№ 265
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. С.
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Р. Н. Р.
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500356 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба против първоинстанционно
решение № 137/11.07.2022г. по гр.д. № 20222220100393 по описа за 2022г. на
НзРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от
М. Т. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.Н.З., обл.С., ул.„Б.М.**
срещу Прокуратура на Република България, гр.София, бул.„Витоша” № 2,
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за сумата от 15
000 лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното
производство и с нея се атакува изцяло цитираното решение. Въззивникът
твърди, че пълномощниците на ответника - Прокуратурата на Република
България мл. прокурор Б. Ж. при РП - С., изготвила отговора на исковата ми
молба и прокурор С. от РП - С., участващ в съдебното заседание, не са
представили легитимно пълномощно, съобразно процесуалните норми на чл.
33 от ГПК и чл. 131, ал. 2, т. 2 от ГПК. Освен това счите, че твърдението
на НзРС, че „конкретните действия по разследване, претърсване и
изземване са били насочени към този предмет – Богослужебна книга,
издадена на гръцки език през 1873 г.“, а не срещу ищеца - „Действието не е
1
било насочено срещу конкретно лице, а по отношение на определена вещ",
противоречи на събрания доказателствен материал по делото. В
постановлението на ОП - С. от 29.09.2020 г. за „приемане по
компетентност" пределно ясно било посочено: „да се извършат оперативно
- издирвателни мероприятия за разкриване и документиране на
престъпната дейност на С., касаеща придобиването на Богослужебна книга,
издадена през 1783 г.", поради което неправилно съдът е счел ищеца за
„свидетел", а не обвиняем. Според Европейския съд обвинението може да
бъде писмено, устно, мълчаливо, чрез конклудентни действия. Като
класически хипотези на мълчаливо обвинение се сочи претърсването и
изземването. Въззивникът заявява, че като обвиняем бил напълно лишен от
всякакви процесуални права на защита. Решаващият съд е посочил, че
„процесуално - следствените действие на РП - С. са извършени след
предварително разрешение на съда и са абсолютно законосъобразни при
стриктно спазване на процесуалния ред", но определението
№260043/12.10.2022г. било подписано от съдия Яница Ченалова, която е
постановила след около 6 месеца присъда срещу него по НОХД № 601/2019 на
ОС - С..
На следващо място въззивникът се оплаква, че неясно защо НзРС е
счел за прекратено ДП №132 „ИП“/2020 по описа на ОД на МВР - С., вх.
№1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП С. , докато в
дествителност в диспозитива на постановлението се посочва:
„прекратявам наказателното производство по ДП № 134"КП72018 г. по
описа на ОД на МВР - С., вх. № 1616/2018, пор. № 147/18 г. по описа на
Окръжна прокуратура - С.". Въпреки, че в обстоятелствената част на
това Постановление се посочва ДП № 132"ИП"/20 по описа на ОД на МВР -
С., вх. № 1763/20 на Окръжна прокуратура С., пор. № 223/20г. ,
диспозитивът е разпоредителната част от прокурорското решение,
отразяващо това, което постановява Прокуратурата.
Също така въззивникът се оплаква, че съдът е приел, че „в тежест на
ищеца бе да докаже претърпените вреди от нарушаването на права,
причинно -следствената връзка, както и всички факти на които основава
иска си", а според константната съдебна практика съдът е длъжен да
посочи кои вреди се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
неоснователното обвинение срещу ищеца. Позовава се на т. 11 на TP - №
3/2005 г. на ОСГК на ВКС тълкуване.
По-нататък въззивникът заявява, че намира за процесуално
недопустимо приобщаването на писмото на прокурор Белева до PC - Н.З. от
09.05.2022г. като доказателствен материал, тъй като вече е отпаднало
служебното начало при допускане и събиране на доказателства в
гражданския процес. Въпреки това съдът е приобщил като доказателство
писмото на прокурор Белева, нямаща процесуално качество нито като
2
ответник, нито като пълномощник, нито като свидетел по делото, в което
се обяснява на съда, че е допусната техническа грешка в номера на
прокурорската преписка и номера на досъдебното производство в
диспозитива на Постановлението от 06.04.2021 г.
