№ 121922
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110150048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството по ч. гр.д.№ 50048/202г. на СРС е образувано въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК от със заявител “А...“ ЕООД, с ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление гр.адрес, представлявано от управителите Х
М и П В, и длъжник С. В. И., ЕГН **********, за заплащане на следните
суми: 1 058,54 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за
период от 20.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 71,75 лева,
представляваща договорна лихва за период от 16.12.2019 г. до 20.08.2020 г.,
сумата 464,31 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2019
г. до 05.08.2024 г., 764,88лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от
20.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 306,39 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.12.2019 г. до 05.08.2024 г., както и държавна
такса в размер на 53,32 и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева.
Приложена е разпечатка на договор за потребителски кредит № 2144385
от 16.12.2019 г. сключен между К, като кредитор и С. В. И., за сумата в размер
на 1058,54 лева - главница, ОУ, СЕФ, Договор за предоставяне на
поръчителство от 13.02.2020 г. между А... ЕООД – поръчител, и С. В. И.,
Договор за поръчителство между „К“ ЕАД и „А...“ ЕООД.
Съдът намира, че следва да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение в частта относно искането за присъждане на възнаграждение по
1
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 764,88 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 306,39 лева, представляваща мораторна лихва за забава по
договора за поръчителство, както на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК, така и
на основание чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, доколкото искането за посочените
суми е в противоречие със закона и/или добрите нрави, и се основава на
неравноправни клаузи.
Във връзка с искането за присъждане на възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство, и разглеждайки уговорките в този договор,
съдът констатира, че възнаграждението, уговорено между кредитополучателя
и поръчителя в т. 1 от Приложение № 1, се основава на неравноправна клауза.
В самия договор за предоставяне на поръчителство липсва посочване на сума
за поръчителството, чл. 8 от него препраща към Приложение № 1. В нито една
клауза от приложението обаче не е посочена общата сума, която се дължи
на поръчителя „А...“ ЕООД от кредитополучателя, независимо, че подробно е
описано задължението по договора за кредит. При това положение, съдът
намира, че уговорката за възнаграждението на поръчителя представлява
изначално неравноправна клауза на осн. чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗПК - не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Същевременно, съдът намира уговорката за възнаграждение на
поръчителя и за нищожна на осн. чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. На първо място следва да
се посочи, че съгласно уговорките, установени в договора за кредит, условие
за отпускане на финансовия ресурс, представлява обезпечаване на вземането
на кредитора с гаранция от трето лице, одобрено от страна на кредитора –
заемодател /чл.4 от Договора за паричен заем/. Така, в разрез с нормите на
добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение, дължимо от
кредитополучателя, под формата на скрит разход по кредита. Дължимото
възнаграждение по договора за поръчителство по същество противоречи и на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
2
Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита.
Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК –
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
В тази насока искането на заявителя за присъждане на сума в размер на
764,88 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, основана на нищожна и неравноправна клауза, следва да бъде
отказано от съда.
Поради извода на съда за недължимост на главницата по Договора за
предоставяне на поръчителство, недължима се явява и акцесорната претенция
за лихва от 306,39 лева, представляваща мораторна лихва върху тази
главница, поради което, при приложение на чл.411 ал.2 от ГПК, издаването за
Заповед за изпълнение и за тази сума следва да бъде отказано.
Поради изложеното и чл.411 ал.2 т. 2 и т.3 от ГПК, съдът счита, че
заявлението в частта, в която се претендират възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и законна лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство следва да бъде отхвърлено, при констатирани
от съда неравноправни и нищожни клаузи в договор, сключен с потребител.
Самото искане на заявителя за присъждане на суми по нищожни клауза
противоречи и на добрите нрави, което е основание за отказ по реда на чл.411
ал.2 т. 2 от ГПК. Следва да се отхвърли и искането за заплащане на ДТ над
сумата от 48,74 лв. до претендирания размер от 112,99 лв., доколкото за
отказаната част от вземането не е налице основание да се присъжда на
длъжника ДТ. Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на
чл.415 ал.1 т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за
отказаното вземане, и в исковия състезателен процес, страните да вземат
становище и представят доказателства във връзка с
неравноправността/нищожността на клаузите. Следва да се издаде ЗИ за
остатъка от посочените по заявлението суми.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА, на основание чл.411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, искането за
ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по реда на чл.410 от ГПК, по
3
заявление по ч.гр.д. 50048/2024г. на СРС със заявител “А...“ ЕООД, с ЕИК .....,
и длъжник С. В. И., ЕГН **********, за присъждане на сумата от 764,88 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 306,39 лева, представляваща мораторна лихва за забава по
договора за поръчителство, както и за заплащане на ДТ над сумата от 48,74
лв. до претендирания размер от 53,32 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНО искане.
На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, УКАЗВА на заявителя “А...“
ЕООД, с ЕИК ....., че може да предяви осъдителен иск относно вземането в
отказаната му част, срещу С. В. И., ЕГН **********, в ЕДНОМЕСЕЧЕН
СРОК от получаване на настоящото определение, като довнесе дължимата
държавна такса по иска.
Да се издаде Заповед за изпълнение за останалите, посочени в
заявлението суми.
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба в
едноседмичен срок пред СГС, считано от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4