№ 24764
гр. София, 05.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно гражданско
дело № 20241110167190 по описа за 2024 година
С Разпореждане от 29.11.2024 г. съдът е разпоредил издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „.......... ЕАД срещу А. Д. Н..
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение вх. № 3990/07.01.2025 г. от
длъжника А. Д. Н., чрез адвокат К. К., към което се прилагат платежни документи,
удостоверяващи извършени на 09.12.2024 г. плащания. В същото длъжникът заявява, че е
погасил изцяло задълженията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и моли
за нейното обезсилване.
С разпореждане от 13.02.2025 г, като е съобразил, че възражение вх. №
3990/07.01.2025 г. има характер на такова по реда на чл. 414а ГПК, заповедният съд е
разпоредил последното да се изпрати на заявителя за становище в тридневен срок от
получаване на съобщението, с указания за неблагоприятните последици при неподаване на
становище в указания срок – обезсилване на заповедта за изпълнение, вкл. в частта за
разноските.
Със становище от 28.02.2025 г. заявителят е потвърдил, че е получил плащане в
цялост на вземането по процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с изключение на
присъдените разноски, които му се дължат предвид факта, че плащането е извършено след
завеждане на делото.
С молба от 26.03.2025 г. длъжникът е оспорил дължимостта на присъдените със
заповедта по чл. 410 ГПК разноски и е навел съображения, че са налице предпоставки за
даване на указания на заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С нормата на чл. 414а ГПК е уреден специален ред за защита на длъжника в случаите,
в които той не оспорва дължимостта на претендираното вземане по смисъла на чл. 414, ал. 1
ГПК и е спазил установения в чл. 412, т. 8 ГПК срок за доброволно изпълнение. В тази
хипотеза длъжникът може да възрази, че е признал и заплатил вземането, като поиска
обезсилване на издадената заповед за изпълнение на това основание.
Съгласно чл. 414а, ал. 3 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за
предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски в производството.
В разглеждания случай, съдът приема, че депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение има характер на такова по чл. 414а ГПК, доколкото с него се навеждат
1
твърдения и ангажират доказателства за извършено плащане след завеждане на делото.
С оглед на обективираното от заявителя признание за постъпилото плащане, с което е
погасено вземането му по заповедта, съдът приема възражението по чл. 414а, ал. 1 ГПК за
основателно.
В депозираното възражение липсва нарочно оспорване на длъжника относно
дължимостта на присъдените със заповедта разноски, поради което настоящият състав
намира, че позоваването на страната на посоченото обстоятелство едва с молбата от
26.03.2025 г. е преклудирано. Такова страната е следвало да наведе още с възражението по
чл. 414а ГПК.
Дори и да се възприемат съображенията на длъжника, че депозираното от него
възражение има характер на такова по чл. 414 ГПК, то по аргумент от приетото в мотивите в
т. 10в на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът може да
поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане на вземанията по нея,
както е в настоящия случай. В цитираното ТР е разяснено, че ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след
подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от
предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът
може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. При оспорване само на
присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице
възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл. 413, ал.
1 ГПК. Законодателно уредените два режима за атакуване на заповедта за изпълнение
изключват наличието на процесуалните предпоставки за съществуването на право на
установителен иск за разноските в заповедното производство. В случая, в срока по чл. 413,
ал. 1 ГПК не е депозирана частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноски.
Липсва оспорване на присъдените със заповедта разноски и в депозираното в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение. При това положение и по аргумент от приетото в т. 10в на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането на заявителя за издаване на
изпълнителен лист в частта за разноските следва да се уважи.
При горните мотиви, съдът намира, че издадената заповед следва да бъде обезсилена
частично – само относно главницата, законната лихва върху нея и мораторната лихва, и
производството следва да бъде прекратено в тази част, а по отношение на разноските следва
да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадена на 29.11.2024 г. по ч. гр. д. № 67190/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав –
в частта относно сумата от 218,75 лева (двеста и осемнадесет лева и 75 стотинки),
представляваща задължения за електронни съобщителни услуги по Договор със системен
партиден номер М6910970 като част от рамков договор идентифициран с уникален №
*********, за период от 27.07.2022 г. до 01.02.2023, от които: 80,05 лева – неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, 138,70 лева – начислена неустойка за
виновно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна лихва за период от
18.09.2024 г. до изплащане на вземането; и сумата от 38,22 лева (тридесет и осем лева и 22
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 12.08.2022 г. до 17.09.2024 г., и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 67190/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав,
2
в посочената част.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя за разноските по заповедта.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта относно частичното обезсилване на заповедта и
частичното прекратяване на производството подлежи на обжалване пред с частна жалба
пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, а в
частта относно изпълнителния лист – в 2-седмичен срок от връчване на поканата за
доброволно изпълнение на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3