Въззивникът твърди, че все още понася вреди от гореописаните
незаконосъобразни действия на ответника, които, според константната
съдебна практика, са „обичайните" - възникващи винаги, когато фактите
говорят за злоупотреба с власт и превишаване на компетенции.
С оглед изложеното въззивникът иска от въззивния съд да отмени
изцяло първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с
което уважи иска му в пълен размер. Няма заявена претенции за разноски.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, насрещната по въззивната жалба
страна не е подала писмен отговор.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В с.з., въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
прокурор в ОП-С., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли въззивния съд да я остави без уважение и потвърди атакуваното
решение. Развива подробни съображения в тази насока. Няма искания.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
Този състав, при проверката по реда на инстанционния контрол,
констатира, че фактологията на НзРС е безспорно установена след
съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими
и относими доказателствени средства, които са еднозначни,
безпротиворечиви и непререкаеми. Тъй като фактическите констатации на
3
първостепенния съд, така, както са изложени, са обективни, пълни и
намират подкрепа в доказателствения материал, съгл. чл. 272 от ГПК,
въззивната инстанция ги въвежда по подразбиране.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Най-напред, по отношение на представляването на ответника от
прокурор при РП-С., въззивният съд не намира да е допуснато процесуално
нарушение, с оглед организационната структура на Прокуратура на РБ.
Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от специфична форма на непозволено увреждане –
такова причинено от, най-общо казано, държавни органи. Съществуването
на специална норма изключва приложението на общата разпоредба за
деликт, закрепена в чл. 45 от ЗЗД.
За да възникне отговорност за ответника в случая, е необходимо да е
налице сложният фактически състав, визиран в чл. 2 от ЗОДОВ и някое от
условията на буквите на този текст, а именно – дейност /действие или
бездействие/, авторство на правозащитен орган, противоправност,
изведена от някоя от конкретните хипотези, вреда и причинна връзка.
Специалният, предвиден в този закон ред, не изисква установяване виновно
поведение на длъжностни лица от състава на отговорното лице,
ответникът отговаря обективно за причинените вреди от незаконните им
действия. Искът е предявен срещу пасивно легитимирано лице, попадащо в
изчерпателно и лимитативно очертания в закона кръг.
Така избраният ответник отговаря за вреди само в контекста на
някоя от хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ. Отделните действия, от
извършването на които произтеклите вреди могат да се релевират към
този вид отговорност на държавата, също са конкретно и ограничително
изброени, групирани в 7 точки.
Ищецът е насочил претенцията си към Прокуратурата на РБ,
опирайки се на т. 2 от чл. 2 ал. 1 на ЗОДОВ. Основанието на иска – тоест
обстоятелството, на което ищецът се позовава, за да обоснове
4
състоятелността на претенцята си, е нарушаване на права, защитени от
чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ,
бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр.,
бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.). От своя страна, санкционираните
нарушения касаят точно и изчерпателно изброените в съответните
параграфи на Конвенция права, а именно – „2. На всяко арестувано лице
трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията
за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват; 3. Всяко
лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на
т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или
пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни
функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на
освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването
може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда; 4.
Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва
законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък
срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е
длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.“
Това очертава и обема на търсената защита, тоест - единствено
констатирани нарушения на някое от тези права, е годно да ангажира
отговорността на ответника за причинени на ищеца неимуществени вреди.
С Постановление на Окръжна прокуратура - С. от 29.09.2020 г. е
образувано досъдебно производство № 132 „ИП“/2020 г. по описа на ОД на
МВР - С., вх.№1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на Окръжна
прокуратура – С., за престъпление по чл.278, ал.1 от НК, за това че „на
неустановена дата преди 04.09.2020 г. в гр.Н.З. е открита културна ценност
- богослужебна книга, издадена на гръцки език през 1783 г. и в продължение
на 7 дни не е съобщено на властта“.
Със същото постановление е назначена съдебна експертиза за
изясняване на въпроса „Съставлява ли културна ценност по смисъла на ЗКН
богослужебната книга и следва ли да бъде регистрирана по реда на чл.97,
ал.3 от ЗКН“. Постановено е и в качеството на свидетел да бъде разпитан
ищецът М. Т. С..
5
С Определение № 260043 от 12.10.2020 г. по ЧНД № 505/2020 г. на ОС
- С. е дадено разрешение за извършване на претърсване на недвижими
имоти, находящи се на адреси: гр.Н.З., ул.„П.Бакалов“ № 56 и гр.Н.З., ул.
„Б.М.** и изземване на богослужебна книга, издадена на гръцки език през
1783 г. и други вещи и 10 предмети, имащи значение за разследването, водено
по ДП № 132 „ИП“/2020 г. по описа на ОД на МВР - С., вх.№ 1763/2020 г.,
пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП - С..
С постановление от 25.11.2020 г. е продължен срокът на
разследването с 2 месеца, а с постановление от 27.01.2021 г. - с още 2
месеца, считано от 29.01.2021 г.
С постановление по ДП 132 „ИП“/2020 по описа на ОД на МВР - С., вх.
№1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП - С. за прекратяване на
наказателното производство от 06.04.2020 г. е прекратено ДП №
134“КП“/2018г. по описа на ОД на МВР-С. вх.№ 1616/18г., пор. № 147/18г. по
описа на ОП-С. - както е описано в диспозитива, но в антетната част са
посочени правилните номера – ДП № 132 „ИП“/2020 по описа на ОД на МВР
- С., вх. №1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП С. и в
обстоятелствената се коментира именно то.
Образуваната от Министерството на културата административно-
наказателна преписка № 11-00-45/13.04.2021 г. е била прекратена с
Резолюция от 11.06.2021 г. на основание на чл.9, ал.2 вр. с чл.54, ал.1 от
ЗАНН.
Така описаните факти не са в състояние да задействат, съгласно
разпоредбата на т. 2 на ал. 1, чл. 2 от ЗОДОВ, механизма за осъществяване
на отговорността на Прокуратурата на РБ като съответния
правозащитен орган.
Както бе посочено по-торе, защитените с тази препращаща норма
права касаят „арестувано лице“, каквото ищецът в настоящият случай
никога не е бил.
В образуваното ДП № 132 „ИП“/2020 по описа на ОД на МВР - С., вх.
№1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП- С., не е посочен субект на
престъплението, ищецът не е привличан като обвиняем, не му е предявявано
постановление, нито той някога е имал такова процесуално качество.
Воденото производство формално не е било образувано срещу него, което
6
обстоятелство единствено е от значение относно приложимостта на
разпоредбите на ЗОДОВ. Съдът не разполага с правомощията своеволно да
изменя съдържанието на актовете на досъдебните органи или
прокуратурата, нито да подменя волята им, или да я тълкува
разширително. В жалбата въззивникът се позовава на практика на ЕС,
според която обвинението може да бъде писмено, устно, мълчаливо, чрез
конклудентни действия и такива представлявали претърсването и
изземването. Тези постановки касаят изначалната липса на
законосъобразно предприети действия, докато в случая действията на
прокуратурата стриктно следват приетите в РБ процесуални правила.
Доколкото преписката е образувана въз основа на сигнал за обявена
продажба в Balkan.Auction на предмет с белези на културна ценност, са
предприети действия за установяване дали е налице действителен предмет
на престъпление по чл. 278 ал. 1 от НК, поради което и производството не е
образувано срещу конкретен извършител. Фигурата на обвиняемия е
регламентирана в чл. 219 от НПК и няма съмнение, че ищецът не е бил
конституиран като такъв и за него не са се породили никакви правни
последици като обвиняем. Всички процесуални действия по това
производство, включително претърсването и изземването на описаната
книга, са извършвани в съответствие с процесуалните правила и са
законосъобразни, предметът е бил третиран като веществено
доказателство по смисъла на НПК. Липсва процесуално нарушение при
даване на разрешение за извършване на претърсване и изземване от
съдията-докладчик по наказателно дело, по което ищецът е бил обвиняем.
Вярно е, че е имало две висящи към същия момент производства, по които
ищецът е бил обвиняем за престъпления по чл. 278 ал. 6 от НК, по които
впоследствие са постановени осъдителни присъди спрямо него, /едната от
които е и влязла в сила/, но няма законова пречка докладчикът по тези дела
да разглежда производства по чл. 161 от НПК, като в случая разрешените
следствени действия са по производство, в което той не е бил привлечен
като обвиняем. Ищецът е бил разпитван по ДП №132 „ИП“/2020 в
качеството му на свидетел, а действията, свързани с установяване на това,
дали е налице предмет с белези на културна ценност, не попадат в кръга на
тези, за които държавата следва да носи имуществена отговорност чрез
правозащитните си органи, при осъществяване на съответните
7
предпоставки. В този смисъл, доколкото и в исковата молба са наведени
твърдения за незаконосъобразно водени паралелни производства срещу
ищеца, не могат да намерят обективно проявление и хипотезите на чл. 2 ал.
1 т.т. 3, евентуално 1 от ЗОДОВ – тъй като ищецът не е бил обвиняем,
нито е бил задържан под стража или е бил под тежестта на мярка за
неотклонение. Производството по ДП е било прекратено, като фактът, че
в диспозитивната част е посочен погрешен номер не рефлектира върху
горните изводи. Ако се приеме, че прекратяването касае друго производство,
то в случая не е налице базовата предпоставка на т. 3 за възникване
отговорността на държавата – “образуваното наказателно производство
да бъде прекратено, поради…..“ Ако се приеме, че въпреки допуснатата
фактическа грешка, е прекратено именно ДП №132 „ИП“/2020 по описа на
ОД на МВР - С., вх. №1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП С. – то
не е водено срещу ищеца и липсва обвинение за извършено престъпление от
него. От своя страна фактът, че друг, неправоприлагащ орган –
Министерство на културата, е приключил инициираната от ОП-С. проверка
по ЗКН, в качеството си на административно-наказващ орган, с резолюция
за прекратяване на административнонаказателното производство, което е
образувал против ищеца М. С. и Диман С., поради липса на установени
административни нарушения, не е годен да обоснове отговорност по ЗОДОВ
на ОП-С., тъй като такова основание липсва сред изброените от
нормотвореца.
Несъстоятелно е оплакването на въззивника за нарушаване на
принципа non bis in idem, съгласно чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ,
тъй като, както вече се посочи – той не е бил обвиняем по ДП №132
„ИП“/2020 по описа на ОД на МВР - С., вх. №1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г.
по описа на ОП С., а е бил страна само по прекратената
административнонаказателна преписка № 11-00-45/13.04.2021г. на осн. чл.
229 ал. 2 от ЗКН, вр. чл. 36 ал. 2 от ЗАНН. Освен това ТР№3/22.12./2015г. по
т.д.№3/15г. на ОСНК на ВКСРБ третира въпроса за несъвместимост на
административнонаказателна и наказателна отговорност и избягване на
двойното наказание, в светлината на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ,
когато административнонаказателното производство се е развило първо
във времето, включително, когато е приключило с влязъл в сила акт, докато
в случая, едва след прекратяването на ДП е образувано АНП. За въззивния
8
съд е безспорно, че е прекратено именно ДП №132 „ИП“/2020 по описа на
ОД на МВР - С., вх. №1763/2020 г., пор.№ 223/2020 г. по описа на ОП С., тъй
като освен цифровото обозначение, индивидуализиращи белези на
производството са неговият предмет, фактически обстоятелства и
основание, които са недвусмислени. В този смисъл е без значение дали е
прието или не от съда като писмено доказателствено средство писмо-
обяснение от прокурора, тъй като горните констатации следват пряко от
представения с исковата молба акт, а в НПК липсва уредена възможност за
отстраняване на очевидна фактическа грешка.
Поради всичко изложено този въззивен състав счита, че не са налице
обстоятелства, които да породят имуществената отговорност на
ответника за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Освен това последният не е ангажирал доказателства относно техния вид,
характер, степен, продължителност и интензитет, нито пък такива,
провеждащи непререкаема причинно-следствена връзка с незаконосъобразни
действия на ответника, като се има предвид и това, че психическото му
състояние към него момент е било и под влияние на други две съдебни
производства, по които е бил обвиняем за престъпления по чл. 278 ал. 6 от
НК, резултирали в осъдителни присъди.
Така искът се явява недоказан и неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до идентични правни изводи първостепенният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 137/11.07.2022г. по
гр.д. № 20222220100393 по описа за 2022г. на НзРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
9
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10