№ 2966
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаил Ал. Малчев
Членове:Розалина Г. Ботева
Мария Стойкова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20221100504823 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 2161/ 17.03.2021г., постановено по гр. дело № 39189/ 2021г.
по описа на Софийския районен съд, 168 състав, е признато за установено по
отношение на „Е.- В“ ЕООД съществуването на вземането на „Т.С.“ ЕАД за сумата
72,12 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, намираща се в
гр. София, ж.к. „*******“, ул. *******, магазин № 6, за периода м.12.2018г. до
м.04.2020г., с която сума „Е.- В“ ЕООД се е обогатило неоснователно за сметка на
обедняването на „Т.С.“ ЕАД и сумата 43,13 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м. 06.2018г. до м.02.2020г., с която сума „Е.- В“
ЕООД се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на „Т.С.“ ЕАД, ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК- 08.02.2021г., до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 7670/2021г., по описа на СРС, 168 състав.
Със същото решение искът за установяване съществуването на вземането
за цена на топлинна енергия, с която „Е.- В“ ЕООД се е обогатило за сметка на
обедняването на „Т.С.“ ЕАД, за разликата над 72,12 лева до пълния предявен размер от
75,63 лева, искът за установяване на вземането на „Т.С.“ ЕАД за сумата 10,58 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
1
топлинна енергия за периода от 31.12.2018г. до 27.01.2021г. и сумата 6,58 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до
27.01.2021г., са отхвърлени като неоснователни.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „Е.- В“ ЕООД, в която
въззивникът поддържа доводи за допуснато нарушение на закона. Твърди, че
неправилно от първата инстанция е прието, че в имота има сградна инсталация. С
В обобщение, въззивникът счита, че не е ползвал топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, съответно, не се е обогатил неоснователно. С
изложените доводи въззивникът- ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивнната жалба от
въззиваемата страна, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл. 235,
ал.3 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.
259 ГПК и е процесуално допустима.
При извършената проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба,от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269 ГПК.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция за разрешаване на въпроса
обогатил ли се е ответникът с цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
За изясняване на посочения въпрос пред първоинстанционния съд е
назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която в имота
няма отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че през процесния период за имота е
начислена единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, без да е
начислена такава за отопление и за БГВ. В имота липсват хоризонтални и вертикални
разпределителни тръбопроводи, но в сградата се доставя топлинна енергия. В съдебно
заседание вещото лице е потвърдило, че в процесния имот няма отоплителни тела и
хоризонтални и вертикални щрангове. Посочил е, че в същия има хоризонтална
разводка на инсталацията, която подава топлинна енергия.
Дефиницията на понятието сградна инсталация е дадена в § 1, т. 3 от ДР на
Наредба № 16- 334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съгласно която
2
"съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии".
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите
стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и
тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в
имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за
отопление на сграда- етажна собственост, е определена от закона като разлика между
общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството
топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1
и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект. Разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
Инсталацията за отопление в сградата не е собственост на топлопреносното предприятие
или доставчика на топлинна енергия. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата- етажна собственост, и чрез топлопроводите ѝ
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин
тя обективно отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр.,
и повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права.
След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано
мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ, за присъединяване
към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва
постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици следва
да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от факта,
че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се
откаже, и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. На всеки собственик и титуляр
на вещно право в сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на
индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в
3
нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да
сключи договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с
топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части.
Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от
сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители е уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на
общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, което обуславя
извод, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2161/ 17.03.2021г., постановено по
гр. дело № 39189/ 2021г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав.
ОСЪЖДА „Е.- В‘ ЕООД, с ЕИК ******* да плати на "Т.С." ЕАД сумата
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на “Т.С..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4