Софийска градска прокуратура е
обвинила подсъдимият Д.В.К. *** в това, че на 03.03.2017 г.в град София,ул.********умишлено
е умъртвил другиго-В.П.К. ,чрез нанасяне на множество силни удари с крака и
ръце в областта на главата-лицето дясната половина,тилната област,гръдния кош
отпред, причинил му закрита черепно-мозъчна травма, кръвонасядане
и охлузване на дясната ушна мида, травматична перфорация на дясната тъпанчева мембрана, охлузвания в дясната зад ушна област, охлузвания
и кръвонасядания в теменната и челната област на
главата, кръвонасядане във вътрешния очен ъгъл на
лявото око ,охлузване на гърба на носа,зацапване на субдуралното
пространство в областта на задните черепни ямки ,по-изразено
в ляво, дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обтривки,
много изразен в задните теменно -тилни области на главния мозък,двустранно
набиране на ликвор в пространството под твърдата
мозъчна обтривка теменно слепоочно, гръдна травма-кръвонасядания на гръдния кош, контузия на сърцето в
областта на дясното предсърдие и смъртта е настъпила
на 14.03.2017 г.от развили се усложнения -двустранна пневмония и белодробна тромбоемболия, които са се развили в резултат на
залежаването на К. от приложените му травми, като причината за смъртта на В. К.
се дължи на съчетаната травма и настъпилите впоследствие усложнения, намиращи
се в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка, като пострадалият В.П.К. е баща на Д.К.-престъпление по чл.116
ал.1 т.3 пр.1, вр.чл.115 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Защитникът счита, че
събраните и проверени доказателства в хода на съдебното следствие не водят до
категоричен положителен отговор подсъдимият Д.К. умишлено да е извършител на
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, вр.
чл. 115 от НК за което е внесен обвинителният акт. Моли при постановяване на
съдебен акт да се вземе предвид, че подсъдимия е сравнително млад човек и да му
се даде шанс да продължи живота си като направи съответните изводи за начина си
на по-нататъшен начин на живот и
препитание. Моли да се постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият
К. не дава обяснения пред съда. Моли мярката за неотклонение да бъде изменена
в по-лека.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Д.В.К. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не
работи. Свидетелката Л.К.К.
живеела на адрес ***, заедно със съпруга си, В.П.К. и сина си - подс.Д.В.К.. На 03.03.2017г., св.К.
и съпругът й се намирали в апартамента, като В. К. лежал на легло в стаята, която
двамата обитавали. Подс. Д.К. се прибрал около 15,00
часа, държал в ръка бутилка бира и бил видимо повлиян от употребен алкохол.
Влязъл в стаята при баща си с думите -„Още ли си жив“, след което го съборил от
леглото и започнал да му нанася силни удари с ръце и крака по цялото тяло и главата
- дясната половина на лицето, тилната област, гръдния кош отпред. Св.Л.К. започнала
да дърпа сина си и го молела да престане, но той продължавал да удря баща си. Майка
му викала през прозореца за помощ, но никой не се отзовал. След няколко минути
подсъдимия престанал да удря баща си, като отишъл до входната врата на
жилището, но след кратко време се върнал обратно и продължил с ударите. След
около минута подсъдимия повторно преустановил побоя и избягал от жилището. Майка
му незабавно уведомила органите на МВР и Центъра за Спешна Медицинска Помощ.
По-късно следобед на адреса пристигнали свидетелите И.К. и Л.М.-полицейски
служители при 04 РУ-СДВР, изпратени от оперативния дежурен на 04 РУ-СДВР, по
повод сигнала на св.К.. Двамата полицейски служители разговаряли с последната и
видели лежащия на леглото В. К., като им направило впечатление,че цялата му глава
е в кръв и имал рани по нея и ушите. Свидетелите К. и М. провели разговор и с В.
К., който им казал за нанесения му побой от сина му. Около 15,00 часа св.Р.Т.-дежурен
лекар в Център за СМП посетила адреса и извършила преглед в присъствието на К. и на полицейските
служители. Тъй като имала съмнение за комоцио, същата
решила пострадалият да бъде транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където
около 16,10 часа, В. К. бил предаден на дежурен лекар-св.Г.Б.. Последния констатирал рана на
главата на пострадалия, след което го освободил да се прибере у дома си, като указал
на Л.К., ако здравословното състояние на съпруга й се влоши, да бъде доведен в
лечебното заведение. През следващите няколко дни състоянието на В. К. се
влошило, повръщал често и имал силно главоболие. Поради това на 09.03.2017 г.
св.К. отново повикала СМП. Около 15,22 часа св.П.В.-дежурен лекар в Центъра за Спешна
Медицинска Помощ посетила адреса на К. и след извършен преглед решила В. К. да
бъде транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов, където бил приет за лечение в Невротравматология към Клиника по спешна неврохирургия. Поради
влошаване на общото състояние на пациента, същият бил преведен в Неврохирургична реанимация за интензивно лечение. На
14.03.2017г., около 01,15 часа, В. К. получил внезапен респираторен арест и въпреки
проведеното спешно лечение на 14.03.2017 г. около 01,30 часа починал. На 14.03.2017
г. подс.Д.К. бил задържан.
Тази фактическа обстановка съдът намира за
установена според всички събрани в хода на производството доказателства, съдържащи
се в показанията на свидетелите Л.К., В.А., И.К., П.П., Г.Ю., П.В., П.В.Р.Т., Г.Б., Л.М., заключенията на експертите, както и от приложените писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за
оглед на местопроизшествие/л.62-69, СМЕ на труп/л. 152- 156/,съдебно-медицинска
експертиза/л. 164-170/, биологична експертиза /л.178- 181/, комплесна-съдебно-психиатрична
и психологична експертиза/л. 185-195/.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните
фактически изводи:
Подсъдимия
К. е син на св.Л.К. и на В.П.К..
На 03.03.2017г около
15,00 часа., тримата се намирали в апартамент
№.1, находящ се в гр.София, ул.********С показанията на св.К. се установява
това фактическо обстоятелство,
като въз основа на тях съдът прави фактическия
извод, че на процесната дата,
подс. Д.К.
се е намирал на
местопрестъплението.
Подсъдимият К. е
нанесъл побой на баща си-В. К.. Очевидец на действията му е била неговата
майка. В двете фази на наказателното производство св.Л.К. е била относително
последователна относно този факт. В хода на съдебното следствие същата твърди,
че синът й е издърпал съпругът й от леглото на земята и е започнал да го рита.
Заявява, че го е ритал по цялото тяло, но не и в главата. В хода на досъдебното
производство св.К. е заявила, че синът й е удрял с юмруци и ритници съпругът й
навсякъде по тялото, включително и по главата.
Въпреки, че настоява пред съда, че синът й е удрял съпругът й по тялото, но не
и по главата, съдът намира, че показанията на св.К. снети в хода на досъдебното
производство са достоверни и следва да бъдат кредитирани. Свидетелката е майка
на подсъдимия и въпреки разяснената й възможност по чл.119 от НПК, същата
изрази желание да свидетелства. В показанията й се наблюдава последователност и
липса на тенденция за омаловажаване действията на подсъдимия, като отричането
за нанесени удари в главата на съпругът й съдът приема за израз на защитно,
майчинско поведение по отношение на подсъдимия. Показанията на св.К. относно
топографските области от тялото на пострадалия в които са попадали ударите на
подсъдимия се подкрепят от обективните находки при извършените
съдебно-медицински експертизи и от показанията на св.М. и св.К.. Същите като
полицейски служители са посетили апартамента след подадения от св.К. сигнал за
побой. Двамата твърдят, че са провели разговор и с пострадалия В. К., който им
е обяснил, че е бит от синът си, като са му нанасяни удари по тялото и главата.
Свидетелите заявяват, че са видели видими следи от наранявания по главата на
пострадалия. Това кореспондира с показанията на св.Р.Т.-***,
която е оказала първа помощ на В. К.. Наличието на обективно възприетите от
посочените свидетели, включително и от св.Л.К., наранявания по главата на В. К.,
се установява и със заключението на експертите по съдебно-медицинската
експертиза на труп и от
фотоалбума към протокола за оглед. С оглед на това съдът намира за неоснователно твърдението на защитника,
че наличието на наранявания по главата „можело да се дължат на случайна причина“. Тези увреждания от фактическа страна нямат никаква връзка с това, че „В. К. е
73 годишен, с влошено здравословно състояние от няколко
години. Претърпял е инсулт, инфаркт
има поставен пейсмейкър на сърцето,
не може да
се движи самостоятелно и почти само лежи на
легло“, в
каквато насока твърдения излага защитника. Нараняванията по лицето-дясната половина, тилната област, закритата черепно-мозъчна
травма, кръвонасядането и охлузване на дясната
ушна мида, травматична перфорация на дясната тъпанчева
мембрана, охлузванията в дясната зад ушна
област, охлузванията и кръвонасядания в теменната и челната област на главата, кръвонасядане
във вътрешния очен ъгъл на
лявото око, охлузванията на
гърба на носа, зацапването на субдуралното пространство в областта на задните черепни
ямки, по-изразено в ляво, дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обтривки, много изразен в задните теменно -тилни области на главния
мозък, двустранно набиране на ликвор в пространството под твърдата мозъчна
обтривка теменно слепоочно, както и гръдната травма-кръвонасядания на гръдния кош, контузия
на сърцето в областта на дясното
предсърдие и другите увреждания по тялото на пострадалия са получени от нанесения от синът му побой.
На 14.03.2017г.,
около 01,15 часа, В. К. получил внезапен респираторен арест и около 01,30 часа починал. Смъртта, видно от заключението на експертите по заключението на експертите по съдебно-медицинската експертиза на труп[8] се дължи на съчетаната травма и
настъпилите впоследствие усложнения.
Въз основа на тези фактически
изводи, съдът прави следните правни такива:
От обективна страна подс. Д.В.К. е осъществил признаците от
състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.1 вр.чл.115
от НК. На 03.03.2017
г.в град София е умъртвил баща си В.П.К. като му нанесъл множество силни удари с крака и ръце в областта на
главата-лицето дясната половина, тилната област, гръдния кош отпред в
резултат на което на 14.03.2017г.
настъпила смъртта на В.П.К.. В
пряка причинно-следствена връзка с обективираните от
подсъдимия действия е настъпилият съставомерен
резултат-смъртта на неговия баща. Факта на родство от първа степен по права възходяща
линия между подсъдимия и пострадалия дава основание на съда да приеме, че убийството е извършено по
отношение на родител-баща и осъществява признаците на квалифицирания състав по
чл.116 ал.1, т.3, пр.1 от НК. При нанасяне на побоя подсъдимият е проявил ярост и
ожесточение. Съборил е болния си баща на земята и му е нанесъл множество удари
с ръце и крака в жизнено важни области от тяло. В резултат на това обективно му
е причинил увреждания по лицето- дясната половина, тилната област, гръдния кош
отпред, причинил му закрита черепно-мозъчна травма, кръвонасядане
и охлузване на дясната ушна мида, травматична перфорация на дясната тъпанчева мембрана, охлузвания в дясната зад ушна област,
охлузвания и кръвонасядания в теменната и челната
област на главата, кръвонасядане във вътрешния очен
ъгъл на лявото око, охлузване на гърба на носа, зацапване на субдуралното пространство в областта на задните черепни ямки, по-изразено в ляво, дифузен кръвоизлив под меките
мозъчни обтривки, много изразен в задните теменно
-тилни области на главния мозък,двустранно набиране на ликвор
в пространството под твърдата мозъчна обтривка
теменно слепоочно, гръдна травма-кръвонасядания на
гръдния кош, контузия на сърцето в областта на дясното предсърдие. Броя и характера на
уврежданията сочи, че нанесените удари са били много и със значителен
интензитет. В резултат на действията на подсъдимия от обективна страна е
настъпила смъртта на В.П.К.. Въпреки, че той е починал на 14.03.2017г.,
между действията на подсъдимия и настъпилия съставомерен
резултат е налице пряка причинно-следствена връзка. Получените от последния
увреждания, подробно описани по-горе, са били несъвместими с живота. Видно от
заключението на експертите по съдебно-медицинската експертиза, смъртта на
жертвата се дължи на съчетаната травма и настъпилите впоследствие усложнения,
намиращи се в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с побоя. Факта, че след
последния В. К. е отведен в „Пирогов“ с линейка където му е извършен преглед,
но дежурните лекари не са открили
смущаващи симптоми налагащи оставането му там за лечение, не прекъсва причинно
следствената връзка между деянието и смъртта. Напротив, още на втория ден от
инцидента е повикана „Бърза помощ“ в
дома на пострадалия, който се е чувствал зле. Преценката на лекарите, че не се
налага лечение в медицинско заведение, както и промяната на същата няколко дни
по-късно, когато отново е извикана „Бърза помощ“ и пострадалия е отведен за
лечение в болницата не разколебават по никакъв начин извода, че от обективна
страна между побоя и смъртта е налице пряка причинно-следствена връзка. Необосновани
и опровергани от събраните по делото доказателства са твърденията, че
множеството заболявания от които е страдал бащата на подсъдимия и липсата на „едно
интензивно и навременно назначено лечение“ са предопределили смъртта му. Именно
защото е бил на възраст, болен и беззащитен, В. К. е станал жертва на своя син.
