Решение по дело №22/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците С. М. П., Б. В. П. и Г. В. О., сочат в исковата молба, че били наследници на В. Б. П., чиято смърт била причинена виновно от ответника на 10.10.2010 г. Това обстоятелство се установявало от присъда № 3/02.03.2011 г., постановена по НОХД № 10/2011 г. по описа на ОС – Кърджали и влязла в сила на 02.11.2011 г. С присъдата ответникът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, в резултат на което била причинена смъртта на техния съпруг и баща. Тази нелепа смърт им причинила огромни душевни болки и страдания. Първата ищца, която била съпруга на починалия, сключила граждански брак с него на 07.07.1963 г. и живяла с него в обич, сговор и разбирателство повече от 47 години. Винаги били заедно, без да се разделят, в труд и взаимопомощ отгледали и възпитали ищците Б. В. П. и Г. В. О. – дъщери на починалия. Те от своя страна, макар да имали самостоятелен живот, винаги запазвали близки отношения на обич и грижа със своя баща. Смъртта му причинила на всяка една от тях дълбока мъка и душевни болки. Здравословното състояние на ищцата С. М. П. бързо и тежко се влошило, както и поради възрастта и остротата на душевните й страдания на същата, останала сама внезапно без грижата и подкрепата на съпруга си. Това давало основание на ищците да поискат от ответника да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени виновно от него. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Г. Д. да заплати: на ищцата С. М. П. обезщетение в размер на 50 000 лв., както и лихва в размер на 4000 лв.; на ищцата Б. В. П. обезщетение в размер на 30 000 лв. и лихва в размер на 2 400 лв.; на ищцата Г. В. О. обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата за всяка от ищците, считано от предявяване на исковете до окончателното й изплащане, като тази лихва се определи пропорционално на уважената част от главницата. Претендират разноски. В съдебно заседание, ищците лично и чрез процесуалните си представители, поддържат предявените искове.

Ответникът Д. Г. Д. в представен отговор на основание чл.131 от ГПК сочи, че предявените искове са допустими и частично основателни. Твърди се, че пострадалият В. Б. П. допринесъл в по-голяма степен от ответника за настъпване на вредоносния резултат, като в нарушение на императивното задължение на всеки ловец по чл.55, ал.7 от ППЗЛОД, самоволно напуснал “пусията” и се придвижил към ответника с около 300 м., което ангажирало отговорността му. Ответникът бил определен от ръководителя на лова за “гонач” и следвал кучетата, които лаели на дивеч. Виждайки помръдване на един храст на разстояние около 30-40 метра и мислейки, че е дива свиня, произвел изстрел, като след това, наближавайки храста, видял падналия В. П.. Напускането на “пусията” от пострадалия било взето предвид от съда като смекчаващо вината обстоятелство при определяне размера на наложеното на ответника наказание “лишаване от свобода”, а въззивният съд приел, че се касаело за съпричиняване от страна на пострадалия. С оглед на това се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в по-голяма степен в съотношение 2:3 от пострадалия В. Б. П., поради което предявените искове били частично основателни. Твърди се, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди предполагало преценка на всички обстоятелства – съпричиняването от пострадалия в по-голяма степен, преклонната му възраст 71 години, обстоятелството, че е живял в отделни домакинства с дъщерите си, както и, че приложените епикризи не налагали извода за бързо влошаване на здравословното състояние на съпругата на починалия. Отчитайки по-високата степен на съпричиняване от наследодателя на ищците, ответникът счита, че сумата от 10 000 лв. за съпругата и 5000 лв. за всяка една от дъщерите се явявала справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от тях неимуществени вреди. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С присъда № 3/02.03.2011 г., постановена от Кърджалийския окръжен съд по НОХД № 10 по описа за 2011 г. на същия съд, влязла в сила на 02.11.2011 г., ответникът Д. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 10.10.2010 г. в отдел 328, подотдел-а на ДГС-А., в землището на с.Л., общ.А., по време на лов със законно притежавано ловно оръжие марка „ИЖ”, кал.12, модел 27М, №*, причинил смъртта на В. Б. П., ЕГН * от Г., К.В. Б.2. В.”Г”, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - ловуване на дивеч, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК, във вр. с чл.31, ал.4, във вр. с чл.2. ал.1 от ЗЛОД, във вр. с чл.16а, ал.1, т.5, във вр. с чл.12, ал.2 от ППЗЛОД, във вр. с чл.17, т.5 от Инструкция за притежаването, съхраняването и ползването на ловно гладкоцевно оръжие и боеприпаси и правила за безопасност и дейности с тях в системата на Съюза на ловците и риболовците в България, поради което и на основание чл. 123, ал.1, във вр. с чл.54 и чл.58а от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода”за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66.ал.1 НК за срок от 3 години.

От представените като доказателства по делото заверени копия от удостоверение за граждански брак № 210, изд. въз основа на акт за граждански брак от 07.07.1963 г. на ОбНС – Кърджали и удостоверение за наследници №/12.10.2010 г., изд. от Община Кърджали се установява, че ищцата С. М. П. е съпруга, а ищците Б. В. П. и Г. В. О. са дъщери на починалия В. Б. П..

От представените като доказателства по делото три броя заверени копия от епикризи, издадени от Ендокринологично отделение при М. “Д. Ат.Д. – Г., експертно решение № 3472/25.10.2004 г. на ТЕЛК за общи заболявания при М. “Д. Ат.Д. – Г. се установява, че ищцата С. М. П. има заболявания захарен диабет тип 2, исхемична болест на сърцето, стволова стеноза, триклонова коронарна болест, състояние след троен аортокоронален байпас, пластична афазия, като същата е с 93% трайна неработоспособност за времето до 01.10.2005 г.

По делото са приети като доказателства удостоверение изх. № 10/20.01.2012 г. и удостоверение изх. № 11/20.01.2012 г., издадени от “Х.-К.” ООД, от които не може да се установи къде е работил починалият В. Б. П. и дали е ползувал платен отпуск поради временна неработоспособност. Това е така, защото удостоверенията са издадени от “Х.-К.” ООД – Г., а удостоверяват, че В. Б. П. е работил в друго дружество – ““Х.”” . Поради тази причина и съдът не ги обсъжда.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Т. Х., Г. Б. Х. и Г. С. Ю. се установява, че ищците са преживели тежко загубата на починалия В. Б. П..

От показанията на свидетелите Т. К. К., П. С. К. и И. Д. Х. се установява, че на 10.10.2010 г. бил организиран лов на дива свиня в района на с.Л., общ.А., оБ.Кърджали, в който участвали посочените свидетели, ответника Д. Г. Д. и починалия В. Б. П.. Преди започване на лова бил извършен инструктаж от ръководителя на групата, като бил определен района на лова и пусиите. Свидетелят Т. К. и ответникът Д. Д. били определени за гоначи с кучета, а В. Б. П. бил определен за пусия. На втората гонка Д. Д. убил прасе и се обадил на свидетелят Т. К., който дошъл и останал при прасето. В същото време кучетата продължавали да лаят, имало пресни следи и ответникът и свидетелят решили, че има още прасета. Д. Д. продължил надолу по дерето в района на гоначите, като след известно време свидетелят Т. К. чул два изстрела и след това викове: “Помощ!” и тръгнал по посока виковете. Когато се приближил видял Д. Д., който викал “Помощ, помощ”, свидетелят го попитал защо вика, а той му отговорил, че убил В. П. и питал кой го е поставил на това място, което не е пусия. Установява се от показанията на свидетелите Т. К. и И. Х., че починалият В. П. се е намирал на около 300 - 450 метра от пусията в района на гоначите.

От писменото заключение на вещото лице Д. Т.А.Р. по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че С. М. П. има основна диагноза декомпенсиран захарен диабет – кетоацидоза, диабетна полиневропатия и придружаващи заболявания – артериална хипертония ІІ ст., ИБС, състояние след аортокоронален байпас, дислипидемия. Ищцата С. М. П. е със захарен диабет тип 2 от 1998 г., за който провежда комбинирано перорално лечение, като същата е постъпила на лечение на 24.11.2009 г. и изписана на 29.11.2009 г. Установява се също, че ищцата е постъпвала периодично в ендокринологично отделение за лечение на 07.06.2010 г. и изписана на 15.06.2010 г., на 20.06.2011 г. и изписана на 27.06.2011 г., на 24.12.2011 г. и изписана на 29.12.2011 г. През месец ноември 2009 г. и месец юни 2010 г. С. П. е лекувана стационарно по повод декомпенсация на диабета и диабетните усложнения, като е бил овладяван след проведеното лечение с корекция на пероралното лечение. През месец юни 2011 г. потърсила лекарска помощ от където били налице данни за лош контрол на диабета през изминалите 3 месеца. Насочена била за хоспитализация в ендокринологично отделение, където било преценено, че е необходимо преминаване на комбинирано инсулинолечение след индивидуално различен период от време. Вещото лице посочва, че декомпенсацията на захарния диабет може да се дължи на различни причини, една от които е острия психоемоционален стрес, който е довел до по-бързото прогресиране на заболяването.

От писменото заключение на вещото лице Д. К.К. по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че ищцата С. М. П. страда от артериална хипертония ІІІ степен, стаßилна стенокардия ІІІ фк., застойна сърдечна недостатъчност, състояние след АКБх 3. За изминалия период от време има влошаване здравословното състояние на пациента – преминаване на ЗСН (застойна сърдечна недостатъчност от ІІ фк. в ІІІ фк, преминаване на стенокардията от ІІ фк. в ІІІ фк. Налице са акцелериращи (ускоряващи) фактори за прогресирането на СН (сърдечната недостатъчност) и преминаването на стенокардията към по-висок клиничен клас и зачестяване на ангиносзните пристъпи като: психоемоционалния стрес, неконтролираното АН, неконтролирания (некомпенсиран) захарен диабет. Естествен фактор за по-плавното прогресиране на заболяването се явява възрастта. След 10.10.2010 г. се наблюдава прогресиране на заболяването и акцелериращи фактори, но не може категорично да се определи като бързо по отношение на АХ, СН, стенокардията. Клиничния преглед е направен повече от една година след 10.10.2010 г., като липсват данни за хоспитализация в кардиологично отделение. Всяка болест при всеки болен има специфичен, индивидуален ход на протичане, който не може да бъде прогнозиран. Той зависи от много фактори – генетични, възраст, пол, тип нервна система, наличие на придружаващи заболявания, влияние на околната среда и се видоизменя от наличието на провокирани, акцелериращи фактори. Клиничния ход на протичане не може да бъде шаблонизиран, т.е. обичайния ход на една и съща болест при различните болни е различен. Ако внезапната загуба на съпруга е въздействала на ищцата като продължителен психоемоционален стрес, който има негативно влияние върху протичането на АХ и стенокардията, захарния диабет, тогава загубата на съпруга има връзка с влошаване на здравословното състояние. Няма клинични критерии, по които да се определи силата на тази връзка, а интензивността на връзката по-вероятно не е силна, но продължително действаща. Липсва хоспитализация по спешност (остра лява слабост, остър коронарен инцидент и т.н.) в кардиологично отделение.

При тези данни, съдът намира, че предявените искове за заплащане на неимуществени вреди с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД са основателни, но завишени по размер. Безспорно е, че в следствие на виновното и противоправно поведение на ответника Д. Г. Д. е била причинена по непредпазливост смъртта на В. Б. П.. Налице е причинна връзка между поведението на ответника и причиненият смъртоносен резултат, което обуславя гражданската отговорност на последния. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Впрочем, искът не се оспорва по основание, а само по размер. От причинената по непредпазливост смърт на В. Б. П. неговите законни наследници – ищците, са претърпели и ще продължават да търпят за в бъдеще неимуществени вреди, изразяващи се в прискърбие, тъга и душевни болки от загубата на своя съпруг и баща. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за овъзмездяване на ищцата С. М. П. са необходими и достатъчни 60 000 лв. Установи се по делото, че тази ищца е живяла с починалия В. Б. П. непрекъснато от сключването на граждански брак през 1963 г. и съвсем пряко и непосредствено е почувствала загубата на своя съпруг. Освен това ищцата С. П. е имала заболявания – захарен диабет и хипертония, които са били повлияни неблагоприятно от загубата на съпруга й. Същевременно от данните по делото се установява, че починалият В. Б. П. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като самоволно е напуснал пусията си и се е установил на място, където са минавали гоначите. Или, налице е съпричиняване от страна на починалия В. Б. П., което се установява както от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. К. К., П. С. К. и И. Д. Х., така и от доказателствата по НОХД № 10/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. С оглед на това определеното обезщетение на ищцата С. М. П. следва да бъде намалено до 40 000 лв. съразмерно на установеното съпричиняване от страна на починалия В. П.. Така определеното обезщетение се дължи от ответника ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.10.2010 г. до окончателното изпращане на сумата. В тази връзка предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 4000 лв. е неоснователен, тъй като при непозволено увреждане се дължи законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, но не и мораторна лихва за минало време в абсолютен размер, както неправилно се претендира от ищцата.

За овъзмездяване на ищците Б. В. П. и Г. В. О. са необходими и достатъчни по 30 000 лв. Тези две ищци също са претърпели неимуществени вреди от загубата на своя баща, но същите не са живели заедно в едно домакинство с починалия, както ищцата С. П., която освен това е разчитала на непосредствени грижи от своя съпруг. Освен това ищците Б. В. П. и Г. В. О. са живели много по-малко с починалия, отколкото ищцата С. П.. По делото не се установява ищците Б. В. П. и Г. В. О. да имат заболявания, които са повлияни неблагоприятно от смъртта на В. П., както ищцата С. П., поради което за овъзмездяване на втората и третата ищца са необходими и достатъчни по 30 000 лв. Така определеното обезщетение за двете ищци следва да бъде намалено предвид установеното съпричиняване от страна на починалия В. Б. П. до 20 000 лв. за всяка от дъщерите на починалия, което се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.10.2010 г. до окончателното изпращане на сумите. Предявените искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на по 2 400 лв. за ищците Б. В. П. и Г. В. О. са неоснователни по изложените по-горе съображения и следва да бъдат отхвърлените като такива.

По отношение на изложения в хода на устните състезания довод от процесуалния представител на ищците, че обезщетенията се претендират редуцирани предвид установеното съпричиняване от страна на починалия, то същият не може да бъде споделен. В исковата молба не са изложени каквито и да са съображения за наличието на съпичиняване и не е посочено, че претендираните обезщетения са съобразени, т.е. редуцирани, с оглед наличието на съпричиняване. Ето защо релевирането на такъв довод едва в хода на устните състезания е недопустимо и не може да бъде прието.

Неоснователен е и доводът, изложен от процесуалния представител на ответника, че съпричиняването от страна на починалия В. Б. П. е по-голямо от това на ответника Д. Г. Д.. Това е така, защото въпреки, че починалият е напуснал пусията, ответникът е бил длъжен да се убеди, че пред себе си има диво прасе и след това да произведе изстрел.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което Д. Г. Д. да бъде осъден да заплати на С. М. П. сумата в размер на 40 000 лв., а на ищците Б. В. П. и Г. В. О. сумите в размер на по 20 000 лв. за всяка от ищците, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на В. Б. П., дължими ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалите им части и до пълните им предявени размери, исковете с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Исковете за заплащан на мораторна лихва за минало време с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 3200 лв. По отношение на присъдените възнаграждения на вещи лица, то към настоящия момент вещите лица не са представили банкови сметки и присъдените възнаграждения на са изплатени от бюджета на съда, поради което ответникът не следва да бъде осъждан да ги заплаща. В случай, че такива възнаграждения бъдат изплатени, то ответникът ще бъде осъден да ги заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд по реда на чл.77 от ГПК. В полза на ищците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 673.40 лв., а на ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 195.96 лв. Или, по компенсация на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 477.44 лв.

Ето защо и на основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д. Г. Д. от Г., ж.к. “В. Б., В.””, .1, с ЕГН * да заплати на С. М. П. от Г., ж.. “В. Б. В.””, , А., с ЕГН * сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на В. Б. П., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди с правно основание чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД в останалата му част и за разликата от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. П. от Г., ж.к. “В. Б. В.””, , А., с ЕГН * против Д. Г. Д. от Г., ж.к. “В. Б., В.””, , с ЕГН * иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лв., представляваща мораторна лихва за минало време върху претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. от Г., ж.к. “В. Б., В.””, с ЕГН * да заплати на Б. В. П. от Г., ж.к. “В. Б. В.”Г”, ., ., с ЕГН * и Г. В. О. от гр.С., У.С. е.” №, .5, ап., с ЕГН * сумите в размер на по 20 000 лв. за всяка от ищците, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинената смърт на В. Б. П., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на претърпените неимуществени вреди с правно основание чл.45 във вр. чл.52 от ЗЗД в останалите им части и за разликата от по 20 000 лв. до пълните им предявени размери от по 30 000 лв. като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. В. П. от Г., ж.к. “В. Б. В.”Г”, с ЕГН * и Г. В. О. от гр.С., У.С.е.” № , ап., с ЕГН * против Д. Г. Д. от Г., ж.к. “В. Б., В.””, , с ЕГН * искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумите от по 2 400 лв. за всяка от ищците, представляващи мораторна лихва за минало време върху претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. от Г., ж.к. “В. Б., В.””, , с ЕГН * да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер на 3 200 лв.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. от Г., ж.к. “В. Б., В.””, , с ЕГН * да заплати на С. М. П. от Г., ж.к. “В. Б. В.””, А., с ЕГН *, Б. В. П. от Г., ж.к. “В. Б. В.””, , А., с ЕГН * и Г. В. О. от гр.С., У.С.е.” №, ап., с ЕГН * направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете и по компенсация в размер на 477.44 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: