№ 16874
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110116333 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие с вх. № 100506 от 20.03.2025 г. по чл.
8 т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от И. Е. А. ЕГН: **********, срещу Я. Д. П., ЕГН:
**********, лице с което молителката е била във фактическо съжителство и от което има
дете, с искане за защита на молителката, както и на детето на страните Д. Я. П., ЕГН:
********** (конституирани в производството на основание чл. 9, т. 2 ЗЗДН), при твърдения
за извършен от ответника акт на домашно насилие спрямо молителката в присъствие на
детето на 19.03.2025 г. около 12:30 часа, изразяващи се отправяне на обиди и заплахи спрямо
молителката, в дърпане и душене, като се твърди, че тези актове са извършени в
присъствието на малолетната.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът признава, че на 19.03.2025 г. са се
скарали с молителката. Признава, че на 19.03.2025 г. са отишли да вземат документи за
данъчно облекчение на имота, както и че е бил пиян. Признава още, че е скъсал
документите, обиждал я е, псувал я е и й счупил очилата. Отрича, че я е удрял, а твърди, че
само я хванал за ръката, за да не избяга от колата. Признава, че всичко се е случило пред
присъстващите там хора, вкл. пред детето, което е било в колата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били
в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че страните
са били във фактическо съжителство, от което имат общо дете – малолетната Д. П., поради
което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл.
3, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника физическо
и психическо насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което
се явява допустима.
С уточнителна молба с вх. № 125855 от 09.04.2025 г. молителката е посочила, че на
процесните актове на домашно насилие са присъствали различни свидетели. С други думи,
не се отрича, а напротив – признава се, че на процесния ден и час е имало очевидци.
Следователно, в случая, независимо от специфичния характер на отношенията, чиято
защита се търси по ЗЗДН, представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (дори да
отговаряше на законовите изисквания) не е достатъчно основание за съда да издаде заповед
за защита от домашно насилие. Молителят, търсещ защита срещу домашно насилие,
действително разполага с облекчен ред на доказване, като на представената от него
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение. В случаите, когато
твърденият акт на домашно насилие е бил извършен в присъствието на трети лица, каквато е
и процесната хипотеза, същият следва да установи фактите, изложени в нея, чрез
допустимите доказателствени средства по ЗЗДН и ГПК (в този смисъл решение № 2366 от
08.04.2015 г. по в.гр.д. № 19959/2014 г. на Софийски градски съд; решение № 2070 от
24.04.2023 г. по в.гр.д. № 10386/2022 г. на Софийски градски съд; и др.).
Съдът намира, че актове на насилие, посочени в сезиращата съда молба, се явяват
основателни, поради изявленията на самия ответник в проведените открити съдебни
заседания. Въз основа на тях, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните правнорелевантни факти: 1) че траните са живеели в условията на фактическо
съжителство; 2) че тяхното общо дете е Д. Я. П.; 3) на 19.03.2025 г. молителката е отишла до
семейното жилище, в което е бил ответника, за да го вземе, за да подадат документи за
данъчно облекчение, а впоследствие е възникнал скандал, като ответника е отправил обиди
и заплахи към молителката пред детето. Молителката и процесуалният представител на
ответника изрично са изявили пред съда, че нямат възражение по доклада, вкл. в тази му
част.
При това положение, съдът намира молбата за основателна. Ответникът не оспорва нито
2
извършения акт на насилие, нито твърденията, че същият е бил в присъствието на дъщеря
им, нито че е бил в нетрезво състояние. Индиция за наличие на акт на насилие е и
постъпилата информация от Център „Отворена врата“ и желанието на ответника да
продължи сесиите там. Отчетено е, че същият се е регистрирал в „Център за индивидуални и
фамилни психологически консултации” на 09.06.2025 г. и е посетил 7 групови сесии с
продължителност 2 академични часа. Направени са констатации, че се наблюдава ниско ниво
на комуникативен контрол, както и високо ниво на вербална агресия и наличие на агресивно
недоверие като проекция на враждебността към околните. Освен това, за процесния акт на
насилие са сезирани и органите на реда към СДВР, които след извършена проверка са завели
ДП № 225ЗМК-585/25. В резултат на това е взета мярка за неотклонение задържане под
страна на 19.03.2025 г., която на 27.03.2025 г. е изменена с „домашен арест“ , съгласно
определение на СГС по НЧД № 2103/2025 г.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна
и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. На основание чл. 2, ал. 2
ЗЗДН съдът намира, че молбата е основателна и по отношение на търсената защита за детето
на страните, доколкото насилието е извършено в негово присъствие.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходящи се явяват
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /по отношение и на двете пострадали лица/ и чл. 5, ал. 1, т.
6 ЗЗДН, като по отношение на тези мерки съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН не следва да се
определя срок на действие. Поначало следва да се приспадне срока на действие, съобразно
правилото на чл. 15, ал. 8 вр. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН и издадената заповед за незабавна защита №
84/21.03.2025 г., като в случая формално срока на действие на заповедта за защита следва да
се счита от 21.03.2025г., но не следва да се посочва кроен срок доколкото същият не може да
бъде определен изрично, тъй като се касае до посощаване на специализирана програма, а и
закона не поставя такова изискване.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 4 ЗЗДН последици. При определяне на мерките съдът отчете тежестта на актовете на
домашно насилие, настъпилите за пострадалите лица вредни последици и интензитета на
засягане на личността.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел,
че следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 21.03.2025 г. ще
преустанови своето действие ex lege, като и с оглед разпоредбата на чл. 20 от ЗЗДН
заповедта за защита има незабавно действие.
3
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Право на разноски има молителката, която обаче нито е направила искане за тяхното
присъждане, нито е ангажирала доказателства за такИ., поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу Я. Д.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******** като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА
ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Я. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
******** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на И. Е. А.
ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Я. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
******** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на Д. Я. П.,
ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН, Я. Д. П., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ******** да посещава специализирана програма в "Център отворена врата", гр. София,
кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1, тел. За контакт: **********, **********, e-mail:
***************@*******.**.
УКАЗВА на "Център отворена врата", гр. София, кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1,
че ако ответникът е уведомен и не участва в програмата, на основание чл. 20, ал. 5
ЗЗДН следва незабавно да уведоми прокуратурата на Република България.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Я. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******** че неизпълнението на
настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на
заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА Я. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******** да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок считано
от 16.09.2025 година (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните и
4
на „Център отворена врата“, гр. София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1,
тел.: **********, e-mail: ***************@*******.** – за сведение и изпълнение /чл. 21, ал.
1 и ал. 3 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5