РЕШЕНИЕ
№ 260215 30.09.2021г. град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
На втори септември две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:В Б
като разгледа
докладваното от съдия Ралинова
гражданско дело №35 по описа за 2021 година
Предявени
са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и по чл.86 от ЗЗД.
В депозираната искова
молба от Е.А.Е., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** срещу Прокуратурата
на Република България, представлявана от главния прокурор И.Г., с адрес град София 1000, бул. „Витоша“ № 2, чрез С Д. прокурор при ОП
гр.Пазарджик, иск с основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ, в която са изложени обстоятелства, че ищцата била привлечена към наказателна
отговорност на 31.07.2017г., за престъпление по чл.316 във вр.с
чл.309, ал.1 от НК по досъдебно производство №3123М - 148/2017г. по описа на
ОДМВР Пазарджик, пр.пр.№1426/2017г. по описа на РП
Пазарджик.С Постановление от 31.07.2017г. на Б П - прокурор при Районна
прокуратура Пазарджик е образувано досъдебно производство по пр.вх № 1426/2017г. по описа на РП - Пазарджик, ЗМ №148/2017г.
на ОД на МВР Пазарджик, за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.Сочи че с Постановление от 12.02.2018г., районен
прокурор на районна прокуратура - Пазарджик Г.К.постановил удължаване на срока
на разследването по ДП № 312 ЗМ - 148/2017г. на ОД на МВР - гр. Пазарджик с два
месеца считано от 30.01.2018г., а с постановление от 27.02.2018г. била привлечена в качеството на обвиняем по ДП №
3123М, - 148/2017г. по описа на ОДМВР Пазарджик, пр.пр.
№1426/2017г. по описа на РП гр.Пазарджик за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК. В постановлението били дадени
указания да бъде взета мярка за неотклонение „подписка“.Ищцата твърди, че
последвали следните актове: с Постановление за предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а, ал.1
от НК, от 29.06.2018г. по Д.П. №148/2017г. по описа на ОД на МВР - гр.Пазарджик
пр.№1426/2017г. по описа на Районна прокуратура - гр. Пазарджик, прокурор Б.П.
на основание чл.242, ал.1, във връзка с чл.375 от НПК, във вр.
с чл.78а от НК, внесъл постановлението заедно с материалите по досъдебното
производство за разглеждане от Районен съд гр.Пазарджик.С Разпореждане от
02.07.2018г. в PC- Пазарджик на 02.07.2018г.
било образувано АНД № 1035/2018г.
С
Разпореждане на съдия - докладчик С.М.от 31.07.2018г. РС гр.Пазарджик АНД №
1035/2018г. е било насрочено за
разглеждане на 3.10.2018г. от 09:30ч. по реда на Глава двадесет и осма от НПК.В
съдебно заседание проведено на 17.10.2018г. съдът отлага и насрочва делото за
14.11.2018г.
В
съдебно заседание на 14.11.2018г., за събиране на доказателства съдът отложил и
насрочил делото за 12.12.2018г. от 09:30ч.В съдебно
заседание на 20.03.2019г. съдът отменил наложената мярка за неотклонение
„подписка“, а с решение №166/20.03.2019г. Пазарджишкият Районен съд признал
ищцата за невиновна и я оправдал по обвинението в престъпление по чл.316, във вр. с чл.309,ал.1 от НК.
Прокурорът
подал протест срещу постановената присъда чрез Пазарджишкия районен съд до
Пазарджишкия окръжен съд.В съдебно заседание проведено на 25.06.2019г. бил
даден ход на делото пред ОС- Пазарджик, прокурорът от ОП не поддържал протеста,
съдът обявил на страните, че ще се произнесе с решение.
С
решение №92/26.06.2019г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решение №166/20.03.2019г.,
постановено по НАХД №1035/2018г. на PC- Пазарджик.
Присъдата е влязла в сила.
Твърди
се, че общата продължителност на делото в неговите две фази - досъдебна и
съдебна отнело 1 година, 10 месеца и 26 дни, считано от датата на привличането
й, като обвиняема- 31.07.2017г. до датата на влизане в сила на оправдателната
присъда- 10.07.2019г., което било в нарушение на разпоредбите на НПК за бърз и
справедлив процес, както и в нарушение на разпоредбите на чл.5 и чл. 6 ЕКЗПЧ.
Ищцата
твърди, че в случая специалната отговорност на държавата се ангажирала от
актовете и действията на прокуратурата по повод образуваното и воденото срещу
нея наказателно производство, което вследствие на оправдателната присъда по
същото, производството се явявало незаконно. Прокуратурата на РБ била пасивно материалноправно легитимирана, т.к. осъществявала
ръководство и надзор за законност върху дейността на органите на досъдебното
производство, а и според нормите на НПК - прокурорът повдигал и поддържал
обвиненията за престъпления от общ характер. Влязлата в законна сила
оправдателна присъда характеризира като незаконно повдигнатото й обвинение, в
резултат на което ищцата твърди, че била обвиняема и подсъдима за период от 1
година, 10 месеца и 26 дни. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
предвиждала обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по
повдигане и поддържане на обвинение се считали за незаконни, ако лицето бъде
оправдано. В този случай фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ бил
осъществен чрез действия от страна на прокуратурата - повдигане и поддържане на
обвинение в престъпление, след което подсъдимият е бил оправдан по това
обвинение от съда с влязла в сила присъда.
Сочи
се,че налице били основания за ангажиране на отговорността на ответника за
обезщетяване на неимуществените вреди от незаконно взетата спрямо нея мярка за
неотклонение „подписка“.
С
привличането й, като обвиняема на
31.07.2017г. била разпитана и също й била наложена мярка за неотклонение
„подписка“. Сочи, че и били нарушени редица права, гарантирани й, както от
Конституцията на Република България, така и от Конвенцията за защита правата на
човека. Твърди, че
претърпяла сериозни неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването
на престъпление и от наложената мярка за неотклонение „подписка“, които станали
причина да преживее интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност,
обида, смут, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото здраве и
психическата стабилност, претърпян психически срив, довел до промяна в
поведението й, включително и към най-близките хора. Опозорено било доброто й
име в обществото чрез множество публикации в средствата за масова информация.
В резултат на
изложеното, значително пострадало и доброто й име, уронен бил граденият от нея
дълги години авторитет, близките й били
подложени на обиди и унижения от страна на съгражданите им. Воденото
наказателно преследване я поставило в унизително и тежко положение спрямо
обществото, близките и колегите, от което се чувствала дълбоко наранена и
оскърбена. Това й донесло много терзания, безпокойство, влошаване на
физическото й здраве и психическа стабилност- притеснение и страх от
посегателство върху личната й сфера, затвореност, отчужденост от
приятелския кръг за години наред, защото
мислела, че всички я възприемат като престъпник. Ищцата твърди, че тези
обстоятелства довели до настъпването на тежки последици за нея, както в личен
план, така и в професионално отношение, и не на последно място- отразили се
отрицателно върху общественото мнение.
Сочи се, че с
оглед настъпилите вреди, от деня на настъпването им се пораждало и право на мораторна
лихва върху стойността на претендираните суми за периода от влизане в сила на
оправдателната присъда - от 26.06.2019г. до деня на завеждане на иска, както и
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.
Във връзка с изложеното се моли,
съда да постанови решение с което да осъди Прокуратурата на РБългария
да и заплати обезщетение в размер на
30 000 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 11.01.2021 година, както и мораторна
лихва в размер на 4600 лева, за периода от 10.07.2019г. до 11.01.2021 година.
В срока по чл.131 от ГПК отговор на
исковата молба е депозиран от Прокуратурата на Република България, чрез
прокурор С.Я.от ОП.
Оспорен е
главният иск за обезщетение, като неоснователен по съображения, че не са
настъпили твърдените неимуществени вреди на ищцата от действия на Прокуратурата
на РБългария, които се сочат в исковата молба. Вредите
били недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на
Прокуратурата на РБългария. Оспорват се всички
твърдения за причинени вреди, алтернативно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева било изключително
завишено и не съответствало, нито на съдебната практика в подобни случаи, нито
на икономическия стандарт на живот в страната.Сочи се, че обвинението е било за
леко наказуемо престъпление. Мярката за неотклонение е била най-леката „подписка“, а
с оглед на фактическата и правна сложност делото било протекло в един
разумен срок. В съдебната фаза продължителността за разглеждане на делото е
зависела от ръководно- решаващия орган, в случаят съдът и от процесуалното поведение на
участниците в процеса, като Прокуратурата не е бавела разглеждането на
делото.Твърди се, че прокурорът е предложил на съда, Е. да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78А ал.1 от НК. Този ред бил по-благоприятен за обвиненото лице, както и
санкцията, предвидена по него.Размерът на обезщетението не следвало да бъде и
източник за обогатяване на ищцата. Поради неоснователността на иска то не
следвало и да се дължи мораторна лихва.
Недоказани
били твърденията на ищцата, че в резултат на воденото
наказателно-административно производство тя е изпаднала в различни негативни
изживявания като стрес, тревожност, обида, смут, възмущение, гняв, придружени с
отрицателно въздействие върху здравословното състояние й, психика и поведение.Липсвали
доказателства за поведението на ищцата на работно място и в близкото й
обкръжение.
Ищцата не
била ангажирала доказателства за твърдените негативни преживявания и
емоционални проблеми в личния и обществения живот, както и те да са в пряка причинно-следствена
връзка с воденото срещу нея наказателно-административно производство.
От
представените към исковата молба доказателства било видно, че наказателният съд
е приел в решението си, че деянието по чл.316 във вр.
с чл. 309 от НК, за което Е. е обвинена, е малозначително
по смисъла на чл.9 ал. 2 от НК, което говорело, че макар и такова, то е
извършено от нея.
В отговора се
прави възражение по чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, и се моли съда да приеме, че с
поведението си по извършване на деянието ищцата е допринесла за наличието на
твърдения от нея вредоносен резултат, като се сочи, че срещу ищцата били водени
и други наказателни производства.Възразява се по исканията да бъде ангажирана
отговорността на държавата за преживяванията на трети лица, близки на ищцата,
описани в исковата молба. Прокуратурата не била давала информация на медиите за
това дело и то не е било достъпно за тях.
Липсвали
доказателства за направени разноски от ищцата освен платените 10 лева за
държавна такса по делото. Делото не се отличавало с фактическа или правна
сложност, поради което евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не
следвало да превишава минималните размери, определени в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради недоказаността и неоснователността
на иска претендираните разноски не следвало и да се дължат.
Като ответник и контролираща страна в
производството се явява Окръжна Прокуратура Пазарджик представлявана от
прокурор С. Д. при проведеното о.с.з. на 2.09.2021 година, която поддържа
неоснователност на претенцията.
Окръжният
съд,
като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият
отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Установената фактическа обстановка която
ищцата е пресъздала в исковата молба досежно воденото
наказателно производство срещу нея не се оспорва от ответника - прокуратурата.
Същата съдът приема за установена от
събраните по делото доказателства и приложеното в цялост а.н.д.№1035/2018г. по
описа на ПРС и в.н.а.х.д. №374/19г. на ПОС.
Установява се, че срещу ищцата е
започнало наказателно производство по преписка №1426/17 година по описа на
ОДМВР Пазарджик за престъпление по чл.316 във вр. с
чл.309 от НК, с постановление за образуване на досъдебно производство от
31.07.2017 година на РП гр.Пазарджик.
С предложение от 2.07.2018г., обективирано в постановление на основание чл.375 от НПК на
РП гр.Пазарджик за предложение за освобождаване от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК, за престъпление по
чл.316 във вр. с чл.309 ал.1 от НК е било образувано
а.н.д.№1035/18 г. по описа ан Районен съд
гр.Пазарджик,като с разпореждане на съдията-докладчик от 31.07.2018 година
делото е насрочено за 3.10.2018 година.Поради пречки и ангажираност на
пълномощника на ищцата адв.Д., делото е отложено за
17.10.2018 година.Проведени са о.с.з. на 14.11.2018г. на 12.12.2018г.
и на 20.03.2019 година, когато с решение №166/20.03.2019 година, ищцата Е.А.Е.
е призната за невиновна, в това, че на 29.03.2017г. в гр.Пазарджик пред Ж.С.-
съдебен деловодител в окръжен съд Пазарджик, съзнателно се е ползвала от
неистински частен документ- служебна бележка, издадено от името на д-р В.П.,
като ЕТ „АПМП-ИП-Валерия Цигова“, и е оправдана по
така повдигнатото обвинение.Отменена и е мярката за неотклонение „подписка“.
Постъпил е протест от прокурор при РП
гр.Пазарджик, във връзка с което е образувано в.н.а.х.д. №374/19г. по описа на
окръжен съд Пазарджик.
Постановено е решение
№92/26.06.2019г., /при неподдържан протест на прокурора/ е потвърдено решение
№166/20.03.2019 година.
От справката в Унифицираната
информационна система на Прокуратурата се установява,че ищцата Е.Е. има две следствени дела в следствен отдел на
Специализираната прокуратура, а именно сл.дело 74/2020 образувано на 4.06.2015
година, за престъпление по чл.282 ал.2 предл.1 и предл.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК и сл.дело №2/2018 за престъпление по чл.282 ал.2 предл.1
и предл.2, във вр. с чл.26
ал.1 от НК.
Искът
е с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира
доказателства 1/ че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ че лицето е оправдано по повдигнатото
обвинение, 3/ че е претърпял неимуществени вреди, както и какъв е размера на
тези вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните последици /вредите/ е
налице причинно следствена връзка.
Съгласно
ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това
дали са причинени от виновно от длъжностното лице, като съгласно чл.7 искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1,
ал.1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите.
Със
ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е
обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице- пряк причинител на
вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за
отговорност на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна.
На
репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11
от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС). За разлика от
имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя
от съдилищата на база на релативния критерий
за справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно
съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението
следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява
изискването за справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на
наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението,
броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение,
ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния
срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по
който се е отразило обвинението на ищеца- върху личния, професионалния,
обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.
Във връзка с твърдените претърпени
имуществени вреди, по делото е разпитан св.Н.К. племенница на ищцата, която
установява, че живеели през една къща и се виждали всеки ден.Свидетелката сочи,
че знаела за воденото производство срещу ищцата и че била оправдана.Твърди,че
касаело документно престъпление/поправка на медицински документ/.Установява, че
ищцата й била споделяла, че се чувства зле и се срамува от хората и взимала
успокоителни лекарства.Наблюденията на свидетелката са, че се затворила в себе
си, изпаднала в депресия, срамувала се да ходи навън, спряла да излиза с
приятели, плачела често.Установява, че хората знаели, защото самата лекарка го
коментирала.Свидетелката установява, че знае и за друго обвинение срещу нея, но
ищцата нямала притеснения, тъй като знаела, че е невинна.Споделяла била, че
това обвинение за поправка на мед.документи я разстройвало най-много.
По делото е разпитан е разпитан съпругът на ищцата св.С.Е..Установява,
че през 2017 година и било повдигнато обвинение за фалшификация на
бележка.Установява, че Е. станала раздразнителна, изпаднала в депресия и не
искала да излиза навън, да ходи на работа.Установява, че защото живеят в малък
град бързо се разчуло.Установява, че станала сприхава вдигала скандали на него
и детето, а оттам започнала да вдига кръвно и и да пие лекарства за кръвно и
депресия.Установява, че имала едно дело, а после второ и това второто за
месец-два през юли, август 2017 година и се отразило доста тежко.изпаднала в „страхова невроза“, вземала „мента, глог и валериан“, а
личната лекарка и била изписала лекарства за високо кръвно налягане.Установява,
че преди това дело, тя била много спокоен човек, обществено ангажирана,
работела като управител на вилно селище „Вивиана“, но
отношението и към работата станало различно, затворила се.Свидетелят
установява, че при едно от делата била разпитвана личната й лекарка и от там
насетне се разчуло в града им, за воденото наказателно дело.
В
обвързващата съдилищата съдебна практика (Р-388-2012, ІV г. о.; Р-3-2014г, ІV
г. о.) ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди
по чл.2 от ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните
за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания/от исковата молба – претърпян психически срив, довел до промяна в
поведението/, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно и главно
доказване от ищеца.
В настоящият случай, с оглед
обстоятелството, че преди повдигане на обвинение и образуване на а.н.д.1035/2018г.,
ищцата е имала следствено дело в специализираната прокуратура, съдът счита, че
не се установи при условията на пълно и главно доказване да е търпяла вреди от
това конкретно обвинение.
От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира,
че не се установява факта на причинени на ищцата Е. неимуществени вреди. Неимуществената вреда
представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице,
изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. Обезщетение
се дължи за всички преки и непосредствени вреди от увреждането.Такива от това
конкретно обвинение не се установиха, липсва мед.документация по делото за
влошаване, както на физическото, така и на психическото здраве.Св.показания са
в посока на вземане на растителен препарат- „мента, глог и валериен“,
но не и за конкретни други лекарства, от които да се обоснове по-различно
състояние за ищцата.Следва да се отбележи, че и двамата свидетели – съпруг и
племенница са в близки и родствени отношения с ищцата,
поради което е налице основание показанията им, да се третират като
заинтересовани.
Не е без значение и факта, че и била взета най-леката мярка за
неотклонение “подписка“, а и не може да
се определи с категоричност, че описаните от свидетелите изживявания са
свързани с конкретното обвинение и дело, поради факта, че в Специализираният
следствен отдел, по същото време се е водила разследване по сл.д.2/18г. и сл.дело
74/2020 образувано на 4.06.2015 година, за тежко умишлено престъпление.
Съдът
формира извод за неоснователност на претенцията на ищцата Е. отчитайки, че
разследването в двете му фази е продължило в рамките на разумния срок /1 година
и 10 месеца/т.е. негативното въздействие на неоснователно повдигнатото й
обвинение не е заемало значителен период от живота на ищцата; същото не е било
с висока интензивност на наказателната репресия – спрямо нея е взета най-леката
мярка за неотклонение – „подписка“, която й е позволявала да не променя
съществено обичайните си житейски и други навици и да задоволява
основните си жизнени потребности без ограничения, както и и следва да се
отчетат малкото на брой процесуално-следствени действия, извършени с участието
на ищцата в досъдебното производство. Макар наказателното производство да
е преминало на 2 съдебни инстанции, още на първата – една година след повдигане
на обвинението, ищцата е била оправдана.
Тук следва да се отбележи също, че
ищцата освен, че не доказа при условията на пълно и главно доказване настъпване
на неимуществените вреди и размера им от конкретното обвинение, но не се
установи и причинно-следствената връзка от незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици /вредите/, които се твърдят в исковата молба.
Поради
така изложеното предявеният иск, следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.А.Е., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** срещу Прокуратурата на Република България,
представлявана от главния прокурор И.Г.,
с адрес град София 1000, бул. „Витоша“ № 2, чрез С. Д. прокурор при ОП гр.Пазарджик,с правно основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ, с които се иска да бъде осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на Е.А.Е.,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и
чл.86 от ЗЗД, обезщетение в размер на
30 000 лева за причинени неимуществени вреди
от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва, считано от
11.01.2021 година, както и за мораторна лихва в
размер на 4600 лева, за периода от
10.07.2019г. до 11.01.2021 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд гр.Пловдив, с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: