№ 6804
гр. София, 10.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110163032 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс
(чл. 310 – 317 ГПК).
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства като относими,
допустими и необходими.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответника „..............“ АД, ЕИК ............,
в срок до първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото намиращите
се у него документи – платежни ведомости и фишове за изплатени работни заплати на
ищеца за периода от 03.03.2024 г. до 29.08.2024 г.
УКАЗВА на страната, че на основание чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 от ГПК може да
приеме за доказани фактите, относно които страната създава пречки за събиране на
допуснати доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи посочени в
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., тел.: ...........
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 400 лева платими от
бюджета на съда.
Вещото лице да се уведоми за експертизата и да се призове за о.с.з.
1
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 от ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се преклудира.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.03.2025 г. от 10.30
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК, както
следва:
Предявени са обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със
Заповед № 7/29.08.2024 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ и по чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на уволнението в размер 33100,50 лв. за периода от 29.08.2024 г. до 29.02.2025 г.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът П. Н. Н. твърди, че по силата на сключен с ответника „..............“ АД, ЕИК
............, трудов договор от 03.03.2024 г. заемал длъжността „счетоводител“ при ответника с
брутно трудово възнаграждение в размер на 5516,75 лева.
На 29.08.2024 г., на ищецът била връчена Заповед № 7 от 29.08.2024 г. за прекратяван
на трудовото му правоотношение едностранно от работодателя, на основание чл. 71 от КТ,
без предизвестие.
Ищецът твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в трудовия договор не
била включена клауза за изпитване. Прави искане уволнението да бъде отменено и да бъде
възстановен на заеманата длъжност. Твърди, че е останал без работа след уволнението,
поради което претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на
незаконното уволнение в размер на 33100,50 лева за периода от 29.08.2024 г. до 29.02.2025
г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба в съда – 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника „..............“ АД, ЕИК .............
2
В тежест на ищецът е да докаже съществуване на безсрочно трудово правоотношение
с ответника, което е било прекратено, съответно размера на последното получено брутното
трудово възнаграждение преди уволнението, както и че е останал без работа за съответния
период.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че е налице валидно уговорена клауза по чл. 71 КТ.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищцата, че не сочи доказателства за
оставането си без работа за исковия период.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК обстоятелства: НЯМА.
За останалите факти страните сочат доказателства и правят доказателствени искания
за установяване на останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно
доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне с решението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3