Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, …………..2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря ЕМИЛИЯ
ВУКАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 4510 по описа за 2016г. и д. 6335/16
VІ-20 св, присъединено за съвместно раглеждане с настоящото и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е молба с правно основание чл.625
и сл. ТЗ срещу П. ЕАД ЕИК ********. Първоначално е предявена молба от Д.К. ЕООД, спрямо когото производстовото по
делото е прекратено. След присъединяване
в производството за съвместно разглеждане на д.№6335/16 молител се явява Х. ЕООД ЕИК ********. В
производството са присъединени и като кредитори „Ш.Е.Б. „ ЕООД ЕИК ********и „И.“
АД ЕИК ********.
МОЛИТЕЛЯ Х. ЕООД е предявил молба, с която се иска да се обяви неплатежоспособността на
ответното дружество. Твърди, че ответникът
е неплатежоспособен, тъй като не е в състояние да изпълни задълженията си по
търговска сделка спрямо молителя. Твърди, че между двете страни е сключен
договор № Х – 041 от 06.10.2015г., като молителя е изпълнител на СМР по
възлагане от ответника длъжник на обект
„ Многофункционална спортна зала – А.Б., находяща се в УПИ ІІ, кв.156 по плана
на к-с Изгрев, гр.Бургас на обща стойност 125 545.70 лв. без ДДС. С Анекс
от 21.10.2015г. ответникът им е възложил допълнителни СМР – укреване на изкоп
на обща стойност 79 840 лв. без ДДС съгласно СМР описани в количествено
стойностна сметка към анекса. Договорен е и аванс от 15 000 лв.без ДДС,
който обаче не им е преведен и въпреки това твърдят, че са изпълнили
възложеното. Разплащане е договорено да се извършва след подписване на акт
обр.19 ,сметка обр.22 и издаване на фактура. Твърди, че на 4.11.2015г. са
подписани между страните във връзка с извършени и приети СМР два акта обр.19
–първия на стойност 113 557.98 лв. с ДДС, а втория на стойност
88 951.73 лв. с ДДС. Към тях са
издадени и сметки обр.№ 22 и две фактури, а именно № **********/ 5.11.2015г. и
№ **********/5.11.2015г. Твърди, че до
момента на подаване на молбата пред съда сумата по двете фактури възлизаща в
общ размер от 202 509.71 лв. не им
е изплатена. В т.6.2 от договора е предвидена неустойка за забава в плащането
дължима от възложителя в размер на 0.5 % на ден от стойността на забавеното
плащане, но не повече от 10 % от цялото задължение или ответни към им дължи
неустойка в размер на 20 250.97 лв. Въпреки отправена писмена покана и
многобройни проведени разговори задълженията не са изпълнени от ответника и
сумите не са им заплатени. Твърди, че дружеството се явява неплатежоспособно по
смисъла на чл.608,ал.2 от ТЗ, тъй като от изискуемостта на сумата по главницата
са изминали повече от 8 месеца и 7 от
изискуемостта на неустойката и същият не е в състояние да ги заплати. Твърди,
че спрямо дружеството ответник има множество заведени дела за неиздължени от
него суми има 15 броя действащи залози в полза на ББР и е длъжник и по 6 броя
обезпечени вземания. Намира, че началната дата на неплатежоспособността е
13.11.2015г., към който момент е изтекъл 7-дневния срок за плащане.
Моли да се открие производство по
несъстоятелност спрямо ответното дружество, поради неговата неплатежоспособност
Претендира направените по делото разноски.
КРЕДИТОРА Ш.Е.Б. ЕООД твърди в молбата си с искане за присъединяване в производството, че
ответникът П.ЕАД се явява поръчител, по силата на изричен договор от
24.08.2015г. на задълженията на М.Е.ЕООД
за сумата от 270 266.50 евро и отговаря солидарно с него по основния договор
от 30.04.2015г. Твърди, че основния договор е такъв за продажба на стоки
свързани с ел.уредби, описани в приложения към договора. По този договор е
платен аванс в размер на 50 000 лв. от купувача, а в останалата си част
договорената цена не е заплатена въпреки доставената стока. Твърди, че молителя
е получил и обезщетение от застрахователя по сделката БАЕЗ в размер на
164 289.75 лв. и както купувача, така и ответникът като поръчител остава
да му дължат сумата от 314 305.57 лева представляващи левова равностойност
на 160 701.89 евро цена за доставената стока. Намира, че му се следва и
законната лихва върху тази сума считано от 04.08.2016г. Моли да се открие производство по
несъстоятелност спрямо ответника. Претендира и направените разноски.
КРЕДИТОРА
И. АД ЕИК ******** претендира, че има право да встъпи като кредитор,
предвид че има вземания спрямо ответникът произтичащи от търговски сделки, а
именно Договор за кредитен ангажимент № 168 /2013- Л от 18.12.2013г. изменен и
допълнен с Анекс №1 от 02.06.2014г. и Споразумение 1 и 2 към договора и Аекс №1
към Споразумение 2. С договора банката е издала два броя банкови гаранции в общ
размер на 5 328 901.07 лв. и е предоставила кредит в размер на
4 000 000 евро на кредитополучател М енд С.Б.АД . Молителя твърди, че
ответникът е встъпил като солидарен длъжник по договора за кредитен ангажимент,
по който кредитополучател е „М анд С.Б.„ АД, по
силата на подписаното Споразумение № 1 от договора за 18.12.2013г. В
последствие условията са изменени със Споразумение № 2 от 14.04.2014г. и Анекс
№ 1 от 02.06.2014г.. Поради просрочия и
неизпълнение на задълженията си по кредита банката е упражнила на
13.10.2015г. потестативното си право да го нарави предсрочо изискуем, като е
връчила нотариални покани за това на всички солидарни длъжници по този договор.
Твърди, че задълженията по кредитния договор не са издължени, поради което
банката е образувала три бързи производства за част от вземанията и по всяко от
тях са издадени заповеди по чл.417 от ГПК : Заповед №1988/21.12.2015г. с
главница от 200 000 евро, дължими лихви и разноски, Заповед №
1989/22.12.2015г. за главница в размер 180 000 евро, съответни лихви и
разноски и Заповед № 1987/21.12.2015г. за главница от 120 000 евро,
съответни лихви и разноски. Твърди, предвид наличие на особени залози, че е
пристъпено към събиране на задълженията по реда на ЗОЗ. Независимо от това
твърди, че ответникът продължава да е задължен към банката към 12.10.2018г. за суми в общ размер от
9 976 911.85 лв.
Моли да се открие производство по
несъстоятелност спрямо ответникът . Претендира направените в производството
разноски.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва с два писмени отговора предявените
претенции. Твърди, че молителите не
установяват изпълнение на своите задължения. Прави възражения за погасителна
давност относно вземанията. Прави възражение, че не е в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не е преустановявало разплащане със своите
контрагенти. Твърди, че дружеството осъществява търговска дейност, получава
приходи от нея, същото притежава дълготрайни материални активи, има вземания от
обществени поръчки, които е осъществявал. В състояние е да изпълнява
краткосрочните си задължения само с използване на краткотрайните си активи.
Излага аргумент, че за периода 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и само от
изпълнение на посочените договори за обществени поръчки дружесвото е
реализирало приходи в размер на 5 522 741.21 лева, които в голямата
си част са отишли за погасяване на частно – правни и публично правни задължения
на дружеството. Моли молбите за откриване производство по несъстоятелност да се
отхвърлят изцяло.
Съдът, като взе в предвид становището на
молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на
производството намира за установено следното:
Видно от представения по делото писмени
доказателства от всеки от кредиторите, както и от ответника се установява
следното :
1. Кредитора Х. ЕООД е представил доказателства за вземанията си, както следва :
Представен е договор за СМР подписан между страните, с който ответникът е
възложил, а ищецът е приел да извърши СМР по укрепване на изкопи,
конкретизирани по вид в Приложение № 1 на договора за обект Многофункционална
спортна зала „ А.Б.“ , УПИ ІІ, кв.15Б, по плана на к-с Изгрев, гр.Бургас. За извършената по договора работа молителя
като изпълнител е представил два двустранни приемо-предавателни протокола № 19
от дата 04.11.2015г. подписани от представители на молите и ответника, издадени
2 сметки 22 остойностила дейностите и съответно издадени две фактури и двете от
дата 5.11.2015г. с предмет – № 601 -локално укрепване на изкоп на тяло В на
стойност 113 557.98 с ДДС, а втората № 602 с предмет – локално укрепване
на изкоп на тяло С на обща стойност 88 951.73 лв. И двете
фактури носят подпис както на издателя, фирмата изпълнител и молител в
производството и подпис на възложителя П.ЕАД, ответник в производството. Така
представените писмени доказателства установяват по безспорен начин извършените
и приети СМР по договора от страна на молителя и стойността на извършеното –
общо в размер на 202 509.71 лв.. Плащането на изработеното в договора е
предвидено да се извърши в 7 дневен срок от съставяне на актовете и фактурата
или до 12.11.2015г.. Следователно считано от 13.11.2015г. ответникът е в забава
спрямо молителя за задълженията по главницата. Страните изрично в договора са
предвидили, че при забава изпълнение на задължението се дължи по 0.5 % на ден
от стойността, но не повече от 10 % или в конкретния случай изпълнителя дължи и
неустойка в размер на 20 250.97 лв.
При така установените задължения, представляващи вземания по търговвска сделка
между търговци, които е в тежест на
ответника да установи, че са погасени, то молителя е легитимиран като кредитор
за тази сума и с право да поиска откриване производство по несъстоятелност
спрямо своя дължник,възложтел по договора и
ответник по молбата.
2. Кредитора Ш.Е.Б. ЕООД твърди, че има вземане в размер на 314 305.57 лева
представляващи левова равностойност на 160 701.89 евро цена за доставената
стока – устройстваа и части за изграждане на ел.системи. Същият излага, че е
завел и исково производство за присъждане на сумата , за което е образувано
търговско дело № 6387/2016г. СГС, VІ-16 състав. От представените по делото
решение по това дело постановено на 25.05.2016г. и решение № 249 от
29.01.2019г. във връзка с обжалването му пред САС и определение № 89 от
16.05.2019г. на ВКС ,ТК, І т.о. е видно, че този кредитор е направил отказ от
исковите си претенции на осн.чл.233 от ГПК, поради което решенията се явяват
обезсилени и производството по делото прекратено. Доколкото този спор не
подлежи на ново преразглеждане по исков ред, то следва да се приеме, че с този
отказ и в рамките на настоящото съдебно
производство молителя не се явява носител на вземането спрямо ответникът нито
за главница, нито за лихва и не би могъл да се ползва от права във връзка с
него. Наред с това следва да се отбележи, че молбата му е подадена на
19.04.2017г., и доколкото вземането е срещу поръчител и съдът е длъжен служебно
да следи за изтичане на законовия 6 – месечен преклузивен срок по чл.147 ЗЗД в
който може да се ангажира отговорността на поръчителя, започнал да тече на
31.03.2016г. /изтичане срока за изпълнение на задължението от основния длъжник/
и съответно изтекъл на 30.09.2016г.. Към момента на подаване на молбата по
делото този срок е изтекъл. Предвид на тези съображения съдът намира, че този
молител не се легитимира материално правно като кредитор спрямо ответникът, тъй
като няма вземане нито за главница, нито за акцесорното вземане за лихва,
предвид погасяване на правата му. Молбата на този кредитор следва да се
отхвърли като неоснователна.
3. Кредитора И. АД
твърди, че ответникът е солидарен длъжник по договор наименован договор за кредитен
ангажимент № 168/2013 – Л от 18.12.2013 г. Видно от представения по делото
договор, в едно с анекса и споразуменията към същия, същия е подписан на
18.12.2013г.,между банката молител, като
кредитодател и банка издаваща банкови гаранции и „М анд С Бетон „ АД, като кредитополучател,
в едно с двама други солидарни длъжници „СГ И.“ и Т.Г.Т..
По силата на договора на кредитополучателя е разрешено ползването на суми в общ
размер от 14 328 900 лв., от тях 5 328 901.07 лв. за
издаване на 2 банкови гаранции за СМР на
обект „ Рехабилитация на стоманен и реконструкция на съществуващия захранващ
азбестоциментов водопровод от язовир „Среченска бара „ до гр.Враца, по проект
„Интегриран проект за Водния цикъл на град Враца“ , а останалата сума е кредит
в размер на 4 600 000 евро с различни предназначения – И.иционни, оборотни средства и покриване на стари кредити към
тази и друга банки. Кредитът следва да се издължи в срок до 26.12.2018г., при
гратисен период до 25.01.2015г. и на 48 погасителни вноски, при посочен в
договора погасителен план. Със Споразумение № 1 към договора сключено на
18.12.2013г. на осн.чл.101 от ЗЗД ответникът П.ЕАД встъпва в дълга по договора
за кредитен ангажимент като солидарен съдлъжник, наред с останалите до
окончателно погасяване всички задължения по договора .
С изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на изрични нотариални покани до кредитополучателя и солидарните
длъжници същия е станал такъв за ответника, считано от 4.11.2015г., когато е
изтекъл 7 дневния срок за издължаване на сумите по договора. Нотариалната
покана е за издължаване на сумата от 4 662 725.51 евро, от които
просрочена главница в размер на 4 268 213.18 евро , договорна лихва в
размер на 337 116.76 евро, лихва за забава 57 160.03 евро и неустойка
за забава 235.54 евро. С приложената справка извлечение от счетоводните книги
към дата 12.10.2018г., когато е поискано встъпване в настоящото съдебно
производство, размерът на задължението за главница е същия, като задълженията за лихва – договорни и за забава са значително
по-големи и възлизат в размер на общо 795 547.58 евро.
За дължимата главница са издадени
три заповеди по чл.417 от ГПК приложени по делото и изпълнителните листа спрямо
всички солидарни длъжници към същите в общ размер от 500 000 евро. За
сумата от от 3 768 213.18 евро в извлечението от сметка е посочено, че е пристъпено към изпълнение по
реда на ЗОЗ. По делото са представени доказателства за удовлетворяване
вземанията на банката в изпълнителните производства при ЧСИ Д.Николов и ЧСИ
Р.Касабова в общ размер на 792 935 лв., но предвид, че постановленията за
възлагане са от 2017г., а извлечението от сметка към молбата от 12.10.2018г. ,
то съдът приема, че тези постъпления са отразени в представеното по делото
извлечение . В тежест на ответникът е да установи, какви други погашения е
извършил на задълженията по кредитния договор, което същия не е сторил. Предвид
на това съдът приема, че молителя, доколкото има вземане произтичащо от
търговска сделка – банков кредит, се явява легитимиран да иска откриване на
производството предвид неиздължени суми към него в размера посочен в молбата и
справката извлечение възлизащ в общ
размер от 9 976 911. 86 лв. включващ главница, лихви и разноски.
Предвид на горното двама от
молителите Х. ЕООД И И. АД се явяват кредитори с неиздължени вземания по търговски сделки от
страна на ответника към тях.
По отношение на финансовото
състояние на ответното дружество. По делото е приета съдебна финансово
икономическа и счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение . Доколкото
настоящото дело е било спряно във връзка с висящо предходно дело по молба за
откриване производство по несъстоятелност пред VІ – 10 състав на СГС и
възобновено, след приключване на последното съдът ще следва да съобрази
постановеното по това преюдициално дело решение. Видно от същото съдът е приел, че не са налице предпоставките
да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо ответника, тъй като
макар и влошено финансовото му състояние не предполага същото да е в
неплатежоспособност, то осъществява дейност и макар и със забава се разплаща
със своите кредитори. Настоящ съдебен състав е обвързан от присъдената сила на
така постановеното и влязло в сила съдебно решение. След като в решаващите
мотиви на същото, за да се постанови отхвърлителния диспозитив е прието, че за
изследвания период 2011 до 2017г. показателите на дружеството длъжник не водят
до извод за неплатежоспособност, то съответно настоящия състав в тази част не
би могъл да приеме различни факти и изводи, не би могъл изобщо да се произнася,
поради което експертизата по делото и нейните икономически изводи ще следва да
се обсъждат единствено за периода 2018 и 2019г. Реално това обхваща период след
завеждане на молбата за откриване на производството, но съдът за да се
произнесе следва да съобрази всички факти, включително и тези настъпили в хода
на делото, тъй като е от значение способността на дружеството длъжник да
упражнява търговска дейност до момента на постановяване на съдебния акт на
съда. С оглед на тези съображения съдът обсъжда и съобразява заключенията на
експертизата само за периода 2018г. / основно заключение / и до м.09.2019г. /
доълнително заключение/.
Видно от приетите заключения
собствения капитал на дружеството е положителна величина. Стойността на
активите към 30.09.2019г. е 120 910 х.лв., като същия е и размера на пасива.
Вертикалния анализ на активите показва, че дълготрайните активи са 18.56 % ,
краткотрайните активи съставляват 81.41 % и от тях вземанията възлизат в рамер
на 76.05 %, като се делят на вземания от клиенти и доставчици и други вземания.
Разходите за бъдещи периоди са в незначителен размер. При извършената проверка
в счетоводството на ответникът вещото лице е констатирало, че вземанията, които
са непогасени към ответното дружество по договори за обществени поръчки
възлизат в рамер на 11 053 618.86 лв. Вещото лице обче изрично
отбелязва, че независимо от осчетоводяването им не са му представени
доказателства за изпълнение на самите СМР за които се следват. За изследвания 9
месечен период на 2019г. дружеството ответник има отчетени постъпления в размер
на 1 619 634.32 лв. постъпили от МФ на Р Македоия и от община Враца .
Вещото лице при извършена проверка в община Враца е констатирало, че
издадените от ответника две фактури към
Община Враца и предствани по делото на обща стойност 3 247 676.96 лв.
/ № 367 и № 368/ не са осчетоводени от същата и общината намира, че не дължи
сумите по тях, поради което съдът намира, че същите не могат да се отчетат като
приходи за 2019г. Вертикалния анализ на пасивите показва, че задълженията към
финансовите предприятия – над 1 и до 1 години е 45.16 %, задълженията към
доставчици – до 1 и над 1 годин са 31.73 % , като останалите задължения имат
незначителни дялове. Публично правните задължения на ответника според
отразеното в счетоводството му са в размер на общо 7 187 х.лв., от които
данъчни 5 151 х. лв., осигурителни 421 х. лв. и задължения към персонала
1 615 х. лв. Вещото лице и в двете експертизи е изследвало показателите за
ликвидност, съответно финансова автономност и финансовата задлъжнялост на
ответното дружество. От тях съдът ще
следва да съобрази само тези за 2018 и 2019г.
Показателите за обща ликвидност –
2018г.- 1.0786 , 2019г. – 1.0255
Показателите за бърза ликвидност
– 2018г. – 0.9622, 2019г.-0.9606
Показателите за незабавна
ликвидност -2018г.-0.0030, 2019г.- 0.0028
Показателите за абсолютна
ликвидност – 2018-0.0030,2019г.-0.0028
От изводите в експертизите е видно , че показателите на дружеството
за обща и бърза ликвидност са в
реферетните граници, но показателите за незабавна и абсолютна ликвидност и за
двете години са много, много под референтните граници и равняващи се на нула.Чрез
краткотрайните активи и вземанията биха могли да се покрият краткосрочните
задължения. Липсват финансови, парични средства и И.иции,
с които да се покриват краткосрочните задължения. Последното говори, че
дружеството не е в състояние с необходимата бързина да погасява задълженията си
към своите кредитори.
Коефициентите
на финансова автономност и финансова задлъжнялост са както следва :
Финансова автономност :2018г.-0.0741 и за 2019г. - 0.0701
Коефициента на задлъжнялост :2018г.-13.4876 и за 2019г.-14.2587
И двата коефициента за двете години, като 2019г. говори
за влошаване, показват, че дружеството не е финансово самостоятелно и е изцяло
зависимо от своите кредитири, поради което може да се направи извод, както че е
неплатежоспособно, така и че е свръхзадлъжняло.
Изводът за липса на финансова
самостоятелност и свръхзадлъжнялост се подкрепя и от установения от
експертизата факт, че постъпленията за 2019г. са отишли по сметка не на
дружеството ответник, а по сметка на трето лице –Р.А.. Съдът кредитира
представените от ответника писмени доказателств извлечения от търговския
регистър, тъй като са такива от официален публичен сайт от които е видно, че е
пристъпено към изпълнение по реда на Закона за особените залози от Българска
банка за развитие АД, като вписани залози в полза на тази банка са над 30. Пристъпено
е към изпълнение върху цялото търговско предприятие на ответника. Съгласно
представената декларация по чл.38 от ЗОЗ и вписването в ТР по партидата на
ответника Р.А. е депозитар, като нейната функция е да събира и разпределя
постъпленията в рамките на изпълнението по ЗОЗ, поради което и средствата от
дейността на дружеството постъпват по нейна сметка, в качеството й на депозитар.
От представеното извлечение от
търговския регистър и от агенция по вписвания – регистър недвижими имоти се
установява, че дружеството ответникът
притежава апортирано имущество на стойност вписания капитал . Същият притежава
и множество пътно-превозни средства, видно от удостоверението изпратено от КАТ
при СДВР.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи : Молителтелите
Х.ЕООД и И. АД се явяват кредитори с неиздължени вземания по търговски сделки
спрямо ответникът и легитимирани да предявят молба по чл.625 от ТЗ. По делото
се установи по безспорен начин, че дружеството ответник макар и да притежава
дълготрайни и краткотрайни активи и да упражнява търговска дейност, не
притежава средства да се разплаща своевременно и в необходимите срокове със
своите кредитори, което се е задълбочава във времето и това се установи по категоричен начин за периода след
постановяване решението на VІ-10 св.. Съдът намира, че не се касае за временно
състояние, а за трайно такова. Същото не
е финансово автономно и е в изключителна зависимост от своите кредитори. Дружеството
има публични задължения в изключително големи размери. Спрямо предприятието на
ответника е пристъпено към изпълнение по реда на ЗОЗ от Българска банка за
развитие. Финансовите показатели установени със заключенията на приетата по
делото експертиза установяват по безспорен начин, че дружеството е
неплатежоспособно и свръхзадължено. Съдът
намира, че съществуване на дружеството по този начин е опасно за
търговския оборот, както и за неговите търговски контрахенти, които не
получават своите вземания своевременно, а някои, като първия молител и изобщо
до настоящия момент. Предвид на изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.608 от ТЗ /предвид искането за откриване производство
поради неплатежоспособност, макар и същото да е и свръхзадължено/ и съответно на
осн.чл.625 от ТЗ следва да се открие производство по несъстоятелност спрямо
ответното дружество, като се обяви и началната дата на неплатежоспособността на
осн.чл.630,ал.1,т.1 от ТЗ. Доколкото имаме предходно съдебно производство,
решението по което е влязло в сила на 20.06.2018г., то съдът намира, че като
начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 1.07.2018г., доколкото
за предходния период следва да се приеме наличие на влязло в сила отхвърлително
решение.
За да се гарантират и
удовлетворят вземанията на кредиторите, като се осребри имуществото на дружеството длъжник
което същото притежава, или да се оздрави
предприятието на осн.чл.630,ал.1,т.2 ТЗ, следва да се открие производство по
несъстоятелност и се насрочи първо събрание на кредиторите. В зависимост от
етапа на производството по ЗОЗ в последствие ще се прецени и начина, по който
ще се проведе производството по несъстоятелност. Към настоящия момент, съдът
намира, че следва на осн.чл.630, ал.1,т.3 от ТЗ
да се назначи временен синдик на дружеството, който следва да се
определи от съда, като кредиторите могат да изберат постоянен такъв на първото
събрание на кредиторите.
За да могат да се постигнат целите на
производството по несъстоятелност и за да не се разпилява имуществото на
дружеството следва да се допуснат общите обезпечителни мерки чрез налагане на
запор и възбрана върху имуществото на дружеството и да се определи датата на
първото събрание на кредиторите съгласно чл.630,ал.1 т.4 и т.5 ТЗ.
При този изход на процеса на
ответника разноски не се следват, но същия следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от страна на
молителя Х. ЕООД . По делото е представен списък за разноските, като
молителя не е включил сумата за държавна такса, но незавсимо от това съдът
намира, че тя му се следва и възнаграждението за вещо лице платено от него в
размер на 800 лв. илли общо 1050 лв. По отношение на адв.възаграждене е
наравено възражение за прекомерност на същото. Съдът намира, че същото е
основателно и възнаграждението следва да се намали до сумата предвидена като
минимално адв.възнаграждение в производство по несъстоятелност, което
определено въз основа размера на вземанията на молителя следва да е 5 985
лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя разноски общо в
размер на 7 0 35 лева.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на осн.чл.630 ТЗ спрямо „П.И.“ АД ЕИК ********,
гр.********.
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на „П.И.“ АД ЕИК ********, гр.София, ул. Ч****, с начална дата – 01.07.2018г.
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез обща възбрана и запор върху имуществото на „П.И.“ АД ЕИК ********,
гр.София, ул. Ч****.
НАЗНАЧАВА като ВРЕМЕНЕН СИНДИК : адв.И.В.В. ЕГН **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр.София,
ул.****, с месечно възнаграждение в размер на 2000 лв.. Синдикът следва да даде съгласие и да встъпи в
едноседмичен срок от публикуване на решението в ТР при наличие на предпоставките и
условията на чл.655 и 656 от ТЗ, установими с представяне на съответните
нот.заверени деклараци .
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на
кредиторите за 24.06.2020 г. от 14.30 часа,
зала 9 СГС, бул.Витоша № 2, за когато да се отправи покана в ТР с дневния ред
по чл.672 от ТЗ и се призоват страните и
синдика .
РЕШЕНИЕТО да
се впише в Търговския регистър по партидата на дружеството длъжник като се
изпрати препис на осн.чл.622 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО да
се съобщи на страните, като им се изпрати препис на същото .
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от всички заинтересовани лица в 7-дневен срок от вписването му в ТР пред Апелативен съд София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :