Р Е
Ш Е Н
И Е
№
116/29.03.2017 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 60 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу административен акт по
реда на чл.145, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл.172, ал.5 и чл.171, т.1, б. „д“
от ЗДвП.
Жалбоподателят А.К.Ч. обжалва заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0996-000011/16.01.2017
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, с който
административен акт е постановено отнемането на свидетелство за управление на
МПС до заплащане на дължимата глоба. В жалбата и чрез писмена молба от
процесуалния си представител, депозирана до съдебното заседание навежда доводи
за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, свързани с допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на акта. Моли
съда да отмени обжалвания административен акт и му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата Началник на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, в писмено становище, депозирано
до съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата.
По допустимостта на жалбата.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0996-000011/16.01.2017 г. е индивидуален
административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия срок по
чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.4 и л.3 по делото) от лицето-адресат на
акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото
същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни интереси, поради
което жалбата е допустима за разглеждане по същество.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото акт за установяване на
административно нарушение бланков № 759133/16.01.2017 г. на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Монтана се установи, че на 16.01.2017 г., около 16.50
часа по второкласен републикански път ІІ – 81 в района на км.102+500 с посока
на движение към гр. Монтана жалбоподателят А.К.Ч., управлявайки лек автомобил „Ф***
Г*** “, с рег. № ***, е спрян за проверка от полицейски патрул към сектор
„Пътна полиция“. При извършената проверка в АИС-АНД се установило, че водача не
е изпълнил задължението си да заплати наложени му глоби с влезли в сила
наказателни постановления. Проверката е извършена от полицейските служители на
сектор „ПП“ Ц*** В*** И*** и Н*** Т*** К*** – актосъставител. Със съставянето
на акта е отнето и свидетелство за управление на МПС № *********.
От фактическа страна се оспорва от жалбоподателя
наличието на влезли в сила наказателни постановления, респективно от правна
страна се излага довод относно непосочването на конкретно наказателно
постановление. В тази връзка освен писменото доказателствено средство – акт за
установяване на административно нарушение, бланков № 759133/16.01.2017 г., се
събраха и писмени доказателства – справка за нарушител – водач (л.12-18) и
наказателни постановления № 14-1808-001495/23.10.2014 г.; №
14-1808-000883/21.07.2014 г.; № 14-1808-000063/17.04.2014 г.; № 1248/06.11.2013
г. и № 1237/28.10.2013 г., ведно с разписки за получаване.
На 16.01.2017 г. административният орган е издал
оспорваната заповед, приемайки, че А.К.Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 157,
ал.8 от ЗДвП. Заповедта е връчена лично на А.К.Ч. на 16.01.2017 г.
Представените влезли в сила наказателни постановления,
официални документи по своя характер, не бяха оспорени по предвидения в
процесуалния закон ред, респективно не беше открита процедура по оспорване
истинността/автентичността на същите и поради това съдът основава разбирането
си за осъществените факти на акта. По категоричен начин се установи наличието
на основен факт с правно значение – към момента на проверката на 16.01.2017 г.
към 16,50 часа на път. ІІ-81, км. 102+500, МПС е управлявано от жалбоподателя А.К.Ч.
при неизпълнение на задълженията му за заплащане на глоби по влезли в сила
наказателни постановления.
От правна страна, съдът при извършената служебна
проверка на акта на основание чл.168, ал.1 от АПК, не установи наличие на някое
от основанията за отмяна на оспорения административен акт по чл.146 АПК.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган (така и заповед № 301з-149/23.01.2015 г. на директора на ОД
на МВР – Монтана, служебно известна на съдебния състав) и в изискваната от
закона писмена форма, ведно с необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК във
връзка с чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, ал.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорвания
акт е издаден от началника на сектор ПП при ОД на МВР – Монтана в това му
качество (т.2 от цитираната заповед) и е налице необходимата материална и
териториална компетентност към момента на издаване на заповедта за налагане на
ПАМ.
В обжалваната заповед изрично е посочено, че същата се
основава на обстоятелствата, подробно изложени в съдържанието на акта за
установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички
реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се
приеме, че е издадена в предвидената от закона форма, като при постановяването
й са изложени и съответните мотиви – фактическите и правните основания за
издаването й. Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваната
заповед да е допуснато съществено нарушение на административно-производствени
правила, въпреки възраженията в жалбата в тази насока, доколкото са събрани
необходимите и относими доказателства и са спазени правата на
административно-привлеченото лице.
Със заповедта е разпоредена принудителна административна
мярка по чл. 171, ал.1, б. „д“ от ЗДвП, като установените факти по делото не
обосновават извода за противоречие на заповедта с материално-правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. „д“ от ЗДвП, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно
средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до заплащане на
дължимата глоба.
При тази законова регламентация, необходимата
материално-правна предпоставка за прилагане на мярката е наличието на наложена
глоба с влязъл в сила санкционен акт и незаплащането на глобата в срока за доброволното
й заплащане. Наличието на тези материално-правни предпоставки се установи по
категоричен начин от представените писмени доказателства в настоящето
производство. Жалбоподателят не представи годни и убедителни доказателства в
обратен смисъл. Възраженията в жалбата, свързани с твърдяни съществени
нарушения на процесуалните правила поради неуказване в заповедта за налагане на
ПАМ на конкретното наказателно постановление, както и приложението на нормите
на чл.157, ал.6 и ал.8 във връзка с 190, ал.3 от ЗДвП, съдът намира за
неоснователни. Не представлява порок на мотивите неотбелязването на конкретното
наказателно постановление, нито по принцип, нито още по-малко в конкретния
случай, доколкото всяко от петте влезли в сила наказателни постановления е
основание и материално-правна предпоставка за налагане на ПАМ от вида, който е
наложен. Както вече се отбеляза, приложените официални документи – влезли в
сила наказателни постановления потвърдиха факти с правно значение, а не се
представиха други доказателства, които да установят доказателствени и
правно-релевантни факти по делото, които да оборят материалната доказателствена
сила на АУАН, поради което съдът счита, че не е налице основание за отмяна на
заповедта, тъй като безспорно са установени материално-правните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ. Административният орган е действал при условията на
обвързана компетентност, доколкото разпоредбата на чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП
не дава право на органа да преценява дали да приложи мярката отнемане на
свидетелството за управление на МПС. Правомощието на органа да приложи тази
мярка е едновременно и задължение и не е обвързано от други изисквания на
закона. Съответно на това е и задължението на съда в рамките на съдебния
контрол, да провери само и единствено за наличието на основанията по чл.146 от АПК. Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един
месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда
при обжалване, а в случая този срок е значително надвишен предвид факта, че от
влизане в сила на наказателните постановления е изминал период повече от 1-2
години. Освен това, налагането на мярката по
чл. 171, ал. 1, б. „д“ от ЗДвП е обвързано единствено с констатирано от
контролните органи нарушение по чл. 157, ал. 8 от същия закон.
По изложените мотиви, съдът счита оспорения акт за
законосъобразен, при което оспорването следва да бъде отхвърлено. Не са
претендирани разноски от ответника и не следва да се присъждат, затова и на
основание чл.172, ал.2, предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.Ч., с ЕГН * *** срещу заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0996-000011/16.01.2017
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, с който
административен акт е постановено отнемането на СУМПС № ********* до заплащане
на дължимите глоби.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: