Решение по дело №47/2025 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 57
Дата: 16 април 2025 г. (в сила от 16 април 2025 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20253400500047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Силистра, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева

Десислава Г. П.
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско дело
№ 20253400500047 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано е по
въззивна жалба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, подадена от юрк. Д.
срещу Решение № 215 от 14.11.2024 г., постановено по гр.д. 285/2024 г. по
описа на РС-Тутракан, с което се отхвърля осъдителния иск на „Банка ДСК“
АД с ЕИК ********* против В. Б. С. с ЕГН ********** да плати: главница
472,54 лева, явяваща се разликата над уважените със Заповед № 34 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
12.02.2024 по ч.гр.д.№ 66/2024 на ТнРС 334,63 лева до претендираните 807,17
лева; договорна лихва 88,52 лева за периода 25.06.2023-11.01.2024; лихвена
надбавка за забава 6,71 лева за периода 25.06.2023-11.01.2024; обезщетение за
забава 3,40 лева за периода 12.01.2024-22.01.2024; разходи при изискуем
кредит 120 лева, претендирани като дължими по потребителски Договор за
кредит за текущо потребление от 09.04.2021, за които суми е постановено
Разпореждане № 197/12.02.2024 по ч.гр.д.№ 66/2024 на Районен съд –
Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за изпълнение, потвърдено с
Определение № 251/15.04.2024 по в.ч.гр.д.№ 146/2024 на Окръжен съд –
Силистра.
В жалбата се излагат съображения за липсата на необходимост в ГПР да
бъде включена дължимата застрахователна премия, доколкото същата не е
задължителна за сключването на договора или получаването на кредита при
сочените условия. Сочи се, че дори да се приеме тезата на съда, че
застраховката следва да се приеме за разход, които участват при формирането
1
на ГПР, то същите са били изначално известни на кредитополучателя чрез
включването им в погасителния план и същият е можел да прецени и да
сравни различните кредитни оферти. Посочената разлика при добавянето на
застрахователните вноски към общия размер на ГПР, която в процентно
изражение би се равнила на 4,58 %, категорично не влече извод за липса и
нищожност на клаузата за ГПР. Според жалбоподателя в случая не е налице
допуснато нарушение на изискването на чл. 11 ЗПК, тъй като в договора и
погасителния план ясно е посочен размера на ГПР по кредита, посочена е и
общата сума, дължима от кредитополучателя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, а в общите условия са посочени и взетите
предвид допускания, използвани при неговото изчисляване. Поради това не
може да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 23 ЗПК и
кредитополучателят дължи стойността на цялата главница и на лихвите по
него.
Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде
постановено ново по съшеството на спора, с което се уважат изцяло
предявените искове, като се присъдят всички сторени в производството
разноски, включително възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Не сочи нови писмени доказателства и не прави доказателствени
искания.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от В. Б. С. с
ЕГН **********.
В открито съдебно заседание въззивникът не се представлява, но
депозира молба, с която поддържа и допълва изложеното в жалбата и моли за
отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се явява и не
изпраща представител.
Жалбата е редовна и допустима, подадена от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване акта на ТнРС, поради което съдът дължи
произнасяне по нея.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
По гр.д.№ 285/2024г. на РС- Тутракан е предявена осъдителна претенция
по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК след частичния отказ на PC
Тутракан да удовлетвори молбата на „Банка ДСК“ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документи по чл. 417 ГПК. От приобщеното
ч.гр.д. № 66/2024г. на РС-Тутракан се установява, че в полза на въззивника е
издадена Заповед по чл.417 ГПК, с която е разпоредено ответницата да
заплати главница от 334,63 лв. по договор за кредит за текущо потребеление
от 09.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, и с разпореждане по делото от
12.02.2024г. са отхвърлени претенциите на банката за част от претендираната
главницата в размер на 472,54 лева, явяваща се разликата над уважената със
заповедта за изпълнение сума от 334,63 лева до претендираните 807, 17 лева;
договорна лихва 88,52 лева за периода 25.06.2023г. до 11.01.2024г.;
2
обезщетение за забава в размер на 3,40лева; разходи при изискуем кредит 120
лева. Разпореждането на ТнРС е потвърдено от въззивната инстанция.
Ищецът е претендирал за осъждане на ответника за сумите, за които е
отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение.
Не се оспорва установената от РС-Тутракан фактическа обстановка, а
именно, че на 09.04.2021 г. между страните по делото е сключен Договор за
текущо потребление, който по своя характер е потребителски, поради което по
отношение на него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Уговорени са: главница от 1500 лева, със срок за издължаване 48
месеца, при ГЛП 17,33 % и ГПР 20,16%.
Не се спори също, че ответницата е изпаднала в забава при изплащането
на дълга, отговаряща на договорните критерии за предсрочна изискуемост,
поради което банката е предприела действия за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.
За да се произнесе в атакувания смисъл, съдът приел, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на осн. чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, тъй като ГПР 20,16% не включва ежемесечната застрахователна
премия от 2,91 лв., която е отразена в погасителния план, а всъщност е
трябвало, като с премията ГПР е 24,74%. Позовал се на разпоредбата на § 1, т.
1 от ДР към ЗПК и чл. 3, б. "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, от които извел аргумента, че за да не се включва към
общия разход по кредита застрахователната премия, предоставената услуга
освен да не е задължителна за отпускането на самия заем, не трябва да е
задължителна за получаването на кредита при предлаганите условия. Приел за
значително отклонението между реалния и посочения в договора размер на
ГПР, като счел, че следва да се приравни на липсващ такъв. С оглед
изложеното, и приемайки договорът за недействителен, при прилагане
последиците на чл. 23 ЗПК, съдът извел извод за недължимост на
претендираните суми.
Настоящият състав намира за правилни изводите на заповедния съд, че в
конкретния случай неточното посочване на този компонент от
задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
значение за приложението на чл. 22 ЗПК.
Във въззивното производство не е било спорно, че застрахователната
премия не е включена при изчисляване ГПР. Съгласно и заключението на
вещото лице - с нея ГПР възлиза на 24,74%. Като има предвид определението,
съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, настоящият състав също счита, че средствата за
застрахователната премия следва да бъдат посочени като разход по кредита по
смисъла на ЗПК, както и да бъдат включен в ГПР, което не е направено от
кредитора. В конкретния случай макар и в погасителния план да е посочено,
че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за
получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия,
3
следва да се отбележи, че съгласно и изявленията на проц. представител на
ищеца, застраховката обезпечава настъпване на застрахователни събития,
свързани с временна или трайна нетрудоспособност, смърт, и наличие на
условие да се направи частично или пълно погасяване на главницата по
договора. Следователно застраховката е в полза на кредитодателя и
обезпечава заема, както е посочено и в жалбата. Такава застраховка е типично
заместващо обезпечение на финансов риск. При това положение независимо
от посоченото в погасителния план и твърденията на въззивника, не може да
не бъде споделен извода на първата инстанция, че след като и
застрахователната сума е включена в погасителния план, за същата не може да
се приеме на основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че е разход, който не е
задължителен за сключването на договора за кредит при конкретните условия.
В този смисъл Решение № 270 от 21.10.2024 г. на ВнАС по в. т. д. № 242/2024
г., доводте в което е излишно да се преповтарят, както и Определение №
50685/30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/22 г., III г. о.
В случая формално в клаузите е включено изискуемото по чл. 11, т. 10
ЗПК оповестяване на годишен процент, но посочения размер от 20,16 % не
отговаря на действителния, а именно 24,74%. Конкретно разликата не е и
незначителна. В установилата се съдебна практика (Решение №
50013/05.08.2024 по ктд № 1646/2022 на ВКС, 2, т. о.) се приема, че неточното
посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването. Затова
при отклонение от чл. 19, ал. 1 ЗПК при формиране на стойността на ГПР
валидността на сделката следва да се отрече с оглед правната норма на чл. 22
ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК. В този случай длъжникът дължи връщане
само на главницата (чистата стойност на кредита), но не и лихвата или другите
разходи по кредита – чл. 23 ЗПК.
Доводите в жалбата, касаещи съдържанието на договора и погасителния
план с ясно посочен на ГПР по кредита и обща сума, дължима от
кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора, нямат
релевантно значение по този въпрос, доколкото това не освобождава
кредитора от задължението му да посочи ГПР в действителен размер.
В заключението си по въпрос 7 от назначената експертиза, вещото лице
дава отговор, че общия размер на средствата, с които са погасени отделните
компоненти на дълга е 1200,30 лева – 692,83 лв. главница, 439,21 лв. дог.
лихви, 30 лв. такса и застрахователна премия в размер на 34,92лв.
Следователно задължението на длъжника, остава ограничено до остатък в
размер по - нисък от присъдения по заповедното производство, на осн.чл.23
ЗПК.
Предвид горното, въззивният състав намира, че оплакванията във
въззивната жалба са неоснователни. Поради съвпадане крайните изводи на
двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 215 от 14.11.2024 г., постановено по гр.д.
285/2024 г. по описа на РС-Тутракан.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

5