М О Т И В И към Присъда от 17.04.2018
год. по НОХД № 43/ 2018 год.
Производството
по делото е образувано по повод обвинителния акт на ЛРП, против :
1./
Д.В.Т. В Т О В А
, Ч Е
: че на 05.05.2017 ГОДИНА В С. Септемврийци,
обл. Монтана, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, на обществено място – сградата на ОУ
«Доктор П. Берон» с. Септемврийци, като е отправял обидни и цинични изрази като
«курва», «ще те еба в устата», «ще те еба в боклука» към М.Л. учителка в
училището пред служители на училището, като се държал агресивно и
предизвикателно – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
2./ И.А.П.- В Т О В А, Ч Е: на 05.05.2017
година в с. Септемврийци, обл. Монтана в сградата на ОУ «Доктор П. Берон» е
нанесла удар с ръка в областта на лицето на М.Ц.Л., старши учител в същото
училище, с което и е причинила телесна повреда изразяваща се в болка и
страдание, на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
1 и т. 12 от НК.
В съдебно заседание и
двамата подсъдимият правят пълно самопризнание на всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразиха съгласие за
установяването на тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства.
Във връзка с това и с оглед съгласието на страните, съдът проведе съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
В
хода на процеса, прокурора поддържа обвинението, което счита, че е доказано по
несъмнен начин. Пледира на първият подсъдим за извършеното деяние по чл.325,ал.1 НК да бъде наложено наказание пробация , респ. със съответните пробационни
мерки, а за втората подсъдима предлага да бъде освободена от наказателна
отговорност и съдът й наложи административно наказание-глоба в размер около
минимума, тъй като са налице за нея предпоставките визирани в чл.78а НК.
Защитникът
на подсъдимите пледира съдът да наложи наказанията, предложени от представителя
на прокуратурата, а именно : пробация за пост.Т. и глоба за подс.П..
И двамата подсъдими се признават за виновни по
повдигнатото обвинение и изказват съжаление при последната си дума, извиняват
се на пострадалата . Молят съда за минимално наказание като смята, че това ще е
най-справедливо за тях.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият Д.В.Т. е
осъждан с три влезли в сила присъди за извършени от него престъпления от общ
характер. С последната присъда по НОХД 295/12г., на РС Лом, влязла в сила на
16.05.2012 година подс.Т. е осъден на шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване за извършено от него престъпление по
чл. 198, ал. 1 вр. Чл. 18, ал. 1 от НК.
Подсъдимата И.П. не е осъждана за извършени от нея
престъпления от общ характер.
Пострадалата от престъпното деяние М.Ц.Л. ***.
Същата работи като учител в ОУ „Доктор П. Берон“ с. Септемврийци. На 05.05.2017
година св. М.Л. била на работното си място в ОУ „ Доктор П. Берон“ с.
Септемврийци. Около 08.20 часа същата била в учителската стая тъй като имала
свободен час. В същото време вратата на учителската стая се отваря и вътре
влиза
подс. Т., който се подпира на печката, и попитал
учителката „какво е станало вчера“. Л. му заявява, че не знае за какво става
въпрос и поискала да и обясни какво има предвид за да може да му отговори. В
този момент тя става от стола на който била седнала и се изправила. Тогава подс.
Т. се приближава до нея и я бута, като започва да отправя обидни думи по нейн
адрес, като я нарича „курва“, препсувал я на майка и и казал „ ще те еба в
неграмотната даскалица“, като след това я попитал защо предишния ден е скубала
дъщеря му. Л. останала изумена тъй като това не било се случвала с дъщерята на Т.
и казала на същия да напусне учителската стая. Тогава Л. позвънила на директора
на училището, който и отговорил, че чул шум. Пострадалата тръгва към
директорския кабинет който се намира на първия етаж на училището слизайки по
стълбите и двамата се срещат в коридора на първия етаж, като Л. го помолила да
позвъни в полицията и набързо му обяснила за обидите и отправените заплахи от
страна на подсъдимият. Докато Л. обяснявала на директора за случилото се, се
появила подс. П.. Тогава двамата подсъдими тръгнали към пострадалата и
започнали и двамата да отправят обиди и закани по нейн адрес. Директора на
училището св. Цветков застанал между Л. и подс. Т., но в този момент подс. П.
се промъкнала и успяла да удари Л. с ръка по лицето. В следващите минути
директора на училището и чистачката Цецка успяват да избутат двамата обвиняеми
извън сградата на училището. Няколко минути след случая Л. прекарала в
дирекцията защото и станало лошо и не можела да ходи, след което е посетила
лекарски кабинет в гр. Вълчедръм, защото продължавало да и е лошо. Изложената
фактическа обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на
присъстващите на инцидента лица, като деянието е извършено по хулигански подбуди
без повод и провокации, с особена дързост и цинизъм пред много лица.
По ДП е назначена и приложена съдебномедицинска
експертиза от която е видно, че на пострадалата М.Л. по време на работа, при
изпълнение на служебни задължения е причинено кръвонасядане на лицето, което е
причинило болка и страдание по смисъла на действащия НК със срок на оздравяване
до десет дни при липса на усложнения.
Видно от изложеното по-горе, така извършеното от подс.
И.А.П. деяние, представлява – нанесена лека телесна повреда на длъжностно лице,
по хулигански подбуди.
Видно от изложеното по-горе, така извършеното от подс.
Д.В.Т. деяние, представлява – едро хулиганство.
Деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл – и двамата обвиняеми са съзнавали общественоопасният характер,
предвиждали са общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване.
С така описаното
деяние, подс. П. е осъществила състава на чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12
от НК.
С така описаното деяние обв. Т. е осъществил
състава на чл. 325, ал. 1 от НК.
Разпитани в хода на досъдебното производство подсъдимите се признават за виновни по така повдигнатите
им обвинения, като изразяват съжаление за стореното.
Обвинението се установява изцяло, по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства: Докладна записка /л. 2 от ДП/, Протокол за разпит на свидетел/л.
7-11, 21-24 от ДП/, Съдебно-медицинска експертиза/л. 40-42 от ДП/, Трудов
договор и длъжностна характеристика/л. 28-34 от ДП/ Постановление за привличане
на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение/л. 51, 53 от ДП/, Протокол за
разпит на обвиняем/л. 52, 54 от ДП/, Справка за съдимост/л. 16-20 от ДП/
Подс. Д.В.Т. е роден на *** година в гр. Тутракан,
с начално образование, неженен,
безработен, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********.
Подс. И.А.П.
е родена на *** ***, с начално образование,
неомъжена, безработна, българка, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********.
Наказателната отговорност следва да се реализира
при наличието на отекчаващи вината
обстоятелства утвърден престъпен начин на живот по отношение на подс. Т. и
смекчаващи такива признаване на вина..
Причини за извършване на деянието – слаби
морално-волеви задръжки.
Ето защо и на основание чл. 46,ал.1, във
вр.чл.246,ал.1 и чл.242,ал.1 от НПК,
Гореиложената фактическа обстановка,
съобразно чл. 373, ал. 3 от НПК, съда прие за безспорно установена, като същата
се потвърждава от направените от подсъдимия самопризнания, както и от
доказателствата по ДП № 281/ 2017 год. по описа на РУ при МВР Лом, които ги
подкрепят.
ОТНОСНО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така изяснената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото си поведение
подсъдимият Д.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1, а
подс. И.П. – по чл.131,ал.1,т.1 и 12 НК.
-
За
извършеното престъпление по чл.325,ал.1 от НК: Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално и спокойно съществуване на гражданите на страната, чрез които се
гарантира обществения ред и спокойствие.
В наказателноправната теория и съдебната практика хулиганството е
определено като грубо
нарушаване на установения обществен ред с непристойни действия, свързано с
проявление на явно неуважение към обществото.
Характерно за
хулиганството е, че с действията си деецът демонстрира едно незачитане на
обществото и принципите ,върху които то е изградено и именно тази
демонстративна, провокираща непристойност на действията му характеризира същите
като посегателство срещу установения обществен ред.
Грубо нарушаване на
обществения ред има когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация
против установения ред, нарушава важни обществени или лични интереси или
съществено засяга нормите на нравствеността.
Явно неуважение към
обществото е налице когато чрез действията си деецът изразява открито висока
степен на неуважение към личността като характера на тези антиобществени
действия се съзнава както от него, така и от другите лица, на които са станали
достояние.
За да е осъществено
престъплението от обективна страна е необходимо и двата признака /грубо
нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото/ да са
осъществени.
От обективна страна
престъплението може да бъде извършено само чрез действие, а от субективна само
умишлено.
От обективна страна с действията си- отправяйки към пострадалата на
неприлични изрази на публично място,подсъдимият е осъществил състава на
престъплението „хулиганство”.Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.325,ал.1 от НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са
всички неприлични,безсрамни действия,които очевидно противоречат на установения
в обществото морал и порядък. По делото безспорно се установи ,че подсъдимият е
извършил няколко такива действия в един непродължителен период от време,всяко
от които по характера си е скандализиращо. В резултат на действията й грубо е
бил нарушен обществения ред и са били притеснени много хора. Подсъдимият е
предизвикал скандал на публично място/ в училището/ в присъствието на много хора. Непристойното поведение на подс-Т. - отправяне на обидни
думи.Безспорно отправените от подсъдимият обидни думи са скандални за обществото не само поради
факта, че са били насочени спрямо жена, а и поради това, че са отправени на особено
място – в училище и към умител.
От субективна страна
подсъдимият Д.Т.
е действал при форма на вина пряк умисъл-съзнавал е
противообществения характер на своите
действия и това ,че извършеното от него е напълно
осъзнавано ,както и факта,че извършва действията си на работното място
на пострадалата- в училището, където тя преподава, и пред няколко други хора.
-
По
отношение на деянието по чл. 131, ал.1,т.1 и т.12 НК: За да е налице фактическия
състав на чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК следва да са налице от
обективна страна следните предпоставки: да е налице лека телесна повреда;
същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено при пряк
умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен фактическия
състав на посоченото престъпление от общ характер.
Безспорно
свидетелката и пострадала от престъпното посегателство Л. вследствие на
действията на подсъдимите е претърпяла увреждане имащо характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се в прлетърпени борки и
страдание.
Деянието
е извършено при пряк умисъл. За умисъла на едно лице се съди по неговите
фактически действия. В настоящия случай подсъдимата П. е нанесла в областта на
лицето по гореописания начин телесен удар и е съзнавала, че извършва акт на
физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на пострадалата и че
употребява сила, но независимо от това е извършила това си действие добре
съзнавайки, че ще последва болка, в това число и на такова от вида на действително причиненото. Подсъдимата е
насочила всичките си усилия към осъществяването на акта, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на негативния
резултат.
Налице
е квалифицирания състав на чл.131 ал.1 т.12 от НК. Съдебната практика
безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” –
едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански
действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по
мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към
правилата на обществото и човешката личност.
ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
При така изяснената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че двамата подсъдими са съзнавали
обществено опасния характер на деянията, които са извършили, предвиждали са настъпването на обществено опасните
последици, като са искали и са целели
настъпването на тези последици при
наличие на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 пр.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на
процедурата, при която протече делото и разпоредбата на чл.373 ал.1 от НПК,
съдът е длъжен да определи наказанието при
условията на чл.58а, т.е. при условията на чл.55 от НК, и без да се налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства.
Разпоредбата на чл.325, 1 от НК предвижда
налагането на наказание „Лишаване от свобода” в размер на от една до две години
или пробация, както и с обществено порицание.
Съдът наложи на
подс.Т. наказание пробация, със следните пробационни мерки:- задължителна
регистрация по настоящ адрес на този подсъдим за срок от осем месеца, както и
задължителни срещи с пробационен служител – 8 месеца. Наложи му също и
комулативно предвиденото наказание-обществено порицание, което следва да се
изпълни чрез обявяване на присъдата в общината по посоянният му адрес.
По отношение на втората подсъдима , съдът
приложи института на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, тъй като бяха налице предпоставките, визирани в
чл.78а НК.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
За съвместно разглеждане с настоящото
наказателно производство, както беше посочено по-горе в мотивите, са приети и граждански иск с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД от пострадалата срещу подсъдимият Д.Т. в размер на 2500 лева , представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл.325
,ал.1 от НК . Предявеният граждански иск се явява доказан по своето основание. От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установи за отправените обидни думи към нея са пряка и непосредствена последица от неправомерните деяния на подсъдимият , поради което и следва да бъде
ангажирана деликтната му отговорност. Пострадалата е изтърпяла унижение от обидите на подс.Т. към нея .Поради
което съдът осъди първият подс.Д.Т. справедлив се
явява уважен размер от съда за сумата от 450 лева , а до пълния претендиран размер от 2500 лева, иска
се явява недоказан
и неоснователен.
По отношение на втората подсъдима ,
пострадалата от престъното посегателство предяви против нея гр.иск за сумата от
3000 лв., за нанесените й болка и страдание от извършеното от подс.П.
престъпление , по изложените по отн. на подс.Т. мотиви, съдът я осъди да
заплати на пострадалата – 150 лв, а
до пълния претендиран размер от 3000 лева, иска
се явява недоказан
и неоснователен.
За разликата от уважения размер до пълните предявени от пострадалата и посочени по –горе суми, иска се явява недоказан, завишен и несправедлив като сума, поради което и съдът
ги отхвърли, на това основание.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Тъй като двамата подсъдими бяха признати
за виновни и са им наложени съответните наказания по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка
с чл.188, ал.1 и чл. 189, ал.1 от НПК същите следва да заплатят всички
направени по делото разноски по
сметката на ОД на МВР Монтана в размер на 148,12лв., направени по делото разноски на досъдебната му фаза.
ОТНОСНО
ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се посочат ниското
правно съзнание на подсъдимите, незачитане нравствените устои и законите на
обществото .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: