Р Е
Ш Е НИЕ
№ 51
гр. П.**, 02.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - П.**, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно дело № 793 по
описа за 2020 година на
Административен съд - П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във
връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано
е по жалба на Б.В.М. срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
от ДОПК № 20-16-1 от 08.01.2020 г., издаден от Г.Д.Й.***– гл. експерт в отдел
„Ревизии и проверки“, дирекция „МДТ" при община П., потвърден с решение №
20/ММО-3507-5/09.12.2020 г., издадено от директора на дирекция „Местни данъци и
такси“ при община П..
В
жалбата се иска отмяна на акта за установяване на задължения, потвърден с
решението на директор на МДТ при община П., като се излагат аргументи свързани
с погасителна давност и с невръчване на акта по съответния ред. С тези доводи
се прави искане АУЗД да се отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по жалбата– Директор на дирекция “Местни приходи и такси“ при община П. редовно
призован,за представител изпраща адв. Р.К.,***. Оспорва жалбата и пледира
същата да се отхвърли като неоснователна. Заявява претенция за присъждане на
разноски.
Административен съд- П.**, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приетите по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен
съд, от надлежна страна, адресат на акта. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок, отговаря
на изискванията на чл. 149 във вр. с чл. 145 от ДОПК и е процесуално допустима.
Оспорва се акт, който е преминал през административен контрол, което е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и се дължи
разглеждането й по същество.
По
фактите:
В
настоящият случай органът по приходите е започнал административното
производство служебно по данни от подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с ДНИ и ТБО за съсобствен на жалбоподателя имот, тъй като задълженията
не са били платени.
За
установените задължения е изготвен Акт за установяване на задължение по декларация
№ 20-16-1 от 08.01.2020г. изготвен от лицето посочено в заповед № 8 от
07.01.2020г. на кмета на община П.. С АУЗД административният орган е определил
общо дължими задължения за ДНИ и ТБО за недвижим имот собственост на
жалбоподателя за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2019г., като установените задължения са общо в размер на *** лв., от
които ***лв.-главница и лихва в размер на ***лв., изчислена към 08.01.2020 г.
Установените задължения за ДНИ са в размер на ***лв., от които главница ***лв.
и лихва в размер на ** лв., а за ТБО са в размер на ***лв., от които ***лв. - главница
и лихва в размер на ***лв., изчислени към 08.01.2020 г.
АУЗД, видно от известие за доставяне е
връчен брата на жалбоподателя на 15.01.2020 г.
Срещу констатациите отразени в АУЗД е подадена жалба с вх. № 20/ММО-3507
от 01.09.2020г., в която са изложени доводи за нищожност и за
незаконосъобразност.
С
писмо изх. № 20/ММО-3507-1 от 17.09.2020 г. директор дирекция МДТ я оставя без
разглеждане като просрочена. С определение № 261 от 02.11.2020 г., постановено
по АД № 623/2020 г. по описа на Административен съд-П.** това негово разпореждане е отменено и преписката върната на органа за
произнасяне.
С
решение № 20/ММО-3507-5 от 09.12.2020г. директор дирекция МДТ при община П.** е приел жалбата за неоснователна и е
потвърдил изцяло установените с АУЗД № 20-16-1 от 08.01.2020 г., касаещ
задължения за ДНИ и ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
По
делото са представени и приети доказателства, свързани с установяването и
начисляването на задълженията по подадени по чл. 14 от ЗМДТ - декларации за
облагане с данък недвижимите имоти.
Представени са договори за третиране на битови отпадъци и доказателства, за
съществуването на общинско депо и за оператор на депото за БО. Представени и
приети са решение № 695/25.01.2011 г. и решение № 415/22.12.2016 г. на Общински
съвет - П.** за определен размер на ТБО, както и заповедите по чл. 63 от ЗМДТ
на кмета на община П. за процесните години.
В
хода на съдебното производство страните не ангажират други доказателства. С
оглед на това горната фактическа обстановка се възприе от представената и
приета административна преписка. Документите съдържащи се в нея като неоспорени
от страните се ценят в цялост и като годно писмено доказателство въз основа, на
което ще се провери законосъобразността на оспорвания акт.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - П.**, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Жалбоподателят е съсобственик на
недвижим имот, находящ се в кв. „***“ № 17, гр. П.. Подал е декларация с вх. №
********** от 27.05.2016г. отнасяща се за партиден № 6404Н12386. Посочил е, че
имотът е придобит по наследство, заедно с братята му Г. В.М. и И. В.М..
От данните по делото е видно, че задълженията не са заплатени в
срок. С оглед на това и съгласно чл.
107, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите може да иницира такова производство за
установяване на размера на дължимите данъци за недвижими имоти и таксите за битови
отпадъци за периода от 2015г. до 2019г..
Предмет на съдебен контрол е установяване на задължения за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци,
оформени в Акт за установяване на задължение по декларация № 20-16-1 от
08.01.2020 г., издаден от орган по приходите при Община П..
Актът е в писмена форма и има
необходимото съдържание, посочено в чл. 59 от АПК. АУЗД произхожда от лице,
определено със заповед на кмета на община П.**, а потвърдителното решение
изхожда от компетентния по-горестоящ административен орган, в случая директора
на „МДТ“, действащ като териториален директор на НАП и изрично посочена и в
заповед №8 от 07.01.2020 г. на кмета на общината. Поради това АУЗД е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 9б от ЗМДТ във вр. с чл. 4 от ЗМДТ орган.
Оспореният акт е мотивиран в
обстоятелствената си част, позовава се на правно релевантни факти, които са
установени съгласно писмените доказателства, приложени по делото.
Административните актове са мотивирани от правна и фактическа страна. За да
изготви оспорвания акт, административният орган в частта за ДНИ се е позовал на
чл. 14 и чл. 22 от ЗМДТ и Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на Община П.**, а за ТБО на чл. 62 от ЗМДТ и на Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на
територията на Община П.***, и на решения с № 695/25.01.2011 г. и решение №
415/22.12.2016 г. на Общински съвет – П. за определяне на промилите за вилни
имоти на гражданите. Позовал се е и на подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ
от 27.05.2016 г.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че
актът е постановен в изискуемата от закона форма и същият е мотивиран.
Наблюдава се известна непрецизност, касателно непосочването на ТБО по отделни
компоненти, но това не води до отмяна на акта. В хода на административното
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. С оглед на
изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3
от АПК.
Не е спорно, че процесният имот е
съсобствен на жалбоподателя. От АУЗД се установява, че органът е установил
задължения за ДНИ и ТБО за притежаваната от него 1/3 идеална част от имота.
Дворното място, съгласно застроителен и регулационен план попада в жилищна зона
и е извън строителните граници. Налице е облагаем имот, по смисъла на чл. 10,
ал. 1 от ЗМДТ, тъй като попада в урбанизирана територия, има предназначението
по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ /жилищна зона/ и за него се дължи ДНИ. Дължимостта на
данъка не зависи от ползването или неползването на подлежащия на облагане
недвижим имот, т. к. ползването не е елемент на фактическия данъчен състав за
данък недвижими имоти – по аргумент на чл. 13 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ имотът е
облагаем и за него се дължи ДНИ. Процесният имот не попада в изключенията разписани в чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ и чл. 24 от ЗМДТ. Размерът на задълженията за ДНИ на този имот е определен
в размер на 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота, съгласно чл. 15, ал. 1
от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община П.
и чл. 22 от ЗМДТ. Съгласно чл. 15 от
наредбата, Общински съвет – П. е
определил с наредбата по чл. 2, ал. 2, т. 1 размера на данъка на 2 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот.
Данъчната оценка на процесния имот е *** лв., като съответно за
притежаваната 1/3 идеална част същата е *** лв. При елементарно математическо
пресмятане ДНИ е в размер на *** лв., точно толкова колкото и органът е
установил. Следователно размера на ДНИ е определен в съответствие с
нормативната база. Същият е и дължим в
установения от органа общ размер на ***лв. (за 2015 г. - *** лв.; за 2016 г.-***
лв.; за 2017 г. - *** лв.; за 2018 г. - *** лв. и за 2019 г. - *** лв.).
По отношение на установената лихва за
ДНИ в АУЗД се приема, че невнесените в срок местни данъци и такси по силата на
чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират заедно с лихвите по
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда
на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, който
предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения
се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задължението за данъци
и такса битови отпадъци представляват
публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. С
неплащането на задълженията в регламентирания срок, данъчно задълженото лице
изпада в забава и дължи лихва, която е начислена за посочения имот на
жалбоподателя с акта. Съгласно чл. 28,
ал. 1 от ЗМДТ, ДНИ се заплаща на две равни вноски в сроковете до 30 юни и до 30
октомври на годината за която е дължим, като за невнесените в срок задължения
се начислява лихва, съгласно чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Жалбоподателят не ангажира
доказателства, които да се противопоставят и съответно оборят изводите на
ответника за дължимост на лихвите. Въз основа на това се приема, че
административният орган правилно е начислил размера на дължимите лихви, към
дата на установяване на задълженията. С
оглед на изложеното АУЗД в частта за ДНИ е правилен и законосъобразен, а
жалбата е неоснователна.
По отношение на ТБО:
Имотът е деклариран с декларация с вх.
№ **********/27.05.2016 г. и подлежи на облагане с ТБО. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Със заповеди с №№ 1663/28.10.2014 г., 1931/28.10.2015 г.,
2368/28.10.2016 г.; 1882/26.10.2017 г.; 1738/30.10.201 8г. на кмета на община П.**,
издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите,
видът на предлаганите услуги, както и
честотата на сметоизвозване. В тях
в т. 3 са посочени изрично и изчерпателно райони, в които единствено ще се
извършват услуги само по обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от цитираните заповеди,
имотът на жалбоподателя попада в изключенията на заповедите на кмета на община
П., където са посочени: всички незастроени имоти в кв. „***“. Декларираният
имот е незастроен и е в кв. „***“.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата
се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Анализът на приложимата нормативна
уредба води на извод, че не се събира такса за първата услуга - сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината. В конкретния
случай, следва да се приеме, че незаконосъобразно органът е установил
задължения по този компонент. Процесния имот е незастроен, представлява земя и
попада в изключенията на заповедите на кмета на общината, с които са определени
граници и райони на извършваните услуги. Следователно сумите установявани като
задължение за компонент сметосъбиране и сметоизвозване е незаконосъобразно
начислена.
За втората от услугите - поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, условието да не се събира
такса е непредоставянето на услугата от общината, а за третата - обезвреждането
на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци, когато няма такива. С оглед разпределената
доказателствена тежест се приема, че ответникът по жалбата доказва реалността
на предоставяните услуги. На територията на общината има изградено депо за
събиране, транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъци и се
извършва услугата по почистване на територии за обществено ползване по
отношение на населените места, в това число и касателно посочения квартал.
ТБО за 2015г. и за 2016г.:
Размерът на ТБО се твърди, че е
определен съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услугите на територията на Община П.**, както и въз основа на Решение
№ 695/25.01.2011 г. на Общински съвет - П.**. С последното е приета основа за
определяне на ТБО и промилите за съответните услуги. Съгласно решението за
жилищните и вилни имоти на гражданите ТБО е в промил върху данъчната оценка и е
общо 1.8 на хиляда, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 0,2
на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0.8 на хиляда за чистота
на териториите за обществено ползване. С оглед изложеното по-горе за компонент
сметосъбиране и сметоизвозване не следва да се начисляват задължения, така
както е приел и ответника. За останалите два компонента таксата за битови
отпадъци за 2015 г. е дължима. Данъчната
оценка на имота е 11700 лв. С оглед на това промилите върху тази оценка за 2015
г. са в размер съответно за обезвреждане на битови отпадъци в депа 0.2 x 11700 =
2.34 лв. и за чистота на териториите за обществено ползване 0.8 x 11700 = 9.36 лв.
или общо за 2015 г. размера на ТБО е 11.70лв. (2.34 + 9.36 = 11.70 лв.).
За 2016 г. размерът на ТБО отново е определен въз основа
на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услугите на територията на Община П.**, както и въз основа на Решение №
695/25.01.2011 г. на Общински съвет - П.**. Ответникът обаче, не е съобразил
заповед № 1931/28.10.2015 г. на кмета на община П.**, в която е посочил, че
всички незастроени имоти в св. „***“ подлежат на облагане само по отношение на
обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Следователно установеният размер за сметосъбиране и
сметоизвозване е незаконосъобразен.
Същият е в размер на 9.36 лв. и акта в тази му част следва да се
отмени. Съответно за 2016 г. за
обезвреждане на битови отпадъци в депа е: 0.2 x 11700 = 2.34 лв. и за чистота
на териториите за обществено ползване 0.8 x 11700 = 9.36 лв., като дължимият
размер от жалбоподателя за ТБО за 2016 г. е общо в размер е 11.70 лв. (2.34 + 9.36
= 11.70 лв.).
ТБО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.:
За посочените години се твърди, че ТБО е
определена съгласно Наредба за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услугите на територията на община П.**, както и въз основа на Решение
№ 415/22.12.2016 г. на Общински съвет - П.**. С последното е приета основа за
определяне на ТБО и промилите за съответните услуги. Съгласно решението за
жилищните и вилни имоти на гражданите, ТБО е в промил върху данъчната оценка и
е общо 2.25 на хиляда, в т.ч. 0.8 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване;
1 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа и 0.45 на хиляда за
чистота на териториите за обществено ползване. С оглед изложеното по-горе за
компонент сметосъбиране и сметоизвозване не следва да се начисляват задължения,
тъй като са налице заповеди с № 2368/28.10.2016 г.; 1882/26.10.2017 г.;
1738/30.10.2018 г., по силата на които за процесния имот следва да се
начисляват само таксите на обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед на това установените
размери на ТБО в компонент сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи от
жалбоподателя. Същите за тези години са в размер на 28.08 лв. (3 х 9.36 = 28.08
лв.) и актът в тази му част ще се отмени.
Съответно останалите два компонента на ТБО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
са правилно установени. Съответно за
обезвреждане на битови отпадъци в депа 1 x 11700 = 11.70 лв. и за чистота на
териториите за обществено ползване 0.45 x 11700 = 5.26 лв., като дължимият
размер от жалбоподателя за ТБО е общо в
размер на 16.96 лв. (11.70 + 5.26 = 16.96 лв.) за всяка една година.
За тези направени елементарни математически
пресмятания не са необходими специални знания. Същите почиват на правите основания ,посочени от
органа и се подкрепят и от събраните по делото доказателства. Точно такива
размери по отношение на ТБО в двата му компонента е установил и органът, видно от АУЗД и
справка за начисленията.
Изложените в жалбата аргументи
свързани с нищожност на акта са напълно неоснователни. АУЗД е издаден по
отношение на притежаваната от жалбоподателя
1/3 идеална част, а не за целия имот. Поради това следва да се издадат
АУЗД и по отношение на другите съсобственици, в случаи, че не са заплатили
техните задължения за ТБО и ДНИ за притежаваните от тях идеални части.
Съдът не споделя и възражението на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност на установени задължения към
01.01.2011 г. С разглеждания акт такива задължения не са установени. Съгласно
чл. 171 от ДОПК, приложим в случай на установени публични задължения,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За
публичните задължения за 201 г., срокът изтича на 31.12.2020 г., като актът е
издаден много преди тази дата. Към дата на установяване на задълженията за нито едно от публичните вземания не е
изтекла погасителната давност.
Не е налице и твърдяна нищожност
свързана с неоформяне на разписката за получаване на АУЗД. Процесният акт е
връчен надлежно с писмо с обратна разписка.
Въз основа на изложеното настоящия
съдебен състав приема, че жалбата е частично основателна. Административният
орган правилно е установил размерите на
ДНИ за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и сумата, дължима от
жалбоподателя е в размер на ***лв., ведно с начислените към нея лихви към
08.01.2020 г. Административния орган правилно е установил размерите на ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
2018 г., в компонент обезвреждане на отпадъци в депа и поддържане чистота на
териториите за обществено ползване и съответно общо дължимата ТБО, в тези и
компоненти за посочените години е общо в размер на 74.28 лв. Същата е дължима
от жалбоподателя, ведно с начислените
към нея лихви към 08.01.2020г. За разликата до пълния претендиран размер на ТБО
от ***лв. АУЗД подлежи на отмяна.
Невнесените в срок местни данъци и
такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ, се събират
заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания по реда на ДОПК. В този смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал.
1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове
публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон.
Задължението за данъци и такса битови отпадъци
представляват публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3
от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентирания срок, данъчно
задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Лихвата е начислена към дата на
установяване на задълженията - 08.01.2020 г. и е дължима.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото ответникът по
жалбата има право на разноски съразмерно с потвърдената част от акта. Такива са
поискани, поради което следва да се присъдят в размер на 168.99 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
От страна на жалбоподателя не е
поискано присъждането на разноски, поради което съдът не следва да се произнася
в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – П.**,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.В.М.
като неоснователна и потвърждава акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 20-16-1 от 08.01.2020 г., издаден от Г.Д.Й.***– гл.
експерт в отдел „Ревизии и проверки“, дирекция „МДТ" при община П.**, в
частта с която са определени задължения на Б.В.М. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г.
- данък върху недвижимите имоти в размер на *** лева, ведно с прилежащи лихви
към 08.01.2020 г. и такса за битови отпадъци в размер на *** лева, ведно с
прилежащи лихви към 08.01.2020 г.
ОТМЕНЯ
по жалбата на
Б.В.М. акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 20-16-1 от 08.01.2020
г., издаден от Г.Д.Й.***– гл. експерт в отдел „Ревизии и проверки“, дирекция
„МДТ" при община П.**, в частта с
която са определени задълженията на Б.В.М. за такса за битови отпадъци по
отношение на горницата над *** лева –
главница до определения с акта размер от ***лева и по отношение на прилежащите
към задължението в отменената част лихви към 08.01.2020 г., като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА
Б.В.М. с ЕГН:********** ***8.99 лева, представляваща
сторени разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
потвърдената част от акта.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 160, ал. 7
от ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия:/П/