О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 18.11.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ХІV въззивен състав в закрито заседание на осемнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ А. ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2.ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. в.н.ч.дело № 4634
по описа за 2019 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при СРП срещу
определение на СРС от 07.10.2019г.,
постановено по НЧД № 13 237/2019г. по
описа на СРС, НО, 22 състав, с което е
отменено постановление на СРП от 26.07.2019г. за прекратяване на
наказателно производство по д.п. № 323/2018г. на СО-СГП , пр.пр. № 7952/2018г. по описа на СРП,
пр. пр. № М-44/2018г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В протеста се
излагат съображения за недоказаност на
деянието, както като престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, така и въобще
наличието на престъпление от общ характер, като в тази насока се оправят упреци
към приетата от СРС фактическа обстановка и изведени правни изводи, респ.
дадени указания. В този смисъл се излагат доводи за неправилност на
определението на СРС. От въззивния съд се иска да отмени определението на СРС и
потвърди постановлението на СРП.
Постъпило е възражение срещу подадения частен протест
от пострадалия П.А. ( представляван от адв. Г.П.-С.), в което се излагат
твърдения за правилност на атакуваното определение на СРС, съответно – за
непълнота и необоснованост на разследването. Моли се за потвърждаване на
определението на СРС от 07.10.2019г.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в
жалбата, материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Протестът е основателен, като атакуваният съдебен акт
следва да бъде отменен и постановлението за прекратяване на наказателното
производство - потвърдено.
Наказателното производство е образувано на
15.06.2018г. с постановление на прокурор при СРП срещу Р.М., за това, че в
периода от 25.09.2016г. до 05.10.2016г. в гр.София, с цел да набави за себе си или
за другиго имотна облага възбудил и поддържал у П.П.А. заблуждение, че ще му
прехвърли собствеността върху собствения си лек автомобил, марка „Опел Астра” с
рег.№ *******, с което причинил на П.П.А. с ЕГН: ********** имотна вреда в
размер на 9600 лева /девет хиляди и шестстотин лева/, явяващо се престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК
С обжалваното от пострадалия П.А. пред СРС постановление
прокурорът от СРП е прекратил наказателното производство по делото, намирайки
обвинението за недоказано.
С протестираното определение от 07.10.2019г., СРС е отменил постановлението на СРП,
приемайки че „…не е постановено при спазване на основните принципи на
наказателния процес по смисъла на чл. 13,
ал.1 от НПК, чл. 14, ал.1 от НПК и чл. 107, ал.5 от НПК….не са обсъдени
подробно и задълбочено събраните доказателства поотделно и в тяхната цялост….“,
като за целта е указано извършването на очна ставка между св. А. и св. М.; като
съставът на СРС е заключил, че „не е проведено всестранно и пълно разследване“.
Тези мотиви на контролираната инстанция са необосновани
и в разрез както със събраната по д.п. доказателствена съвкупност, така и с
анализа й, извършен в постановлението на СРП за прекратяване на наказателното
производство и в крайна сметка - и с принципа за разпределение на
доказателствената тежест в наказателното производство ( чл. 103, ал.1 от НПК),
възложена върху прокурора и разследващите органи.
В хода на разследването е установено, че св. П. А. през месец 06.2016г. чрез свой
познат таксиметров водач - св. Г.Х..- се
запознал със св. Р.М. ( младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“- СДВР). Св.
М. съдействал на св. А. да се запише на шофьорски курс при негов познат
инструктор. При срещите между двамата във връзка с курса, св. А. харесал лек
автомобил марка „Опел Астра” с рег.№ *******, собственост на св. М. и му предложил да го закупи. На 25.09.2016г. св. М. се съгласил да продаде собствения си
автомобил на А. за сумата от около 9 000 лева. Към този момент св. А. не
бил правоспособен водач на МПС ( същият получил СУМПС на 23.12.2016г.), като на
23.08.2016г. същият продал недвижим имот – апартамент, намиращ се в гр.София,
ж.к. „Люлин“ и съответно разполагал с парични средства.
Оттук насетне по делото са налични две групи (
обособени с оглед на информационната ин насоченост) относно развитието на
взаимоотношенията между св. А. и св. М..
