и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 143/15.11.2006 г., постановена по НОХД № 213/2005 г., по описа на Момчилградския районен съд, подсъдимите Янко Илиев Илиев от гр.Пловдив с ЕГН ********** и Кадир Салим Дургут от гр.Джебел с ЕГН **********, са признати за невиновни в това, че през периода 03.03.2005 г. – 06.03.2005 г. в гр.Джебел в съучастие като извършители, чрез използване на МПС – лекотоварен автомобил „УАЗ” с ДК № К 47 17 ТВ, отнели чужди движими вещи – 26 000 кг. пшеница /зърно/ на стойност 4732.00 лв. и 18 000 кг. брашно тип 1150 на стойност 4140.00 лв. или всичко на обща стойност 8872.00 лв. от владението на Ерхан Р.Ахмед от гр.Момчилград, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване и случая е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по предявените им обвинения по чл.195, ал.1, т.4, предл. І-во и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от Ерхан Рамадан Ахмед от гр.Момчилград с ЕГН **********, граждански иск против Янко Илиев Илиев и Кадир Салим Дургут за сумата от 8872,20 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2005 г., като неоснователен и недоказан. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Момчилград и въззивна жалба от адв.Наталия Пачилова – повереник на Ерхан Рамадан Ахмед – граждански ищец и частен обвинител, против така постановената присъда от Момчилградския районен съд. В протеста и допълнително изготвените и представени мотиви към него се твърди, че първоинстанционната присъда била неправилна и същата не кореспондирала със събрания доказателствен материал по наказателното дело. Съдът не бил обсъдил свидетелските показания на Шенол Юсуф, Еюб Шакир, Джефер Али, Али Бекир, Танер Сюлейман, Здравко Вазов, Есад Ахмед, Мильо Атанасов, Юмер Бекир и Айхан Мюмюн, които свидетели били очевидци на извършване на престъпното деяние. От показанията им по категоричен начин се установявало, че през периода 03.03.2005 г. – 06.03.2005 г. от склада запечатан от съдия – изпълнителя било изнесено жито и брашно собственост на св.Ерхан Ахмед, в количества подробно описани в обвинителния акт и установени със съдебно счетоводна експертиза, която била приета по делото, като въпросните стоки били складирани в склад на подс.Илиев. Безспорно също така по делото било установено, че за посочения период от време съдия-изпълнителят при СИС при РС – Момчилград не е давал разрешение и не се е разпореждал да бъдат извършвани каквито и да е действия със запорираната стока. Именно по тази причина подсъдимите Илиев и Дургут били организирали и извършили кражбата през страничните врати, а не през централните големи врати на склада, които били запечатани. Подсъдимите отричали да е извършвана каквато и да било работа през инкриминирания период, но техните твърдения се опровергавали по един категоричен и безспорен начин от разпита на 10-те свидетели ангажирани именно от подсъдимите за извършване на товаро-разтоварни дейности на житото и брашното. В този смисъл особено показателни били показанията на св.Есад Ахемд, който сочил, че през инкриминирания период от време в складовете, където се намирали вещите в гр.Джебел, подс.Илиев му предлагал да закупи жито и брашно на по-ниски цени от обявените от съдия-изпълнителя, но без знанието и разрешението на последния. Моли въззивния съд да отмени присъдата на районен съд – Момчилград и да постанови нова, с която Янко Илиев Илиев и Кадир Салим Дургут да бъдат признати за виновни и осъдени, като им се наложат наказания съобразно повдигнатите им обвинения по чл.195, ал.1, т.4, предл.І-во и т.5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Нови доказателства не се сочат. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата на Момчилградския районен съд е незаконосъобразна и необоснована и се моли същата да бъде отменена и постановена нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и да бъдат осъдени по предявените им обвинения, както и да бъдат осъдени да заплатят на гражданския ищец сумата в разме на 8872,00 лева, причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане и направените по делато разноски. Не се сочат нови доказателства. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста и счита въззивната жалба за основателна, поради което счита, че същите следва да бъдат уважени. Не сочи нови доказателства. Жалбодателят – граждански ищец и частен обвинител Ерхан Ахмед, не се явява в съдебно заседание. Чрез адв.Пачилова поддържа жалбата си и счита протеста за основателен. Моли жалбата и протеста да бъдат уважени. Подс.Илиев и Дургут лично и чрез защитника си - адв.Тонкова, считат протеста и жалбата за неоснователни и молят да бъде потвърдена присъдата на районен съд Момчилград. На основание чл.314 от НПК, след проверка изцяло правилността на присъдата, по повод и във връзка с подадените протест и жалба въззивния съд приема за установено следното: Протеста и жалбата са депозирани в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същите са допустими и следва да бъде разгледани по същество. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства във връзка с обстоятелства по предявените обвинения. В обвинителния акт, с който подсъдимите Янко Илиев от гр.Пловдив и Кадир Дургут от гр.Джебел са предадени са съд, е описана следната фактическа обстановка: Св.Ерхан Рамадан Ахмед от гр.Момчилград бил собственик и президент на ЕТ”Ера 4 - Ерхан Ахмед”, гр.Момчилград. На 19.07.2004 г. той сключил договор за наем на недвижим имот – склад №2, находящ се в гр.Джебел, кв.58, парцел ХІ, с Минчо Дончев Овчаров от гр.Пловдив. С договор за продажба на консигнация от 10.08.2004 г. свидетелят Ахмед закупил от „Фрутекс” ООД гр.Хасково зърнени продукти: брашно тип 1150 – 60 т., трици – 30 т. и пшеница 150 тона, които оставил на съхранение в описания склад в гр.Джебел. Поради отклонения в качеството по БДС, с протокол от 06.09.2004 г. свидетелят върнал на „Фрутекс” ООД 75 тона пшеница /зърно/. Срещу наемодателя на склада Минчо Овчаров било образувано изпълнително дело №200/2004 г. по описа на СИС при РС – Момчилград, със взискател ул.Янко Илиев. Въз основа на запорно съобщение от 01.02.2005 г. на 04.02.2005 г. съдия-изпълнителят при СИС при РС – Момчилград отворил принудително склада, в който св.Ахмед съхранявал посочените зърнени продукти. При извършения опис били описани 625 бр. чували с брашно тип 1150 по 45 кг. всеки, 190 бр. чували с трици /запечатани/ по 20 кг. всеки, 270 бр. чували с трици /отпечатани/ по 20 кг. всеки, 105 бр. чували с пшеница по 40 кг. всеки и олоко 25 тона пшеница в насипно състояние. След извършения опис съдия-изпънителя поставил печати върху големите входни врати. Описаните бройки били приблизителни поради обостоятелството, че към момента на извършване на описа било невъзможно да се претегли и преброи точната бройка и количество. От този факт решили да се възползват взискателя по изпълнителнот дело – ул.Янко Илиев и ул.Кадир Дургут, като последния бил пазач в склада на Илиев, който склад бил в непосредствена близост до склада стопанисван от св.Ахмед. Кражбата на зърнени продукти решили да извършат в периода от 03.03.2005 г. до 06.03.2005 г., възползвайки се от факта, че същите дни били почивни. За тази цел ул.Дургут следвало да намери лица, които да напълнят пшеницата в чували и пренасянето им от запечатания склад стопанисван от св.Ахмед до близкия склад стопанисван от подс.Илиев, а последния следвало да организира продажбата на откраднатите вещи. На 03 и 04.03.2005 г. ул.Дургут наел няколко души /неустановени по дознанието/, които да пълнят чувалите с пшеница. Също така на 04.03.3005 г. наел и св.Здравко Вазов, за да превози житото от единия склад в другия с притежавания от него лекотоварен автомобил „УАЗ” с ДК № К 47 17 ТВ. На същата дата св.Вазов извършил 11 курса с лекотоварния автомобил пълен с чували пшеница. Неустановените лица товарели чувалите от склада стопанисван от св.Ахмед, след което ги разтоварвали в билзкия склад стопанисван от ул.Илиев. Последният от своя страна заминал за с.Фотиново, общ.Кирково, където се срещнал със св.Есад Ахмед. Обяснил му за наличната зърнена продукция и цената обявена от съдия – изпълнителя: 0,17 лв. за килограм зърно, 0,10 лв. за килограм трици и 0,20 лв. за килограм брашно. За по-голяма точност относно количеството го поканил да посети склада. Още същия ден св.Есад Ахмед заминал за гр.Джебел. При пристигането го посрещнал ул.Дургут, който отворил входната врата на стопанския двор, след което заедно с другия уличен отвели свидетеля в склада. След като огледали стоката ул.Илиев го запитал дали не е съгласен през следващите дни – събота и неделя да закупи всичкото количество, но без знанието на съдия-изпълнителя. При това предложение свидетелят се усъмнил относно законността на сделката, след което си заминал за с.Фотиново. В края на работния ден на 04.03.2005 г. ул.Дургут помолил св.Вазов за следващия ден да потърси работници за товаро-разтоварна дейност. Свидетелят поел ангажимент и на 05.03 довел в склада свидетелите Еюб Енвер Шакир, Шенол Хасан Юсуф, Джафер Мюмюн Емин, Али Мустафа Бекир и Танер Исмаил Сюлейман, всички от с.Загорско, общ.Момчилград. Първоначално ул.Дургут им предложил заплащане от по 10 лв. на човек, но след кратка уговока се съгласил да им заплати по 15 лв. на човек, след което започнали работа. Същия ден св.Вазов извършил три курса с товарния автомобил пълен с пшеница в чували. Също така работниците пренесли с колички 400 бр. чували с брашно. Вещите пренесли в склада стопанисван от ул.Илиев. Пренасянето извършили по тесен корикор, поради което запитали ул.Дургут за възможността пренасянето да бъде извършено през големите железни врати. На този въпрос уличения отговорил, че „не може”. Впоследствие свидетелите забелязали, че в действителност въпросните врати били запечатани от съдия – изпълнител. По време на работа ул.Дургут непрекъснато им правел забележки да говорят на по-нисък тон. При пренасянето присъствал и ул.Илиев, но дейността била ръководена предимно от ул.Дургут. Около 13,30 ч. свидетелите свършили възложената им работа, след което си заминали за с.Загорско. На 07.03.2005 г. ул.Дургут се срещнал със св.Мильо Атанасов от с.Загорско, на когото казал, че му били нужни работници за товарене на около 100-120 чувала с брашно. Последният от своя страна потърсил свидетелите Юмер Бекир и Айхан Мюмюн. Обяснил им, че ул.Дургут търсел работници за товарене на брашно срещу заплащане от 10 лв. Свидетелите се съгласили, след което заминали за склада стопанисван от ул.Илиев. На входа ги посрещнал ул.Дургут и ги завел до помещението, в което били складирани чувалите с брашно. С ръчна количка започнали да извозват чувалите от склада, след което ги претоварвали на товарен автомобил „ИФА” с бял брезент. Натоварили 120 чувала с баршно, след което товарния автомобил потеглил в неизвестна посока. От заключението по назначената съдебно оценителна експертиза било видно, че стойността на инкриминираните вещи възлиза както следва: 26000 кг. пшеница на стойност 4732,00 лева и 18000 кг. брашно на стойност 4140.00 лева, или всичко на обща стойност 8872,00 лв. По така описания начин, прокурора е приел в обвинителния акт, че уличените Янко Илиев Илиев и Кадир Салим Дуруг са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4, предл. първо и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като през периода 03.03.2005 г. – 06.03.2005 г. в гр.Джебел, в съучастие като съизвършители, чрез използване на МПС – лекотоварен автомобил „УАЗ” с ДК № К 47 17 ТВ са отнели чужди движими вещи – 26 000 кг. пшеница /зърно/ на стойност 4732.00 лв. и 18 000 кг. брашно тип 1150 на стойност 4140,00 лв. или всичко на обща стойност 8872,00 лв. от владението на Ерхан Рамадан Ахмед от гр.Момчилград, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е извършена от две лица сговорили се предварително за нейното осъществяване и случаят е немаловажен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. От събраните по делото доказателства, както правилно е приел и районният съд, не се доказва при това по безспорен и несъмнен начин извършването на инкриминираната кражба. По делото на първо място не е установена липсваща, открадната стока, която да е собственост на Ерхан Ахмед, при това точно в количествата брашно и пшеница посочени в обвинителния акт. Както е посочил и първоинстанционния съд, преди инкриминирания период, а именно на 04.02.2005 г. съдия-изпълнителя от СИС при РС – Момчилград е описал и запорирал намерените в склад №2, кв.58 по ПУП на гр.Джебел, ул.”Еделвайс” №10, УПИ /парцел/ ХІ, движими вещи, както следва: 625 бр. чували с брашно тип 1150 по 45 кг. всеки, 190 бр. чували с трици /запечатани/ по 20 кг. всеки, 270 бр. чували с трици /отпечатани/ по 20 кг. всеки, 105 бр. чували с пшеница по 40 кг. всеки и олоко 25 тона пшеница в насипно състояние. Описаните и запорирани вещи са били обявени на публична продан, която е обявена, че започва от 14.02.2005 г. и продължила до 14.05.2005 г., съглнасно чл.371, ал.1 от ГПК, което е видно от приложените и приети като доказателства по делото протоколи и обявления съставени от съдия-изпълнителя. По делото е безспорно установено от постановление за възлагане на недвижим имот от 12.11.2004 г. и протокол за въвод във владение на недвижим имот от 04.02.2005 г., че процесния склад №2, кв.58 по ПУП на гр.Джебел, УПИ /парцел/ ХІ е възложен на взискателя по изп.д.№200/04 г. на СИС при РС – Момчилград и настоящ подсъдим Янко Илиев и същият е въведен във владение на имота. Намерените и описани при извършения въвод движими вещи са били оставени на съхранение в склада със съгласието на взискателя – подс.Илиев, като за пазач на вещите е бил назначен подс.Кадир Салим Дургут. С постановление от 24.02.2005 г. съдия-изпълнителя е постановил назначения пазач на запорираните движими вещи по изп.д. №200/04 г. по описа на СИС при РС – Момчилград – Кадир Дургут да организира и осъществи напълването на описаната и запорирана пшеница в насипно състояние – около 25 т., намираща се в склад №2 в гр.Джебел, ул.”Еделвайс” №10, в чували, със средно тегло на чувал около 40 кг. В постановлението е посочено, че взискателя – подс.Янко Илиев следва да осигури необходимия брой чуваÙи за напълването на пшеницата, като достъпът до халето се осъществява единствено и само през вътрешната врата, свързваща това хале с халето/склада/, от южната страна на сградата, което е предадено на взискателя Янко Илиев и до което му е осигурен постоянен достъп с възможност за ползване, с Протокол от 14.02.2005 г. С постановление за възлагане на движими вещи от 07.03.2005 г. съдия – изпълнителя и свидетел по наказателното дело – Виктор Атанасов е възложил върху Есат Мюмюн Ахмед от с.Фотиново следните движими вещи: 190 бр. чували с трици /запечатани/ по 20 кг. всеки, 270 бр. чували с трици /отворени/ по 20 кг. всеки, 105 бр. чували с пшеница по 40 кг. всеки и олоко 25 тона пшеница в насипно състояние, за сумата общо в размер на 5905.00 лева. С протокол от 07.07.2005 г. отново по изп.д.№200/04 г. на СИС при РС - Момчилград, съдия – изпълнителя, предвид обстоятелството, че извършения на 04.02.2005 г. опис е бил отменен и е вдигнат наложения запор на движими вещи, е разпечатал голямото хале на склад №2, на ул.”Еделвайс” №10 в гр.Джебел и е предал на третото лице собственик Ерхан Ахмед намерените в склада и поставени под запор движими вещи, а именно: 964 броя чували с брашно, тип 1150, от които 300 бр. с тегло 50 кг. всеки и 664 бр. с тегло 45 кг. всеки, или общо 44880 кг. брашно. В обобщение на описаното и от приложеното като доказателство изпълнително дело и разпита на съдия – изпълнителя – св.Атанасов на съдебното следствие не се установява никаква липсваща т.е. открадната стока от процесния склад, а още повече в количествата брашно и пшеница посочени в обвинителния акт, т.к. не се установява движими вещи, които да са били налични преди инкриминирания период /625 бр. чували с брашно тип 1150 по 45 кг. всеки, 190 бр. чували с трици /запечатани/ по 20 кг. всеки, 270 бр. чували с трици /отпечатани/ по 20 кг. всеки, 105 бр. чували с пшеница по 40 кг. всеки и олоко 25 тона пшеница в насипно състояние/, когато съдия-изпълнителя е извършил опис и запор на откритите в склада движими вещи и да липсват такива непосредствено след инкриминирания период /на 07.03.05 г./, когато съдия-изпълнителя е извършил публична продан на част от запорираните вещи /190 бр. чували с трици /запечатани/ по 20 кг. всеки, 270 бр. чували с трици /отпечатани/ по 20 кг. всеки, 105 бр. чували с пшеница по 40 кг. всеки и олоко 25 тона пшеница в насипно състояние/ и е върнал на третото лице собственик – св.Ерхан Ахмед останалото брашно – 664 бр. чували по 45 кг. и 300 бр. чували по 50 кг., общо с тегло от 44880 кг. Макар установените при първоначалния опис количества от брашно, трици и пшеница да са били установени приблизително от съдия – изпълнителя, както твърди защитата на частния обвинител и граждански ищец, то в никакъв случай не може да се приеме, че количествата от брашно и пшеница са били в двоен размер повече от описаното, за да бъде осъществена кражба на 26 т. пшеница и 18 т. брашно и в същото време в склада да останат количествата описани от съдия-изпълнителя, че и в повече за брашното. Най-малко е нелогично да се приеме, че в склада е имало почти двойно повече брашно и пшеница от описаното и в същото време продадените на св.Есад Ахмед количества пшеница и трици да съвпадат с описаните такива и съответно предадените на Ерхан Ахмед количества брашно да са дори в повече от описаните. Действително по делото има разпитани множество свидетели Вазов, Бекир, Юсуф, Емин, Сюлейман и Шакир, които установяват, че в процесния склад е било извършвано пълнене на пшеница в чували, изнасяне на пшеница и брашно в чували и пренасянето им в друг склад, но от тези показания не може да се направи категоричен и несъмнен извод за извършена при това от двамата подсъдими в съучастие кражба на 26 т. пшеница и 18 т. брашно. Тава е така, т.к. показанията на свидетелите Вазов, Бекир, Юсуф, Емин, Сюлейман и Шакир са противоречиви по между им относно точната дата на която са извършвали пренасянето на чували и количествата, които са били пренесени. Така единствено свидетелите Бекир и Шакир твърдят, че пренасянето е осъществено на 05.03.2005 г., докато свидетелите Юсуф, Емин и Вазов говорят за м.март без обаче да могат да конкретизират дата. Относно количествата, които са били пренесени отново съществува противоречие в свидетелските показания, като свидетелите Бекир, Шакир, Емин и Сюлейман твърдят, че са пренесли 400 бр. чувала/торби/ с брашно, а св.Юсуф твърди, че пренесли 400 чувала с жито и брашно, а св.Вазов говори единствено за пренесено зърно. Относно количеството зърно – пшеница всички всидетели твърдят за различни количества: Шакир – около 150 чувала жито, Юсуф – общо около 400 чувала жито и брашно, Емин – около 8т. жито, Беки – чували с жито без да може да уточни количество, Сюлейман – 160 чувала с жито. Свидетелските показания не са безпротиворечиви и относно обстоятелството, когато са извършвали пренасянето дали е бил там подс.Илиев. Така св.Юсуф твърди, че подс.Илиев не го познавал, а свидетелите Емин, Сюлейман и Шакир твърдят, че и двамата подсъдими били там. Или от показанията на посочените свидетели не може да се направят безспорни, несъмнени и еднозначни изводи относно точната дата, на която е било осъществено пренасяне на брашно и зърно от процесния склад, количествата, които са били пренесени, къде точно са пренесени и дали и двамата подсъдими са присъствали при пренасянето. Изнасянето на някакво, неустановено по делото количество брашно и пшеница, в никакъв случай не води до единствено възможен извод, а именно - извършена от двамата подсъдими кражба още повече, че съмнение в свидетелските показания внасят приетите и обсъдени по-горе писмените доказателства, съдържащите се в изпълнителното дело и разпита на съдия-изпълнителя – св.Атанасов, които от своя страна не установяват открадната от склада стока. Освен описаното, по делото остана недоказано къде точно е пренесено зърното и брашното, като св.Шакир казва – „в друг склад, който се намираше в дясно”, св.Емин – „двата склада бяха на растояние 10-15 метра”, а останалите свидетелите говорят за „другия склад”, но така и по делото обвинението не доказва чия собственост е бил т.нар. друг склад. Това обстоятелство безспорно е от значение по делото, тъй като ще покаже дали дейците са установили фактическа власт върху пшеницата и брашното и съответно ще се направят изводи за обективната и субективната страна на деянието. Или от всичко изложено следва единствения възможен извод, че по делото не е доказано по несъмнен начин подсъдимите Илиев и Дургут да са извършили вмененото им престъпление кражба по време, начин и място описани в обвинителния акт. По делото съществуват единствено предположения, които следва да се тълкуват единствено в полза на подсъдимите, тъй като една осъдителна присъда не може да почива на предположения - чл.303, ал.1 от НПК. Отделно от изложеното настоящата въззивна инстанция намира, че описаното в обвинителния акт деяние не осъществява признаците на престъплението кражба по следните съображения. Разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК определя кражбата като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. От обективна страна предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Втората особеност на кражбата от обективна страна е владението на вещта, като под владение следва да се разбира възможността за фактическо разпореждане с вещта, и до извършване на изпълнителното деяние вещта следва да се намира във фактическа власт на всеки друг, освен на дееца. В настоящия случай не е налице именно последно описаната особеност на кражбата от обективната страна, тъй като и двамата подсъдими са имали фактическа власт върху инкриминираните вещи. Последните са се намирали в склад, който е бил възложен на подс.Янко Илиев и същият е бил въведен във владението му, а другият подс.Кадир Дургут е бил назначен за пазач на вещите от съдия-изпълнителя – св.Атанасов. С постановление от 24.02.2005 г. и протокол от 25.02.2005 г. по изп.д.№200/04 г. на СИС при РС – Момчилград съдия – изпълнителя е постановил назначения пазач на запорираните движими вещи – Кадир Дургут да организира и осъществи напълването на описаната и запорирана пшеница в насипно състояние – около 25 т., намираща се в склад №2 в гр.Джебел, ул.”Еделвайс” №10, в чували, със средно тегло на чувал около 40 кг. В постановлението е посочено, че взискателя – подс.Янко Илиев следва да осигури необходимия брой чували за напълването на пшеницата, като достъпът до халето се осъществява единствено и само през вътрешната врата, свързваща това хале с халето/склада/, от южната страна на сградата, което е предадено на взискателя Янко Илиев и до което му е осигурен постоянен достъп с възможност за ползване. Изложеното налага извода, че и двамата подсъдими през инкриминирания период 03-06.03.2005 г. са имали право на достъп в слада/халето/, където са били процесните движими вещи и са имали фактическата власт над вещите. След като по делото не се установи описаното в обвинителния акт от подсъдимите Илиев и Дургут деяние да осъществява от обективна страна признаците на престъплението кражба, то деянието е несъставомерно. Само описаното в този абзац е достатъчно подсъдимите са бъдат признати за невиновни и оправдани по предявените им обвинения, до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Освен изложеното, съдът намира за необходимо да посочи и следното: Описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние не съдържа признаците на извършена в съизвършителство от двамата подсъдими квалифицирана кражба по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – посочена в заключителната част на акта. Липсват каквито и да било данни и обстоятелства в какво се е изразявало участието на всеки един от двамата дейци, какви действия конкретно е извършил подс.Илиев, които да осъществяват съставомерното деяние, в което е обвинен, т.е. в какво конкретно се е изразила неговата престъпна деятелност. Не е посочено също така количеството открадната пшеница на 04.03.2005 г., а е посочено единствено, че на процесния ден св.Вазов извършил 11 курса с лекотоварния си автомобил превозвайки пшеница от единия склад до другия. В обстоятелствената част се описва брой чували на пшеница и брашно, но никъде не се говори за точни количества в килограми, какъвто краен извод е направен, без да става ясно как е установен този размер. Описаното безспорно ограничава правото на защита на подсъдимите, а именно да разберат в какво точно престъпление са обвинени, че са извършили и начинът на извършването му. Допуснатото нарушение е съществено такова и предполага отмяна на постановената присъда и връщане на делото на прокурора, но предвид обстоятелството, че е постановена оправдателна присъда, която безспроно е най-добрата защита, която могат да получат подсъдимите, а и предвид изложеното по-горе за липсата на обективни признаци от състава на престъплението кражба, протестираната присъда не следва да бъде отменяна и съответно делото върнато на прокурора, а същата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. С оглед на изложеното и изхода на делото, правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявения от Ерхан Радаман Ахмед граждански иск против подсъдимите за претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 8872,00 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.
Предвид всичко изложено и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №143/15.11.2006 г., постановена по НОХД № 213/2005 г. по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |