№ 125
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000899 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №280500/06.08.2021г. от „Р.Б.“ ЕАД –
****, ЕИК ********* – чрез юрисконсулт М.Т. против Решение № 260311 от
06.07.2021г., постановено по т.д. №1110/2019г. по описа на О.С.-П., В
ЧАСТТА с която е признато за установено по отношение на „Р.Б.“ ЕАД –
****, ЕИК *********, че поради плащане след издаване на изпълнителния
лист по ч.гр.д. №12579/2014г. по описа на Р.С.-П. и образуването на изп. дело
№************** по описа на ЧСИ П.И. с район на действие ОС - П.
едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ не дължи: сумата 184 000
лева, като част от задължението, за което е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. №12579/2014г. по описа на Р.С.-П., произтичащо от договор за кредит
от 31.10.2007г., сумата 47 839.99 лева, представляваща лихва върху сумата
184 000 лева за периода 06.03.2017г. – 27.09.2019г. и е осъдена „Р.Б.“ ЕАД –
****, ЕИК ********* да заплати на едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-
**.А.Б.“ ЕИК ********* сумата 15327 лева – разноски по делото.
Жалбоподателят „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените
1
искове. Твърди, че съдът погрешно е тълкувал волята на страните, изразена в
споразумение от 06.03.2017г. Посочва, че с него страните не са договаряли
изменение на поредността на погасяване на задълженията. Твърди, че нито в
споразумението, нито в друг документ е договаряно погасяване само на т.
нар. съдебна главница /за която Банката се е снабдила с изпълнителен лист/.
Посочва, че към датата на сключване на споразумението всички вземания на
Банката и по трите договора за кредит са изискуеми. Поради това намира, че
съдът не се е съобразил с целта на споразумението, която не би могла да касае
само някаква част от съдебно признат дълг. Счита, че след като всички
задължения по трите договора за кредит са станали изикскуеми, с
постъпилото плащане Банката правомерно е извършила частично погасяване
на главница по договор за кредит от 31.10.2007г. Твърди необоснованост на
съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното
приложение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски за
въззивното производство в размер на платената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“
ЕИК *********, представлявана от адв. И.М., със съдебен адрес: **** с
отговор на въззивната жалба от 12.10.2021г. оспорва същата и молят
решението в обжалваната му част да се потвърди.
Постъпила е въззивна жалба вх. №281440/07.09.2021г. от едноличен
търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ ЕИК *********, представлявана от адв.
И.М., със съдебен адрес: **** против Решение № 260311 от 06.07.2021г.,
постановено по т.д. №1110/2019г. по описа на О.С.-П., в частта с която са
отхвърлени предявените от едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“
против „Р.Б.“ ЕАД искове за признаване за установено, че след образуването
на изп. дело №************** по описа на ЧСИ П.И. с район на действие ОС
- П. едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ не дължи на „Р.Б.“ ЕАД
сумата 45 810 лева, представляваща размера на един задатък, с който следва
да се намали задължението, поради обявяване на публична продан на
недвижим имот, продължила пред периода 28.09.2016г. – 28.10.2016г., за
нестанала, поради невнасяне от страна на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, обявен за
купувач на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части на
другите взискатели и сумата 12 877.71 лева, представляваща обезщетение за
2
забава, изчислено върху сумата 45 810 лева за периода 20.12.2016г. –
27.09.2019г. и с което е осъдена едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-
**.А.Б.“ да заплати на „Р.Б.“ ЕАД сумата 91 лева – разноски по делото.
Жалбоподателят е изложил оплаквания за необоснованост на решението
в посочената обжалвана част и за противоречие на същото с материалния
закон. Счита, че тълкувайки нормата на чл.493 т.1 от ГПК, съдът и е придал
смисъл, какъвто тя няма и е поставил наддавача – трето лице и наддавача –
взискател в различно правно положение /без закона да прави такава разлика/.
Намира, че еднаквото процесуално поведение следва да има едни и същи
правни последици. Счита, че изменението на нормата на чл.493 от ГПК от
27.10.2017г. е не за придаване на нов смисъл, а за изясняване на вече
вложения такъв.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а претенциите –
уважени в предявените им размери. Претендира присъждане на разноски за
производството пред въззивния съд.
