№ 71
гр. Ловеч , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500135 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение № 260014/29.02.2021г.,пост.по гр.д.№ 2020/2019г., РС-Ловеч е
признал за установено на основание чл.422,вр.чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,чл.240 и чл.86
от ЗЗД, по отношение на М. ЦВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес *****, че дължи на
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
*****, ***** представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощник юрисконсулт М.С., сумата 1665
лв., представляваща сбора от падежирали главници за периода от 14.12.2017г. до
14.06.2019г., вкл., или 18 вноски по 92,50 лева ; сумата 208,40лв.-договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. (датата на
прехвърляне на задължението); сумата 187,59лв.(сто осемдесет и седем лева и петдесет и
девет стотинки)- лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от 14.12.2017г. до
датата на подаване на заявлението- 01.08.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението -01.08.2019г. до окончателното й изплащане.
1
Претенцията до пълните претендирани размери на сумите: 2595,05лв.-неизплатената
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.07.2018г. до
14.09.2020г. ; сумата 243,35лв. (двеста четиридесет и три лева и тридесет и пет стотинки)-
договорна (възнаградителна) лихва,дължима за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г.
(датата на прехвърляне на задължението), са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
М. ЦВ. ИВ. е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК *****,
сумата 925лв.- представляваща непадежирали към 17.10.2019г. главници или от вноски 38 -
48, включително или от 17.10.2019г. до 14.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума,с начало от 14.05.2020г., до окончателното изплащане. . М. ЦВ. ИВ. е осъден да
заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***** сумата 1031,80лв.-
разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно уважения размер на исковете,
а претенцията до пълния й претендиран размер на разноските по списъка по чл.80 ГПК, е
отхвърлена.
Постъпила е жалба от М. ЦВ. ИВ. от гр.Летница, чрез адв.Б. Ц.-ЛАК- особен
представител, срещу решението в частта,с която е уважен частично искът с правно
основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1 от ГПК,вр.с чл.79,чл.240 и чл.86 от ЗЗД,общо за сумата
2060.99лв.,от която 1665лв.- сбор от падежирани главници за периода от 14.12.2017г. до
14.06.2019г.- вкл.-или 18 вноски по 92.50лв.,сумата 208.40лв.-договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. (дата на прехвърляне на вземането) сумата
187.59лв.- лихва(обезщетение) за забава, дължима за периода от 14.12.2017г. до датата на
подаване на заявлението- 01.08.2019г.,ведно със законната лихва за забава върху главницата
от подаване на заявлението-01.08.2019г. до окончателното изплащане.
Не се съгласява с извода на съда, че е изпълнена процедурата по чл.99,ал.З от
ЗЗД.Счита,че не е съобразено наличието на частно правоприемство, основано на договор за
цесия, при което прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Тъй като частното
правоприемство се основава на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(/цесия), сключен на 20.12.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файнснсинг"ЕАД с ЕИК
***** и „Агенция за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК *****, на общо основание следва да
са представени доказателства при подаване на заявлението за уведомяване на длъжника. В
противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него -
чл.99,ал.4 от ЗЗД.
Излага,че при осъдителните искове няма пречка да се приеме, че връчването на
исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответника-длъжник, има ролята на
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99,ал.З от ЗЗД, но с
оглед настоящата хипотеза на предявен установителен иск с правно основание чл.422 от
ГПК и при развило се заповедно производство, длъжникът следва да е уведомен за
извършеното прехвърляне преди подаването на заявлението. Заявлението е подадено от
дружеството правоприемник въз основа на сключения договор за цесия, а не от
2
първоначалния кредитор, затова за да има действие по отношение на длъжника това
прехвърляне,а и да е станало изискуемо по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД спрямо новия
кредитор, следва да е изпълнена процедурата по чл.99,ал.З от ЗЗД, която счита, че не е
налице.
Не приема, че М.И. е уведомен с получаване на исковата молба и приложенията
към нея, тъй като те не са му връчени и затова му е назначен и особен представител.
Счита,че връчването на книжата по делото на особен представител не е надлежно връчване,
както е приел първоинстанционният съд. Твърди,че връчване на книжата, а и на
уведомленията за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл.99,ал.4 ЗЗД, не се е
осъществило (в този смисъл се позовава на Решение № 62/22.03.2019г. на ОС-Ловеч по
в.гр.д.№18/2019г.).
В обжалваното решение съдът не е споделил твърдението на ответника, че според
нормата на чл.99,ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си само ако законът,
договорът или естеството на същото позволяват това. В случая чл.26,ал.1 от ЗПК не
позволява на първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД да
прехвърли на ищеца с приложение № 1/20.07.2018г. към рамковия договор за цесия от
20.12.2016г. процесните вземания срещу ответника по договора за потребителски кредит от
14.10.2016г. Последният представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,
ал.1 от ЗПК, а според чл.24 от ЗПК към него се прилагат и нормите на чл.143-148 от ЗЗП.
Според чл.143,т.15 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и
уговорката, която дава възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на
потребителя, да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да
доведе до намаляване на гаранциите на потребителя, какъвто е и случая. При него в
чл.13,ал.6 и 7 от Общите условия(ОУ) е предвидено, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си или част от тях, на трети
лица заедно с дължимите лихви, такси, комисиони и други разноски, като „уведоми"
потребителя писмено за това, в съответствие със закона. С подписването му потребителят и
поръчителят „дават изричното си съгласие" „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да
прехвърли правата си по договора на трети лица. Твърди,че тези клаузи са неравноправни по
смисъла на чл.143,т.15 ЗЗП, защото дават възможност на кредитора да прехвърли през време
на действието на договора, без да иска съгласието на ответника, правата си по него на всяко
трето лице, което избере, а това несъмнено може да доведе до намаляване на гаранциите на
ответника, защото за него, като длъжник, не е без значение дали негов кредитор е избраната
в случая от него финансова институция „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, чийто
едноличен собственик на капитала е посочената в търговския регистър банка. В същото
време в договора не е предвидена реципрочна (равноправна) възможност/клауза, в която
кредиторът да е дал още при подписването му предварителното си съгласие, всяко трето
лице, по избор на ответника, да го замести в задълженията му по същия договор по смисъла
на чл.102 от ЗЗД, което определя като значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по този договор. Твърди,че това обуславя извод за
3
неравноправност на клаузите по чл.13,ал.6 и 7 от ОУ (чл.143,т.15 ЗЗП).
Допълва,че в представените от ищеца писмени доказателства няма данни тези
неравноправни клаузи да са уговорени индивидуално, респективно да не са били изготвени
предварително от кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и поради това
ответникът да е имал възможност да влияе върху съдържанието им (чл.146,ал.2 от ЗЗП). От
договора за кредит е видно, че тези две неравноправни клаузи не са уговаряни
индивидуално,а в чл.13,ал.6 и 7 от ОУ, макар и последните да са включени, като част от
него.
Сочи,че според чл.26 от ЗПК кредиторът може да прехвърли на трето лице
вземането си по договора за потребителски кредит само при условие, че договорът
предвижда такава възможност. Твърди,че в случая това не е регламентирано, а клаузите на
чл.13,ал.6 и 7 от ОУ са неравноправни съгласно чл.143, т.15 ЗЗП,съответно са нищожни по
силата на чл.146,ал.1 от ЗЗП, във вр. с чл.24 ЗПК, тъй като не са уговорени индивидуално, а
други такива няма уговорени в този договор.
Моли да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови
друго, с което се отхвърли изцяло исковата молба.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил е отговор на въззивната жалба от „Агенция
за събиране на вземания"ЕАД с ЕИК *****, чрез пълномощник П. Б.-юрисконсулт. Оспорва
изцяло възраженията на ответната страна и моли въззивната жалба да се остави без
уважение и се потвърди решението, като правилно и законосъобразно. Споделя извода на
съда,че по делото е доказано валидно сключена цесия на задълженията по процесния
договор, че М. ЦВ. ИВ. е уведомен за нея и дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД предявените към него суми. Излага,че съгласно чл.11,ал.1,т.27 от ЗПК
договорът за кредит трябва да е подписан, т.е. достатъчно е да има подпис на последната
страница на договора. Законът има изискване за подпис на всяка страница,а само на ОУ към
него. В случая на стр.5 е положен подпис на кредитополучателя, също и на всяка страница
от 2 до 5, в които са посочени ОУ на договора. Счита,че с подписа си кредитополучателят е
декларирал, че е прочел, разбрал и безусловно приема написаното на всяка една от
страниците на договора, вкл. и ОУ и Погасителния план, които представляват неразделна
част от него. Неразделността на договора от ОУ и Погасителния план (ПП) се потвърждава и
от факта, че всяка страница на договора е номерирана.
Развива,че клаузите на чл.13 са част от ОУ, които са неразделна част от договора
за кредит и не противоречат на разпоредбите на ЗЗП. В чл.13,ал. 6 от ОУ страните са
уговорили, че кредиторът може по всяко време да прехвърли вземанията си по договора,
като уведоми писмено кредитополучателя за направеното прехвърляне, в съответствие със
закона. В чл.13,ал.7 от ОУ кредитополучателят е дал изрично съгласие „УКФ“ да прехвърля
правата си на трети лица.
4
Обяснява,че договорът за цесия се определя като такъв, при който се осъществява
промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на
тази връзка лице. Договорът е каузален, неформален и консенсуален. Има за предмет
прехвърляне на вземане, т.е. с постигането на съгласието вземането преминава от цедента
върху цесионера и последния го придобива в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - арг.чл.99,ал.2 от ЗЗД, така както нормата
легално определя предметния обхват - обем и състав на цедираното право. Заключава,че за
да премине вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие
между него и досегашния носител на вземането. Със самото прехвърляне договорът се счита
за изпълнен поради изчерпване на предмета му(позовава се на Реш.№40/13.05.2010г. по т.д.
№566/2009г. на ВКС). Твърди,че при постигнатото съгласие между страните по договора за
цесия, последният е валиден и законосъобразен.
Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за
прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния кредитор съгласно чл.99,ал.4
ЗЗД. В закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника
за извършената цесия, какъвто е и настоящият случай. По делото е представено пълномощно
от законният представител на цедента-кредитор, с което цесионерът-ищец е надлежно
упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на
вземането. Не става въпрос за прехвърляне на задължението за уведомяване от цедента на
цесионера, а за упълномощаване за извършване на самото действие. Тъй като съобщаването
не е лично и непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да
бъде възложено на цесионера. Упълномощеният цесионер е действал спрямо длъжника от
името на представлявания от него цедент, за което длъжникът е известен-в уведомлението
изрично е посочено, че правното действие се извършва от името на цедента, като законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването, нито е определен срок за това. Акцентира, че разпоредбата на чл.99,ал.4 от
ЗЗД не съдържа изискване за форма за съобщаване на длъжника за цесията, каквато е и
трайната и последователна практика на съдилищата, от което следва, по аргумент от
противното от разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД, че няма изискване за форма и съдържание на
пълномощните за уведомяване на цесията от името на цедента. Сочи,че „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД има изрично пълномощно от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и в качеството си на пълномощник е изпратил на ответника, на адреса
посочен в договора за кредит 2 бр.уведомления за извършената цесия от името на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, в различен период от време,а именно- 1.
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2419820 от 03.08.2018г. чрез „Български Пощи“
ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Пратката не
е потърсена от получателя" и 2. Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2419820
от 01.03.2019г. от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез ЧСИ В.П. с per.
5
№879 в КЧСИ, което е връчено по реда на чл.47 от ГПК със залепване на дата 23.04.2019г.
Уведомленията са изпратено на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция,
който съвпада с постоянния и настоящия адрес на ответника, което е констатирано и от
направената справка за адресна регистрация от ЧСИ В.П., а именно *****
Развива,че след като не съществува законов механизъм адресатът да бъде
принуден да получи изпратените до него книжа, неполучаването лично на същите следва да
е в тежест на адресата, доколкото същият с недобросъвестното си поведение се опитва да
възпрепятства защитата на законните интереси на кредитора си. Това води до накърняване
на правата и законните интереси на кредитора му, поведение което е забранено и от
разпоредбата на в чл.57,ал.2 на Конституцията на Република България. В този смисъл е и
постановеното Решение № 246/16.04.2020 г. по в.гр.д. 928/19 г. по описа на ОС-Велико
Търново, съгласно което ако резултатът от опита за връчване на писменото уведомление за
цесията и за предсрочната изискуемост, е фактически неуспешен по причина, че лицето не
живее на адреса и това обстоятелство е потвърдено и от опитите на съда да го намери в
заповедното и в исковото производство, този неуспех не лишава опита за връчване от
правно значение, приравнено на настъпил ефект, какъвто би настъпил ако се бе стигнало до
фактическо връчване. Напускането на адреса, без кредитополучателят/ответник да е
съобщил нов адрес на кредитора, какъвто е и настоящия случай, са неделимо свързани
обстоятелства, които обективно и в ущърб на общото изискване за добросъвестно поведение
на страните (чл.8,ал.2, чл.63,ал.1 от ЗЗД и чл.57,ал.2 от КРБ), пречат на пълноценното
упражняване на правото на обявяване на цесията и на предсрочна изискуемост на кредита и
следователно не може да има изгодни правни последици. За да се завърши фактическият
състав на правото на кредитора да обяви цесията и предсрочната изискуемост, е необходимо
да бъде удовлетворено „информационното" право на длъжника да научи, че кредиторът
упражнява правото си да обяви цесията и предсрочната изискуемост. От тук следва, че
длъжникът носи едно естествено задължение да не осуетява по какъвто и да било начин
упражняването на правото на кредитора да го уведоми за цесията и за предсрочната
изискуемост. Противното би означавало правото на кредитора да обяви цесията и кредита за
предсрочно изискуем да зависи от „благоволението" на длъжника, което ще наруши
нормалния модел на облигационното отношение, както и на практика обезсмисля не само
упражняването на задължението на кредитора да уведоми за цесията и упражняването
правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост, но и установяването на тези
права в закона или клауза.
По изложените съображения приема, че недобросъвестното поведение на
длъжника не следва да го „закриля", а напротив- ползва изправната страна-кредитор. Затова
твърди, че уведомлението за цесията е получено от ответника преди входирането на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Позовава се и на постановеното по реда на чл. 290 от
ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т.д.№601/2014г., I ТО, докладчик съдията Т.К.,
съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва
да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на съда подело С-327/10 от
6
17.11.17г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да
изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от
принципите на дължимата грижа и добросъвестността".
Сочи, че към исковата молба е представено заверено копие от изпращаните
уведомления и е поискано от съда да ги връчи ведно с исковата молба на ответника. Обръща
внимание,че с назначаването на особен представител на ответниците е налице
представителство по закон. За да го назначи съдът е приел, че книжата по делото са
надлежно връчени на ответника на осн.чл.47,ал. 5 от ГПК -регламентирана от законодателя
фикция-т.е. по този начин е уведомен за цедирането на задължението му и за предсрочната
изискуемост на задълженията му.
Отделно, в резултат на назначаването на особен представител на ответника по
делото, исковата молба и приложенията към нея са връчени и на особения представител на
ответника. Последният от своя страна може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези за които е необходимо изрично пълномощно съгласно чл.34,ал.3 от
ГПК. Същият е надлежен адресат на всички твърдения наведени от ищеца с исковата молба,
включително такива за извършена цесия и за предсрочната изискуемост на задълженията
му. Позовава се на съдебна практика-Реш.№29/06.12.2018г. на ОС-Разград по т.д.
№101/2018г., Реш.№322/13.07.2011г. на ОС-Пазарджик, Реш.№56/23.02.2018г. на ОС-
Перник по гр.д.№670/2017г, Реш.по т.д.№1092/2015г. на ОС-Стара Загора, Реш.
№236/17.11.2017г. на АС-Варна по в.т.д.№ 400/2017г., Реш.на ОС-Варна по т.д.№738/2016г.
и др. В постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение №198/18.01.2019г. на ВКС, I ТК,по
т.д.№193/2018г.,върховният съд е разгледал института на особения представител и е
заключил, че той е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие
от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи
всякакви уведомления. В тази връзка са и постановените от ВКС актове- Опр.
№987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г.,IV на ВКС и Реш.№173/15.04.2004г. по гр.д.
№788/2013г., ТК на ВКС, съгласно които в случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47,ал.1 от
ГПК и в исковото производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, следва да се приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Това е така, тъй като уведомлението по реда на
чл.99,ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника и с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
това заключава,че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
7
Съгласно разпоредбата на чл.235,ал.3 от ГПК както и в съответствие с дадените
задължителни указания в т.9 от TP №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да вземе
предвид и всички факти, настъпили и след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за
съобщаване и форма за съобщаване, каквато е и трайната и последователна практика на
съдилищата. Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на
длъжника - това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото
съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да
се пресече възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор. За да се
доведе до знанието му станалата цесия е без значение формата на извършеното съобщение,
защото тя не е условие за валидност. Действието на съобщението до длъжника се явява
правно релевантно единствено и само до това, че изпълнение с погасяващ ефект може да се
направи единствено на цесионера. В конкретния казус ответникът не е представил по делото
доказателство да е направил престация на некредитор, т.е. целта на закона е постигната.
Следва да се има предвид, че ищецът е положил дължимата грижа и е направил
всичко зависещо от него за уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
задълженията му, поради което е неоснователно, несправедливо и неморално да търпи
неблагоприятните последици от неполучаване лично на уведомителните писма за цесия,
въпреки добросъвестното си поведение. В тази насока е и постановеното по реда на чл. 290
от ГПК Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014г. I ТО, докладчик съдията
Т.К., съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът
следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според Решение на съда по дело С-
327/10 от 17.11.17г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд
трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на
длъжника,изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността".
За неоснователно и незаконосъобразно счита възражението, че към заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е следвало да се приложат доказателства за
уведомяването за цесията. Сочи,че до съда е изпратено заявление на 31.07.2019г., т.е. преди
допълнението на чл.410 от ГПК от 20.12.2019г. Дори и в допълнението от 20.12.2019г.
законодателят въвежда да изискването за представяне на договора, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ, ако има такива.
Заключава,че нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към
днешна дата, има установено в закона изискване към заявлението да се представят
доказателства за уведомяването за цесията.
Моли след запознаване с доказателствата по делото и подадените молби,
становища и доказателствени искания, да се приложи и разпоредбата на чл.235 от ГПК, в
съответствие и с дадените задължителни указания в т. 9 от TPеш. №4/13г. на ОСГТК на
ВКС, да са потвърди Решение № 260014 от 29.01.2021 г., постановено по гр.д.№2020/19г. на
PC-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
8
Моли да се присъдят направените разноски, предявени с нарочен списък по чл.80
от ГПК, представен по делото пред първата инстанция, както и представя такъв за въззива
по чл.80 от ГПК. Претендира възстановяване на разноските за-заплатен депозит за особен
представител и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, съгл.чл.78,ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В случай че представител на
„Агенция за събиране на вземания"ЕАД не се яви на първото по делото заседание, моли да
се гледа в тяхно отсъствие. Желае да се даде възможност да изрази становище по евентуално
представени от ответната страна писмени доказателства и/или доказателствени искания.В
случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от ответната страна в
настоящето дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, прави
възражение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК и моли да се намали до размера на нормативно
установения минимален размер на адвокатския хонорар, вкл. Като се приложи и
разпоредбата на чл.47,ал.6 от ГПК по отношение на размера на възнаграждението на
особения представител. В случай че съдът осъди „Агенция за събиране на вземания“ЕАД да
заплати разноски на ответната страна по делото, моли служебно да се направи прихващане
на присъдените разноски. Ако не се направи служебно прихващане, в съответствие с
принципите на добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл.3,чл. 5 и
чл.9 от ГПК, както и в съответствие с разпоредбата на чл.236,ал.1,т.7 от ГПК, за да бъдат
равнопоставени в съдебното производство, моли съдът да даде указания на ответната страна
да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от особения представител
адв.Б. Ц.,който поддържа възизвната жалба и уточнява обжалваемата част.
Въззиваемият не изпраща представител,но изразява становището си в нарочна
молба.
От събраните по делото доказателства- приложените гр.д.№2020/2019г. по описа
на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е постъпил и отговорът.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
По същество.
На 13.09.2016г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит между
9
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД-кредитор и М. ЦВ. ИВ. от гр.Летница-
кредитополучател. Отпуснат е кредит в размер на 3000лв., за срок от 48м. Дължима е също
застраховка в размер на 347.07лв. и такса за разглеждане на кредита от 90лв.,така
дължимата главница е в размер на 3437.07лв.,а общата дължима от кредитополучателя сума
е 4441.03лв. Падежът на задължението е 14-то число на месеца. Месечните вноски се
състоят от главница и лихва,съгласно съставен погасителен план. Страните са уговорили, че
кредитът ще се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 12.99% годишно.
Годишният процент на разходите е 15.40%. Договорът е сключен при действието на Общи
условия за отпускане на потребителски кредити в евро или лева на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД. В тях е предвидено,че при забава на плащането на дължимите суми
кредиторът има право да получи и обезщетение в размер на годишната законна лихва,
разпределена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
главница(чл.13,ал.1) Кредиторът има право едностранно да прекрати кредитното
правоотношение и да обяви всички вземания по договора, включително и непогасени
вноски,остатъчна главница и лихва,за предсрочно изискуеми(чл.13,ал.2),при неплащане на
две последователни месечни вноски-б.“а“. В чл.13,ал.6 от ОУ страните са заявили съгласие
кредиторът да прехвърли вземането (изцяло или частично) на трети лица. В чл.13,ал.7 от
договора е прието,че подписвайки договора кредитополучателят е потвърдил това съгласие.
Приложен е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от
20.12.2016г.,с който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД прехвърля свои вземания,
между които и настоящето(под №409), на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД. С
изрично пълномощно цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по реда на
чл.99,ал.3 от ЗЗД. Приложено е Уведомително писмо от 03.08.2018г. до длъжника, което не е
връчено-обратната разписка е върната с отбелязване на връчителя,че не е потърсена.
Изпратено е второ уведомително писмо от 01.03.2019г.,което е връчено от ЧСИ(с рег.№879
в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч) по реда на чл.47 от ГПК. Връчителят е съставил
разписка от 23.04.2019г.,в която е удостоверил извършените три посещения,в присъствени и
неприсъствен дни. Тъй като не е открил никого на адреса, на 23.04.2019г. е залепил
съобщение на входната врата. Частният съдебен изпълнител е съставил и Протокол от
08.05.2019г.,в който е удостоверил неявяването на длъжника за получаване на съдебните
книжа и е приел,че са му редовно връчени.
По реда на чл.410 от ГПК, на 01.08.2019г. „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД подава заявление до РС-Ловеч,по което е образувано ч.гр.д.№2020/2019г.
Иска издаване на заповед за изпълнение срещу М. ЦВ. ИВ. от гр.Летница, за главница в
размер на 2595.05лв., представляваща 34 неплатени месечни погасителни вноски, за периода
от 14.12.2017г. до 14.09.2020г.,за които твърди,че на 23.04.2019г. е обявена предсрочна
изискуемост, 243.35лв.- възнаградителна лихва за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г.
(датата на цесията), 187.59лв.-обезщетение за забава за периода от 14.12.2017г. до подаване
на заявлението. Претендира и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
10
му изплащане. Заявителят твърди,че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на
23.04.2019г., когато е получено уведомлението за предсрочна изискуемост. Както в
заповедното, така и в исковото, а и в настоящето производства, не са представени
доказателства за изпратено от кредитора до длъжника изявление в този смисъл.
РС-Ловеч уважава заявлението изцяло и издава Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №768/02.08.2019г.
Длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47 от ГПК, поради
което и по реда на чл.415,ал.1 от ГПК съдът дава указания към заявителя за предявяване на
иск по чл.422 от ГПК.
Искът по чл.422 от ГПК е подаден в законния срок и е образувано гр.д.
№2020/2019г. по описа на РС-Ловеч съда. Като петитум ищецът е заявил искане да се
признае за установено съществуването на заявеното вземане,а в условията на евентуалност-
в случай,че съдът не уважи изцяло или частично исковете, претенциите са заявени като
осъдителни. В случай, че се приеме,че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена
преди подаване на заявлението, ищецът е заявил че прави такова изявление към длъжника-за
предсрочна изискуемост на непадежиралите към 17.10.2019г. главници по вноски от №38 до
№48-вкл.,в размер на 2595.05лв.
Ответникът не е намерен на вписания в НБД“Население“ постоянен и настоящ
адрес, търсен е и по месторабота,но не е открит регистриран трудов договор. Назначеният
по реда на чл.47,ал.6 от ГПК за особен представител на ответника- адв.Б.Ц.-ЛАК подава
отговор,в който моли да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани. Оспорва
валидността на уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземането към него.
Развива аргументи за нищожност на клаузата на ОУ,предвиждаща тази възможност,поради
противоречие с нормата на 143,т.15 от ЗЗП.Твърди,че кредиторът не е имал възможност за
цедира вземането си,не е уведомил надлежно длъжника,поради което последният не е
обвързан с прехвърлянето.
В настоящата инстанция се назначи съдебно-икономическа експертиза, по която
експертът Н.Р. потвърждава,че сумата по кредита от 3000лв. е усвоена в пълен размер на
13.09.2016г. По делото е приложено и преводно нареждане за този превод в полза на М.И..
Експертът сочи, че на кредитополучателя е преведена и сумата за уговорената застраховка в
размер на 437.07лв. Кредитът е отпуснат при договорна лихва от 12.99% На 15.09.2017г. е
увеличен на 16.99% поради неспазване от кредитополучателя на преференциални условия
по договора. Съгласно първоначалния погасителен план са предвидени 48 месечни вноски в
размер на 92.52лв.,като последната е с падеж 14.09.2020г. Експертът е установила,че
кредитополучателят е внесъл обща сумата 1375.84лв.,с която са погасени- главнци-
842.02лв., договорни лихви- 527.5лв.,лихви за просрочие- 6.31лв.,при спазване на
поредността за погасяване-лихви за просрочие, договорни лихви, главница. Първото
просрочие е на вноската с падеж 14.01.2017г.,след което всички внесени суми за погасяване
11
на задължението са в по-малък размер от дължимия, не се спазени и падежните дати.
Експертът представя изчисления на задължението към дата на цедиране на
вземането- 20.07.2018г.,като просрочието е за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г.,съотв.-
главница- 482.94лв., договорна лихва- 243.35лв.
Към сочения от заявителя момент на обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита- 23.04.2019г. неизплатената главница е в размер на 1214.85лв., договорната лихва-
436.64лв.,наказателна лихва за периода от 14.12.2017г. до 23.04.2019г. е 97.65лв.
Към зададената от съда дата-14.05.2020г. задължението е във вида-главница-
2205.04лв.(за периода 14.12.2017г.-14.05.2020г.), договорна лихва-556.69лв.(14.01.2018г.-
14.05.2020г., наказателна лихва-318.134лв.(14.12.2017г.-14.05.2020г.)
Съставът приема заключението на съдебната експертиза като компетентно и
обективно и го съобразява при формиране на изводите си по същество.
При така установената фактическа обстановка, въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с претенция иск по чл.422 от ГПК- установителен иск, предявен
като продължение на заповедно производство по чл.410 от ГПК.
Иска се да бъде признато съществуването на вземане на заявителя към длъжника,
което е предявил по заповедното производство по ч.гр.д. №2020/2019г. по описа на РС-
Ловеч. Като кредитор заявителят се легитимира с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.07.2018г.,чрез който е придобил вземането на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД към М.И., по Договор за потребителски паричен кредит от 13.09.2016г.
Съставът намира,че легитимацията на заявителя е надлежна и е налице редовно
проведена процедура по цедиране на вземането.
Ответникът възразява срещу възможността за прехвърляне на вземането,като
твърди,че противоречи на нормата на чл.143,т.15 от ЗЗП. Цитираната норма определя като
неравноправна клауза, която „налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори
и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите“.
При съобразяване на договора за кредит и свързаните с него документи- ОУ,
Погасителен план и т.н.,съставът не открива да е осъществена твърдяната хипотеза.
Възможността за прехвърляне на вземането е регламентирана в чл.99,ал.3 от ЗЗД,а правата
на страните са гарантирани с предвидените правила за уведомяване на длъжника. Освен
това–видно от процесния договор за кредит-в чл.13,ал.6 тази възможност е изрично
предвидена. С подписване на договора потребителят е дал изрично съгласие на кредитора да
12
прехвърля правата си на трети лица-ал.7.
По изложените съображения съставът не споделя възражението на въззивника за
нищожност на договора на това основание.
Неоснователно е и твърдението за ненадлежно уведомяване по реда на чл.99,ал.3
от ЗЗД на длъжника. Установява се,че макар първото уведомително писмо от 03.08.2018г. да
не му е връчено, при второто-от 01.03.2019г., процедурата по чл.47 от ГПК е надлежно
извършена от съдебния изпълнител. Съгласно чл.18,ал.5 от ЗЧСИ съдебните изпълнители са
оправомощени да извършват такива действия. Видно от изготвените книжа връчителят е
спазил изискванията на чл.47 от ГПК, обективирал е положените усилия, извършените три
посещения и невъзможността адресатът да бъде намерен на посочения в договора и
установен като адрес за кореспонденция. В съответствие с правилата и с нарочен протокол
ЧСИ е направил заключението за надлежно връчване на книжата, с оглед неявяването на
адресата в посочения срок-съгласно чл.47,ал.3 от ГПК.
Съставът приема,че уведомяването е надлежно,тъй като кредиторът е положил
усилия за откриване на длъжника. Както се посочи по-горе връчителят и съдебният
изпълнител са удостоверили изпълнението на изискванията на чл.47 от ГПК. Длъжникът от
своя страна не представя доказателства за оборване на удостоверителната сила на тези
документи, съставени от съдебния изпълнител, няма данни и за промяна в постоянния и
настоящ адрес на И.. С оглед на това съставът приема,че кредиторът е положил дължимото
съгласно изискванията на закона да уведоми кредитополучателя за прехвърляне на
вземането.
Съдът, анализирайки събраните доказателства счита,че безспорно е установено
възникналото между М.И. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД облигационно
отношение по реда на чл.430 от ТЗ-договор за банков кредит. Фактът на реално престиране
на заемната сума се потвърждава от представеното преводно нареждане и съдебната
експертиза,по която вещото лице потвърждава, че сумата от 3000 лева,заедно със сумата за
застраховка-437.07лв. са били преведен на кредитополучателя и усвоена еднократно и
изцяло на 13.09.2016г. С оглед на тези констатации следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорената сума.
От своя страна кредитополучателят е извършвал частични погасявания-общо е
внесъл сумата 1375.84лв.,с която са погасени- главнци-842.02лв., договорни лихви-
527.5лв.,лихви за просрочие- 6.31лв.,при спазване на поредността за погасяване. Първото
просрочие е на вноската с падеж 14.01.2017г.,след което всички внесени суми за погасяване
на задължението са в по-малък размер от дължимия, не се спазени и падежните дати.
При тези данни съдът приема,че е доказано по категоричен начин наличие на
неизпълнение от страна кредитополучателя на основното му задължение за погасяване на
месечните вноски по кредита,като забавата е трайна. Съгласно чл.13,ал.2,б.“а“ от ОУ при
13
просрочие на две последователни месечни вноски кредиторът има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да начислява наказателна лихва в размер на годишната законна
лихва.
Въпреки твърденията на заявителя,че е обявил предсрочната изискуемост на
23.04.2019г.,по делото не са представени никакви документи, потвърждаващи такова
действие. За първи път изявление в този смисъл е направено в исковата молба по реда на
чл.422 от ГПК и е достигнало до длъжника с получаването й по реда на чл.131 от ГПК от
особения представител на 14.05.2020г.
Съставът приема,че връчването на особен представител е надлежно, като споделя
съдебната практика в този смисъл. (Реш.№198/18.01.2019г., пост.по т.д.№193/2018г. на І ТО
на ВКС, Реш.№ 86/27.10.2020г. по т.д.№2118/2019г., I ТО на ВКС, Реш.№148/02.12.2016г.
по т.д.№2072/2015г. на ВКС, I ТО, Реш.№25/03.05.2017г. по гр.д.№60208/2016г. на ВКС, II
ГО, Реш.№194/30.03.2018г.,пост.по т.д.№2171/2017г.на ІІ ТО и др.) Функцията на особения
представител е да гарантира правата на длъжника и предприеме конкретни действия по
осъществяването им. Като представител на страната той разполага с всички права, които са
делегирани на упълномощения чрез договор за правна защита и съдействие представител. В
чл.34,ал.3 от ГПК са изброени изчерпателно действията, за които се изисква изрично
пълномощно – сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от иска, признаване
искания на другата страна, получаване на пари или други ценности, както и за действия,
представляващи разпореждане с предмета на делото. Не са предвидени ограничения за
приемане и на материалноправни изявления, по вече възникнало правоотношение между
лицето,което представлява и другата страна в процеса. Приемането на обратната теза би
поставило кредитора в невъзможност да осъществи правата си, въпреки, че е положил
усилия и обезпечил представителството на длъжника, внасяйки депозит за назначаване на
негов представител в процеса. Отричането на възможността за надлежно връчване на
назначения по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител дава възможност на длъжника
да черпи права от собственото си неправомерно поведение,което противоречи на принципа
за равенство на страните пред закона(чл.9 от ГПК),
По изложените съображения съставът приема,че длъжникът е бил надлежно
уведомен на 14.05.2020г., когато препис от исковата молба е връчен на назначения му
особен представител. Това е и моментът,в който е обявена предсрочната изискуемост на
кредита. Като последица кредиторът може и търси установяване на вече падежиралите към
този момент задължения-в случая за главница,договорна и санкционна лихва.
Видно в петитума на исковата молба е включен и остатъкът от вноските с все още
ненастъпил падеж. С оглед приетото в т.1.2 от ТРеш.№8/02.04.2019г.,пост.по т.д.№8/2017г
на ОСГТК на ВКС, последицата от обявената в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост е, че този факт следва да се отчете от съда и по правилото на чл.235,ал.3 от
ГПК да установи отношенията между страните, такива, каквито са били към приключване
14
на съдебното дирене. Това дава възможност съдът да се произнесе и по останалите
непадежирани преди този момент вноски по кредита. Дължими са само вноските за
главница,тъй като с оглед настъпилата предсрочна изискуемост отпадат занапред
уговорените в договора ангажименти- вкл.за възнаградителна и санкционна лихва (т.2 от
ТРеш. №3/27.03.2019г.,пост.по т.д.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС). Правилото на чл.235,ал.3
от ГПК дава възможност на съда да разгледа претенцията за тези вноски и в рамките на
установителния иск.
В случая първоинстанционният съд не е съобразил този факт и претенцията за
тези вноски е разгледал в рамките на осъдителния иск. В тази част, обаче решението не се
обжалва от въззивника, влязло е в законна сила, поради което съдът не може да се
произнася.
В останалата част-за вноските с настъпил падеж към обявяване на предсрочната
изискуемост, съдебната експертиза установи,че към 14.05.2020г. дължимата и непогасена
главница е била в размер на 2205.04лв. В обжалваното решение съдът е установил това
вземане до размера на 1665лв., поради което,при съобразяване на установената в
чл.271,ал.1,изр.2-ро от ГПК забрана за влошаване положението на обжалващия,следва
вземането да се приеме за установено в размера,постановен от първоинстанционния съд.
Претенцията за договорна лихва към 14.05.2020г. е изчислена от вещото лице в
размер на 556.69лв.,за периода от 14.01.2018г. до 14.05.2020г. Ищецът търси установяване за
периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. и до размера на 243.35лв.В този размер е уважена и
установена от първоинстанционния съд,с оглед на което и по правилото на
чл.271,ал.1,изр.2-ро от ГПК,следва да се приеме за установен в този размер и период.
По отношение на санкционната лихва по чл.13,ал.1 от ОУ към договора за
потребителски кредит,размерът към обявяване на предсрочната изискуемост на 14.05.2020г.
е определен от експерта на 318.14лв.,за периода от 14.12.2017г. до 14.05.2020г.
Претенцията,с която заявителят е сезирал съда е в размер на 187.59лв.,за периода от
14.12.2017г.до подаване на заявлението-01.08.2019г. В този вид е признат от
първоинстанционния съд,при което и по правилото на чл.271,ал.1,изр.2-ро от ГПК, следва да
се приеме за установен в този размер и период.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се
потвърди изцяло в обжалваната част.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да се осъди да заплати на ОС-Ловеч
дължимата за производството държавна такса в размер на 101.9лв.
Следва да възстанови и направените от въззиваемия разноски. Представени са
доказателства за внесен хонорар на особения представител в размер на 439лв., депозит за
15
съдебната експертиза- 300лв. Въззиваемият претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78,ал.8 от ГПК. При съобразяване размера на обжалваемия
интерес и липсата на особена правна и фактическа сложност на спора,съставът намира, че
следва да се присъди възнаграждение в размер на 150лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260014/29.01.2021г., постановено по гр.д.
№2020/2019г. по описа на РС- Ловеч , в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. ЦВ. ИВ. с ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: *****, ***** представлявано от Д. Б. Б., чрез пълномощник юрисконсулт
М.С., сумата 990.9(деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки),
представляваща направените в производството разноски, от която 101.9лв.- държавна такса,
439-възнаграждение на особен представител, 300лв.- депозит за съдебна експертиза, 150лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска и на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16