МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.Х.С., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано в Глава X-та от Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че на 14.05.2017 година, около 02,00 часа, в град Габрово, пред дискотека „Алегро”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост – блъснал по стълбите пред дискотеката М.Й.Б. ***, която в резултат на това паднала по стълбите и се претърколила през стъпалата, получавайки следните увреждания на здравето: контузия на главата с болезненост в дясната теменна област, охлузване по задната повърхност на дясното рамо, голямо петнисто кръвонасядане по вътрешната и външна повърхност на лявата мишница, охлузване на ляв лакът, контузия на десния хълбок с кръвонасядане и болезненост, болезненост в дясната седалищна област и кръвонасядане на дясното коляно - престъпление по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В рамките на разпоредителното заседание по делото, проведено на 13.02.2018 година в съответствие с правилата на Глава XIX-та от НПК, е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, предявен от страна на свид. М.Б. против подс. А.С., с цена в размер на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на престъплението, за което той е предаден на съд, заедно с искане за неговото осъждане да заплати тази сума в едно със законната лихва, считано от 14.05.2017 година - датата на увреждането, до нейното окончателно изплащане.

В следствие на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и въз основа на изразеното от нейна страна желание за това, посочената по-горе свидетелка е била конституирана не само като граждански ищец, но като частен обвинител в наказателния процес, съгласно разпоредбите на чл.76 и чл.84 от НПК.

Подсъдимия А.С. заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното срещу него обвинение. Същият не се признава за виновен по отношение на това обвинение, но дава обяснения по отношение на фактическата обстановка, отнасяща се до извършването на свързаното с последното престъпление, за което се явява предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на подс. А.С., съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С Определение, чрез което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 561/2006 г. на Районен съд Габрово, постановено на 20.10.2006 г. и влязло в законна сила на тази дата, подсъдимия А.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.2, 4 и 5 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, осъществено на 17.04.2016 година в град Габрово, за което – с приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”Б” от НК, е бил осъден на „Пробация”, включваща определените пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК под формата на „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по „Шест  месеца” по отношение на всяка една от тях.

Събраните по делото доказателства не съдържат данни, които биха могли да доведат до отговори на въпросите дали наложеното наказание „Пробация” е било изпълнено и на коя дата се е случило това. Невъзможността за безспорни заключения по отношение на тези въпроси не позволява да се формират категорични изводи както за конкретния вид на реабилитацията, която е възникнала във връзка с въпросното осъждане, така и за обстоятелството дали тя действително (според отразеното в издадената справка за съдимост) е настъпила на 04.02.2010 г. въз основа на предвиденото с чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1 т.5 от НК. Независимо от това и след като отчете абсолютния тригодишен давностен срок по смисъла на чл.82 ал.4 във вр. с ал.1 т.5 от НК, установен за изпълнението на посочения вид наказание, който е започнал да тече от датата за влизане на присъдата в сила, както и съответния период от време, изминал между последния (20.10.2009 г.) ден от същия давностен срок и инкриминираната с обвинителния акт дата, през който (приключил на 20.10.2011 година) двугодишен период подсъдимият А.С. не е извършвал ново умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с „Лишаване от свобода”, съдът прие, че последиците от тази единствена издадена срещу него присъда се явяват заличени от настъпила реабилитация при условията на чл.88а ал.1 от НК. С оглед на изложеното до момента  може да се твърди, че към месец май 2017 г. той очевидно е притежавал чисто съдебно минало, тъй като не е бил осъждан за други престъпления от общ или от частен характер, както и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления по реда, предвиден в Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от Общата част на НК.

Подсъдимия А.С. ***. Същият и свид. М.Б. са познати. Към началото на 2017 година двамата са имали връзка и са поддържали близки отношения помежду си, които впоследствие се влошили след прекратяване на връзката между тях.

Вечерта на 13 срещу 14.05.2017 г. св. М.Б. заедно със свои приятелки – св. Д.Л. и Б.-М. Ш. и други лица от нейния клас посетили дискотека „Алегро” в гр.Габрово. По време на престоя си в нея и трите употребили алкохол. Такъв бил употребен от тях и при престоя им в друго заведение, стопанисвано от свидетеля Д.П., от което те се преместили в дискотеката. По същото време в последната бил и бившия приятел на Б. – подс. А.С..

Около 02,00 часа сутринта на 14.05.2017 г. подс. С. изпратил съобщение от своя мобилен телефон до мобилния телефон на свид. М.Б., с което поискал да излязат пред заведението, за да разговарят. Тя се съгласила, след което двамата излезли пред дискотеката. Няколко минути по-късно навън излезли и свидетелките Ш. и Л.. Тъй като знаели, че връзката между двамата вече била прекратена, както и че С. и Б. са се карали въз основа на това обстоятелство, те излезли след нея, за да не оставят същата сама.

След като излезли от заведението, С. и Б. спрели в горната част на стълбището пред дискотеката. Започнали да говорят, а след това – и да се карат, когато в един момент подс. С. хванал и стиснал силно с една от ръцете си лявата ръка на свид. Б., и я блъснал по стълбите в присъствието на св. Ш. и Л., както и на други, намиращи се пред заведението хора. Б. залитнала и паднала, след което се претърколила през всички стъпала и се озовала на земята пред стълбите, в резултат на което получила контузия на главата и телесни увреждания в различни части от тялото и крайниците. След като свидетелката паднала и се изправила сама, С. отишъл до нея и взел от Б. мобилния й телефон. Насочил се по посока на река Янтра с намерение да го хвърли в нея, но впоследствие – когато тя паднала на колене и започнала да плаче с молба да не го прави, той й върнал телефона обратно. Впоследствие С. си заминал.

След като С. си заминал св. Б.-М. Ш. се обадила на ЕЕН 112. В резултат на неколкократните обаждания, които били осъществени за периода от 02,59 до 03,40 часа на 14.05.2017 година с този номер от мобилните телефони на тази свидетелка, както и на свидетелките М.Б. и Д.Л., на мястото от дежурния в ОД на МВР Габрово бил изпратен полицейски екип, в състава на който влизали св. И.Д., Й.Р. и Д. А.. Свидетелката Б. им съобщила за извършеното от С., включително за това, че е била блъсната от него и е паднала по стълбите пред дискотеката. Членовете на екипа осъществили обход в района, но тъй като не открили С. при него, уведомили дежурния и разяснили на пострадалата възможността да подаде жалба за случилото се в РУ Габрово. След това тримата полицейски служители си тръгнали. След тяхното заминаване свидетелките Д.Л. и Б.-М. Ш. придружили св. М.Б. до Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово, където тя била прегледана заради уврежданията, получени при падането по стълбите пред дискотеката.

Няколко дни по-късно – на 18.05.2017 година, по нейно желание свидетелката Б. била прегледана от съдебен лекар в кабинет по съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” Габрово. Във връзка с това е било издадено съдебно медицинско удостоверение под № 72/2017 г., от което е видно, че при прегледа са били установени следните увреждания - контузия на главата с болезненост в дясната теменна област, охлузване по задната повърхност на дясното рамо, голямо кръвонасядане по вътрешната и външна повърхност на лявата мишница, малко охлузване на левия лакът, контузия на десния хълбок с кръвонасядане и болезненост, болезненост в дясната седалищна област, както и кръвонасядане с оток и болезненост на дясното коляно. В удостоверението е отразено, че описаните увреждания е възможно да бъдат причинени по време на инцидента по описания по-горе начин, както и че са довели до болка и страдание.

На 18.05.2017 година св. М.Б. депозирала жалба във връзка със случилото се до РУ на МВР в град Габрово. С оглед на данните, които са били установени при осъществената въз основа на нея проверка, с постановление от 01.06.2017 година на прокурор при РП Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство. В рамките на проведеното по последното (ДП № 1752 ЗМ 307/2017 г.) разследване подс. А.С. е бил привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