Постъпил е отговор от 28.10.2021г. от „Р.Б.“ ЕАД, с който е изразено
становище за неоснователност на въззивната жалба на едноличен търговец
А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните
по делото доказателства и намери за установено следното:
Претендирано е от ищеца едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-
**.А.Б.“ ЕИК ********* да се признае за установено по отношение на „Р.Б.“
ЕАД, че ищеца не дължи на ответника сумата 184 000 лева, като част от
задължението, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12579/2014г.
по описа на Р.С.-П., произтичащо от договор за кредит от 31.10.2007г., сумата
47 839.99 лева, представляваща лихва върху сумата 184 000 лева за периода
06.03.2017г. – 27.09.2019г., сумата 45 810 лева, представляваща размера на
един задатък, с който следва да се намали задължението, поради обявяване на
публична продан на недвижим имот, продължила пред периода 28.09.2016г. –
28.10.2016г., за нестанала, поради невнасяне от страна на взискателя „Р.Б.“
ЕАД, обявен за купувач на сумата, необходима за изплащане на съразмерните
части на другите взискатели и сумата 12 877.71 лева, представляваща
обезщетение за забава, изчислено върху сумата 45 810 лева за периода
20.12.2016г. – 27.09.2019г.
3
Твърди се, че през 2015г. по искане на взискателя „Р.Б.“ ЕАД и
издадени изпълнителни листове – от 10.05.2016г. ч.гр.д. №5358/2016г. на
ПРС, от 03.09.2014г. по ч.гр.д. №12482/2014г., обезсилен в производство по
чл.419 от ГПК, а след приключване на производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК по т.д.№174/2015г. – изпълнителен лист от
03.05.2017г./, както и изпълнителен лист от 20.08.2014г. по ч.гр.д.
№12579/2014г. на ПРС – е образувано изпълнително производство по изп. д.
№***/****г. по описа на ЧСИ П.И.. По същото са били и присъединени
издадените впоследствие изпълнителни титули. По същото са били
предприети изпълнителни действия против длъжника едноличен търговец
А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“. Твърди се от ищцата, че на 06.03.2017г. между
страните е подписано Споразумение за временно спиране на принудителното
изпълнение. Посочва, че с него Банката се е задължила да поиска спиране на
изпълнителните действия за срок от два месеца, включително и насрочените
публични продани, при условие че длъжника заплати сума не по-малка от
100 000 евро за погасяване на част от присъдените вземания на Банката
против длъжника. Твърди, че в изпълнение на споразумението от страна на
трето лице „А.К.“ ООД е преведена сумата 6 000 евро на 06.03.2017г. и с
второ платежно нареждане от същата дата същото трето лице е превело
сумата 184 000 лева. Като основание за плащането е било посочено – за
частично погасяване на главницата по договор за кредит от 31.10.2007г.
Твърди, че тя е в общ съдебно признат размер от 471 000 лева. В резултат на
тези плащания взискателят е поискал спиране на изпълнителните действия за
двумесечния период, уговорен в споразумението. Твърди, че със сумата
184 000 лева, отразена счетоводно в Банката, тя е закрила част от главницата
по договор за кредит от 31.10.2007г., съдебно призната за 471 000 лева, но не
е уведомила ЧСИ П.И. за закриване на част от присъдената главница. В
резултат на това по изпълнителното дело дълга на длъжника не е намален с
извършеното в полза на взискателя плащане в размер на 184 000 лева. В
случай че това би било сторено, не би била дължима и начислена законна
лихва в размер на 47 839.99 лева за периода 06.03.2017г. – 27.09.2019г. В тази
връзка претендира и установяване недължимостта на тези вземания по
изпълнителното дело.
Твърди, че не дължи по изпълнителното дело и сумата 45 810 лева,
представляваща размера на един задатък, с който – според ищцата - следва да
4
се намали нейното задължение към взискателя, поради обявяване на публична
продан на недвижим имот, продължила пред периода 28.09.2016г. –
28.10.2016г., за нестанала, заради невнасяне от страна на взискателя „Р.Б.“
ЕАД, обявен за купувач, на сумата, необходима за изплащане на
съразмерните части на другите взискатели. Твърди, че не дължи и сумата
12 877.71 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено върху
сумата 45 810 лева за периода 20.12.2016г. – 27.09.2019г.
От страна на ответника „Р.Б.“ ЕАД е подаден отговор на исковата
молба. С него Банката оспорва изцяло претенциите. Твърди, че е кредитор на
ответния едноличен търговец по договор за револвиращ банков кредит от
31.03.2004г., договор за банков кредит от 11.09.2006г. и договор за овърдрафт
от 31.10.2007г. Изразява съгласие с фактите, изложени в исковата молба
относно снабдяването на банката с изпълнителни титули за изискуемите си
вземания. Допълва, че е поискала издаване на изпълнителен лист за част от
изискуемото си вземане по договор за овърдрафт от 31.10.2007г. – за сумата
471 000 лева – част от просрочената главница, цялата в размер на 798 405.06
лева. Не се оспорва и обстоятелството, че въз основа на издадения
изпълнителен лист от 20.08.2014г. по ч.гр.д. №12579/2014г. на ПРС е
образувано изпълнително производство по изп. д. №***/****г. по описа на
ЧСИ П.И., по което са присъединени и вземанията по останалите
изпълнителни титули. Твърди, че в хода на изпълнителното производство са
извършени изпълнителни действия, в т.ч. и публични продани. Водени са и
преговори за извънсъдебно уреждане на спора като е разменена
кореспонденция и са проведени срещи. Твърди, че с подписаното на
06.03.2017г. Споразумение за временно спиране на принудителното
изпълнение, е дадена възможност на длъжниците да извършат доброволна
продажба на ипотекираните имоти, за да уредят задълженията си. Твърди, че
сумата 184 000 лева е постъпила на 06.03.2017г. – съобразно условията на
споразумението. Посочва, че тази сума Банката е отнесла за частично
погасяване на несъдебна, но изискуема главница по договор за овърдрафт от
31.10.2007г., тъй като към датата на постъпване на плащането цялата дължима
главница по него е 798 405.05 лева и тя е изискуема. Посочва, че изискуеми в
пълен размер са и вземанията по другите договори за кредит. Счита, че не се
касае за две отделни вземания, а за едно вземане, произтичащо от един
юридически факт. Отделно от това – твърди, че нито самото споразумение,
5
нито платежното нареждане съдържат указания кая част от главницата по
кредита да бъде погасена чрез цитираното плащане. Позовава се и на чл.66 от
ЗЗД относно липсата на задължение за кредитора да приеме частично
изпълнение и възможността да заяви в погашение на коя част от вземането го
приема.
В писмения отговор не се оспорва и обстоятелството, че по
изпълнително дело № ***/****г. на ЧСИ П.И. е проведена публична продан
на недвижим имот, в резултат на която с протокол от 30.10.2016г. банката е
обявена за купувач. Поради невнасяне сумата за изплащане съразмерната
част на другите взискатели, проданта е обявена за нестанала. Твърди, че
редакцията на нормата на чл.493 от ГПК към момента на обявяване на
проданта за нестанала – декември 2016г., не предвижда санкция за
взискателя, участвал в наддаването, но след обявяването ме за купувач не
внесъл следващите се съгласно разпределението суми. Подобна санкция е
въведена с редакцията от бр.86 от 27.10.2017г. на ДВ и според ответника тя
има действие от обнародването занапред.
Не се спори между страните относно обстоятелството, че между Банката
като кредитор и ищцата – ЕТ са сключени три договора - договор за
револвиращ банков кредит от 31.03.2004г., договор за банков кредит от
11.09.2006г. и договор за овърдрафт от 31.10.2007г. Не се спори и относно
обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от 20.08.2014г., издаден
по ч.гр.д. №12579/2014г. на ПРС е образувано изпълнително производство по
изп. д. №***/****г. по описа на ЧСИ П.И.. По искане на взискателя „Р.Б.“
ЕАД са били издадени изпълнителни листове – от 10.05.2016г. по ч.гр.д.
№5358/2016г. на ПРС, от 03.09.2014г. по ч.гр.д. №12482/2014г., обезсилен в
производство по чл.419 от ГПК, а след приключване на производството по
иск с правно основание чл.422 от ГПК по т.д.№174/2015г. – изпълнителен
лист от 03.05.2017г./, както и изпълнителен лист от 20.08.2014г. по ч.гр.д.
№12579/2014г. на ПРС. Вземанията – предмет на същите, са присъединени за
събиране в производството по изп.д. №***/****г. на ЧСИ И.. Горните
обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства с
исковата молба.
Видно от Споразумение от 06.03.2017г. за временно спиране на
принудителното изпълнение/стр.79 от делото на ОС/, сключено между „Р.Б.“
6
ЕАД и длъжниците едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ и И.Б.Б.
/ипотекарен длъжник/ страните приемат, че е образувано изп. дело
№***/****г. по искане на Банката за събиране на съдебно присъдените
вземания, че по това изпълнително дело се провежда публична продан на 5
недвижими имота, както и че към тях има проявен силен инвеститорски
интерес. Приемат, че длъжниците – кредитополучател и ипотекарен длъжник
за направили предложение до Банката за внасяне на определена парична сума
с цел временно спиране на публичната продан чрез искане, направено от
Банката като взискател. Въз основа на така установените факти страните са
постигнали съгласие длъжниците да заплатят сума в размер на не по-малко от
100 000 евро или равностойността им в лева, която ще послужи за погасяване
на част от задълженията им по начин, който ще бъде допълнително уточнен.
Видно от т.2 от Споразумението Банката е поела задължение след превеждане
на сумата по посочените в документа сметки не по-късно от 06.03.2017г. да
подаде молба за спиране на публичната продан и принудителното изпълнение
срещу имотите - предмет на тази продан за срок от два месеца, считано от
датата на споразумението.
Видно от представеното платежно нареждане /стр.80/ от страна на трето
лице „А.К.“ ООД по посочената в споразумението сметка на бенефициента
„Р.Б.“ ЕАД на 06.03.2015г. е преведена сумата 6 000 евро. Видно от
представеното преводно нареждане за кредитен превод на 06.03.2017г.
същото трето лице „А.К.“ ООД е превело на бенефициента „Р.Б.“ ЕАД сумата
184 000 лева. И в двата платежни документа третото лице сочи като
основание за плащането – за частично погасяване на главницата по договор за
кредит от 31.10.2007г. на едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“.
В съдебно заседание на 05.02.2021г. при отделяне на спорното от
безспорното, от изявленията на страните е видно, че със сумата 184 000 лева е
погасена несъдебната част от главницата по договор за кредит от 30.10.2007г.
и предвид на това същата не е взета предвид от ЧСИ П.И. при изготвяне на
разпределенията по изп.дело №***/****г. С определението на съда тези
обстоятелства са приети за безспорни между страните.
Ищецът счита, че с това плащане по сметка на взискателя е следвало да
бъде намален дълга по изп.д. №***/****г. Първоинстанционният съд е приел,
че доколкото плащането на 184 000 лева не е достатъчно да погаси изцяло
7
задълженията, които длъжникът има към „Р.Б.“ ЕАД, то длъжникът – чрез
посоченото в платежното нареждане основание за плащане – се е възползвал
от възможността /чл.76 ал.1 от ЗЗД/ да заяви кое задължение погасява и
поради непротивопоставянето на кредитора на това изявление е направи
извод за постигнато съгласие между страните, че с плащането на 184 000
лева, извършено след издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д.
№12579/2014г., е следвало да се намали задължението на едноличен търговец
А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ по договор за кредит от 31.10.2007г., за
събирането на което е било образувано изп. д. №***/****г. на ЧСИ П.И..
Настоящата инстанция не споделя този извод. На първо място
споразумението не съдържа клауза относно задължението, което ще бъде
погасено със сумата от 100 000 евро или равностойността им в лева.
Посочено е, че тази сума ще послужи за погасяване на част от задълженията
на длъжниците по начин, който ще бъде допълнително уточнен.
Допълнително споразумение обаче за начина на погасяване не е постигано
между тях. В такъв случай следва да се приложи правилото на чл.76 ал.1 от
ЗЗД. Съгласно същата разпоредба този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се
най-обременителното за него задължение. Обстоятелството, че преди
формулираните две основни точки от споразумението от 06.03.2017г., е
записано, че за събиране на вземанията си Банката е образувала изпълнително
дело и е посочен неговия номер, може да се разглежда единствено във връзка
с постигнатото съгласие за спиране на изпълнителните действия за срок от
два месеца. Естествено това налага да се посочи по кое изпълнително
производство се извършва публичната продан на имотите на длъжниците,
която да се спре за уговорения период. Никъде в това споразумение няма
предвиждане относно това кое от многото задължения на едноличния
търговец към Банката ще се погаси със сумата от 100 000 евро. При
положение, че едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ има
просрочени изискуеми задължения по три отделни договора за кредит и в
изпълнителното производство са присъединени всички издадени в полза на
Банката изпълнителни титули, не би могло да се направи извод, че интересът
на Банката да получи сума не по-малка от 100 000 евро се отнася само до
съдебната част от вземането за главницата по договора от 31.10.2007г. Нито
8
едно от представените по делото писма между страните, разменени в периода
2016-2017г., не съдържа намерение на единия и съгласие на другия за
погасяване само на част от съдебно признатата част от дълга на търговеца.
Това е още един аргумент в подкрепа на становището, че уговорената сума от
не по-малко от 100 000 евро не е за частично погасяване само на т.нар.
съдебна част от дълга.
На второ място – в платежното нареждане е посочено основание за
плащането – за частично погасяване на главницата по договор за кредит от
31.10.2007г. на едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“. Това от една
страна е сторено от трето лице, което погасява чужд дълг и неговата воля не
може да обвързва Банката като изобщо липсва волеизявление от страна на
търговеца. Но дори и условно да се приеме, че третото лице като свързано с
длъжника действа от негово име и като такова може да посочи кое
задължение погасява, то от така записаното основание за плащане „частично
погасяване на главницата по договор за кредит от 31.10.2007г.“ също не може
да бъде направен извод, че се касае само за онази част от дълга по договора за
кредит от 31.10.2007г., за която е издаден изпълнителен лист и е предмет на
принудително събирано по посоченото изпълнително дело – при положение,
че е изискуема сума много по-голяма по размер от тази, за която има
изпълнителен титул. Сумата, за която е бил издаден изпълнителния лист е за
471 000 лева – частично от цялата просрочена главница – цялата в размер на
798 405.06 лева плюс лихви и разноски.
Ето защо Банката правомерно е отнесла получената сума от 184 000
лева за частично погасяване на главница по договор за кредит овърдрафт от
31.10.2007г., представляваща изискуема несъдебна главница. След като
цялото задължение към момента на плащането е изискуемо и липсва уговорка
за това коя конкретно част от дълга – съдебна или несъдебна - ще бъде
погасена с него, Банката е приела частичното плащане и го е отнесла за
погасяване на несъдебната част от главницата. Неоснователно се претендира
от ищцата – ЕТ недължимост на сумата 184 000 лева, като част от
задължението, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12579/2014г.
по описа на Р.С.-П., произтичащо от договор за кредит от 31.10.2007г. Искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради неоснователност на главния иск, като такъв следва да бъде
9
отхвърлен и акцесорния иск за недължимост на сумата 47 839.99 лева,
представляваща лихва върху сумата 184 000 лева за периода 06.03.2017г. –
27.09.2019г.
Не до същия извод е достигнал първоинстанционния съд, поради което
решението му в посочената обжалвана част, следва да се отмени като
незаконосъобразно.
По отношение на претенцията, че ищцата не дължи по изпълнителното
дело и сумата 45 810 лева, представляваща размера на един задатък, с който –
според ищцата - следва да се намали нейното задължение към взискателя,
поради обявяване на публична продан на недвижим имот, продължила пред
периода 28.09.2016г. – 28.10.2016г., за нестанала, заради невнасяне от страна
на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, обявен за купувач, на сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части на другите взискатели:
Между страните не се спори относно обстоятелството, че по
изпълнително дело № ***/****г. на ЧСИ П.И. през периода 28.09.2016г. –
28.10.2016г., е проведена публична продан на недвижим имот, находящ се в
****, в резултат на която с протокол от 30.10.2016г. Банката е обявена за
купувач. Не се спори и че поради невнасяне сумата за изплащане
съразмерната част на другите взискатели /дължимите такси на Общината/,
проданта е обявена за нестанала. По аргумент от разпоредбата на чл.489 ал.1
от ГПК взискателят е освободен от заплащането на задатък, тъй като
вземането му надвишава неговия размер. По тази причина и „Р.Б.“ ЕАД не е
дължала внасяне и не е внесла задатък. Жалбоподателят счита, че независимо
от това, Банката следва да бъде санкционирана за недобросъвестното си
поведение да не внесе сумата за изплащане съразмерната част на другите
взискатели, като от размера на вземането и по изпълнителното дело се
приспадне дължимия задатък в размер на 45 810 лева. В тази връзка се
позовава на нормата на чл.493 от ГПК.
Редакцията на посочената разпоредба / чл.493 от ГПК/ към момента на
обявяване на проданта за нестанала – декември 2016г., не предвижда санкция
за взискателя, който е участвал в наддаването, но след обявяването ме за
купувач не е внесъл следващите се съгласно разпределението суми. Тази
последица е въведена с изменението /ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./, която има
действие от обнародването занапред. Настоящата инстанция напълно споделя
10
доводите, изразени в жалбата, че е недопустимо различно третиране на
наддавачите с оглед на качеството им /дали са взискатели или не/ при
преценка на поведението при участието им в публична продан, касаещо
невнасяне сумата за изплащане съразмерната част на другите взискатели.
Според състава обаче именно това е мотивирало законодателя да измени
нормата на чл.493 от ГПК. До изменението / /ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./
наддавачите са били третирани различно. Новата редакция обаче има
действие занапред. Липсва норма, която да и придава обратно действие.
Затова и тя не е приложима към настоящия казус. Към декември 2016г. не
съществува правило, което да доведе до намаляване вземането на взискателя с
един задатък, ако е участвал в наддаването, но след обявяването ме за
купувач не е внесъл следващите се съгласно разпределението суми. Впрочем,
ако такова правило съществуваше, едва ли взискателят би имал подобно
поведение.
Ето защо тази претенция правилно е отхвърлена като неоснователна.
Като неоснователна подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция за
недължимост на сумата 12 877.71 лева, представляваща обезщетение за
забава, изчислено върху сумата 45 810 лева за периода 20.12.2016г. –
27.09.2019г.
Решението в тази обжалвана част следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва едноличен търговец А.Д.Б. с
фирма „А.-**.А.Б.“ ЕИК *********, представлявана от адв. И.М., със съдебен
адрес: **** да бъде осъдена да заплатят на „Р.Б.“ ЕАД сумата 5086.80 лева –
разноски, сторени пред въззивния съд, както следва: сумата 4 636.80 лева –
ДТ за въззивното производство и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед отхвърляне и на уважените от ОС - П. претенции на „Р.Б.“ ЕАД са
дължими още 359 лева – разноски, сторени пред първата инстанция, които
ищцата следва да бъде осъдена да заплати.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ Решение № 260311 от 06.07.2021г., постановено по т.д.
№1110/2019г. по описа на О.С.-П., В ЧАСТТА с която е признато за
установено по отношение на „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК *********, че поради
плащане след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. №12579/2014г. по
описа на Р.С.-П. и образуването на изп. дело №************** по описа на
ЧСИ П.И. с район на действие ОС - П. едноличен търговец А.Д.Б. с фирма
„А.-**.А.Б.“ не дължи: сумата 184 000 лева, като част от задължението, за
което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12579/2014г. по описа на Р.С.-
П., произтичащо от договор за кредит от 31.10.2007г., сумата 47 839.99 лева,
представляваща лихва върху сумата 184 000 лева за периода 06.03.2017г. –
27.09.2019г. и е осъдена „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* да заплати на
едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ ЕИК ********* сумата 15327
лева – разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-
**.А.Б.“ ЕИК *********, представлявана от адв. И.М., със съдебен адрес:
**** против „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* искове за признаване за
установено по отношение на „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК *********, че поради
плащане след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. №12579/2014г. по
описа на Р.С.-П. и образуването на изп. дело №************** по описа на
ЧСИ П.И. с район на действие ОС - П. едноличен търговец А.Д.Б. с фирма
„А.-**.А.Б.“ не дължи: сумата 184 000 лева, като част от задължението, за
което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12579/2014г. по описа на Р.С.-
П., произтичащо от договор за кредит от 31.10.2007г., сумата 47 839.99 лева,
представляваща лихва върху сумата 184 000 лева за периода 06.03.2017г. –
27.09.2019г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260311 от 06.07.2021г., постановено по
т.д. №1110/2019г. по описа на О.С.-П., в частта с която са отхвърлени
предявените от едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ против „Р.Б.“
ЕАД искове за признаване за установено, че след образуването на изп. дело
№************** по описа на ЧСИ П.И. с район на действие ОС - П.
едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ не дължи на „Р.Б.“ ЕАД
сумата 45 810 лева, представляваща размера на един задатък, с който следва
да се намали задължението, поради обявяване на публична продан на
недвижим имот, продължила пред периода 28.09.2016г. – 28.10.2016г., за
12
нестанала, поради невнасяне от страна на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, обявен за
купувач на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части на
другите взискатели и сумата 12 877.71 лева, представляваща обезщетение за
забава, изчислено върху сумата 45 810 лева за периода 20.12.2016г. –
27.09.2019г. и с което е осъдена едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-
**.А.Б.“ да заплати на „Р.Б.“ ЕАД сумата 91 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ ЕИК
*********, представлявана от адв. И.М., със съдебен адрес: **** да заплати
на „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* сумата 5086.80 лева – разноски,
сторени пред въззивния съд, както следва: сумата 4 636.80 лева – ДТ за
въззивното производство и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение, както
и още 359 лева – разноски, сторени пред първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13