Р
Е Ш Е Н И Е № 260012 / 26.8.2020г.
гр.
Перник, 26.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тринадесети август, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 330 по описа на ПРС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „БНП Париба Пърсънъл файненс” С.А., клон Париж, с рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс” С.А., клон България, с ЕИК: ********* срещу В.К.К.,
с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 793.75 лева, от които 748,76 лева –
главница по револвиращ кредит, 5,94 лева – договорна лихва за периода от
01.05.2018 г. до 06.12.2018 г. вкл. и 39.05 лева – обезщетение за забава за
периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 3953/2019 г. по описа на Районен съд Перник.
В исковата молба се твърди, че на
ответника бил отпуснат револвиращ кредит
под формата на кредитна карта № ***– с максимален лимит 700 лева. Кредитът се
усвоявал чрез транзакции с картата – тегления, плащания и т.н. като върху
усвоената сума се начислявали такси и лихви. На 01.05.2018 г. ответникът
преустановил обслужване на вноските по кредитната карта – при баланс от общо
754.70 лева по същата, поради което ищецът блокирал картата. Ищецът счита и че
вземанията му са предсрочно изискуеми. С тези аргументи се иска предявените
искове да бъдат уважени. При условията на евентуалност се иска уважаване на
осъдителни искове за същите суми, ако по делото не се установи предсрочна
изискуемост.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните фактичеси и правни изводи
на съда:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в
случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В настоящия случай така посочените
предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено
решение, са налице: ищцовото дружество е направило искане ако са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови по делото
неприсъствено решение; ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно
заседание не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са
предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от
ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй като
недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка, между ищеца и
ответника, както и размера на исковата претенция, включително изпадането на
ответника в забава.
Предвид изложеното, съдът намира, че
следва да се постанови решение, с което предявените искове да бъдат уважени
изцяло. При основателност на главната претенция, не са налице предпоставките за
разглеждане на евентуалната такава, поради което съдът не дължи произнасяне по
нея.
По
разноските.
Ищецът е претендирал разноски и по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени в доказания
размер за заплатените в рамките на исковото и заповедното производство (т. 12
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,) държавни такси, както юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, а именно общо – 300,00 лева.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на БНП Париба Пърсънъл файненс” С.А., клон Париж, с рег. № *********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс” С.А., клон България, с ЕИК: ********* СЪЩЕСТВУВА
изискуемо вземане срещу В.К.К., с ЕГН: **********,***, в размер
на 748,76 лева – главница по
револвиращ кредит, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД - 5,94 лева – договорна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
06.12.2018 г. вкл. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 39.05 лева – обезщетение за забава за периода от 06.12.2018 г. до
11.06.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3953/2019 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА
на основание 78, ал. 1 ГПК В.К.К. ДА
ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл файненс”
С.А., клон Париж, с рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл файненс”
С.А., клон България, сумата от 300,00 лева. разноски в настоящото и заповедното
производства.
Решението не подлежи на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________