Твърдението, че смъртта на пострадалия може да е резултат от несвоевременно
оказана медицинска помощ, която се е налагала не поради съществуващите
заболявания, а защото той е бил пребит от синът си, не може да се сподели от
този съдебен състав. С безразличието на по-голямата част от лекарите към
съдбата на пациентите вероятно се е сблъсквал всеки, на когото му се е налагало
оказването на специализирана медицинска
помощ. В случая, за съставомерността на
деянието от обективна страна е от значение в резултат на какво се е наложило
оказването на такава помощ на В. К.. Причината не са били болестите от които е
страдал, а травмите, които му е нанесъл синът му. Дали влошеното здравословно
състояние и възрастта на пострадалия са способствали тези травми и усложненията
от тях да доведат до смърт или не е ирелевантен
въпрос, защото без побоя смъртта на В. К. е нямало да настъпи по констатираните
от експертите причини. Следователно, необосновано е да се очаква, че при
приетите за установени факти, причината за смъртта на пострадалия може да бъде
открита в нечие друго, /например на лекарите, поведение/. Експертите са
категорични, че между установената причина за смъртта и описаните травматични увреждания е налице
пряка причинно-следствена връзка. Съдът кредитира заключението и обосновава
изводите си за обективната съставомерност на деянието
и въз основа на него. Доказателствата дават основание да се направи категоричен
извод, че подсъдимия е нанесъл множество удари с юмруци и ритници в главата и
гръдния кош на баща си, причинил е описаните по-горе травматични увреждания,
които се намират в пряка причинно-следствена връзка са настъпилата смърт.
От субективна страна подс. Д.В.К. е действал с пряк умисъл. Видно от заключението на експертите по комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по време на деянието подсъдимия
е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си. От интелектуална страна подсъдимия е разбирал, че нанасяните от него удари
могат да увредят по фатален начин баща му. Знаел е, че ритниците в главата и
жизненоважни органи от тялото не просто увреждат жертвата, но и създават реален
риск за живота й. От волева страна подсъдимия е действал с пряк умисъл. Искал е
да причини смъртта на баща си, показателно за което е и репликата му преди
началото на побоя -„Още ли си жив“. „Подразнен“ от факта, че болния му баща е все още
жив, от волева страна подсъдимия е предприел действия да го умъртви.
Пренебрегвайки известните му от интелектуална страна факти, че В. К. му е баща, че е на 75 годишна възраст и е болен,
подсъдимия целенасочено е извършил комплекс от действия за да постигне
набелязаната цел-да го умъртви. Издърпал го е за краката и го е съборил на
земята, след което с юмруци и крака е нанесъл множество удари. Видно от
заключението на експертите, топографските места на уврежданията по главата и
ръцете сочат, че В. К. е направил опит да се предпази. Въпреки това и въпреки
усилията на майка му да го спре, подсъдимия е продължил да нанася удари. Нещо
повече, след като е преустановил сам побоя и тръгнал да излиза от апартамента,
подсъдимия отново се е върнал за да довърши започнатото. Явно недостатъчно
удовлетворен от първата серия от удари, той е реализирал нова, по думите на
майка му продължила около една минута. С оглед на това съдът намира, че от
интелектуална страна подсъдимият е проявил съставомерно
субективно отношение към стореното-разбирал е, че действията му са насочени към
умъртвяването на неговия баща В. К.. Бил е
наясно с това, че използваните от него средства-удари с ръце и крака, са годни
за причиняването на съставомерния резултат. От волева
страна подсъдимият е искал настъпването на последния. Обективираните
от подс.К. действия,
посочени по-горе, са показателни за това какви са били психическите му
изживявания-изпитвал е ожесточение и омраза към жертвата разбирайки от
интелектуална страна общественоопасния характер на
деянието и общественоопасните му последици. В хода на
съдебното следствие подсъдимия единствено твърди, че не е убил баща си
предумишлено, тъй като след инцидента той бил 7 дни в домът им и е можел да го
„убие много пъти“ ако е искал. Тези изявления на подсъдимия подчертават
отношението му към факта на извършеното престъпление и са показателни за психичното
му отношение проявено при неговото реализиране.
Въз основа на изложеното съдът
прецени, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението за което е обвинен и да му се наложи съответно наказание.
При индивидуализацията на наказанието което следва да се наложи на подс.К. за извършеното престъпление съдът съобрази като смекчаващо обстоятелство личностовото
разстройство и данните за хероинова зависимост на
подсъдимия. Като
отегчаващи такива отчита наличието на предходни осъждания и употребата на
алкохол. Отегчаващо обстоятелство, извън отчетения съставомерен
признак е и начина на извършване на деянието, характеризиращ се с ожесточение
при нанасяне на ударите - спиране и повторно започване на нанасяне на ударите и
също така напредналата възраст на пострадалия-75 години и влошеното му
здравословно състояние.
С
оглед на изложеното и въз основа на посочените по-горе обстоятелства съдът
определи за подс. В. на основание чл.116, ал.1,
т.3, пр.1 вр.чл.115 от НК и чл.54 от НК наказание ШЕСТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така определеното наказание по преценка на съда съответства в пълна степен
на обществената опасност на деянието и дееца. Подс.К.
е бил осъждан за закана с убийство по отношение на майка си Л.К., като определението с което е одобрено споразумението
е в сила от 08.05.12г. , а конкретните
заплахи на подсъдимия спрямо майка му са били, че ще й извади всички кокали и
ще я убие, както нея така и баща си. След това осъждане, отново е одобрено
споразумение с определение на СРС, за същото престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Инкриминирана е закана с убийство на баща
си В. К. реализирана вербално: „Ще ти одера кожата, ще те вържа, ще те пробия с
отвертка, да ти из тече кръвта, а главата ти трия със сол, ще те изкормя, ще ти направя втора операция на сърцето, сега ще
взема ножа и ще те кълцам от всички страни, ще те заколя и ще те убия.“ В двата
случа изпълнението на наказанието е било отложено за определен от съда
изпитателен срок, като една година след като е изтекъл този по второто осъждане, подсъдимия отново е проявил агресия спрямо
баща си, която не се е изразила само с думи, а е приключила и с действия, оказали
се фатални за живота на В. К.. Употребената от подсъдимия сила и използваните
от него средства, както и изразеното психическо отношение са показателни за
това, че противоправното му поведение ескалира в
негативна насока с оглед степента на обществена опасност. Това дава основание
на съда да приеме, че подсъдимия е деец с висока степен на обществена опасност.
Същият е действал брутално и безскрупулно и в същото време коварно/нападайки беззащитния
си и болен баща внезапно, докато лежи на леглото/. Именно поради това и с оглед
постигане в пълнота на визираните в чл.36 от НК цели, наказанието което следва същият
да понесе за деянието си трябва да бъде в определеният размер. Съдът намира, че
по вид то следва да е лишаване от свобода, а не някое от алтернативно
предвидените такива-доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. С
изтърпяването на наказание в определения размер, подсъдимият ще има възможност
да преосмисли постъпката си и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Същият ще има възможност да се поправи
и през срока на изтърпяване на наказанието, през който ще бъде изолиран от
неблагоприятната среда в която се е формирал като личност, да се подготви за
порядъчен и законосъобразен начин на живот. За реализирането на последната възможност,
съдът намира, че наказанието следва да бъде в наложения размер. Изтърпяно при
първоначален СТРОГ режим, то би било адекватна санкция на извършеното престъпление и негов реален
коректив.
На
основание чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието следва да се приспадне времето през което
подсъдимия Д.В.К. е бил задържан под
стража, считано от 14.03.2017г.
На основание чл.301, т.11 от НПК следва да
се постанови след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство
светло-бежов панталон да бъде върнато на подсъдимият Д.В.К..
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените в хода на
производството разноски.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: