Р Е Ш Е Н И Е
№ 1761
гр. Пловдив,
20. октомври 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА, и с участието на прокурор ИВЕН
ИЛЕВСКИ, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев КАНД № 1470 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административно-процесуалния кодекс / АПК / във
връзка с чл. 63 ал. 1 предл. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания / ЗАНН /.
Образувано е по касационна жалба от
Първо РУ при ОДМВР-Пловдив, чрез началника гл.инспектор А.С., чрез процесуален
представител по пълномощие, срещу Решение № 720 от 27.04.2023 г., постановено
по АНД № 1273/2023г. по описа на Районен съд –Пловдив, XXV н.състав. С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № 22-0432-001648/18.11.2022 г., издадено от Началника
на 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на В.И.Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца - за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Касационните основания, посочени в
жалбата, се изразяват в допуснати нарушения на процесуалните правила във фазата
на първоинстанционното съдебно производство, довели съответно до постановяване
на неправилно и незаконосъобразно решение. Искането е да се отмени решението на
РС-Пловдив, както и да бъде потвърдено НП.
Ответникът по касация – В.И.Т., чрез адв.Пл.Б.-пълномощник,
намира депозираната касационна жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила
решението на ПРС.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив изразява
становище, че жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде оставена
без уважение, а по същество решението да бъде потвърдено.
Административен съд – Пловдив, в настоящия състав като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
посочените основания в жалбата, намира следното: жалбата е подадена в срока по
чл. 211 ал. 1 от АПК от страна в първоинстанционното производство и имаща правен
интерес от обжалване, което я прави допустима. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено въз
основа на АУАН серия GA №
804554/03.11.2022 г. съставен срещу В.И.Т. за това, че на 03.11.2022 г., в село
Брестник, като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба
на алкохол в кръвта с техническо средство ALCOTEST DRAGER
7510 със сериен номер ARDM-0253, калибровано до м.ноември 2022г. и не е изпълнил
предписание за химическо лабораторно изследване на кръвта. На водача бил връчен
Талон за изследване с номер 108489, като място на изследването било посочено
медицинско заведение на територията на гр.Пловдив, а именно УМБАЛ „Св.Георги”.
На водача бил даден срок от 120 минути да се яви в медицинското заведение,
касаторът подписал връчения му талон, но отказал да се подложи на изследване.
За установеното бел съставен и връчен горепосочения АУАН за извършено нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДВП.
Въззивният съд е приел за установени фактите на
нарушението, предмет на обжалваното НП, но е счел, че в хода на административнонаказателното
производство било допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
противоречие при описание на мястото на извършване на нарушението. В тази
връзка в НП било посочено, че нарушението е извършено в с. Брестник, където се твърди, че Т.
е отказал да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол, а в хода на
проведеното съдебно следствие се установило, че отказът е изразен в сградата на
01 РУ в град Пловдив, както и в болничното заведение, където водачът е отказал
да даде проба за кръвно изследване.
По тези съображения районният съд е отменил
наказателното постановление.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция споделя мотивите на районния
съд, като в допълнение следва да се изтъкне следното.
За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление,
следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните,
фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да съдържа наказателното
постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал.
1, т. 5 и т. 6, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният
от административно наказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания, има за последица издаден в съществено нарушение на
закона правоохранителен акт. Изискването за обосноваване на наказателното
постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които
законът е установил за защитата на правата и правно защитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административно наказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно
административно наказание. Това подпомага лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга
страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола за
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения.
Значението на изискването за мотиви според Закона за административните
нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна
на акта. Ясно е при това положение, че нито актът за установяване на
административно нарушение, нито и наказателното постановление, не дават
задоволително обяснение на въпроса, къде конкретно е мястото на извършване на
процесното деяние, при какви конкретни условия е било извършено деянието,
квалифицирано от контролния и от административно наказващия орган като
нарушение на материалния закон, дали е извършено и какво точно е нарушението.
Разпоредбата на закона е ясна и категорична. Каза се, според чл. 57, ал. 1, т.
5 и т. 6 от ЗАНН наказателното постановление, трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочат
законните разпоредби които са нарушени. Описанието трябва да е пълно, конкретно
и небудещо съмнение. Данните свързани с твърдяното от административния орган
нарушение, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика
или да бъдат добавяни едва в хода на съдебното производство. Това би имало за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Правоприлагането по принцип и в частност административно наказателното такова,
не може да почива на предположения, а на конкретно заявени и установени факти,
обстоятелства и данни. Това в пълнота е относимо към конкретния казус, с оглед
значителните по вид и размер санкции, които са наложени с наказателното
постановление.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, районният съд
правилно е приложил закона, като е отменил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пловдив, ХХI касационен състав, водим от горното и на основание
чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 720 от 27.04.2023 г., постановено по АНД № 1273/2023г. по описа на
Районен съд –Пловдив, XXV н.състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: