Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1731
гр. Пловдив, 27.09.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на втори септември, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на
секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1951/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-1030-001172 от 12.05.2016г. на Началник сектор „пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Г.Б.А., ЕГН: **********, са наложени административни наказания както следва:
1. На основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
2. На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - „Глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП
Жалбоподателят Г.Б.А. моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се позовава на изтекла давност. Редовно призована се явява лично, като поддържа жалбата и излагат мотиви в подкрепа на твърденията си.
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата изхожда
от надлежна страна имаща правен интерес да обжалва
издаденото НП. Що се отнася до въпроса, дали същата е подадена в срок,
настоящия състав приема че и това е така по следните съображения: Върху
издаденото НП е отбелязано че същото е било прието за връчено по чл. 58, ал. 2
от ЗАНН на 20.11.2018г. За да приложи посочената правна норма
административнонаказващия орган се е позовал на Докладна записка от
20.11.2017г. в която било отразено че на 15.11.2018г. п. с. К. посетил дома на А.,
но не я намерил. Разговарял с жалбоподателя А. на молибен номер …, от която
разбрал че се намира в Ч. и не знае кога ще се прибере. Наред с това било
отразено че по тази причина НП не било връчено на Т. Докладната записка обаче е
от 2017г., а в нея се отразяват събития случили се в бъдещето през 2018г.
Поради изложеното настоящия състав намира че не е била изпълнена хипотезата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, и административнонаказващия
орган не е имал право да приеме че жалбоподателя не е бил намерен на посочения
от него адрес, както и че новия му адрес е неизвестен само на базата на тази
докладна записка. Ето защо съдът приема, че жалбата е в срок и се явява
допустима. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 26.04.2016 година, около 17:45 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Освобождение“ и ул. „Георги Странски“, жалбоподателят Г.Б.А., управлявала МПС марка
„Фолксфаген Голф“, с рег. № ... При управление на МПС допуснал ПТП като преминал от крайна
дясна лента, в крайна лява лента и не пропуснал попътно движещия се лек
автомобил Нисан с рег. № …, отнел му предимството и предизвикал ПТП с
материални щети. На място пристигнали полицейски служители измежду които и
свидетеля по делото Ж.Ж., заемащ длъжността м.а. при Сектор „пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив. Преценено било, че тези обстоятелства съставляват административно
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. При извършената проверка било установено че водачът на
автомобила - настоящ жалбоподател не носел контролен талон към СУМПС на водача.
Посоченото било преценено като нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Затова бил съставен АУАН с бл. № 319672 от 26.04.2016г. в присъствието на жалбоподателя, който се запознал
със съдържанието му и го подписал с отбелзяване, че няма
възражения. Бил съставен и
протокол за ПТП. В срока по смисъла на 44, ал.1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН от страна на жалбоподателя. Въз основа на
съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
извършените нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин с описанието
дадено им в съставения АУАН.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителя Ж.Ж..
В разпита си същия разказва как се установява в такива обстоятелства
фактическата обстановка, но заявава че не помни конкретния слечай поради
изминалия дълъг период от време. Заявява
че обичайно служителите на полицията пристигат след настъпилото ПТП и най
вероятно не е очевидец на извършеното нарушение. Актосъставителя сочи че
свидетеля по акта е негов колега, а втория свидетел не е такъв. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни, непредубедени и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Въз основа на установената фактическа обстановка
настоящия състав направи следните правни изводи.
По
отношение възражението за изтекла давност в случая следва да се съобрази
задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен
административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може
да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1
от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3
от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3
от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3,
във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс.
Административнонаказателно
производство, при провеждането на което е издадено обжалваното наказателно
постановление, е образувано и проведено, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 26.04.2016 г., като АУАН е издаден
на същата дата, т. е. в сроковете по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено на 12.05.2016 г. - в
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, с което е прекъсната давността по чл. 80, т. 5
от НК и е започнала да тече нова тригодишна давност за
административнонаказателно преследване. По делото не са представени доказателства
за датата на връчване на наказателното постановление. Според приложената
справка за нарушител/водач наказателно постановление № 16-1030-001172 от 12.05.2016
г. е отбелязано със статус "Влязъл в сила" на 29.11.2018г. Настоящия
състав изложи по горе защо приема че не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, и защо приема че издаденото НП не е влязло в сила, поради което не следва
да се преповтаря. Жалбоподателя твърди, че НП не му е било връчено, а от писмо
от ТД на НАП, се установява че на жалбопоздателя е било предявено НП на
29.01.2016г., след което НП е оспорено със жалба от 11.02.2019 г., която е дала
ход на производството пред районния съд.
При
това положение се явяват неоснователни доводите на жалбоподателя за изтекла
давност, тъй като от издаването на НП на 12.05.2016г. до момента на узнаване за
НП и до входирането на жалбата в съда, не са изтекли три години по смисъла на
чл. 80, ал. 5 от НК. Не са налице доказателства да са извършвани действия които
да прекъсват или спират давността по чл. 80, т. 5
от НК след издаването на НП. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3
от НК предвижда абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е
образувано производство, отговорността се погасява. Съгласно посочената норма,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, т. е. четири години и шест месеца
от датата на извършване или довършване на нарушението. Тук следва да се отбележи,
че давностния срок по чл. 81, ал. 3 от НК намира приложение единствено, ако чрез
надлежни действия е спрян или прекъснат давностния срок по чл. 80, т. 5
от НК, т.е. ако последният не е изтекъл. В случая доказателства в
тази насока не са представени, поради което приложение следва да намери срока
по чл. 80, т. 5
от НК, който не е изтекъл, поради която настоящия състав намира
възражението за изтекла давност за неоснователно.
По отношение на нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДвП гласи: "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение". Настоящия състав намира че жалбоподателя е извършил описаното нарушение и по делото не са събрани доказателства които да оборват презумптивната доказателствена сила на издадения АУАН по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Жалбоподателя не отрича извършеното нарушение като се позовава на изтекла давност. Ето защо настоящия състав намира че като е управлявала МПС марка „Фолксфаген Голф“, с рег. № …, на 26.04.2016 година, около 17:45 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Освобождение“ и ул. „Георги Странски“, и като е преминала от крайна дясна лента, в крайна лява лента без да пропусне попътно движещия се лек автомобил Нисан с рег. № …, с което ме у отнела предимството и предизвикал ПТП с материални щети, жалбоподателката е осъществила състава на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказващия орган правилно е определил съответната санкционна норма, а именно тази по чл. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП която гласи че се наказва с глоба от 50 до 150лв. водач който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В настоящия случай административнонаказващия орган не е изложил поради какви причини не е наложил административното наказание в минимален размер, поради което настоящия състав намира че същия следва да бъде намален до законовия минимум от 50лв. За да определи това настоящия състав прие че не са налице отегчаващи вината обстоятелства, а са налице само смегчаващи такива изразяващи се в признанието на вината и липсата на каквито и да е нарушения по ЗДвП, освен настоящите. Ето защо НП по отношение на нарушението описано в т. 1 следва да бъде изменено по отношение размера на наложеното наказание.
По отношение на
нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП гласи че водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство
за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него. Това предполага
водачът да притажава валидно издадено СУМПС и КТ към него и просто да не ги
носи. Видно от приложената справка за нарушител водач, жалбоподателя А. е
правоспособен водач към датата на извършеното нарушение и е имал издадено СУМПС
което е било със срок на действие 08.01.2020г. Жалбоподателя не отрича че не е
представил контролен талон към издаденото СУМПС на проверяващите, като в хода
на съдебното следствие не се събраха доказателства в обратна посока. Ето защо
съдът приема че жалбоподателя е извършил описаното нарушение и правилно е бил
наказан за него на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с Глоба в размер на 10 лева. Посочената санкционна норма е съответна на
извършеното нарушение, а предвидената в нея санкция е определена от
законодателя в твърд размер поради което не подлежи на допълнителна преценка от
съда.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 16-1030-001172 от 12.05.2016г. на Началник сектор „пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Г.Б.А., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
100 лева за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание на 50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 16-1030-001172 от 12.05.2016г. на Началник сектор „пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Г.Б.А., ЕГН: **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
10 лева, за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП, На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните през Административен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.