№ 334
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело №
20225330201294 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК, и е образувано по
подадена от Д. СТ. К.- пострадал, жалба против постановление за спиране на
наказателно производство от 08.02.2022г. постановено по ДП № 107/2021г. по
описа на РУ- Раковски при ОД на МВР- Пловдив, пр.пр. № 5188/ 2021г. по
описа на Районна прокуратура- Пловдив, с което наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител, за извършено
престъпление по чл.198 ал.1 от НК, на основание чл. 244 ал.1 т.1 вр. чл. 25
ал.1 т.6 от НПК, е спряно, поради това, че не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер, и че са налице доказателства за извършени
две престъпления от частен характер- такова по чл.130 ал.2 от НК, и такова по
чл.216 ал.4 от НК.
В жалбата излага подробни съображения в подкрепа на нейната
основателност. Сочи, обжалваното постановление било незаконосъобразно и
постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че
действително пострадалият Д.К. работил като *** в ТП ДЛС „Тракия“- село
Стряма, и действително свид. Д.К. и синът му свид. И.К. от село Р.
притежавали земеделски имоти в землището на селото. Не отговаряло на
събраните доказателства, че помежду им съществувала дългогодишна вражда
породена от лични отношения и конфликти. Не ставало ясно кой бил
депозирал безпочвени сигнали. Неправилно било заключено, че имало сбИ.ия
помежду им, а в действителност имало нападение от страда на свид. И.К.
спрямо пострадалият К. вечерта на 24.04.2019г., за което било образувано
1
досъдебно производство, което било спряно. Относно инцидентът на
10.05.2021г. в 12.30 часа сочи, че К. изпълнявал служебните си задължения и
бил спрял служебния автомобил до крайпътна чешма в землището на с. Р.,
когато бил нападнат от свидетелите К., които търсели саморазправа с К., тъй
като последният бил споделил публикация на друг човек във Фейсбук.
Горският надзирател К. бил блъснат от тях на земята по лице, от което
получил телесни увреждания, описани като лека телесна повреда. През цялото
време К. били заплашвали с убийство К. и изтръгнали двата му телефона от
ръцете, за което употребили сила и заплашване, които телефони впоследствие
унищожили. Двата мобилни телефона били използвани от К. със служебна
цел. Нанесена била телесна повреда спрямо длъжностно лице, което
изпълвало състава на чл.131 ал.1 т.1 от НК. Извършен бил грабеж спрямо
длъжностно лице. Отправени били закани за убийство спрямо длъжностно
лице. Не било изяснено дали на датата на инцидента- 10.05.2021г. К. бил на
работа. Излагат съображения, че деянията спрямо К. били извършени в
качеството му на длъжностно лице. Незаконосъобразно било отказано
назначаване на съдебно-психоголическа експертиза и съдебно-медицинска
експертиза, като при отказа за назначаване на последната не било взето
предвид, че болките на К. в предните два зъба се появили в по-късен момент.
Уврежданията на К. в устната кухина не били установени, тъй като не били
обект на преглед. Неправилни били заключенията на прокурора, че К. искал
да заснеме действията на свидетелите К. и за това те посегнали към него.
Счита, че свидетелите К. следвало да бъдат привлечени към наказателна
отговорност. Излага подробни съображения. Прави доказателствени искания.
Моли съда да отмени обжалваното постановление за спиране на наказателно
производство и да върне делото на Районна прокуратура- Пловдив за
продължаване на действията по разследване и предприемане на необходимите
други процесуални действия.
За да постанови атакуваният си акт, наблюдаващият прокурор е приел,
че не са налице от обективна и субективна страна признаците на
престъплението грабеж и кражба, тъй като липсвал елемент от субективна
страна на престъплението, а именно специфичното намерение за
противозаконно присвояване на вещта, тъй като причината за отнемане от
страна на свид. И. и Д.К., на мобилните телефони на свид. К., била да не
допуснат заснемането на действията им от свид. К., а не намерение за
2
присвояването им. Прокурорът е приел, че не са налице признаците от
обективна и субективна страна и на състава на престъплението принуда по
смисъла на чл.143 от НК, тъй като липсвало въздействие върху психиката на
жертвата. Приел е и, че не е осъществено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от
НК, тъй като липсвали доказателства за наличие на хулигански мотив, а
имало данни за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Прокурорът е
приел, че били налице данни за извършено престъпление по чл.216 ал.4 от
НК- маловажен случай, тъй като стойността на повредените вещи- два броя
мобилни телефона била ниска- 70.00 лева, И. и Д.К. били с чисто съдебно
минало, съществувало познанство на двете страни с обтегнати отношения,
съдействието на органите на досъдебното производство за установявана
местоположението на мобилните апарати, което водело до ниска степен на
обществена опасност. И тъй като предметът на престъплението бил частно
имущество, в случая била налице хипотезата на чл.218в т.1 от НК, при която
наказателното производство се възбуждало по тъжба на пострадалия,
подадена до Районен съд- Пловдив. Така мотивиран, прокурорът е спрял
наказателното производство на основание чл.244, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с
чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и е уведомил пострадалия за правото му да подаде
тъжба по реда на чл. 81 от НПК.
Съдът, като се запозна с материалите по досъдебното производство,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата изхожда от активно легитимирана страна, разполагаща с
правен интерес да обжалва посочения прокурорски акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 10.05.2021г. в
землището на с. Р., обл. Пловдив, са били отнети чужди движими вещи-
мобилен телефон марка „Хонор“ и мобилен телефон марка „Хуауей“ от
владението на Д. СТ. К., ЕГН: ********** от гр. Брезово, с намерение
противозаконно да бъдат присвоени, като е била употребена сила за това-
престъпление по чл.198 ал.1 от НК. В хода на производството няма
привлечено лице в качеството си на обвиняем.
В производството по чл. 244, ал. 5 от НПК съдът проверява
законосъобразността и обосноваността на постановлението за спиране на
наказателното производство. Обосноваността се изразява в това, дали
3
установените по делото фактически положения и изводи на прокурора
обективно съответстват на събрания, проверен, верен и пълен анализ на
събраните по делото доказателства, без да е допуснато изопачаване на
смисъла им или превратно тълкуване. Законосъобразността се изразява в
това, дали постановлението на прокурора съответства с процесуалния и
материалния закон. Следва да бъде проверено дали проведеното разследване е
обективно, всестранно и пълно, което би изяснило дали прокурорът е
формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства. Следва да се прецени и, дали в доказателствения материал не
се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, предвид
задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за извършване на всички
допустими и необходими действия за разкрИ.е на обективната истина.
Обжалваното постановление за спиране на наказателното производство
е правилно и законосъобразно, отговаря на материалния и процесуалния
закон, и следва да се потвърди. В този смисъл, подадената жалба е
неоснователна.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
постановление е редовно от външна страна, издадено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и съдържа задължителните реквизити на
съдържанието си. Не са допуснати и процесуални нарушения при неговото
изготвяне, като прокурорът е изложил фактическите си изводи относно
обстоятелствата, които приема за установени, посочил е от кои
доказателствени материали е извел изводите си по фактите, изложил е мотиви
на кои материали дава вяра и по какви съображения. В тази връзка по делото
не се формира спор относно приетата за установена от прокурора фактическа
обстановка, както и по изложените мотиви при доказателствения анализ на
кои материали е дадена вяра, кои не са получили доверие и по какви
съображения. Установените фактически положения и изводи на прокурора
обективно съответстват на събрания и проверен доказателствения материал
по делото. Установената фактическа обстановка е пълна и ясна. Проведеното
разследване е всестранно и пълно, като са събрани всички възможни
доказателства за разкрИ.е на обективната истина по делото. В
доказателствения материал не се съдържат данни за събиране и проверка на
нови доказателства, предвид задължението визирано в чл.14 ал.1 от НПК, за
извършване на всички допустими и необходими действия за разкрИ.е на
4
обективната истина. Не съществува реална възможност за извършване на
действия по разследването, насочени към установяване на основните
подлежащи на доказване обстоятелства, и действия насочени към проверка на
показанията на разпитаните свидетели. Постановлението на прокурора
съответства изцяло и на процесуалния закон.
При самостоятелния си прочит на доказателствата по делото,
настоящият съдебен състав установи, че разследването се е концентрирало
върху основните подлежащи на установяване обстоятелства. При прецизна
съпоставка и съвместен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав изцяло споделя фактическите изводи на
прокурора в постановлението за спиране на наказателното производство, в
това число, показанията на свид. Д.К., свид. И. и Д.К., свид. Л.Г., свид. Т.С.,
освидетелстването на лице, огледи на МП, както и заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза, съдебно- оценъчна експертиза,
огледи на веществени доказателства по делото- два броя мобилни телефони, и
другите писмени доказателствени средства. При служебно дължимата
проверка съдът намира, че фактическата обстановка по делото е правилно
установена въз основа на споделими съображения за това- че свид. Д.К.
работел като *** в ТП ДЛС „Тракия“- с. Стряма, като обслужвал района на
землището на с. Р., обл. Пловдив, като между него и свид. Д.К. и И.К.
съществували лични обтегнати и влошени отношения. Не се спори относно
обстоятелството, че свид. И.К. и свид. Д.К. случайно или не, се срещнали със
свид. Д.К. на 10.05.2021г. на крайпътна чешма в местността „Дерменка“ в
землището на с. Р.. На въпросната „среща“ между тях възникнал словесен
конфликт, който прераснал в боричкане помежду им, в резултат на което
свид. Д.К. паднал на земята на колене, а в последствие и на корем. В хода на
физическият сблъсък помежду им, свидетелите К. отнели от владението на
свид. К. двата му мобилни телефона, който пък от своя страна искал да
заснеме случващото се с тях. Мобилните апарати отнели от него, с цел да
възпрепядстват свид. К. да ги снима. След падането си на земята свидетелите
К. нанесли няколко удара по краката на свид. К., след което се насочили към
автомобила си. Свид. К. се изправил и поискал да му върнат телефоните, но
двамата отказали, като обясили на свид. К., че случилото се е заради
направена от свид. К. публикация в социална мрежа, след което потеглили с
автомобила си. Малко след потеглянето им, свидетелите К. изхвърлили
5
мобилните телефони на свид. К. в заблатена местност. В резултат от падането
си свид. К. получил травматични увреждания, определени като лека телесна
повреда. Било образувано досъдебно производство.
Настоящият съдебен състав се ограничава да обсъжда наведените
възражения в жалбата касаещи друго деяние между страните, по което е
образувано досъдебно производство, тъй като е извън предмета на
образуваното настоящо наказателно производство, по което се проверява
постановлението на спирането му.
Спорният по делото въпрос е, относно неправилно приложение на
материалния закон от прокурора при постановяване на обжалваното
постановление за спиране на производството, доколкото в жалбата се твърди
деянието да е извършено по хулигански подбуди, да е извършено деяние по
чл.144 ал.3 от НК със съображения за назначаване на съдебно- психологична
експертиза, да е извършено деяние по чл.131 ал.1 т.1 от НК, да е извършено
престъплението грабеж, че свид. К. е получил болки в предните два зъба в
следствие от падането на инцидент със съображения за назначаване на
съдебномедицинска експертиза.
В настоящото производство, в което съдебните правомощия са за
проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалваното
постановление, съдът не може да отмени постановлението и да върне делото
на прокурора с указание, че има доказано извършено престъпление от страна
на конкретно лице, нито да дава указания за това, че определено лице /в
случая свидетелите К./ трябва да бъдат привлечени към наказателна
отговорност, каквото искане се съдържа в петитумната част на жалбата.
Съдебният контрол се разпростира само върху законосъобразното
осъществяване на правомощията на прокурора, поради което съдът няма
възможност да се произнася по въпроси от компетентността на обвинителя и
още по-малко да му дава задължителни указания за внасяне на обвинителен
акт в съда. Само негово изключително правомощие е да привлече едно лице
към отговорност по смисъла на чл. 127, т. 1 от Конституцията с предявяване
пред съда на обвинителен акт. В този смисъл в рамките на настоящото
производство съдът може да проверява дали изводът на прокурора за липса
извършено престъпление от общ характер е законосъобразно формиран, тоест
дали е допусната грешка при формиране на вътрешното му убеждение, но не
6
и да дава указания на прокурора да води разследването по тази правна
квалификация, да повдигне обвинение на определено лице за такова
престъпление или как да цени доказателствата. Противното би
представлявало недопустимо изземване на правомощията на обвинителя. В
случая, за да приеме, че не е осъществено престъпление от общ характер,
прокурорът е изложил ясни, конкретни и убедителни аргументи. За този си
извод той се е позовал единствено на допустими доказателства, събрани и
проверени по реда на НПК, не е игнорирал доказателствени материали, не е
изопачил знанието на други, не е тълкувал превратно доказателствата, нито в
противоречие на логическите правила. Следователно не е допусната грешка
при формирането на вътрешното му убеждение. Същевременно не е налице и
порокът необоснованост. Както се посочи, фактическата обстановка е
правилно установена, а и безспорна между страните.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи, направените си изводи от самостоятелния прочит на събраните по
делото доказателства.
Правилно прокурорът е приел, че не са налице от обективна и
субективна страна признаците на престъплението грабеж или кражба. За
съставомерността на тези видове престъпления против собствеността е
необходимо у дееца да съществува изначално намерение за противозаконно
присвояване на вещите, предмет на посегателството, което в конкретния
случай липсва. Такова намерение ще е налице, когато той желае след
деянието да се разпорежда с предмета в свой или чужд интерес, което
разпореждане може да бъде фактическо или юридическо. Действително не е
необходимо деецът да е осъществил присвоителното намерение, но в
конкретния случай то липсва като елемент от субективната страна на
престъплението. В подкрепа на този извод е, както правилно прокурорът е
посочил, че свид. И. и Д.К. са отнели мобилните телефони на пострадлия
свид. Д.К., не с цел да ги присвоят, а с цел да го възпрепядстват да ги снима и
да се обади на телефон 112, и точно заради това минути след това са ги
изхвърлили в заблатена местност встрани от пътя.
Правилно прокурорът е приел, че не са налице от обективна и
субективна страна признаците на престъплението принуда по смисъла на
чл.143 от НК, тъй като липсва въздействие върху психиката на жертвата, с
7
цел мотивиране на жертвата да извърши, пропусне или претърпи нещо,
противно на волята му, като употреби за това сила или заплашване или
злоупотреба с власт. Правилно е посочено, че свид. И. и Д.К. физически са
отнели мобилните телефони от владението на свид. Д.К., използвайки сила, а
не мотивирайки го да им ги даде противно на волята му, чрез заплаха или
сила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че престъплението
следвало да се квалифицира като такова по чл.131 ал.1 т.12 от НК. В този
смисъл, правилно прокурорът е приел, че в конкретния случай, освен
нанасянето на телесна повреда, което е установено по делото, следва да
съществува и хулигански мотив за осъществяването й, какъвто не е
установен. Напротив, по делото е установено наличие на лична вражда между
свид. И. и Д.К. със свид. Д.К., която вражда е прераснала в нанасянето на
телесна повреда спрямо свид. Д.К.. Настоящият съдебен състав приема, че
между страните по спора съществува личен мотив, който изключва наличието
на хулигански такъв. В допълнение, следва да бъде отбелязано и, че в
конкретния случай и при служебно извършената проверка, не се установи да е
извършено деяние по чл.131 ал.1 т.12 от НК, при форма на вина евентуален
умисъл, доколкото в този случай, деецът ще цели показването на явно
неуважение към обществото и пренебрежение към общите правила за
поведение, и ще допуска причиняването на телесната повреда, като страничен
резултат, с който деецът се съгласява, а в конкретния случай, свид. И. и Д.К.
са целели единствено нанасяването на телесна повреда спрямо свид. Д.К.. В
този смисъл правилно прокурорът е посочил, че от доказателствата по делото
може да бъде установено, че е извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Правилно прокурорът е приел, че от доказателствата по делото може да
се направи извод за извършено престъпление по чл.216 ал.4 от НК, доколкото
деянието представлява маловажен случай по чл.93 т.9 от НК и се отличава от
обикновените случаи на престъпление от същия вид. Аргументът за това на
прокурора, е споделяем от настоящият съдебен състав, а именно, че
отношенията на страните се коренят от обтегнати отношения, познанството
им, ниската стойност на вещите, чистото съдебно минало на свид. И. и Д.К.
(последният реабилитиран по право), съдействието им на органите на
досъдебното производство за открИ.е местонахождението на предмета на
престъплението. Правилно прокурорът е посочил, че предметът на
8
престъплението е частно имущество и е налице хипотезата на чл.218в т.1 от
НК, при която наказателното производство се възбужда по тъжба на
пострадалия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че деянието следва да
бъде квалифицирано като отправяне на заплахи за убийство спрямо свид.
Д.К., доколкото такива доказателства по делото не са събрани, а само
изолирани твърдения от страна на свид. Д.К., в първоначалния си разпит.
Отделно от това, тези твърдения в подадената жалба се оборват от други
събрани по делото доказателства, в това число и показанията на свидетелите
К.. Не на последно място, назначаването и изготвянето на съдебно-
психологична експертиза не би допринесла за разкрИ.е на обективната истина
по делото, доколкото съставомерността на деяние по чл.144 ал.3 от НК, не се
установява само по експертен начин, а и с други събрани по реда и условията
предвидени в НПК доказателствени средства.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че следвало деянието
да се квалифицира като такова по чл.131 ал.1 т.1 от НК. За да е съставомерно
цитираното престъпление, следва същото да е извършено спрямо длъжностно
лице при или по повод изпълнение на службата му. В конкретния случай,
няма спор, че свид. Д.К. има качеството си на „длъжностно лице“ по смисъла
на чл.93 т.1 б. „А“ от НК, и към момента на деянието 10.05.2021г. същият е
изпълнявал служебните си задължения, но деянието спрямо него не е
извършено при или по повод изпълнение на службата му. Законодателят
взема предвид само тези случаи, при които поведението на пострадалия от
една страна е във връзка с осъществяване на неговата служба, а от друга
страна, с извършеното престъпление. Поведението на пострадалият в този
случай, е поводът за извършване на престъплението. За да е осъществен
цитираният състав на престъпление, деянието спрямо него следва да е
извършено „при“ изпълнение на службата му, т.е. във връзка със службата му,
(а не дали е работил на работното си място и в рамките на работното си
време), или по повод изпълнение на службата му, т.е. да има пряка връзка
между деянието и неговата служебна дейност, като в тези случай субектът е
мотивиран именно от изпълнението на службата или функцията на жертвата.
В конкретния случай, по делото не са събрани доказателства, свид. Д.К. към
момента, в който е спрял на крайпътната чешма, за да си налее вода, да е
9
изпълнявал служебните си задължения, например както по-рано през деня е
експедирал товарен автомобил натоварен с дървесина, издал превозен билет и
поставил печат с контролна горска марка. Не са събрани и доказателства,
телесната повреда спрямо свид. Д.К. да е причинена предвид заеманата от
него длъжност „***“, или предвид изпълнението на служебните му
задължения, например при извършване на проверка по пренасянето на
дървесина.
И не на последно място, назначаването на допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, след проведения разпит на свид.Т.С.- *** посетен от
пострадалият, на които свид. Д.К. е заявил, че предните си горни два зъба е
ударил във вратата на автомобила си, предвид извършеното освидетелстване,
изрични разпити на пострадалия, и липсата на медицинска документация за
увреждане на зъби, съдът намира за ненужно, тъй като не би спомогнало за
разкрИ.е на обективната истина по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето на обжалваното
постановление за спиране на наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което да води до
нередовност на постановлението от външна страна. Постановлението на
прокурора представлява официален диспозитивен документ и съгласно чл.199
ал.2 от НПК, следва да съдържа данни за времето и мястото на издаването му,
за органа, който го издава, за делото, по което се издава, мотиви, диспозитив
и подпис на органа, който го издава. В конкретния случай, в постановлението
се съдържат ясно, точно и конкретно фактическите констатации, приети за
установени от прокурора. В постановлението се съдържат пълни и
изчерпателни мотиви. Изложените в постановлението мотиви са логични и
разбираеми. В постановлението има ясна и конкретна приета от прокурора
фактическа обстановка, случила се в обективната външна действителност,
изложена като последователен и синхронизиран със събраните по делото
доказателства, разказ. При описването на фактическата обстановка, която се
приема за установена в спиращото производството постановление,
прокурорът е описал именно тези факти, които той е приел за доказани в
резултат от цялата сложила се дейност на досъдебното производство.
Направен е пълен, обстоен и прецизен анализ на всички събрани по делото
доказателства, чрез извършването на отделна преценка на всяко едно
поотделно и на всяко едно взето заедно с другите събрани по делото
10
доказателства.
Предвид гореизложеното, следователно формираните в
постановлението изводи относно приложимото право са направени от
прокурора след подвеждането на действително осъществилите се в
обективната действителност факти под съответните правни норми. В резултат
от тази дейност е направено заключение за извършени престъпления, които
обаче се преследват по тъжба на пострадалия. Този извод в случая не търпи
критика. В заключение съдът споделя както фактическите, така и правните
изводи в атакуваното постановление. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в случай на възползване от жалбоподателя от указаното му
правото по чл. 81, ал. 3 от НПК, то наказателният съд, който ще бъде сезиран
с разглеждане на правния спор, не би бил обвързан нито от фактическите,
нито от правните изводи на прокурора, а дължи самостоятелна преценка. Тя
се извършва на първо място при преценката за подсъдност по чл. 247б, ал. 3
от НПК на основа на твърденията в тъжбата и втори път след даване хода на
съдебното следствие въз основа на събраните по делото доказателства. В
рамките на настоящото производство обаче, което е по реда на чл. 244, ал. 5
от НПК, при липса на пороците незаконосъобразност и необоснованост съдът
не може да дава указания на прокурора за кое деяние да води наказателно
преследване, дали да привлича някое лице към наказателна отговорност и за
престъпление с каква правна квалификация. По тези съображения съдът
приема жалбата за неоснователна, а атакуваното постановление за спиране на
наказателното производство за законосъобразно и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, и на основание чл.244 ал.5 от НПК, Районен
съд- Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за спиране на наказателно
производство от 08.02.2022г., постановено по ДП № 107/2021г. по описа на
РУ- Раковски при ОД на МВР- Пловдив, пр.пр. № 5188/ 2021г. по описа на
Районна прокуратура- Пловдив, с което наказателното производство, водено
срещу неизвестен извършител, за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от
НК, на основание чл. 244 ал.1 т.1 вр. чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, е спряно, поради
11
това, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, и че
са налице доказателства за извършени две престъпления от частен характер-
такова по чл.130 ал.2 от НК, и такова по чл.216 ал.4 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12