При проведеното разследване по досъдебното производство е била назначена съдебно - медицинска експертиза по писмени данни, от чието заключение се установява, че при инцидента на 14.05.2017 година свид. М.Й.Б. е получила: контузия на главата с болезненост в дясната теменна област, охлузване по задната повърхност на дясното рамо, голямо петнисто кръвонасядане по вътрешната и външна повърхност на лявата мишница, малко охлузване на левия лакът, контузия на десния хълбок с кръвонасядане и болезненост, болезненост в дясната седалищна област, както и кръвонасядане с оток и болезненост на дясното коляно. Според заключението на експертизата описаните увреждания отговарят да са причинени по време и начин (около 02,00 часа на тази дата, в резултат на падане по стълби, като има и следи от силно стискане с ръка за лявата мишница), съобщени от пострадалата. Тъй като са довели до болка и страдание с период на възстановяване около 7 – 14 дни, те представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, т.е. престъпление, наказателното преследване за което (съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК) се преследва по реда на частното обвинение, чрез тъжба, предявена от пострадалия пред съответния районен съд.

След приключване на разследването по посоченото по-горе досъдебно производство събраните по него материали са внесени за разглеждане от прокуратурата в Районен съд Габрово. Въз основа на същите и изготвения с оглед на тях обвинителен акт е образувано НОХД № 1557/2017 г. по описа на този съд, което  (с разпореждане на определения съдия докладчик по него) е насрочено за разглеждане по реда на Глава XIX-та от НПК на 29.11.2017 година. С определение, постановено в проведеното на тази дата разпоредително заседание по делото, съдебния състав е прекратил производството по него въз основа на чл.248 ал.6 във вр. с ал.5 т.1 във вр. с чл.249 ал.1 и чл.248 ал.1 т.3 от НПК, като е върнал делото на Районна прокуратура Габрово от фазата на разследването по досъдебното производство, с цел отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в мотивите на съдебния акт, ограничаващи правото на защита за подсъдимия С. и възможността на пострадалата от престъплението да участва в производството, образувано и водено във връзка с него. Определението не е било обжалвано или протестирано в указания от закона срок, поради което е влязло в законна сила на датата 06.12.2017 година.

След отстраняване на допуснатите нарушения по реда на чл.242 от НПК, във връзка с което е било извършено и ново привличане на С. в качеството на обвиняем за престъпление с квалификация по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, чрез обвинителен акт (Вх. № 222 от 09.01.2018 г.) събраните по досъдебното производство материали са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово. Въз основа на тях е образувано и производството по настоящото НОХД № 24 по описа за 2018 година.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа на обясненията, дадени от подс. А.С. на съдебното следствие; от съпоставката на съдържащите се в тях данни с показанията на св. М.Б., Д.Л., Б.-М. Ш., А.М., Д. А., И.Д., Й.Р. и Даниел Памуков, дадени на съдебното следствие; от приложените по досъдебното производство писмени материали – постановление за неговото образуване (л.2-3); искане за удължаване на срок за разследване заедно с писмо № 742/2017 г. от 01.08.2017 г. и писмо № 742/2017 г. от 29.09.2017 г. на РП Габрово до Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово във връзка с него (7-9); справка за извършена проверка по преписка, докладна записка, жалба (л.10-13); съдебно - медицинско удостоверение, лист за преглед на пациент в спешно отделение (л.15-16); докладна записка (л.19-20); постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение (л.27-28); постановление за назначаване и медицинска експертиза (л.35-38); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.49); справка за съдимост (л.51); постановление от 18.12.2017 година на прокурор при РП Габрово и постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение (л.56-59); както и от намиращото се на л.36 от НОХД № 24/2018 г. писмо Рег. № 105860-60/04.04.2018 г. на „РЦ 112” Русе към Дирекция „Национална система 112” до РС - Габрово и приложения към него оптичен носител на информация, съдържащ записани обаждания от телефонни номера 0988/968537, 0899/928335 и 0899/165260 до ЕЕН 112 за периода от 02,59 до 03,40 часа на 14.05.2017 година; всички имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

По време на съдебното следствие са разпитани множество лица, заявените от които данни във връзка с обстоятелствата, довели до падането на пострадалата по стълбите, а от тук – и до причините за възникване на телесната повреда, могат да се разделят условно на две групи – на такива, които подкрепят описаният в обвинителния акт начин за нейното настъпване, и на такива, които го изключват. Към първата група спадат показанията, дадени от страна на свидетелките М.Б., Д.Л. и Б.-М. Ш., а към втората – тези на свид. Н.К., Г.И., В.С. и Г.А., както и обясненията на самия подсъдим. Освен по отношение на останалото, показанията на лицата от първата група са категорични и във връзка с един съобщен от всички тях факт - че С. е хванал и стиснал с ръка една от ръцете на пострадалата, след което е блъснал същата по стълбите пред заведението и в резултат на това тя е паднала по тях. Показанията, които са заявени от трите свидетелки за този факт, се подкрепят от отразеното в съдебно - медицинската експертиза по повод на едно от установените телесни увреждания при М.Б. (голямо петнисто кръвонасядане по вътрешната и външна повърхност на лявата мишница), за което вещото лице е заключило, че сочи за следи от силно стискане с ръка. С оглед на това съвпадение може да се приеме, че показанията на трите свидетелки са достоверни и че (въз основа на това) следва да бъдат кредитирани с доверие при преценката на приложените по делото доказателства. В обясненията си пред съда С. е заявил, че не е докосвал пострадалата, както и че е направил опит, но не е успял да я хване, когато тя (вече след като се е спънала) е започнала да пада по стълбите пред дискотеката. В допълнение на това поддържа (но без да обяснява по какъв точно начин), че се е опитал да изправи Б. след като е паднала по тези стълби, но че тя е отказала предложената от него помощ. При естеството на тези твърдения в дадените от него обяснения също може да се заключи, че описаното по-горе увреждане не би могло да бъде причинено по друг начин, а само при съобщените от Л., Ш. и пострадалата обстоятелства, при които се е случил инцидента с нея. Прегледа на Б. при съдебния лекар е бил извършен на 18.05.2017 година, т.е. четири дни след датата на инцидента. По-късното провеждане на този преглед обаче не изключва възможността установените при него увреждания да са причинени на 14.05.2017 г., и то не само заради това, че самото падане и получените от същото увреждания не са предмет на спор като възникнал факт, но и поради характера на данните във връзка с част от всички увреждания (повърхностната травма на раменния пояс и мишницата), които са отразени в приложения лист на л.16 от ДП, съставен след прегледа на Б. в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” на инкриминираната дата. Употребеният алкохол от последната и другите свидетелки от първата група не е предмет на спор, но при положение, че съобщените от трите данни се подкрепят от отразеното в медицинската експертиза, не може да се счита, че този алкохол им е повлиял до такава степен, която е изключила способността и на трите да възприемат правилно събитията, имащи значение за делото, а от тук - и да дават достоверни показания по отношение на тях. Показанията на останалите разпитани по делото лица също не водят до подобно предположение, тъй като свид. Даниел Памуков не е посочил нито вида, нито количеството на алкохола, който свид. Б. и нейните приятелки са употребили в стопанисваното от него заведение преди да се преместят в дискотека „Алегро”. Дадените показания от членовете на полицейския екип също не са в състояние да наложат категорични изводи за степента на алкохолното опиване, в което се е намирала Б. по време на инцидента или след него. Видимо нетрезвото състояние, в което тя е била заварена от тях, е определено като такова в показанията само на двама от тези служители – свидетелите Д.А. и Й.Р., докато третия член на екипа – свидетеля И.Д., не е потвърдил подобно обстоятелство пред съда. При естеството на показанията, заявени от посочените лица, не може да се твърди, че са установени данни за такава степен на алкохолно опиване, която би определила показанията на Б. като ненадежден източник на доказателства във връзка с инцидента, още повече че затрудненията на пострадалата да стои права (за които А. упоменава) е възможно да са се дължали с еднаква вероятност както на алкохола, така и на травмите, които тя е получила в резултат на падането си по стълбите.  Заедно с това следва да се има предвид, че според свидетеля Й.Р. тази свидетелка не е залитала и е дала смислени обяснения за обстоятелствата, свързани с инцидента. Казаното се отнася и за свид. Д.Л. и Б.-М. Ш., още повече че степента на тяхното алкохолно опиване изобщо не е коментирана в показанията на нито един от полицейските служители. В обобщение на изложеното до момента и при явната несъстоятелност на поддържаните от С. обяснения във връзка с причините, въз основа на които той твърди, че лицата от първата група са дали неверни показания за неизвършени от същият действия по отношение на пострадалата, следва да се приеме, че съобщените данни в показанията на тези лица кореспондират на обективната истина, включително и поради факта, че подобен извод косвено произтича и от съдържанието на телефонните разговори, проведени с ЕЕН 112, както и на подадените при тях сигнали. И накрая, но не последно място, следва да се има предвид, че инкриминираното действие, при което С. е блъснал пострадалата по стълбите, не е било извършено от него веднага след като той и тя са излезли пред дискотеката. Когато са се озовали пред нея двамата са разговаряли, а след това са започнали да се карат. Тъй като за това безспорно е било необходимо време, то по-късното излизане на Ш. и Л. пред заведението (от порядъка на една-две, според първата, или на пет-шест минути – според втората) не би могло да обоснове извод, че тези свидетелки не са имали обективната възможност да видят съответното действие, за което са дали показания пред съда, или че не са се намирали пред дискотеката към момента на неговото осъществяване, каквото заключение може да се изведе въз основа на твърденията, изложени в обясненията на подсъдимия А.С. и тезата, поддържана от неговия защитник.

По делото е разпитан и Б.Б. ***, в чиито показания се сочи, че той също е бил свидетел на инцидента, при който Б. е паднала пред дискотеката. Изложената от Б. хронология относно обстоятелствата във връзка с него се различава от тази, описана в показанията на свид. Д.Л. и Б.-М. Ш., тъй като двете свидетелки са заявили, че падането на пострадалата на колене, както и извършеното от С. действие, свързано с вземането на нейния мобилен телефон, са се случили след като Б. е паднала по стъпалата, докато според Б. те са били преди това събитие. Като отчита установеното противоречие по отношение на горното обстоятелство, което се явява съществено, както и кредитираните с доверие показания на посочените свидетелки във връзка с него, съдът прие, че показанията на Б. следва да се изключат от доказателствените материали, тъй като вследствие на въпросното противоречие и характера на изложеното от защитата на С. твърдение, което не е оспорено от страните (за предходен инцидент между подсъдимия и Б., от който С. е пострадал и във връзка с който срещу Б. се води досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер) са налице причини, въз основа на които дадените от Б. показания не могат да се считат за обективни и безпристрастни. Към подобно заключение впрочем навеждат и самите показания на Б., тъй като последният е заявил, че е бил спрял с управляван от него таксиметров автомобил пред дискотеката и че се е намирал в колата към момента, в който са се случили описаните събития. Съдържанието на тези твърдения обаче поражда логичния въпрос дали той изобщо е имал видимост към стълбите пред заведението и площадката над тях, и ако да – дали е могъл да види случващото се на същите и нея, тъй като Б. не е изложил никакво описание на мястото, където е бил спрян автомобила.

Показанията на свидетелите Н.К., Г.И., В.С. и Г.А. са в подкрепа на поддържаната от С. теза. Пред съда първия от тези свидетели изрично е заявил, че е виждал пострадалата само веднъж в квартала, в който живее. След това обаче К. е потвърдил, че е виждал Б. в заведение „Папараци”, където е пил кафе, както и че знае, че тя е работила там. При естеството на тези взаимно изключващи се твърдения дадените от него показания не биха могли да бъдат кредитирани с доверие, още повече и при допълнително съобщените в показанията на Б. факти (на л.45 от НОХД 24/2018 г.), че тя се познава с К. много отдавна, както и че пред нея той е заявил, че е бил търсен и уговарян от подсъдимия С. да стане свидетел, които не са опровергани от събраните доказателства. К. твърди, че той и свидетеля Г.И., с когото са били седнали заедно на една маса, са престояли в заведението около 10-15 минути, през което време са се случили описаните от тях събития, докато според показанията на И. този престой е бил около един час. Посоченото противоречие също води до съмнения по отношение на достоверността на дадените от двамата показания, още повече че изложеното от К. и И., както и от останалите двама свидетели В.С. и Г.А. във връзка с причините, довели до падането на пострадалата по стълбите, противоречи на показанията от Б., Ш. и Л., които се подкрепят косвено от данните във връзка с конкретно обсъжданото по-горе телесно увреждане, съдържащи се в заключението на съдебно – медицинската експертиза. В своите показания св. В.С. е заявил, че не познава гражданската ищца и частен обвинител, както и че не знае как се казва. В последствие обаче той е назовал същата по име, като е заявил, че познава Б. от университета, в който и двамата са студенти. Очевидно е, че при естеството на тези  взаимно изключващи се твърдения от страна на С., истинността на неговите показания също следва да бъде поставена под съмнение, включително и от аспект на това, че според Б. тя и С. се познават още от преди университета, както и че са се запознали именно покрай подс. С.. С оглед на изложеното до момента съдът прие, че дадените показания от лицата във втората група следва да бъдат изключени от доказателствените материали. Основание за това налагат и липсата на обективни причини, вследствие на които те не са разпитани в рамките на разследването по досъдебното производство. Безспорно е, че исканията за събиране на доказателства не биха могли да бъдат ограничени със срок. Според дадените от С. обяснения обаче на последният е станало известно, че К., И., С. и А. са били в дискотеката и са били очевидци на инцидента след датата 25.10.2017 година, на която е осъществено първото по ред привличане на същият в качеството на обвиняем. Ако обясненията на С. във връзка с това обстоятелство отговарят на истината, следва да се отбележи, че остава необяснимо защо тези лица не са били посочени и не е поискан техния разпит при предявяване на събраните материали по реда на чл.227 от НПК след второто привличане на подсъдимият в упоменатото по-горе качество. Протокола на л.61 от досъдебното производство установява, че С. и неговия защитник не са имали искания за събиране на други доказателства, което също налага съмнения във връзка с достоверността на показанията, дадени от посочените по-горе четири лица.

 Въз основа на изложеното по-горе, и след като отчете отразеното в заключението на медицинската експертиза заедно с данните, които се съдържат в останалите проверени и новосъбрани при съдебното следствие доказателствени материали, съдът прие, че наказателната отговорност на подс. А.С. следва да бъде ангажирана по отношение на всички фактически обстоятелства, които са включени в предявеното му обвинение, тъй като между извършеното от същият действие, свързано с блъскането на пострадалата по стълбите пред дискотеката и настъпилите от него телесни увреждания, посочени в изготвената съдебно - медицинска експертиза, е налице установена причинно-следствена връзка. Описаното действие безспорно се явява непристойно по своя характер, а с оглед на този характер и другите обстоятелства, при които е било извършено – на публично място, в присъствието на хора, на които е станало достояние и които са възприели неговата антиобществена насоченост, следва да се приеме, че чрез същото С. действително е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото. Нарушаването на този ред е в груба форма, тъй като действието не само е накърнило лични интереси, свързани с телесната неприкосновеност на свид. М.Б., но и съществено е засегнало нормите на нравствеността. Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че подс. С. е осъществил и състава на престъплението „хулиганство” от обективна страна. Извършеното кореспондира на признаците от състава именно на това престъпление, като този извод не се променя от факта, че чрез изпълнителното деяние на съответното действие същият (при условия на идеална съвкупност по смисъла на указаното в чл.23 ал.1 пр.1-во от НК) е осъществил състава и на друго престъпление, но от частен характер – по чл.130 ал.2 от НК, засягащо телесната неприкосновеност на личността, наказателното преследване за което не може да се реализира в производството за престъпление от общ характер, водено по настоящото дело. То не би могло да се реализира и въз основа на предвидените предпоставки с чл.161 ал.1 от НК, защото приложеното на л.11 от НОХД № 1557/2017 г. удостоверение сочи, че до изтичане на регламентирания в чл.81 ал.3 от НПК шестмесечен срок, в Районен съд Габрово не е била подавана частна тъжба с претенция за търсене на наказателна отговорност по повод на него. Изпълнителното деяние, с което престъплението се свързва, обаче е само едно, а установените по делото обстоятелства не са в състояние да доведат до заключение, че то e накърнило в много груба степен интересите на личността или че се е характеризирало с особена наглост и безсрамие, както и с упоритост, проявена от страна на С. при неговото извършване. Доколкото това е така и осъщественото от него не се е отличавало с изключителен цинизъм или дързост съобразно критериите, посочени в Раздел II-ри, т. 2, б. ”В” от констативно-съобразителната част на Постановление № 2 от 29.06.1974 година по н.д. № 4/1974 г. на Пленума на ВС, извършеното от подсъдимия следва да се определи само като престъпление по основния, а не по квалифицирания състав на предявеното му обвинение чрез обвинителния акт, по отношение на който състав той следва да бъде оправдан. Освен от обективна, подс. А.С. е осъществил престъплението по чл.325 ал.1 от НК и от субективна страна. След прекратяване на неговата връзка с Б. отношенията между двамата са били влошени. Въз основа на упоменатото обстоятелство и скарването, което непосредствено е предхождало самото блъскане на пострадалата по стълбите, може да се приеме за установено, че въпросното действие, което е довело до настъпване на телесните увреждания, е било извършено под влияние на личен мотив. При причиняване на тези увреждания подс. С. е действувал умишлено, при форма на вина пряк умисъл, защото дори и да не е целял пряко тяхното настъпване (което не би могло да се счита за безспорно установено от събраните материали), заради естеството на самото действие и мястото, на което е блъснал Б., той е осъзнавал ясно обективната възможност за възникването на същите, като ги е допускал и се е отнесъл безкритично към нея. Независимо че телесната повреда е била причинена по личен мотив, този мотив не изключва съставомерността на извършеното като престъпление по чл.325 ал.1 от НК от субективна страна. По отношение на последното престъпление С. отново е действувал умишлено, при форма на вина евентуален умисъл, тъй като е съзнавал непристойния характер на извършеното действие и допълнителните последици от него – че чрез същото грубо нарушава обществения ред и изразява своето явно неуважение към обществото, но се е съгласил с тях, допускайки те да настъпят.

