№ 11
гр. Тетевен , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100008 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обекгтивно съединяване осъдителни искове за
запнлащане на предоставена в заем парична сума,в размер на 23 870 лева,както и иск за
заплащане на договорена неустойка в размер на 15 624 лева.
Ищецът излага,че на 15.03.2019г страните сключили договор за заем,по силата на
който ищецът се задължил да даде на ответника ,на заем,сумата от 16 000 британски
паунда.Сумата била предадена ,чрез банков превод,към момента на сключване на
договора.Уговорили срок за връщане до 15.03.2020 година.Предвидили и неустойка в
размер на 5% за всеки месец просрочие на задължението за връщане.
Към момента ответникът е върнал на ищеца само 5 000 британски лири,не е
изпълнил задължението си да върне останалата сума от 11 000 паунда или 23 870 лева в
левова равностойност.Забавата е повече от 9 месеца.Съгбасно параграф последен от
договора към момента на завеждане на иска ответнтикът дължи на ищеца лихва за 9 месеца
в общ размер на 45% от цялата сума или 7 200 паунда в левова равностойност от 15 624 лева.
Моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 11 000 паунда или
левовата им равностойност от 23 870 лева,както и да му заплати лихва за забава за
просрочието от 9 месеца от 7 200 паунда или левовата им равностойност от 15 624 лева.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
назначеният особен представител на ответника-адвокат хх,в ксойто се излага,че е
1
безспорно,че страните са сключили договор за заем на парични средства,по силата на който
ищецът е предоставил на ответника сумата от 16 000 британски паунда,сумата е била
предоставена изцяло при подписване на договора.Ищецът признава,че част от тази сума от 5
000 паунда са му върнати от ответника,като претенцията е за останалата дължима сума по
договора.Претендиранат неустойка противоречи на добрите нрави и е уговорена без краен
предел.Размерът на неустойката надвишава размера на законната лихва,поради което е
налице прекомерност на размера и същата губи своята обезщетителна функция и се
превръща в средство за неоснователно обогатяване.Моли да бъде намалена неустойката и
определяне на справеслив размер.Освен това се претендира неустойка върху главницата в
първоначалния и размер,а не върху главница в размер на 11 000 британски паунда.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено
следното:
Приложен е договор за заем на парични средства,сключен между страните на
15.03.2019г,съгласно който ищецът предоставил на ответника,в заем,сумата от 16 000
британски паунда,като в договора е отразено,че заеманата сума е предадена изцяло на
заемателя/ответника/ от заемодателяищецът/при подписване на договора.
Уговорен е падеж на задължението за връшщане на заетата сума-в срок до 1 година
от датата на сключване на договора-до 15.03.2020 година.
В раздел „Други условия“ е отразено,че при неизпълнение на задължението на
заемателя за връщане на дадената му в заем сума,същият дължи за всеки месец на просрочие
лихва в размер на 5 на сто върху главницата до изплащане на цялата сума.
В исковата молба ищецът твърди,че ответникът му е върнал от заетата сума 5 000
британски паунда/лири/.
Страните в производството не спорят,че между страните са възниткнали облигационни
правоотношения,с източник договор за заем на парични средства,както и че съобразно
съдържанието на договора,посочената като заета сума е била предадена от ищеца на
ответника,към момента на сключване на договора,като в този случай договорът
представлява разписка,удостоверяваща порлучаване на сумата от ответника.
Автентичността на документа/договора, не е оспорена в хода на делото, не са представени и
доказателства, които опровергават авторството на документа.Сумата е получена и реалният
договор за заем е произвел действие.Към момента на предявяване на исковата молба
падежната дата за изпълнение на задължението на ответника е настъпила,като последният
не доказва изпълнение на основното си задължение по договора-за връщане/изцяло/ на
предоставената му в заем сума.
В предвид изложеното съдът намира за основателен и доказан предявеният иск за
заплащане от ответника на сумата в размер на 11 000 британски паунда,представдляващи
2
неиздължена част от предоставената му в заем,по силата на договора от 15.03.2019г,парична
сума.Ищецът не претендира връщане на предоставената във валута сума в левовата и
равностойност,последното е заявено алтернативно в петитума на иска,поради и което следва
да бъде присъдена сумата във валутата,в която е и предоставена,а именно в британски
паунда.
По отношение на съединенияу иск за заплащане на сумата от 7 200 британски паунда:
Съобразно съдържанието на договора и начинта на уговаряне на задължението на
ответника,като заемател,за заплащане на лихва и тълкувайки волята на договарящите
страни,съгласно чл.20 от ЗЗД,съдът приема,че в раздела „Други условия“ от договора за
заем страните са уговорили т.нар. „морагторна неустойка“,каквото всъщност е и
твърдението на ищеца в исковата молба,срещу което не се възразява и от ответника,чрез
назначеният му особен представител.„
Ищецът претендира неустойка за забава в размер на 5% от размера на задължението
по договора за всеки просрочен месец. Следва да се има предвид, че неустойката изпълнява
няколко основни функции-обезпечителна, обезщетителна,а по волята на страните може да
изпълнява и наказателна или санкционна функция. Съгласно ТР 1/2010 по т. дело 1/2009г на
ВКС, неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която
е уговорена излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. В съдебната практика се приема, че липсата на краен предел,
до който неустойката може да се начислява, не води до нейната нищожност. Преценката за
нищожност на клаузата за неустойка следва да се извършва към момента на сключване на
договора за всеки конкретен случай. Фактът на двустранното уговаряне на неустойката сам
по себе си е ирелевантен за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на
императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски правоотношения. / в този
смисъл Решение № 211 от 16.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 244/2009 г., II т. о., ТК и Решение
№ 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о., ТК , Решение № 247 от 11.01.2011
г. на ВКС по т. д. № 115/2010 г., II т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
В настоящия случай уговореният между страните размер на неустойката за забава,
като процент от дължимата сума за всеки ден от забавата не противоречи на добрите нрави,
поради и което не може да се направи извод за нищожност. Ирелевантна за тази преценка е
прекомерността на мораторната неустойка спрямо неизпълненото основно задължение на
заемополучателя по облигационния договор, към момента на неизпълнението. В случая,
клаузата обективирана в раздел „Други условия“ от договора за заем, според която при
забава на заемополучателя при връщане на заема, той дължи неустойка в размер на 5% за
всеки просрочен месец, не може да се приеме за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
като противоречаща на добрите нрави, независимо от липсата на краен момент за
3
начисляване, доколкото целта на същата не накърнява моралните норми. Т
Така уговорената обаче неустойка за забава съдът счита за прекомерна такава.
Съгласно Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК „ Когато следва да се приложи правилото на чл. 92, ал.
2 ЗЗД преценката следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва
да става с оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с
претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до размера на
вредите. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място неустойката
изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира
неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения
размер. Размерът на неустойката, намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до
размера на вредите, и поради това, че при приравняване на неустойката до размера на
доказаните вреди би се игнорирала наказателната функция на неустойката, а това би
обезсмислило съществуването на самата неустойка - защото вредите могат да бъдат
реализирани и по общия исков ред и без клауза за неустойка, макар и това да е свързано с
по-големи трудности при доказването. Ето защо при намаляване на неустойката поради
прекомерност не трябва да се изпуска санкционния елемент, както и това, че трябва да се
търси границата, от която започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен
резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените вреди.
При прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът трябва да прецени какво е превишението на
неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й размер,
дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин, както
и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.“
С оглед приетото по-горе, съдът счита, че от събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, във връзка едно с друго и с оглед твърденията на страните,
се установява прекомерност на уговорения размер на неустойка за забава.Забавянето на
изпълнението на парично задължение винаги уврежда кредитора със законната лихва, което
не изключва възможността той да претърпи в действителност и по-големи вреди. За да
избегнат нуждата от доказване на такива вреди, страните могат на основание чл. 9 ЗЗД да
уговарят наказателна лихва над установения в закона размер, като са ограничени
единствено от добрите нрави, тъй като министерският съвет не е определил максималния
размер на договорната лихва съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Договорът за заем е сключен между
две физически лица и неговото изпълнение не е обезпечено към момента на сключването
му.В случая следва да се вземе предвид не само обезщетителна функция на неустойката за
забава за вредите, вследствие на забавата на ответника, но и наказателна функция, поради
липсата на обезпечение по договора.
При неизпълнение на парично задължение вредата на кредитора е предположена от
законодателя предвид естеството на паричното задължение - чл. 81, ал.2 ЗЗД, по отношение
на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение, за разлика от преките и
4
предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, предвиждаща, че при забава в
изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на
вредите от неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й
оползотворяване /Решение № 68 от 09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 450/2011 г., І т.о., ТК,
постановено в производство по чл. 290 ГПК/. Следователно, при липса на ангажирани
доказателства за настъпили по-големи вреди, следва да се приеме, че презумираната от
законодателя вреда от забавено изпълнение на парично задължение се съизмерява със
законната лихва.
След справка в онлайн калкулатор съдът установи, че размерът на законната лихва
върху дължимата сума/изчислена върху главница от 11 000 британски паунда,но в левовата
им равностойност от 23 870 лева,в предвид невъзможността за изчисляване онлайн на лихва
във валута/ за исковия период/от падежа 15.03.2020г до 05.01.2021г.,съобразно и петитума
на иска/ е 1969.28 лева, като уговорената неустойка превишава законната лихва повече от 7
пъти. Не се доказват по делото да са настъпили вреди в по-голям размер от установения
такъв в размер на законната лихва.
Съобразно изложеното, настоящата съдебна инстанция приема, че следва да намали
неустойка, като я приравни на тройния размер на причинените вреди, представляващи
сумата, изчислена, като дължима законна лихва за периода на забавата. Така се получава
дължима неустойка 5 907.84 лева. В този размер съдът счита, че неустойката ще обезщети
кредитора в пълен размер за претърпените от него вреди и ще изпълни и наказателната си
функция спрямо длъжника. По-висок размер на неустойката над приетата от съда сума би
довела до неоснователно обогатяване на кредитора, което противоречи на основен принцип
в правото и поради което е въведено правилото на чл. 92, ал. II ЗЗД. В същия смисъл
относно извършеното намаление са: Решение № 659 от 28.10.2008 г. на ВКС по т. д. №
264/2008 г., ТК и Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК.
Предвид гореизложеното съдът счита за основателен исковата претенция за
неустойка за забава за основателна до размера на 5 907.84 лева, като в тази част искът следва
да бъде уважен. За разликата над сумата от 5 907.84 до пълния претендиран размер от 15 624
лева искът ще следва да се отхвърли, поради намаляване, като прекомерен.
При този изход на делото и съгласно чл.78,ал.1 от ГПК,на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 4 944.08 лева,от които 2 245.00 лева за назначен особен
предстгавител на ответника,сумата от 1 507.97 лева заплатено възнаграждение за
адвокат,сърлазмерно уважената част на исковете и сумата от 1 191.11 лева дължима
държавна такса върху уважената част на исковете.
Мотивиран от изложеното,съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. К.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл. да заплати,на основание
чл.240,ал.1,във в-ка с чл.79,ал.1 от ЗЗД,на Т. М. В.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл.,сумата от 11 000.00/единадесет хиляди/британски паунда,представляващи
невърната част от предоставена му в заем парична сума в общ размер на 16 000.00
британски паунда,на основание сключен на 15.03.2019г договор за заем на парични
средства.
ОСЪЖДА Н. К. К.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл. да заплати,на основание
чл.92,ал.1 от ЗЗД,на Т. М. В.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл., сумата 5 907.84/пет
хиляди деветстотин и седем лева и осемдесет и четири ст./ лева,представляваща уговорена в
договора за заем на парични средства мораторна неустойка,а за разликата до сумата от
15 624.00 лева,представляваща левова равностойност на уговорената неустойка,отхвърля
иска,поради намаляване,като прекомерен.
ОСЪЖДА Н. К. К.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл. да заплати,на основание
чл.78,ал.1 от ГПК,на Т. М. В.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл.,сумата от
4 944.08/четири хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и осем
ст./лева,представляващи сторени разноски в производството,определени съразмерно
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6