о., решение №87/08.02.2024г. по гр. д.№1088/23г., ВКС, III гр.о.,
решение №50030/09.02.2023г. по гр.д.№785/22г., ВКС, IV гр.о., определение
№2096/28.04.2025г. по гр.д.№2905/24г. и др./.
С оглед частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението на СОС следва да бъде отменено в
частите му, с които е присъдено обезщетение за разликата над 15 000лв. до
45 000лв., ведно със законна лихва, и в тази част претенцията отхвърлена,
както и да бъде отменено в частта му, с която върху главницата от 15 000лв. е
присъдена законна лихва за периода от 03.02.2022г. до 02.02.2025г. и в тази
част претенцията отхвърлена.В останалите му части решението следва да бъде
потвърдено.Предвид неоснователността на въззивната жалба на ищцата,
сторените от нея разноски за държавна такса по жалбата не й се
следват.Доказателства за други сторени от нея разноски във въззивното
производство не са представени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №90/22.05.2025г., постановено по гр.д.№45/25г. по
описа на СОС, в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Р. Ю. А., на осн. чл.2б от ЗОДОВ, във вр. с
чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, сумата, представляваща разликата над 15 000лв. до
45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея и починалия й
съпруг Х. А. А. неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на висящо наказателно производство
по сл. дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените
сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна
прокуратура - София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ-048
от 1999г. на Военноокръжна прокуратура - София, заедно със законната лихва
върху тази сума, считано от 03.02.2022г. до окончателното й изплащане; 2/
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Ю. А.
законна лихва върху сумата от 15 000лв./представляваща обезщетение за
претърпени от нея и починалия й съпруг Х. А. А. неимуществени вреди в
резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на висящо наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа
на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от
14
1998 година на Военноокръжна прокуратура - София, а понастоящем в
досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на Военноокръжна
прокуратура - София/, за периода от 03.02.2022г. до 02.02.2025г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Ю. А., ЕГН **********, против
Прокуратурата на Република България искове в частите им: 1/ за осъждане на
ответника да й заплати сумата, представляваща разликата над 15 000лв. до
45 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на висящо наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа
на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от
1998 година на Военноокръжна прокуратура - София, а понастоящем в
досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на Военноокръжна
прокуратура - София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
03.02.2022г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.2б от ЗОДОВ и чл.86 от
ЗЗД; 2/ за осъждане на ответника да й заплати законна лихва върху сумата от
15 000лв./представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на висящо наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа
на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от
1998 година на Военноокръжна прокуратура - София, а понастоящем в
досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на Военноокръжна
прокуратура - София/ за периода от 03.02.2022г. до 02.02.2025г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №90/22.05.2025г., постановено по гр.д.№45/25г.
по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Р. Ю. А., на осн. чл.2б от ЗОДОВ, във вр. с
чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея и починалия й съпруг Х. А. А. неимуществени вреди в
резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок
на висящо наказателно производство по сл. дело № 1 от 1991 година по описа
на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от
1998 година на Военноокръжна прокуратура - София, а понастоящем в
досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 от 1999г. на Военноокръжна
прокуратура - София, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.02.2025г. до окончателното й изплащане; 2/ е отхвърлен предявеният от Р.
Ю. А. против Прокуратурата на Република България иск в частта му за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 75 000лв., представляваща
разликата над 45 000лв. до пълния предявен размер от 120 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от нея и починалия й съпруг Х. А.
А. неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и
решаване в разумен срок на висящо наказателно производство по сл. дело № 1
от 1991 година по описа на Прокуратурата на въоръжените сили,
преобразувано в сл. дело № 780-ІІ от 1998 година на Военноокръжна
прокуратура - София, а понастоящем в досъдебно производство (ДП) № ІІ-048
15
от 1999г. на Военноокръжна прокуратура - София.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16