 При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените съображения съдът прие за безспорно от фактическа страна, че след като около 02,00 часа на 14.05.2017 година, пред дискотека „Алегро” в град Габрово, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – блъснал по стълбите пред дискотеката свид. М.Б. ***, която в резултат на това паднала по тях и се претърколила през стъпалата, получавайки следните увреждания на здравето: контузия на главата с болезненост в дясната теменна област, охлузване по задната повърхност на дясното рамо, голямо петнисто кръвонасядане по вътрешната и външната повърхност на лявата мишница, охлузване на левия лакът, контузия на десния хълбок с кръвонасядане и болезненост, болезненост в дясната седалищна област и кръвонасядане на дясното коляно, подс. А.Х.С. при форма на вина евентуален умисъл не само от обективна, но и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.325 ал.1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

По изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимия А.С. за невинен в това извършеното от същият деяние, осъществено на описаната по-горе дата пред дискотека „Алегро” в град Габрово, по своето съдържание да се е отличавало с изключителен цинизъм и дързост, поради което и въз основа на предвиденото с чл.304 от НПК го оправда в посочената част, и по така предявеното му първоначално по-тежко обвинение за престъпление с квалификация по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Подс. А.С. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени престъпления от общ и частен характер според установената процедура в Глава VІІІ, Раздел ІV от Общата част на НК и е притежавал чисто съдебно минало към инкриминираната дата, тъй като последиците от постановеното осъждане по отношение на него са били заличени от настъпила реабилитация по смисъла на закона. Поради това и при положение, че за престъплението по чл.325 ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до „Две години” или „Пробация”, както и „Обществено порицание”, а от него не са били причинени имуществени вреди, съдът намери, че са налице всички изискващи се от закона условия за приложението на чл.78а ал.1 от НК. Въз основа на тях, след като призна подсъдимия А.С. за виновен в извършването на това престъпление, го освободи от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото по този текст административно наказание “Глоба”.

При определяне размера на административното наказание, което следва да се наложи за извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подс. А.С. към инкриминираната дата, което определя същият като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените обяснения в рамките на съдебното следствие; невисокия размер на получаваните доходи; наличието на допълнителни несъставомерни последици, настъпили от него с оглед на причинената лека телесна повреда на пострадалата М. Б., както и по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с други такива от неговия вид, обусловена от публичното място за извършване на непристойното действие и лицето, по отношение на което то е осъществено.

Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като отчете тяхното естество заедно с данните за имущественото състояние и съответния размер на получаваните от подс. С. доходи, отбелязани в декларацията на л.49 от досъдебното производство, наложи на същият предвиденото в чл.78а ал.1 от НК административно наказание „Глоба” над нейния минимален размер, а именно – от 2000 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин, с едно подобно по размер наказание, определено за извършеното от него престъпление, ще се създадат ефективни условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в чл.36 от НК.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

След като прецени установените по делото данни, съдът прие, че са налице основания, които обуславят гражданската отговорност на подс. С. по отношение на неимуществените вреди, причинени на гражданската ищца от престъплението, в извършването на което той е признат за виновен. Освен наличието на такива вреди вследствие на физическите болки, страдания и унижението на нейното достойнство, настъпили в резултат на извършеното от него хулиганско действие и причинената от последното телесна повреда, в рамките на съдебното следствие е доказана и съответната причинно-следствена връзка, която съществува между действията на подс. С. и настъпването на тези вреди. Те са безспорен факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание, като за същите гражданската ищца не е обезщетена и към настоящия момент. Обстоятелството, че състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК не включва признак за причинени вреди, не изключва възможността на пострадал от него да претендира обезщетение за такива при тяхното възникване, тъй като основанието на гражданския иск в наказателния процес е свързано с деянието, в което престъплението се е изразило, а не с правната квалификация на последното. В този смисъл са Решение № 30 от 04.02.2013 година по н.д. № 2150/2012 г. на II-ро н.о. на ВКС, НК и указанията във връзка с приложението на закона, дадени с ППВС № 9 от 25.12.1961 г., изм. с Постановление № 7/1987 г., т.1, както и друга съдебна практика (като Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 2/2012 г., ОСНК), която (съобразно предвиденото с чл.130 ал.2 от ЗСВ) се явява задължителна за съдилищата.

Освен за доказан по основание, съдът намери, че предявения граждански иск се явява доказан и по отношение на неговия размер. Претендираната чрез същият сума не следва да се счита за завишена, тъй като настъпилите за ищцата болки и увреждания не могат да се считат за леки, независимо от факта, че физическите такива са довели до страдания за един период, който (предвид данните от приложената по делото медицинска документация) не е продължителен по време. Въз основа на изложеното, след като прецени броя и характера на отделните телесни увреждания, обхванати от причинената (лека по вид) телесна повреда на ищцата заедно с данните за унижението на нейното достойнство в резултат на хулиганското действие, извършено пред нейните приятелки - св. Александрова и Ш., и други непознати за Б. хора, на основание чл.52 от ЗЗД, и по справедливост, съдът прие предявения иск с претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за доказан до размер на сумата от 3000 лева, в който размер същият беше и уважен. С оглед на обстоятелството, че по отношение на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, каквото представлява и всяко едно престъпление, деецът изпада в забава от деня на неговото причиняване, съвпадащ като дата с тази за извършване на самото престъпление, съдът осъди подс. С. да заплати на гражданската ищца М.Б. посочената по-горе сума от 3000 лева  заедно със законната лихва, считано от 14.05.2017 година, до нейното окончателно изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД.

С оглед на направеното искане и представените в подкрепа на същото писмени доказателства, съдът осъди подс. А.С. да заплати на свид. М.Б. сума в размер на 950 лева, съставляваща общата стойност на адвокатски хонорар, заплатен от последната на повереници във връзка с предявяването на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция и тази за участието на Б. в качеството на частен обвинител, както и осъщественото от поверениците процесуално представителство по повод на тях, на основание чл.189 ал.3 от НПК.

Предвид естеството на постановената присъда подсъдимия А.Х.С. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Габровски районен съд, суми в размер на 156,96 лева и 20 лева, дължими за възстановяване на направените по делото разноски при разследването в досъдебното и съдебно производство по делото, съгласно указаното с чл.189 ал.3 от НПК.

Освен тези посочени по-горе суми, подс. А.С. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ГРС дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение по чл.45 от ЗЗД, възлизаща на сумата от 120 лева, съгласно указаното в чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от по 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – същите в случай на осъществено служебно издаване на такива за събиране на наложеното административно наказание „Глоба в размер на сумата от 2000 лева”, както и на присъдените вземания за държавна такса и разноски в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…