І. Според данните в свидетелските
показания на пострадалия П.А., на 29.09.2016г. последният, придружен от св. Г.Х..,
отишъл до клон на „Уникредит Булбанк“ АД, находящ се в гр. София, ул. „Тодор
Каблешков“ № 3, в който от банковата си сметка изтеглил сумата от 5000 лева, за
да плати първата вноска за автомобила; на същата дата - 29.09.2016г. в
заведение „Мементо“, находящо се в гр. София, в присъствието на св. Г.Х..,
пострадалият предал „на ръка“ изтеглената от него сума в размер на 5000 лева на
св. Р.М. като част от продажната цена
на лекия автомобил Марка „Опел Астра” с рег.№ *******, а след няколко дни М. му
предал владението на автомобила, ведно с
ключовете за него и съпътстващите го документи; на 05.10. 2018г. св. А., заедно
със св. Г.Х..отишъл в същия клон на „Уникредит Булбанк“ АД, от който изтеглил
сумата от 6000 лева, като на същата дата отново в присъствието на св. Г.Х.., на
адреса на св. М. в гр. София, ж. к. „Люлин“, А. предал на М. сумата от 4600
лева, представляващи остатък от продажната цена на автомобила; на 10.10.2018г.
св. П.А. закупил и мултимедийна система на стойност 3030 лева за автомобила с
изтеглени от него 4000 лева от банковата му сметка; след това свидетелите А. и М. продължили да се срещат и
да пият кафе, като при една от срещите им, св. А. харесал новата кола на Р.М. -
л. а. „Фолксваген Голф“ и предложил на М. да му върне лекия автомобил „Опел
Астра” с рег.№ ******* и да вземе л. а. „Фолксваген Голф“, като му доплати
сумата от 6 000 лева; след постигане на съгласие двамата си си разменили ключовете и
владението на двата автомобила- лекият автомобил „Опел Астра” с рег.№ *******
останал във владение на М., а - л. а. „Фолксваген Голф“- във владение на А.; на
неустановена дата през месец 11.2017г. на телефона на св. А. се обадил св. М. и
поискал да си уредят отношенията, като А. му доплати цената за л. а. „Фолксваген
Голф“ или да му прехвърли имота си. Двамата се срещнали отново на адреса на М. в
гр. София, ж. к. „Люлин“, пред бл. 4, където св. А. върнал на св. М. л. а. „Фолксваген
Голф“ без последният да му върне парите, заявявайки, че те били предназначени
за амортизацията на колата.
ІІ. Според данните, съдържащи се
в показанията на св. М., същият е приел предложението на св. А. да му продаде
личния си автомобил „Опел Астра” с рег.№ ******* за сумата от 9000 лева, като
сумата следвало да му бъде предоставена от св. А. след като последният продаде
собствен недвижим имот; св. М. предал владението върху автомобила, като св. А.
му казал, че по – късно ще се издължи; при една от срещите им с А., св. М.
узнал, че св. А. е направил подобрения ( поставил озвучителна система) на
автомобила, без негово знание и съгласие; след като М. закупил друг автомобил -
л.а. „Фолксваген Голф“ - св.А. споделил,
че много му харесвала новата кола на М. и му предложил да си разменят
автомобилите, като на по-късен етап А. щял да му заплати втория автомобил на
по-висока цена от договорената за л. а. „Опел Астра“, което обаче не сторил
въпреки подканянията на М.; на неустановена дата през месец 11.2017г. св. А. се
обадил по телефона на св. М. и го попитал за кода на „оперативно-навигационната
система на колата“, която се блокирала при технически манипулации по двигателя,
като този въпрос наказал М. да се усъмни за възникнали неизправности по
автомобила и поискал от А. да му го върне; същият ден св. А. върнал л. а. „Фолксваген
Голф“ на М., който установил щети по
автомобила; впоследствие М. предложил на А. да си вземе закупената от него
стереоуредба, монтирана на л.а.“Опел Астра“ и да му върне оригиналната на
колата, като А. отказал предложението, тъй като демонтажът следвало да се
направи от оторизиран специалист, за което нямал необходимите възможности и
средства.
ІІІ. За проверка достоверността
на информацията, съдържаща се в така посочените гласни доказателствени средства
( по делото не е спорно, че не са изготвени документи, свързани с предаване на
пари, автомобили или прехвърляне на право на собственост върху МПС) е разпитан
в качеството на свидетел Г.Х.., за когото пострадалият А. твърди, че е свидетел
очевидец на предаването на парите на
29.09.2016г. в заведение „Мементо“ и на 05.10. 2016г. пред дома на М. в ж.к. „Люлин“; при разпита си св. Х.заявява, че
е откарал св. П.А. до банков клон на „Уникредит Булбанк“ АД в МОЛ „България“ и
на срещата между А. и М. в кафене в кв.
„Стрелбище“ на гр. София е видял П.А. да дава на Р.М. бял плик, но не знаел
дали е съдържал сума пари и съответно размера й; сочи, че не е възприемал св. М. да брои пари.
В хода
на разследването са събрани и други доказателства ( съдебно-счетоводна
експертиза, графологични експертиза, банкови документи, различни справки,
разпитани са и други свидетели), които обаче не установяват пряко факти, включени
в предмета на доказване по делото.
При така
установената фактическа обстановка законосъобразно представителят на СРП е
приел, че обвинителната теза е недоказана и липсват основания за привличането в
качеството на обвиняем на М., съответно предаването му на съд. При
противоречивите версии в гласните доказателствени средства на А. и М. относно
наличието на извършено плащане от страна на първия за закупуването на л.а.
„Опел Астра“, съпоставени с несъмнено установената липса на документи за
плащане и с оглед факта, че сочения от пострадалия свидетел очевидец ( Г.Х..) на
извършените плащания не подкрепя версията му, следва закономерния извод за
недоказаност на обвинението. Както е посочил прокурорът в атакуваното
постановление „ …Логично е изтеглените от А. суми
пари от банковата му сметка действително да са били предназначени за закупуване
на автомобила, но категорични доказателства за това, че същите са били
предоставени на Р.Т.М. на посочените по-горе дати, не са събрани, а обвинението
не може да почива на предположения, макар и логически изведени….“ и този извод
е съобразен именно с възлагането на тежестта на доказване в производството
върху прокурора и разследващите органи, които в рамките на проведеното
разследване не са установили несъмнено/ еднозначно/ категорично причиняването
на имотна вреда на А.. Същевременно упрек към качеството на разследването не
може да бъде отправен – същото е проведено всестранно и пълно, а твърдението на
СРС за обратното е голословно. За да бъде обективно, всестранно и пълно,
разследването следва да обхване (събере) всички данни, свързани с включените в предмета
на доказване по делото обстоятелства, както и контролни по отношение на тези
обстоятелства доказателства. В случая това е сторено, като извършените разпити
на всички пряко възприели интересуващите делото факти лица - А., М. и Х.- са подробни; събрани са данни за двата
автомобила марки „Опел“ и „Фолксваген“ ; изяснени са произхода на средствата и
конкретните тегления от сметката на
пострадалия, като въпреки положените усилия от страна на разследващите органи
по делото е останало недоказано извършването на престъпление против
собствеността, за което прокурорът е изложил убедителни аргументи в постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Не би довело до различни изводи
и предписаното от СРС действие по разследване – извършване на очна ставка между
А. и М. – тъй като целта му е изясняване на налични съществени противоречия (
чл. 143, ал.1 от НПК) в гласни доказателствени средства, а не излагане в един
протокол на две противоположни по информационна насоченост и съответно
несъвместими една с друга версии в гласните източници на данни, каквито в
случая съществуват в изложените твърдения на А. и М. относно фактите на плащане
на вещта и точния му размер. В случая следва да бъде посочено и нежеланието на
св. А. да участва в очна ставка със св. М. ( срв. показанията му от 26.03.2019г.
и 14.06.2019г.) с мотив влошено здравословно състояние.
В
тази смисъл настоящият съдебен състав намери, че въззивният частен протест е основателен – определението
на СРС е неправилно и необосновано ( също и немотивирано, но този порок не
представлява основание за отмяна и връщане на делото на СРС по силата на
изричното правило на чл. 345, ал.2 от НПК), а оспореното по съдебен ред
постановление за прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно.
По изложените съображения и на основание чл. 243,ал.8
от НПК , Софийски градски съд, НО, ХІV в.с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22 състав от 07.10.2019г., постановено по НЧД № 13 237/2019г. по описа на СРС, с което
е отменено постановление на СРП от 26.07.2019г.
за прекратяване на наказателно производство по д.п. № 323/2018г. по описа на СО-СГП , пр.пр. № 7952/2018г. по описа на СРП,
пр. пр. № М-44/2018г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Софийска районна прокуратура от 26.07.2019г.
за прекратяване на наказателно производство по д.п. № 323/2018г. по описа на СО-СГП , пр.пр. № 7952/2018г. по описа на СРП,
пр. пр. № М-44/2018г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.