Мотиви към присъда №180/16.10.2017г. по НЧХД №354/2017г., изготвени на 15.11.2017г.
Постъпила е тъжба от П.А.П. против
подсъдимия Н.Й.Н. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК от НК.
Съдът констатира, че с
подадената тъжба тъжителят е предявил срещу подсъдимия граждански иск за сумата
от 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му вреди от деянието по
чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът счете, че гражданския иск е
своевременно предявен, но разглеждането му ще затрудни наказателното
производство, поради което не го прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес и не конституира в качеството на граждански ищец частния тъжител П.П..
В съдебно заседание частният тъжител
се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс.
Н. да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода”
за срок от шест месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от
три години. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен, дава обяснения
по обвинението и моли съда да го оправдае.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
01.10.2016г. сутринта около 08,00 часа в местността „Солукая”, в ловище
„Болукча” щял да се провежда ловен излет от дружинката в с. Г. Ч.. Част от
ловците са били разставени из ловното поле, а на място са били пострадалия П.П.,
Х. Г. и свидетелите Д. Г. и И. В. И.. В този момент на място пристигнали и
ловци от дружинката в с. С. подс. Н.Н., свидетелите Т. Т., П. К., И.П. и още
ловци от същата дружинка. Подс. Н. започнал да се държи агресивно, псувал,
говорел на висок тон и ударил с длан по лицето пострадалия П.П.. Вследствие на
този удар му се разклатил един от предните зъби, а именно горния десен
централен резец. На място се върнал и синът на пострадалия, който бил председател
на ловната дружинка в с. Г.Ч., както и брата на пострадалия, св. Х. П.. Този
удар пострадалият П. получил в момент, в който свидетелите Г. и И. В. И. се
опитвали да предотвратят възникващия между двамата скандал, заставайки между
тях. Действията на подсъдимия Н. са били през тях като единия път е хванал
пострадалия за устата, а впоследствие му е нанесъл и въпросния удар с дланта на
ръката си, вследствие на който се е разклатил горния десен централен резец на
пострадалия. Имало обаждане на телефон 112. На място пристигнали служители от
РУ на МВР- С. и КАТ- С., свидетелите И.П.И. и М.П.. С тях бил и колегата им
от служба „КОС” при РУ на МВР- С., св.
Ангел К.. Пристигнали и служители на горското стопанство като отначало пристигнал
св. Г.Г.,***. Той им обяснил, че тази част от местността е на дружинката на с. Г.
Ч., при което двете дружинки се разделили и всеки отишъл да ловува в своя
район. Впоследствие вече по време на лова била извършена проверка на двете
ловни дружинки от свидетелите М.П., И.П.И., А.К. ***, свидетелите И.К. и К.К..
Всички документи на ловуващите били наред, нямало сред тях лица употребили алкохол, нямало е извършени и каквито
и да е нарушения по време на лова.
По
делото е приложено съдебно- медицинско удостоверение №582 от 03.10.2016г., от
заключението на което е видно, че на частния тъжител П.А.П. са нанесени описаните
по- горе увреждания, а именно разклащане на горен десен централен резец с І- ІІ
степен на разклащане, което му е причинило „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Д. Г., И. В. И., Х. А.П., М.Г.П., И.П.И., А.К., К.К., Г.Г. и И.К., тъй
като същите са безпротиворечиви, последователни са, логични, взаимно се
допълват и са относими към предмета на делото.
Съдът кредитира частично показанията
на свидетелите Т. Т., П. К. и И.П. дотолкова, доколкото от тях става ясно, че е
настъпил въпросния конфликт между двете ловни дружинки. Че те са участвали в
този конфликт като са влезли в пререкания с ловците от другата дружинка. Относно
частта на техните показания, в които твърдят, че не са видели подс. Н. да удря
пострадалия П. съдът не ги кредитира, тъй като те противоречат на останалите
събрани по делото доказателства и кореспондират единствено с обясненията на
подс. Н.. Неговите обяснения съдът следва да отбележи, че също не кредитира,
тъй като те представляват негова защитна теза и с тях той цели да бъде
оневинен, а от друга страна противоречат на посочените показания на свидетелите
Гурцов, И. Великов И. и Христо П.. От друга страна на мястото на инцидента от
начало са били само подсъдимия и св. И.П., а впоследствие са пристигнали свидетелите
Т. Т. и П. К. и останалите ловци от дружинката, тъй като са били в автомобили,
които са се движели в колона. Действително показанията на Т. Т. и П. К. не са
на свидетели очевидци, присъствали по време на целия инцидент. Дошли са по- късно
и не са успели да видят удара нанесен на пострадалия. Станали са свидетели
единствено на свадата между двете дружинки и как всички са говорили на висок
тон, карали са се помежду си и т. н.
Както
бе посочено по- горе съдът дава вяра на показанията на свидетелите очевидци Д.
Г., И. В. И. и Х. А.П., тъй като те са безпротиворечиви и кореспондират с
останалите, събрани по делото доказателства. Още повече свидетелите Д. Г. и И.
В. И. са се опитвали да намалят напрежението между подсъдимия и пострадалия
като и самият удар е бил нанесен през тях, тъй като са били застанали между
подсъдимия и пострадалия.
Съдът
кредитира и всички останали писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими
към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Н.Й.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130,
ал.1 от НК, затова че 01.10.2016г. в землището на с. Г. Ч.,
причинил на П.А.П. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т. е. разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Деянието подс. Н. е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е бил наясно, че
нанасяйки удар на частния тъжител с дланта на ръката си ще му нанесе телесното увреждане,
но въпреки това го е извършил и по този начин му е причинил описаното в
съдебно- медицинското удостоверение травматично увреждане.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия, както и в незачитането на телесната неприкосновеност на
околните.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия.
Съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът
счита, че по несъмнен начин се установи от доказателствата по делото
авторството на деянието, а именно, че то е извършено точно от подс. Н.Н.. Това безспорно
се доказа от показанията на свидетелите очевидци Д. Г., И. В. И. и Х. А.П.. Показанията
им, както бе посочено по- горе са безпротиворечиви, логични и последователни и
се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Свидетелите
Д. Г. и И. В. И. са се опитвали да предотвратят стълкновение между подсъдимия и
пострадалия, но не са успели макар да са били застанали между тях. От техните
показания е видно, че подсъдимият е нанесъл удар с дланта на ръката си в лицето
на пострадалия като се е пресегнал през тях.
Както бе посочено по- горе съдът
кредитира показанията на разпитаните свидетели от другата дружинка, но не в
пълен обем, тъй като някои от тях не са видели удара нанесен от подсъдимия Н.
на пострадалия защото още не са били пристигнали. Свидетелите Т. и К.
действително може по време на нанасянето на удара да са били пристигнали, но да
не са видели това, тъй като е видно, че е имало пререкания между членовете на
двете дружинки. Всеки се е карал с някой от другата дружинка и е напълно
възможно да не е видял случващото се между подсъдимия и пострадалия. Това обаче
не може да се каже за свидетелите Г. и И. В. И., тъй като те са били на мястото
между подсъдимия и пострадалия и за да бъде нанесен удара подсъдимия е трябвало
да се пресегне през тях, което се е и случило.
Съдът
дава вяра и на показанията на св. Х. П.. Той също е бил очевидец на инцидента. Макар
да е брат на пострадалия съдът счита, че показанията му следва да се кредитират
в тяхната цялост, тъй като те кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, най- вече с показанията на незаинтересования свидетел И. Великов
И..
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Съдът прие, че са налице условията за прилагане разпоредбата на
чл.78а от НК. За деянието, извършено от подсъдимия е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” до три години или друго по- леко наказание, а именно
„Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”. Подсъдимият не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV на Глава 8 от общата част на Наказателния кодекс и от
престъплението не са причинени имуществени вреди. Видно от справката му за
съдимост, че той е бил освобождаван от наказателна отговорност по АНД
№401/2003г. на РС- Н.З. като с решение влязло в сила на 07.01.2004г. му е било
наложено по чл.78а от НК административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. По делото няма данни дали тази глоба е
платена, но е видно, че е изминал период от 13 години от влизане в сила на това
решение на Новозагорския районен съд, поради което следва да се счита, че
действително тази разпоредба по чл.78а от НК не е прилагана спрямо подсъдимия. Ето
защо, съдът следва да я приложи с настоящата присъда като освободи подс. Н. от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му наложи предвиденото
административно наказание „Глоба” в минимален размер от 1000 лева. Така определеното наказание съдът счита за
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
С оглед правилата на процеса, съдът следва
да осъди подсъдимия да заплати на пострадалия П.А.П. направените от него
разноски по делото а именно внесената държавна такса от 12 лева и сумата от 500
лева, представляваща платен хонорар за адвокатска защита и съдействие.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: